Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми март
през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Васил Петров
при участието на секретаря Наташа Мерева,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5852 по описа за 2012
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 17.09.2011 г., постановено по гр. дeло
№ 44538/ 2008 г. на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав, М.К.М. /ЕГН
**********/ е осъдена да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Д.Е. К.-Б./ЕГН
**********/ сумата 1 000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, за това, че на 24.06.2008 г., пред други
помощник- директори ответницата нарекла ищцата „доносник“, поради което ищцата
била уволнявана от всички места, на които е
работела, и за това, че на 30.06.2008 г. във фоайето на концертната зала
ответницата обвинила ищцата, че е подправила подписи на родители в жалба,
изпратена до Министерство на културата, ведно със законната лихва върху сумата 1 000 лв., считано от 8.12.2008 г.
до окончателното й плащане, като исковете по чл.45 ЗЗД са отхвърлени
като неоснователни за разликата над сумата 1 000 лева до пълния предявен размер
от 10 000 лева и за останалите деяния. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата
М.М. е осъдена да заплати на ищцата Д. К.-Б.сумата
80 лева- разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Д. К.-Б.е осъдена да заплати на ответницата М.М. сумата 450
лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от М.К.М. /ответница по делото/, в която
са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на иска относно присъдената сума от 1
000 лв., с присъждане на разноски по делото.
Подадена
е и насрещна въззивна жалба от ищцата Д.Е.
К.-Б., която моли да бъде постановена отмяна на цитираното
първоинстанционно решение в отхвърлителната му част като неправилно и
необосновано и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от
претендираното обезщетение за обезвреда, ведно с лихви и разноски.
Страните
взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Предявени са искове с
правно основание чл.45 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият
въззивен съд, са подадени съответно в срока по чл.259, ал.1 ГПК и в срока по
чл.263, ал.2 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, въззивната жалба на
ответницата М.М. е неоснователна, а
насрещната въззивна жалба на ищцата Д. К.-Б.е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение за правилно в обжалваната от ответницата
осъдителна част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Д. К.-Б.искове по
чл.45 ЗЗД за сумата 1 000 лв. като доказани и основателни- чл.272 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Предпоставките на деликтната отговорност са:
противоправно деяние- действие или бездействие, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вина. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване твърдяното противоправно деяние, настъпилата вреда и
причинната връзка между деянието и вредата. Вината се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е да обори установената в чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за виновност. Предпоставките следва да са налице кумулативно.
Според направените от ищцата фактически
твърдения, обосноваващи претенциите й за обезвреда по чл.45 ЗЗД, ответницата М.
й нанесла неимуществени вреди /болки и страдания, свързани с уронване на честта
и доброто й име, силно огорчение и обида/, произтекли от следните обидни и
клеветнически деяния, насочени срещу нея:
На 24.06.2008 г. пред други помощник-
директори М. я нарекла „нагла" и „доносник", поради което била
уволнявана от всички места, на които е работела, и заявила, че създава
напрежение в училището;
На 25.06.2008 г. пред
екипа на дирекцията М. заявила, че ищцата не работи нищо;
На 30.06.2008 г. във фоайето на концертната
зала М. обвинила К., че подправила подписи на родители в жалба, изпратена до
Министерство на културата;
На 25.07.2008 г. ответницата М. обявила, че
ищцата е болна от циклофрения и трябва да я уволни, защото е опасна за децата,
след което изпратила искане за проверка на психичното състояние на ищцата до
Областен диспансер за психични заболявания със стационар- София- град,
съдържащо същите твърдения;
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 5852/ 2012 г. на СГС,
ГК, ІV- Б с-в
На
10.11.2008 г. пред цялата администрация в директорския кабинет, ответницата
заявила, че ищцата е лесбийка и има семейство само за прикритие.
