№ 844
гр. Варна, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. А.
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100500979 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
№79075/16.11.2022г. от А. А. И., ЕГН: ********** с адрес
г*****************, срещу решение №2973/06.10.2022г., поправено по реда
на чл.247 от ГПК с решение №1074/31.03.2023г., постановено по гр.д. №
17274/2021 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
„Варна Естейт 2020“ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“София“ №3, иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща получено от
ответника възнаграждение по Договор за поръчка от 18.06.2016г., дължима на
отпаднало основание поради прекратяване на договора.
В жалбата се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и
се прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковете.
След изтичане на срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпило допълнение
към въззивна жалба №87201/15.12.2022г., в която се поддържа, че депозитът
подлежи на връщане на основание чл.2, ал.2 от договора, поради
1
невъзможност на довереника да изпълни своите ангажименти към клиента.
Твърди се, че плащането на възнаграждението е доказано с гласни
доказателства. Излага се, че едва на 07.09.2022г. ищецът се е снабдил с
писмени доказателства за плащането, както и с пълномощно в полза на
Диляна Петкова за сключване на окончателен договор, които се представят,
без да се отправя искане за приемането им. Твърди се, че ответното
дружество е разполагало с представителна власт да осъществи сделката от
името на ищцата. Поддържа се, че депозитът от 1000 лева подлежи на
връщане на основание чл.4, ал.4 от договора за депозит поради установената
нередовност в наличните документи за собственост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който поддържа, че жалбата е бланкетна и не съдържа оплаквания
срещу решението. Доводите в допълнението към въззивната жалба се
оспорват като преклудирани, а по същество като неоснователни. Възразява се
срещу приемане на писмените доказателства по аргумент от чл.266 от ГПК.
Твърдението, че ответното дружество е било упълномощено да сключи
окончателния договор, се оспорва като преклудирано и неоснователно,
доколкото пълномощното е в полза на трето за спора физическо лице. За да се
изповяда сделка чрез пълномощник, следва да е представена и декларация по
чл.25 от ЗННД, каквато лисва. Няма и твърдения ищецът да е заплатил
продажната цена по окончателния договор, което също е условие за
сключването му.
За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от А. А. И. срещу
„Варна Естейт 2020“ООД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за
присъждане на сумата от 3000 лева, представляваща получено от ответника
възнаграждение по Договор за поръчка от 18.06.2016г., дължима на отпаднало
основание поради прекратяване на договора.
В исковата молба ищцата твърди, че на 18.06.2021г. е сключила с
ответното дружество договор за поръчка, по силата на който дружеството се
задължило да намери и предостави подходящо предложение за покупка на
недвижим имот, описан в Регистъра на предложените имоти, да окаже
логистична поддръжка на сделката до сключването на окончателен договор
2
под формата на нотариален акт срещу договорено възнаграждение в размер на
3 % с включен ДДС върху договорената продажна цена, дължимо в деня на
подписване на предварителния договор за покупко-продажба. Излага, че на
23.06.2021г. сключила предварителен договор за покупко-продажба на имот,
находящ се в гр.Варна, район Младост, ж.к. Трошево, ул.“Младежка“ бл.38,
ет.13 със застроена площ 45.81 кв.м. за сумата от 50 000 евро или левовата
равностойност 97 791.50 лева. Съгласно договора за поръчка сумата, която
ищцата заплатила в брой на ответното дружество била в размер на 1500 евро/
1000 лева на 18.06.2021г. и 1000 евро на 21.06.2021г./. Съгласно
предварителния договор ответното дружество трябвало да се снабди с всички
необходими документи за изповядване на сделката пред нотариус и в срок до
12.08.2021г. да се сключи окончателен договор в нотариална форма. Твърди,
че до този срок дружеството не можало да се справи със снабдяването с
необходимите документи и на 27.08.2021г. В.Н. върнала всички документи на
продавача с оглед на това, че не могли да се снабдят с всички необходими
документи, сгрешена скица/схема. Излага, че при разговор със служител на
ответното дружество на 14.08.2021г. ги уведомила, че предварителният
договор от 23.06.2021г. е прекратен поради изтичане на сроковете предвидени
в него и не желае „Варна Естейт 2020“ООД да й съдейства за закупуване на
недвижим имот. В този разговор ищцата уведомила дружеството, че
договорът с нея следва да се счита за прекратен След като разговаряла с
управителя на дружеството Нанкова, същата я уверила, че документите са
готови и нямало забавяне от тяхна страна и че щял да бъде сключен
окончателен договор, но не уточнила в какъв срок. На 30.08.2021г. ищцата
посетила офиса на ответното дружество и представила на управителя писмо, с
което поискала да й бъде възстановена дадената сума от 3000 евро, предвид
на това, че „Варна Естейт 2020“ООД не е изпълнило задълженията си. В.Н. се
запознала с писмото, признала вземането на ищцата и с подписа си
удостоверила приемането на писмото с обещанието да й възстанови сума в
седмичен срок. На 31.08.2021г. ищцата изпратила на ответното дружество
писмо с обратна разписка с покана за връщане на сумата, което било
получено на 01.09.2021г. от Марияна Лазарова – брокер. В следващите
няколко дни разговаряла с управителя на дружеството и с юриста на формата,
които я уверили, че ще спазят обещанието си да й бъде възстановена сумата
до няколко дни, но да датата на исковата молба това не било сторено.
3
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че между страните е сключен Договор за поръчка
от 18.06.2021г. Твърди, че дружеството е изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора и се явява изправна страна по него.
Дружеството осигурило предоставянето на ищеца недвижим имот, за
покупката на който последният изразил съгласие и посочил цена, за която да
се сключи предварителен договор. Осигурило сключването на
предварителния договор, като оказало необходимото съдействие на купувача
в тази връзка. Оспорва твърденията на ищцата, че съгласно предварителния
договор за покупко-продажба дружеството е трябвало да се снабди с всички
необходими документи за изповядване на окончателния договор. Твърди, че
това е задължение на продавача съгласно чл.4, ал.4 от предварителния
договор и дали дружеството било оказало или не съдействие на продавача е
без значение. Оспорва твърденията на ищцата, че се е свързала с представител
на дружеството и е заявила, че предварителният договор е прекратен поради
изтичане на срока, както и твърденията й, че до нея е изпращано писмо от
дружеството на 16.08.2021г. Поддържа, че изявление за връщане на суми не е
правено нито от управителя, нито от юриста на дружеството. Твърди, че
неизправна страна по договора е ищцата, която не изпълнила задълженията си
по чл.3 и чл.4 и по договора за депозит.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Въззивното производство се
4
развива в рамките на обжалваната част от първоинстанционното решение и
заявените в срок от въззивника оплаквания. Тъй като въззивният съд е такъв
по съществото на спора, посочването на оплаквания, обуславящи порочността
на първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната
жалба (арг. чл. 262, ал. 1 ГПК), но очертава предмета на въззивното
обжалване. Жалбоподателят трябва да посочи конкретните фактически
доводи на първата инстанция, които смята за неправилни, както и
основанията за това - процесуални нарушения, включително доказателствена
и/или фактическа непълнота, резултат от тези нарушения и искания във
връзка с това, необоснованост, неточно приложение на материален закон.
Допустимите процесуални действия на въззивния съд относно фактическата
страна на спора се определят от поведението на страните, които очертават
неговия обхват пред въззивната инстанция (арг. чл.260, т. 5 и 6; чл. 266, ал. 2
и 3; чл. 267, ал.1, чл. 269 ГПК). Въззивният съд не е ограничен от
оплакванията в жалбата само когато служебно проверява допустимостта на
въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно
решение и неговата допустимост в обжалваната част, правилността в
случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или
характера на заявеното искане, както и за точното приложение на
императивните материалноправни норми и за правната квалификация на
спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от
обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея
конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови
факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното
производство. Бланкетната въззивна жалба е допустима, но сезира въззивния
съд да извърши проверка само в рамките на служебните му задължения; може
да бъде допълнена до изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, но след това
възможностите на въззивника да сочи пороци на решението, обуславящи
неговата неправилност и във връзка с това да прави доказателствени искания,
са преклудирани. Ако бъде сторено, недопустимо е въззивният съд да се
произнася по нововъведените оплаквания, както и по доказателствените
искания, свързани с установяването и преодоляването на уточнените пороци
на първоинстанционното решение, без значение дали се въвеждат фактически
твърдения и/или се сочат и представят доказателства.
В разглеждания случай въззивната жалба, с която настоящата инстанция
5
е сезирана, е напълно бланкетна, като в нея не са изложени абсолютно
никакви конкретни оплаквания извън общата формулировка за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Въведените след срока за обжалване
на първоинстанционното решение оплаквания, не следва да бъдат
разглеждани поради забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Съдът не споделя тези бланкетни оплаквания и намира подадената жалба
за неоснователна. При служебно извършената проверка на
законосъобразността на акта и при липсата на конкретни оплаквания, съдът
намира, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си не е
нарушил императивни разпоредби на закона. Дадената правна квалификация
на спора кореспондира на наведените в исковата молба фактически
твърдения.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че при правилно
анализираните от първостепенния съд доказателства искът е недоказан по
своето основание. Същият е основан на твърдения за автоматично
прекратяване на сключения между страните договор за поръчка с
прекратяване на предварителния договор. Подобно основание за прекратяване
в договора не е предвидено, а и не следва от закона. Същевременно липсват
наведени твърдения и представени доказателства за разваляне на договора с
писмено волеизявление, каквато форма за действителност изисква чл.87, ал.1
изр. 2 от ЗЗД. Връчената на ответника покана за връщане на даденото не
съдържа нито предоставен срок за доброволно изпълнение, нито изявление за
разваляне. При липса на наведени твърдения за наличие на някоя от
хипотезите на чл.87, ал.2 от ЗЗД, кредиторът дължи предоставяне на срок за
изпълнение преди да пристъпи към разваляне на договора.
Дори да се приеме, че изявлението за разваляне имплицитно се съдържа
в исковата молба, съдът намира, че същото не е в състояние да породи
целения правен ефект. Правопораждащият факт на потестативното право на
разваляне е договорно неизпълнение, каквото по делото не се установява.
Според чл.1 от договора за поръчка от 18.06.2021г. задълженията на
ответника по договора се свеждат до намиране и предоставяне на подходящи
предложения за покупка на недвижим имот и оказване на логистична
поддръжка на сделката до сключване на окончателен договор за покупко-
продажба. От ангажираните по делото доказателства се установява, че
6
ответникът е изпълнил всички поети задължения, като е свързал страните,
подготвил е сключването на предварителния договор и документите за
собственост, необходими за изповядване на сделката. Скицата от АГКК не
представлява документ за собственост и не е изрично описана в договора като
документ, който следва да бъде осигурен от ответника. Дори да се приеме, че
снабдяването с актуална скица попада в предмета на договора като изискуем
документ по см. на чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията, по делото се
установява, че ответникът е положил дължимата грижа по осигуряването й.
Издаването на скица с неверни данни е факт, който не може да бъде вменен
във вина на ответника, тъй като се дължи на действия на трети лица. Въпреки
настъпилата временна обективна невъзможност за изпълнение, ответникът е
положил усилия по отстраняване на допуснатата грешка и е осигурил
коригиран вариант на скицата в срок от три седмици след изтичане срока за
сключване на окончателния договор. Забавянето от три седмици съдът
преценява като незначително с оглед интереса на кредитора и за обяснимо с
оглед необходимото технологично време за провеждане на
административната процедура. С оглед изложеното отказът на ищцата от
предварителния договор се явява необоснован и не води до отпадане на
задължението й за заплащане на възнаграждение по изпълнения договор за
поръчка. Разваляне на договора е възможно само преди договорът да
изпълнен. В случая отказът от договора е извършен след приемане на
изпълнението, поради което възнаграждението е дължимо.
Не на последно място с потестативното право на разваляне разполага
само изправната страна по договора. В случая ищцата, в чиято тежест е било,
не е представила доказателства за заплащане на уговореното комисионно
възнаграждение. Установява се единствено заплащането на сумата от 1000
лева по договора за депозит, но не и разликата до дължимите по договора за
поръчка 3000 лева. Представените след изтичане на срока за въззивно
обжалвано доказателства са недопустими, тъй като пропускът да бъдат
ангажирани своевременно не се дължи на допуснато процесуално нарушение.
В първоинстанционното производство нито са навеждани твърдения за
наличието на обективни пречки за представянето им, нито е правено искане
за предоставяне на допълнителна възможност. Дори и да се приеме
обратното, въззивникът е следвало да ги представи едновременно с
въззивната жалба. Прилагането им към подаденото след срока за въззивно
7
обжалване допълнение към жалбата, при това без да е направено искане за
приемането им, се явява несвоевременно. За пълнота следва да се посочи, че
представеното платежно нареждане сочи като бенефициер ищцата, а не
ответника, т.е. не доказва плащането на сумата.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции за
неоснователност на предявения иск, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция
разноски в размер на 800 лева, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2973/06.10.2022г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение №1074/31.03.2023г., постановено по гр.д. №
17274/2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН: ********** с адрес г*****************, да
заплати на „Варна Естейт 2020“ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.“София“ №3, сумата от 800 лева,
представляваща сторени във въззивното производство разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8