№ 226
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500274 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С Определение №234/22.02.2022 г. по гр. дело №1676/2021г. по описа на
Окръжен съд-Стара Загора, по искане на ищеца „В.Б.“ЕООД, е спряно
производството по делото до приключване на наказателното производство по
висящото преюдициално ДП № 17/2021г. по описа на ОСлО при ОП-
Пловдив.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба вх.
№2195/04.03.2022г. от ответника „Л.И.“ООД, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на същото, за което са изложени съображения.
Поискано е определението за спиране на делото да се отмени и делото да се
върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В законния срок, от „В.Б.“ЕООД е подаден отговор по жалбата, с който
се иска същата да бъде оставена без уважение, за което са изложени
конкретни съображения.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на жалбоподателя, приема следното:
1
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Разгледана по
същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:
Видно от действащата законова уредба (чл.229, ал.1 ГПК), наличието на
образувано досъдебно производство, предметът на което е от значение за
правилното решаване на конкретно гражданско или търговско дело, не е сред
изрично посочените в т.1-6 основания за спиране на последното.
Следователно, в случая не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
По отношение на хипотезата по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тя също не е
налице, тъй като, при същата се касае за престъпни обстоятелства, които
съдът, разглеждащ делото, е разкрил в хода на производството и от
установяването на които зависи изходът на гражданския спор, какъвто не е
настоящия случай, доколкото твърденията за висящото досъдебно
производство по повод извършено присвояване се съдържат още в ИМ. В
допълнение, в практика си ВКС трайно приема, че наличието на висящо
досъдебно проиводство не покрива хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Освен гореизложеното, следва да се посочи, че според данните от
обжалваното определение и материалите по първоинстанционното дело, по
пр.пр.№ 4972/2019г. по описа на РП- Пловдив се наблюдава ДП № 17/2021г.
по описа на ОСО- ОП- Пловдив за извършено престъпление по чл.206 от НК,
по което разследването е в активна фаза /привличане на лица, като
обвиняеми/, като предстои да бъдат подложени на наказателно-правна
преценка действията и на лица, представители на юридическите лица, страни
по висящото пред СТОС гр.дело. В тази връзка, съдът намира, че дори и в
хода на досъдебното производство да се установи, че има виновни в
извършване на присвояване физически лица, свързани с ответното дружество
„Л.И.“ООД, въпреки че от данните по досъдебното производство не може да
се направи такъв извод, евентуалното ангажиране на наказателната им
отговорност за обсебване на вещи, собственост на ищеца „В.Б.“ЕООД не би
могло да има значение за правилното решаване по гр.дело пред СТОС,
образувано срещу „Л.И.“ООД, което, като юридическо лице, има
самостоятелна правосубектност, поради което няма и не би могло да има
пряко отношение към извършването на твърдяното от ищеца престъпление,
2
съответно бъдеща влязла в сила присъда спрямо физическо лице - извършител
на присвояването, не би имала отношение към отговорността на дружеството,
която се ангажира с предявените по делото пред СТОС искове, което сочи
липса на преюдициалност на предмета на наказателното производство с
предмета на спряното гражданско дело.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че не са
налице основания за спиране на гр. дело №1676/2021г. по описа на Окръжен
съд-Стара Загора, до приключване на наказателното производство по ДП №
17/2021г. по описа на ОСлО при ОП- Пловдив. Тъй като окръжният съд е
стигнал до противоположен извод, обжалваното Определение
№234/22.02.2022 г. по гр. дело №1676/2021г. по описа на Окръжен съд-Стара
Загора, с което делото е спряно, следва да бъде отменено и делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по същото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №234/22.02.2022 г. по гр. дело №1676/2021г. по
описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което, по искане на ищеца
„В.Б.“ЕООД, е спряно производството по делото, до приключване на
наказателното производство по ДП № 17/2021г. по описа на ОСлО при ОП-
Пловдив.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Стара Загора за продължаване на
съдопроизводствените действия по същото
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3