Според
установената по приложението на чл.45 ЗЗД константна практика на ВКС /Решение №
62/ 06.03.2012 г. по гр.д.№ 1376/ 2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 12/
06.02.2013 г. по гр.д.№ 449/ 2012 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 204/ 12.06.2015
г. по гр.д.№ 7046/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО и др./, за да е обидно или
клеветническо дадено изявление /или засягащо по някакъв друг начин честта,
достойнството или доброто име на някого, дори и да не осъществява състава на
чл.146 НК или чл.147 НК/, респ. за да съставлява противоправно деяние по
смисъла на чл.45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице.
Обидният /унизяващият/ израз трябва да е насочен към това определено лице;
разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за
него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на
приписаното му престъпление. Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на
Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го
разпространи- писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не
се използва, за да се увреди доброто име на другиго /ал.2/, изразяването и
разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения
и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат
честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира или се
предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този
пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са
разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност- такива
съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства
от обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само
фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с
обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не
могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността
/т.е. ако не съставляват обида/. Наличието на клеветнически твърдения се
обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени
факти, които са позорни- неприемливи от гледна точка на общоприетите морални
норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те
трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност.
Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само, ако
те са обективно позорни.
Не
е спорно по делото, че през процесния период от 24.06.2008 г. до 5.11.2008 г.
страните са били колеги в НМУ „Любомир Пипков“- гр. София, като ищцата Д. К.-Б.е
изпълнявала длъжността „Помощник- директор по художествено- творческите
въпроси“ /до 5.11.2008 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено/,
а ответницата М.М. е заемала длъжността „Директор“ на училището, която заемала
и към датата на подаване на исковата молба по делото /8.12.2008 година/.
Въз
основа на събраните по делото гласни доказателства- свидетелски показания на
колеги на страните в НМУ „Л. Пипков“ и председател на училищното настоятелство
в същото, се установяват следните релевантни факти и обстоятелства: През 2008
г. между Д. К.- помощник директор в
училището, и М.М.- директор на НМУ, е имало „конфликт", който според
показанията на св. И. М., св. М. А. и св. Д. Н. възникнал през м.05.2008 г. и
бил провокиран от подадена от родители на ученици в НМУ жалба в Министерство на
културата, свързана с „административни, финансови и всякакви“ проблеми на
училището, като конфликтът непрекъснато „ескалирал и се разраствал“ /св. М./,
„усетил се навсякъде в училището“ /св. В. П./ и отношенията в същото станали
нетърпими /св. А./.
Свидетелката И. М. /преподавател
в НМУ през процесния период и до 2010 г./ била свидетел на отправени от ответницата М.
към ищцата К. обидни думи. Първо М. обвинила К., че е фалшифицирала документ-
жалба от родители на ученици, а впоследствие я нарекла доносник. Обвинението
било първо пред свидетелката „на четири очи", а след това „многократно
всеки ден", включително и в присъствието на колеги. Освен това М.
коментирала и сексуалната ориентация на К., като „мотивът за техните
отношения" бил, че „М. обяви директно причината за това, че има отказ за
участие в хомосексуална тройка на К.".
Това било казвано от М. и в присъствие на свидетелката, като при
провеждане на конкурс на 30.06.2008 г. установила, че това е говорено и пред
много други хора. Това съсипало К., тя била срината, „съсипало" се името
й, това влияело на семейството и децата й,
и преживяла тази история много тежко. По повод жалба на родители К.
инициирала среща с министъра на културата, защото била обвинена, че е
фалшифицирала подписите на родителите. След жалбата била извършена проверка,
при която били установени нарушения и било постановено
М. да възстанови неправомерно събирани пари от ученици.
