Р Е Ш Е Н И Е
№ 260168/08.02.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 19.01.2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна
Дамбулева
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.дело № 2868 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от М.Й.Д.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника й адв.К.Г. ***, срещу Решение
№ 22/10.01.2020 г. по гр.д.№ 2749/2017 г. на РС Асеновград, с което е отхвърлен
предявения от нея против Н.А.А., ЕГН ********** ***, иск
за ОТМЯНА на дарение, извършено с
нотариален акт №24, том І, дело №24/2013г. по описа на нотариус Карамфила
Буюклиева с район на действие Районен съд Асеновград, вписан под №277 в
регистъра на Нотариалната камара, с който договор А.
И. Д.и М.Й.Д.
са дарили на дъщеря си Н.А.А., правото на собственост върху самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 00702.512.6.1.2.7 по КККР на гр. Асеновград, адрес:
гр. Асеновград, ***, намиращ се в сграда 2, разположена в
поземлен имот №00702.512.61, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 56,32 кв.м.,
прилежащи части: изба №2 – 7,74 кв.м. и 2,935% ид.ч. от общите части на
сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
00702.512.61.2.6, 00702.512.61.2.8, под обекта 00702.512.61.2.2,
00702.512.61.2.3, над обекта: 00702.512.61.2.9, 00702.512.61.2.10 и върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.512.6.1.2.1 по КККР на гр.
Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ***,
намиращ се в сграда 2, разположена в поземлен имот №00702.512.61,
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ: 25,38 кв.м., прилежащи части: 1,317% ид.ч. от общите
части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж 00702.512.61.2.2, под обекта няма, над обекта: 00702.512.61.2.6, до размер
на ½ идеална част.
Жалбоподателят счита, че решението е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения. Конкретно се оспорва извода на първостепенния съд, че ответницата не
е отказала да дава издръжка, тъй като предложила на дарителката- нейна майка да
й заплаща такава в размер на 200 лв., но последната отказала. На второ място се
изтъква, че в нарушение на процесуалните правила за разпределение на
доказателствената тежест съдът приел, че в тежест на ищцата е да докаже, че
надареният разполага с доходи, които й позволяват заплащане на издръжка без с
това да постави себе си в по-лошо положение от това на дарителя, още повече, че
подобно възражение в отговора на исковата молба не било повдигнато. Моли
решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Заявява, че не
претендира разноски.
Въззиваемата страна, в отговор на въззивната жалба
мотивира становище за правилност и законосъобразност на решението и настоява то
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269
от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.
Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.
269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания
относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на
императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Производството
пред РС е образувано по искова молба от М.Й.Д., с която е предявен против Н.А.А.
иск с правна квалификация чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарението,
извършено с нотариален акт № 24, том І, дело № 24/2013 г. по описа на нотариус
Карамфила Буюклиева с район на действие РС Асеновград, до размера на
прехвърлените с него от ищцата 1/ 2 /една втора/ идеална част от следните
недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.512.6.1.2.7 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ***,
намиращ се в сграда 2, разположена в поземлен имот №00702.512.61,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 56,32 кв.м., прилежащи части: изба №2 –
7,74 кв.м. и 2,935% ид.ч. от общите части на сградата, ниво:1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 00702.512.61.2.6,
00702.512.61.2.8, под обекта 00702.512.61.2.2, 00702.512.61.2.3, над обекта:
00702.512.61.2.9, 00702.512.61.2.10 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.512.6.1.2.1 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр.
Асеновград, ***, намиращ се в сграда 2, разположена в
поземлен имот №00702.512.61, предназначение на самостоятелния обект: гараж в
сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 25,38 кв.м.,
прилежащи части: 1,317% ид.ч. от общите части на сградата, ниво:1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 00702.512.61.2.2, под обекта
няма, над обекта: 00702.512.61.2.6.
За да обснове претенцията си ищцата е твърдяла в исковата
молба, че с посочения нотариален акт тя и покойният й съпруг А. Д., поч.на
10.06.2015 г., дарили на ответницата- тяхна дъщеря, описаните недвижими имоти.
Понастоящем ищцата била инвалид с определена 100% нетрудоспособност с
потребност от чужда помощ. Състоянието й възникнало следствие на заболяване-
захарен диабет, в резултат на което имала ангио и ретинопатия и ампутирано ляво
бедро заради диабетна гангрена, както и здровословни проблеми със сърцето.
Тежкото й здравословно състояние изисквало непрестанно закупуване на лекарства
и медикаменти, памперси, както и чужда помощ за справяне с ежедневните дейности.
