Решение по дело №2184/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260979                        14.07.2021 г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На двадесет и втори юни               две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №2184 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК …………….., седалище и адрес на управление в ………………, представлявано от инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник-юк.З., против С.Г.В., ЕГН **********, адрес ***, с която се претендира установяването дължимостта от страна на ответника на сумата от 228,19 лева, представляваща част от общо претендирана сума от 684,57 лева по фактури, издадени в периода 25.05.2017 г. – 25.11.2019 г. с отчетен период по фактури от 16.03.2017 г. – 19.11.2019 г., както и сумата от 30,75 лева, представляваща част от общо претендирана сума от 92,27 лева  - обезщетение за забавено плащане за периода 26.06.2017 г. до 24.01.2020 г., ведно със законните лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №207/03.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№677/2020 г. по описа на РС-Бургас.

                              Основанията за дължимост на горната сума се основават на твърдения, че ответникът, съвместно с М.Д.Г. и В.А.З., са клиенти на „ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на което ответницата и третите лица Г. и З. имат качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по отношение на водоснабден обект с адрес в ………………….., заведен с партидата в базата данни на ищеца с адрес ………………….. и абонатен №………….. и който обект е съсобствен между страните. Твърди се, че ответницата дължи горните суми, съответстващи на дела й от съсобствеността и тъй като не са платени от нея, за тях ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№677/2020 г. по описа на РС-Бургас.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                              В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа иска и моли за уважаването му.

                              В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначеният й от съда особен представител оспорва иска по основание и размер. На подробно изложени в отговора аргументи се иска отхвърляне на исковете.

                              В съдебно заседание ответникът В. се представлява от назначения от съда особен представител – адв.Т.Я., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

                              Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

                              Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                              По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№677/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД и въз основа на него има издадена на 03.02.2020 г. Заповед №207 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.Г.В., в качеството й на съсобственик на водоснабден обект с абонатен №………….. да заплати на кредитора 1/3 част от дължима главница в общ размер на 684,57 лева, или сумата от 228,19 лева, дължима за ползвани услуги – доставена, отведена и пречистена вода за периода 16.03.2017 г. – 19.11.2019 г. и 1/3 част от мораторна лихва в общ размер на 92,27 лева, дължима за периода 26.06.2017 г. – 24.01.2020 г., или сумата от 30,75 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 228,19 лева, считано  от подаване на заявлението на 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

                              Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №2184 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против длъжника В. в заповедното производство е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 17.03.2020 г., съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с определение от 09.03.2020 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване по отношение на длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за главница и лихви.

                              По делото е прието като доказателство справка от АВ с №93035/20.08.2020 г., която легитимар ответницата като съсобственик на недвижим имот, представляващ апартамент и находящ се в …………………………..

                              По делото в качесвото на свидетел е разпитана Д.К., на длъжност ………………… при ответника, от показанията на която става ясно, че процесният имот е с два входа – откъм ул.“П.К.“ и откъм ул.“О.“, както и че за процесния период измервателният уред в обекта е бил отчитан както реално, така и чрез служебно начисляване.

                              При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

                              В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 01.07.2020 г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявените главни искове са основателни.

                              В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно която потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект.

                              От данните по делото се установява, че през процесния период ответницата С.В. има качеството на съсобственик на водоснабдения имот, в който право на собственост е имала и има М.Д.Г., съответно В.А.З. (първата прехвърля на втората чрез дарение от 30.08.2018 г. собствената си 1/3 ид.ч. от имота).

                              Изложеното обосновава извод, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по силата на изричното предвиждане на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за процесния период. В същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

                              Видно от текста на чл.8 от цитираната по-горе Наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Според чл.32 от същата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и чл.32 от публично известните общи условия на ВиК, като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе наредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус, тъй като данните се отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел, поради което и по аргумент от чл.32, ал.4 от наредбата, показанията на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, като същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури.

                              Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответницка, който като съсобственик на процесния имот има качеството на потребител и следва да заплати извършената ВиК услуга.

                              За процесния период – 16.03.2017 г. – 19.11.2019 г., ищцовото дружество е доставило в обекта вода на стойност 684,57 лева, поради което и предявеният главен иск се явява основателен и доказан в размера от 228,19 лева, представляващ 1/3 от дълга.

                              Основателността на главната претенция има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда на 31.01.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

                              С горните аргументи, изцяло основателна се явява и претенцията за признаване на дължимост от страна на ответника в полза на ищеца и на претенцията за мораторна лихва, за изчисляването на която съдът ползва Калкулатор.БГ и установи, че същата е доказана в размера от 30,75 лева, представляващ 1/3 от общата стойност от 92,27 лева, дължима за периода 26.06.2017 г. до 24.01.2020 г.

                              На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ размер на 225,00 лева, от които 75,00 лева за платена държавна такса и 150,00 лева – възнаграждение за особен представител.

                              При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са в размер на 25,00 лева.

                              Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

                             

                              Р  Е  Ш  И :

 

                              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че С.Г.В., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в ………………., представлявано от инж.Г.Т., сумата от 228,19 лева (двеста двадесет и осем лева и деветнадесет стотинки), представляваща част от общо претендирана сума от 684,57 лева по фактури, издадени в периода 25.05.2017 г. – 25.11.2019 г. с отчетен период по фактури от 16.03.2017 г. – 19.11.2019 г., както и сумата от 30,75 лева, представляваща част от общо претендирана сума от 92,27 лева (деветдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) - обезщетение за забавено плащане за периода 26.06.2017 г. до 24.01.2020 г., ведно със законните лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 31.01.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №207/03.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№677/2020 г. по описа на РС-Бургас.

                              ОСЪЖДА С.Г.В., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ……………, седалище и адрес на управление в ……………….., представлявано от инж.Г.Т., сумата от 225,00 лева (двеста двадесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

                              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.