Според показанията на свидетелката М. А. /помощник- директор по административната дейност в НМУ до
края на м.11.2008 г./ конфликтът между страните започнал от
твърденията на М., че К. е „инициирала" подписка от родители на ученици и
подала „донос“ в Министерство на културата. След това конфликтът станал
публичен и започнала „една морална преса“ върху К., изразяваща се в
разпространяването на „информация, която би унижила К.". Например във
фоайето на дирекцията М. излизала и започвала да вика: „Къде е К., защо отново
я няма на работа, защо се учудвам, тя вероятно пише доноси", като това
ставало пред външни лица и преподаватели. Освен това М. коментирала и
сексуалната ориентация
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 5852/ 2012 г. на СГС,
ГК, ІV- Б с-в
на ищцата. А. присъствала на празненство през
м. ноември 2008 г., на което М. се смеела и започнала да обяснява, че чак сега
разбрала къде се крие причината за конфликта-
че „К. участва в тройки от лесбийки“ и тъй като М. отказала да се присъедини
към тях, възникнал конфликт, след което избухнал задружен смях „от
колегите". След това М. казала: „Това са фактите, явно останалото е
параван- и семейството, и децата". К. започнала да ходи на работа „все
по-смазана", видимо не се чувствала добре, била дълбоко обидена и
огорчена. Някъде през лятото на 2008 г. била повече от два месеца в отпуск по
болест. По данни на св. А. обидните квалификации били използвани през целия
този период, на всеослушание, като дава пример с „доносник" и „че
навсякъде К. е уволнявана поради писане на доноси". Освен това св. А.
сочи, че докато замествала директора на НМУ по време на отпуск М. я помолила да
направи справка дали лице с диагноза, посочена в болничния лист, може да
изпълнява длъжността „директор по художествената дейност". Свидетелката
направила такова запитване, както и дали болничният лист е редовен или фалшив.
Свидетелката
Д. Н. /преподавател в НМУ през
процесния период/ сочи, че в края на м. юни 2008 г. М. й казала, че
жалбата на родителите до Министерство на културата е „написана от К. и е
подписана от родителите", както и „че е сигурна кой е написал и кой
подписал и че е в стила на К.". В телефонен разговор през м. август й
казала още, че К. не върши работа и за съжаление трябва да се освободи от нея,
защото е болна от циклофрения. В последствие М.
казвала това и пред други хора в присъствието на свидетелката. Този конфликт
се отразявал много зле на ищцата и на цялото й семейство, К. „понесла много
сериозни неприятности“.
Според
показанията на свидетелката Ст. Д. /преподавател в НМУ през процесния период/ при провеждането на изпит по струнни инструменти на 30.06.2008
г. /обичайно от 10.00 до 17.00 часа/ в І- ва зала на НМУ /на ІІІ етаж/ М. не
била ходила никъде, като е възможно да е излизала, за да напечата протоколите.
Свидетелката
В. П. /счетоводител в НМУ/,
заявява, че не е присъствала на случаи, при които М. е обиждала К., но
„конфликтът се усетил навсякъде в училището", имало напрежение във връзка
с него. Същата не знаела за жалбата, не знаела откъде е породен конфликтът, не
знаела от кого е подаден сигналът и от кого е разпоредена проверката, като не е
чувала и М. да вика нещо във фоайето.
Свидетелката
М. М. /професор в НБУ и
Председател на училищното настоятелство на НМУ/ сочи, че „се движи в
музикантското общество" и на много места била питана „какво става в
училището". За случая „основно знаела от телевизионно предаване в Нова
телевизия", в което се разбрало, че от името на Д. К. е изпратено писмо-
жалба до Министерство на културата. Предаването било по повод оплакване на
родители, като било странно, че „не им дали думата". След предаването
свидетелката и М. отишли в Министерство на културата, където имало писмо,
подписано от родители и от К.. Според показанията на М. „в министерството никой
нищо не е казвал за сексуалността на К.". Последната отговаряла за
концертната дейност, като няколко проекта били провалени, но свидетелката не
знаела причината за това. К. не отговаряла навреме и често боледувала. По нейни
данни се знаело, че „100 % не може да се разчита на К., защото може да се обади и да каже, че е болна".
Според
приложените от ищцата амбулаторни листа от 3.07.2008 г. /два броя/ и 8.08.2008
г., на посочените дати на Д. К.-Б.са били извършени
първични амбулаторни прегледи, при посочени основни диагнози: „Хипертонична
болест на сърцето, Разстройства на вегетативната /автономна/ нервна система“, и
придружаващи заболявания: „Генерализирана тревожност и Лек депресивен епизод“.
Представена
е по делото и Заповед № Ш-072/ 25.06.2008 г.
на Директора на НМУ, с която М.М.- като Директор на НМУ, се е назначила за: Председател на Централната изпитна
комисия; Председател на Комисията по пиано и акордеон; Председател на
Комисията по цигулка; Председател на Комисията по виола, виолончело, контрабас,
арфа, китара, тамбура и гъдулка; Председател на Комисията по флейта, обой,
кларинет, фагот, кавал, гайда; Председател на Комисията по тромпет, валдхорна,
цугтромбон и туба; Председател на Комисията по ударни инструменти; Председател
на Комисията по задължително пиано; Председател на Комисията по народно пеене и
вокално изкуство; Председател на Комисията по солфеж и елементарна теория на
музиката и хармония; Председател на Комисията по история на музиката и
българска народна музика, както и за Председател на Комисия предучилищен клас,
всички комисии- за провеждане на приемни и приравнителни изпити в НМУ „Л.
Пипков".
Съвкупният
анализ на събраните в процеса доказателства и в частност на гласните доказателства- свидетелски
показания на св. М., А. и Н., трите- преподавали в НМУ „Л. Пипков“ през
процесния период и имащи непосредствени впечатления върху конфликтната ситуация
между страните, налага приемането на извод, че ответницата М.М. е извършила
част от деянията, за които се твърди да са противоправни, а именно: на
24.06.2008 г. пред други помощник- директори в НМУ „Л. Пипков“- гр. София
нарекла ищцата Д. К.-Б.„доносник“,
поради което била уволнявана от всички
места, на които е работела, и на 30.06.2008 г. във фоайето на
концертната зала на училището обвинила ищцата, че е подправила подписи на
родители в жалба, изпратена до Министерство на културата.
Квалифицирането
на ищцата като „доносник“ и подател на доноси, също и като подправяща подписи в
жалба на други лица и разгласяването пред други лица на такива позорящи я
факти, за които не се установява да са истински и съществуващи в обективната
действителност, представляват клеветнически твърдения, които са обективно
позорни и неверни, и респ. противоправни деяния, за които деликтната
отговорност на ответницата правилно е ангажирана с обжалваното решение.
Установява
се при съвкупна преценка на доказателствата, вкл. свидетелските показания на
св. М., св. А. и св. Н., и
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 5852/ 2012 г. на СГС,
ГК, ІV- Б с-в
че в следствие така извършените по отношение
на нея противоправни деяния иищцата претърпяла и твърдените неимуществени
вреди, изразяващи се в това, че била „съсипана“ и „срината“, защото било
„съсипано името й“, като това повлияло и на семейството и децата й“; тъй като
била позната на други хора, известни в тези среди, тази история, определена от
св. М. като „изливаща се върху К. словесна мръсотия“, й повлияла зле, като
преживяла случилото се много тежко. Започнала да идва „все по- смазана“ на
работа, видимо се чувствала недобре, била дълбоко обидена и огорчена /св. А./,
„понесла много сериозни неприятности“ /св. Н./. Аргумент в тази насока се извежда
и от съдържанието на приложения по делото амбулаторен лист от 8.08.2008 г. с
посочена в него основна диагноза: „лек депресивен период“, в който е отразено,
че след поредица от психотравми от професионален характер през последните
няколко месеца К. започнала да се чувства напрегната, имала резки промени в RR и
на два пъти колабирала, по незначителен повод се разплаквала, сънят й бил лош,
трудно се концентрирала, като обективното й състояние е определено от
медицинския специалист като: „плачлива“; с тревожни, малоценностни мисли и
мисли за безперспективност; воля, памет и интелект- болестно променени.
При така установената фактическа и правна
обстановка претенциите по чл.45 ЗЗД за обезвреда на причинените на ищцата Д. К.
в резултат на горепосочените противоправни деяния от 24.06.2008 г. и 30.06.2008
г. неимуществени вреди правилно са уважени от първо-инстанционния съд, като на
същата е присъдено обезщетение от 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане /според
заявеното искане/.