Средствата, необходими за заедоволяване на ежедневните й нужди от храна,
отопление, дрехи и лечение възлизали над 800 лв. месечно, в която сума се
включвали и 360 лв., плащани от ищцата за грижите, полагани от някоя жена, за
битовото й обслужване. Ежемесечните й разходи за лекарства, конкретно посочени
в исковата молба, били около 100 лв. Разходите за отопление в студените месеци
стигали до 200 лв. месечно. Същевременно пенсията, която получавала, била в
размер на 373,10 лв., в която сума се включвала и отпусната и добавка за чужда
помощ в размер от 88,61 лв. Освен това получавала месечна добавка за социална
интеграция в размер от 42,25 лв., която не била постоянна величина. Тез идоходи
не били достатъчни за покриване на ежедневните й нужди от храна, отопление,
дрехи, лечение, ежедневни грижи. Поради това ищцата се принудила да продаде свой недвижим имот, за
което получила сумата от 7890 лв., която обаче послужила за покриване на
ежемесечните й нужди за около шест месеца. Затова, с нотариална покана, връчена
на 22.02.2017 г., ищцата поканила дъщеря си- ответницата А., да й заплаща издържка
от 500 лв. месечно, каквато била в нейните възможности, тъй като работела в
Гърция. След получаване на поканата и до предявяване на иска ответницата не й дала
издръжката, от която се нуждае. Въз основа на тези обстоятелства е предявен
иска за отмяна на дарението до размера на правата, прехвърлени от ищцата.
Ответетницата А. , в срока по чл.131 ГПК , е оспорила
иска , като е възразила, че не е отказала даване на издръжка. В тази връзка е
изложила твърдения, че е предложила на своята майка да и заплаща такава по 200
лв. месечно, за което да подпишат споразумение пред нотариус. Ищцата
първоначално се била съгласила, но при посещението на нотариуса с изготвеното
споразумение, отказала . На следващо място счита, че исканата издръжка е
завишена, като следвало да се вземе предвид, че ищцата имала запазено право на
ползване на жилището, което намалявало нуждата от издръжка. На трето място е
възразила, че към момента на изпращане на нотариалната покана нейната майка не
се е нуждаела от издръжка и е имала осигурена такава до края на 2017 г. от
продажбата на недвижимия имот.
Пловдивският окръжен съд, като прецени доказателствата по
делото и във връзка с възраженията и доводите във въззивната жалба и отговора,
прие следното от фактическа и правна страна:
Не е било спорно
между страните, а и е документално установено по делото, че на 30.01.2013 г., с
нотариален акт №24, том І, дело №24/2013г. по описа на нотариус Карамфила
Буюклиева с район на действие Районен съд Асеновград, вписан под №277 в
регистъра на Нотариалната камара, А. И. Д. и ищцата М.Й.Д. са дарили на своята
дъщеря- ответника Н.А.А. недвижими имоти, представляващи самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 00702.512.61.2.7 по КККР на гр. Асеновград и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.512.61.2.1.
За успешното провеждане
на иск за отмяна на извършено дарение в хипотезата на чл.227, б.»в» от ЗЗД е
необходимо установяването на няколко кумулативни предпоставки: изпадането на
дарителя в трайна нужда от издръжка, отправяне на покана до надарения за
заплащане на такава и отказ от страна на последния за предоставяне на издръжка
съобразно с възможностите си.
Установено е по делото, че здравословното
състояние на ищцата е влошено, като заболяванията й са диабет, хипертония,
диабетна полиневропатия. Вследствие на усложнения от тях се е наложило да й се
ампутира единия крак. Поради това се налага да се изразходват средства както за
лечение, така и за заплащане на жена, която да подпомага ищцата в ежедневните
дейности, а и за заплащане на медицинска сестра, която да извършва необходимите
манипулации. Прието е в решението, че месечните разходи за издръжката на Д. са
около 700 лева , а доходите й от пенсия от 373,10 лева не са достатъчни да
поеме разноските, свързани с нуждата й от лечение. Относно получените средства
от продажба на недвижим имот (нотариален акт №16/2016г.), е прието в
обжалваното решение, че същите са осигурили необходимите й средства за около
една година.
На 13.02.2017г.
дарителката е изпратила до ответницата нотариална покана, връчена на 22.02.2017
г., за заплащане на издръжка в размер на 500 лева, като в същата е посочила, че
нуждата от такава се обуславя от тежкото й здравословно състояние и ниските
доходи от пенсия.
При тези факти е направен извод, че към
момента на изпращане на поканата за заплащане на издръжка ищцата е имала нужда
от такава, както и че тази нужда е била трайна с оглед на това, че не би могло
да се очаква подобряване на здравословното й състояние. Във въззивната жалба не
се съдържат оплаквания относно горната фактическа обстановка и направения извод
за изпадане на ищцата в трайна нужда от издръжка, както и за отправянето на
покана до надарената за заплаща такава, поради което те се възприемат от
настоящата инстанция, вкл.чрез препращане към тях на осн. чл.272 ГПК.