Предвид
наведените във въззивната жалба на ищцата доводи относно размера на присъденото
й обезщетение, за тези установени по делото вреди, по преценка на въззивния съд
обезщетението за обезвреда следва да бъде определено на 2 000 лв., а не на
1 000 лв., какъвто размер е възприет в постановеното по делото
решение.
По въпроса за съдържанието на понятието
справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди по чл.52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз
в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.
дело № 3/ 2004 г. на ВКС- ОСГК, и е установена константна съдебна практика на
ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най- пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото
лице. Този принцип изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като
размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда. Понятието
„вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл-
като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Релевантно в случая е
по какъв начин насоченото срещу ищеца противоправно деяние се е отразило на
здравословното /психичното/ му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо- отражението на реализираното
спрямо него деликтно поведение върху живота му- семейство, приятели, професия,
обществен отзвук, и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се
определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В
този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
В
случая чрез извършените от ответницата противоправни актове е увреден
психичният интегритет /като част от физическото здраве/ на ищцата и в този
смисъл е засегнато правото й на лична неприкосновеност, представляващо
конституционно установено право. Гражданскоправната санкция на противоправното
виновно поведение на делинквента се изразява във възникване на вземане за
обезщетение на неимуществените вреди /чл.45 вр. чл.52 ЗЗД/, като чл.52 ЗЗД
задължава съда да определи обезщетението по справедливост, като отчете, че
възстановяване на засегнатото неимуществено благо не е възможно /личната
неприкосновеност е парично неостойностима/, а обезщетението представлява
предвидената от закона заместваща облага, чиято цел е да отстрани
неблагоприятните последици от правонарушението.
Предвид
горното, за установените по делото неимуществени вреди, причинени от извършени
от ответницата М. на 24.06.2008 г. и 30.06.2008 г. противоправни деяния
/посочени по- горе/, дължимото на ищцата обезщетение за обезвреда следва да
бъде определено на общо 2 000 лв., от които сумата 1 000 лв. е
присъдена с обжалваното решение, а останалата част- в размер на 1 000 лв.,
следва да бъде присъдена с настоящото въззивно решение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 8.12.2008 г., до окончателното й
изплащане.
Неоснователна е насрещната
въззивна жалба на ищцата Д. К.-Б.в останалата й част.
Недоказани по делото са останалите твърдения
на ищцата за осъществено по отношение на нея от страна на ответницата
неправомерно поведение, изразяващо се в: изявление на последната от 25.06.2008 г., направено пред екипа на
дирекцията, че ищцата не работи нищо; изявление от 25.07.2008 г., че ищцата е болна от циклофрения и трябва да я уволни,
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 5852/ 2012 г. на СГС,
ГК, ІV- Б с-в
защото е опасна за децата, след което
изпратила искане за проверка на психичното състояние на ищцата до Областен
диспансер за психични заболявания със стационар- София- град, съдържащо същите
твърдения; изявление от 10.11.2008 г., направено пред цялата администрация в
директорския кабинет, че ищцата е лесбийка и има семейство само за прикритие.
Макар
твърдените по делото изказвания на ответницата по отношение на ищцата да
съдържат негативни, неприлични или цинични думи, съдържащи унизителни съждения
за качествата и личността на ищцата, които биха могли да бъдат квалифицирани
като обида или клевета, не се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства деянието от 25.07.2008 г. да е извършено на посочената от ищцата
дата, автор на изпратените искания за проверка психичното здраве на ищцата да е
именно ответницата М. /писмата и исканията са подписани със запетая, т.е. от
друго лице/, негативната оценка за качествата на ищцата /че „не работи нищо“/
да е дадена в нейно присъствие, за да бъде квалифицирана като обида, и на
10.11.2008 г. ответницата да е използвала именно изразите „лесбийка и има
семейство само за прикритие“.
При
тези съображения исковете по чл.45 ЗЗД за горницата над сумата 2000 лв. до
пълния предявен размер от 10 000 лв. правилно са отхвърлени като
недоказани и неоснователни.
С
оглед горното, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която искът /исковете/ на Д. К.-Б.по чл.45 ЗЗД е отхвърлен за горницата над
сумата 1 000 лв. до сумата 2 000 лв., и вместо това да й бъде
присъдено допълнително обезщетение от 1 000 лв. за причинените й от извършени
на 24.06.2008 г. и 30.06.2008 г. противоправни деяния неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 8.12.2008
г., до окончателното й изплащане. В останалата част, в която исковете на Д. К.-Б.по
чл.45 ЗЗД са отхвърлени за горницата над сумата 2 000 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв., обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено. При този изход на спора на частична отмяна подлежи решението и
в частта, в която е разпределена отговорността за разноски между страните, а
именно в частта, в която на ответницата М.М. са присъдени разноски по чл.78,
ал.3 ГПК над сумата 400 лв. Предвид уважаването на иска в посочения по- голям
размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата Д. К.-Б.следва да бъдат
присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
80 лв. /или общо 160 лв.- разноски за производството пред СРС/.
С
оглед изхода от въззивното производство- отхвърляне на подадената от
ответницата въззивна жалба и частично уважаване на подадената от ищцата
насрещна въззивна жалба, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК на последната
следва да бъде присъдена сумата 20 лв.- разноски за въззивното производство /за
платена държ. такса/, съразмерно на уважената част от жалбата й.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
17.09.2011 г., постановено по гр. дeло
№ 44538/ 2008 г. на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав, в обжалваната част, в която предявеният от Д.Е. К.-Б./ЕГН **********/ срещу М.К.М. /ЕГН **********/
иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен за сумата 1 000 лв., представляваща
горница над сумата 1 000 лв. /присъдена от СРС/ до размер на сумата
2 000 лв. /определено от въззивния съд обезщетение/, представляващо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на М.К.М., която: на 24.06.2008 г. пред
други помощник- директори в НМУ „Л. Пипков“- гр. София нарекла Д.Е. К.-Б.„доносник“, поради което
ищцата била уволнявана от всички места, на
които е работела, и на 30.06.2008 г. във фоайето на концертната зала на
училището обвинила ищцата, че е подправила подписи на родители в жалба,
изпратена до Министерство на културата, и
в частта относно присъдените на М.К.М. разноски по чл.78, ал.3 ГПК над сумата 400 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.К.М. /ЕГН **********/ да
заплати на основание чл.45 ЗЗД на Д.Е. К.-Б./ЕГН **********/ сумата 1 000 лева /хиляда лева, горница над сумата
1 000 лв., присъдена от СРС, до размер на сумата 2 000 лв./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания
от уронване на честта и доброто й име, преживени обида и огорчение/ от
противоправно поведение на М.К.М.,
която: на 24.06.2008 г. пред други помощник- директори в НМУ „Л.
Пипков“- гр. София нарекла Д.Е. К.-Б.„доносник“,
поради което ищцата била уволнявана от
всички места, на които е работела, и на 30.06.2008 г. във фоайето на
концертната зала на училището обвинила ищцата, че е подправила подписи на
родители в жалба, изпратена до Министерство на културата, ведно със законната лихва върху сумата 1 000 лв., считано от
8.12.2008 г. до окончателното й изплащане, а също и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 80 лв. /осемдесет лева/- разноски /допълнително/ за
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
17.09.2011 г., постановено по гр. дeло
№ 44538/ 2008 г. на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав, в останалата част, в която предявените от Д.Е. К.-Б./ЕГН **********/ срещу М.К.М. /ЕГН **********/ искове
с правно основание
чл.45 ЗЗД са отхвърлени за
Л.6 на Реш. по гр.д.№ 5852/ 2012 г. на СГС,
ГК, ІV- Б с-в
горницата над сумата 2 000 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправни деяния на М.К.М., извършени на 25.06.2008 г., 25.07.2008 г. и 10.11.2008 г., и в
частта относно присъдените на Д.Е. К.-Б.разноски
по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 80 лв. и присъдените на М.К.М. разноски по чл.78, ал.3 ГПК до
размер на сумата 400 лв.
ОСЪЖДА М.К.М. /ЕГН **********/ да
заплати на Д.Е. К.-Б./ЕГН **********/ сумата
20 лева /двадесет лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.