Спорът по делото е налице ли е отказ на
надарената да заплаща издръжка, от която нейната майка и дарител по договора се
нуждае.
В тази връзка, безпорен между страните е фактът, че ответницата
е отправила предложение на ищцата да й заплаща месечна издръжка от 200 лв., на
което Д. първоначално се съгласила, но впоследствие
отказала да подпише подготвеното в този смисъл споразумение. Наред с това,
безспорен е фактът, че въпреки изразената готовност, ответницата фактически не
е заплащала издръжка, дори в определения от
самата нея размер, нито до датата на подаване на исковата молба-
12.12.2017 г., нито до приключване на устните състезания пред районния съд-
20.11.2019 г., съответно пред въззивния съд- 19.01.2021 г., които факти от правно значение,
настъпили след образуване на делото, следва да бъдат зачетени на осн.чл.235,
ал.3 ГПК.
Така установените факти по делото съответстват на
предпоставките от хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Ищцата е надарила ответницата, но е изпаднала в трайна нужда от издръжка и е
поканила да я плаща. Надареният ответник по делото е предложила да плаща издръжка в размер на 200 лв. месечно след получаване на поканата, но фактически не го е
сторила, поради което
поведението й следва да се приравни на отказ да се плаща
издръжка. В този случай, за дарителя е
възникнало правото да отмени дарението и това право е упражнено с предявяване
на иска. Доколкото ответницата не е твърдяла и не е доказала, че
чрез даването на издръжка би поставила себе
си или лица, които издържа в по- неблагоприятно положение, то искът е
основателен. В тази
връзка следва да се сподели становището във въззивната жалба относно разпределението
на доказателствената тежест на подлежащите на доказване правнорелевантни факти .
При възникнало и упражнено потестативно право за отмяна на дарението, надареният може да възрази, че ако даде
издръжка би поставил себе си или лица, които издържа в по- неблагоприятно
положение. Това възражение има правопрепятстващ ефект и се упражнява чрез
позоваване пред съда на посочените факти. Правопрепятстващите факти се въвеждат
от ответника и се доказват от него, а не от ищеца. Те са извън основанието на иска и ищецът не е длъжен да ги отрича в
исковата молба, респективно да доказва отрицателните факти, при условията на
пълно и главно доказване. Както се посочи, в настоящия казус подобни фактически твърдения от страна
на ответника не са релевирани.
В обобщение на изложеното, налице са всички предпоставки
по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на дарението, извършено от ищцата в полза
на ответника, поради което искът е основателен.
Не до този извод е достигнал първоинстанционния съд, порад
икоето решението му следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът
се уважи.
При този изход на делото на ищцата се следват деловодни
разноски, но тъй като такива не се
констатираха, не се присъждат.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на ДТ, то
на осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати дължимата такава за двете
съдебни инстанции. Видно от удостоверението за данъчна оценка / л.22 от делото
на АРС/, цената на иска е равна на 17,724 лв. / чл.69, ал.1, т.4,вр.т.2 ГПК/.
Съобразно правилото на чл.71, ал.2 ГПК дължимата държавна такса, изчислена
върху ¼ от цената на иска, възлиза на сумата от 177,24 лв. за първата
инстанция и сумата от 88, 62 лв. за въззивното обжалване.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 22/10.01.2020 г. по гр.д.№ 2749/2017 г.
по описа на РС Асеновград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ дарението, извършено с нотариален акт № 24, том І,
дело № 24/2013 г. по описа на нотариус Карамфила Буюклиева с район на действие
РС Асеновград, до размера на
прехвърлените от М.Й.Д. с ЕГН ********** *** на Н.А.А. с ЕГН ********** ***
/една втора/ идеална част от следните недвижими имоти: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 00702.512.6.1.2.7 по КККР на гр. Асеновград,
адрес: гр. Асеновград, ***, намиращ се в сграда 2, разположена в
поземлен имот №00702.512.61, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 56,32 кв.м.,
прилежащи части: изба №2 – 7,74 кв.м. и 2,935% ид.ч. от общите части на
сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
00702.512.61.2.6, 00702.512.61.2.8, под обекта 00702.512.61.2.2, 00702.512.61.2.3,
над обекта: 00702.512.61.2.9, 00702.512.61.2.10 и самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 00702.512.6.1.2.1 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр.
Асеновград, ****, намиращ се в сграда 2, разположена в поземлен
имот №00702.512.61, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 25,38 кв.м., прилежащи
части: 1,317% ид.ч. от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 00702.512.61.2.2, под обекта няма, над обекта:
00702.512.61.2.6., поради отказ на надарената Н.А.А. да даде издръжка на
дарителката М.Й.Д., от която тя се нуждае.
ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати сумата от
265,86 лв. държавна такса в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: