РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Габрово, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на особения представител ответника по делото Г.М.
против Решение №32/02.01.2022г. по гр.д. №317/2021г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск. В първоинстанционното производство никоя от страните не е
въвеждала твърдения за дължимостта на престацията по недействителен договор.
Признаването на подобно право от страна на първоинстанционния съд било произнасяне
извън предмета на делото още повече, че производството било по чл.422 ГПК и било
обусловено изцяло от издадената заповед за изпълнение. Съгласно чл.23 ЗПК при
признаване, че договора за потребителски кредит е недействителен ответникът дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разноски, но тъй като
исковете по чл.422 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на
претендираното в заповедното производство съдът не следвало да признае дължимостта на
главницата на различно от заявеното основание. В случая се претендирало дължимост на
исковите суми с оглед на действителен договор за кредит, а не на осн. чл.23 ЗПК.
Разпоредбата на чл.23 ЗПК се базирала на института на неоснователното обогатяване,
поради което искът за главница не следвало да бъде уважен, тъй като това било в
противоречие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. При условията
на алтернативност моли съда да измени решението в обжалваната му част като признае за
установено, че жалбоподателя дължи на ищеца сумата от 295,28лв, като съобразно това
определи задълженията на всяка от страните по делото за разноски. Счита, че от назначената
по делото счетоводна експертиза било установено, че жалбоподателя е извършил частично
плащане в размер на 881,72лв., която сума следвало да бъде съобразена при определяне на
задължението му и да бъде приспадната от общото задължение за главница. Съобразявайки
това дължимата сума представлявала разликата между главницата от 1177лв. и изплатената
част от нея, а именно 295,28лв., като за горницата иска следвало да бъде отхвърлен.
1
Ответникът по жабата и ищец по делото не е депозирал отговор на подадената
въззивна жалба, нито е взел становище по същата в с.з., въпреки дадената му възможност за
това.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Въз основа на заявление с вх.№3328 от 01.06.2020г. по ч.гр.д.№690/2020г. на
Габровски районен съд е издадена Заповед №2434/04.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът Г. Б. М. да заплати на
кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, следните суми: -
сумата 1423.83лв. - незаплатена главница, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2020г.
до изплащане на вземането. -сумата 216.27лв.- възнаградителна лихва за периода
01.04.20019г.-05.09.2019г.; -сумата 86.56лв.- мораторна лихва за периода от 05.09.2019г.-
27.05.2020г.;
На 24.07.2018г. между «БНП Париба Пърсънъл Файненс», като кредитор и Г.М., като
кредитополучател, е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ***. Съгласно договора, за усвояване на
револвиращия кредит кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта
«Мастъркард» - електронен платежен инструмент, представляваща персонализирана
пластмасова карта, върху която е записана електронна информация. Персонализацията на
платежната карта представлява изписването на необходимите данни, свързани с
управомощения ползвател на платежната карта, съгласно параграф 1. т.5 от ДР на Наредба
№3 на БНБ. Чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се
осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен
лимит.
На 24.07.2018г. ответникът се възползвал от предвидената в чл.4 от договора
възможност за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер,
посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги" за срок от 8 месеца,
обхващащ периода от сключване на договора до 01.04.2019г„ съгласно погасителен план,
включваща падежните дати па месечните погасителни вноски. Договорено е кредитът за
стоки и услуги е да бъде изплатен на 8 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
160.36лева.
От заключението на съдебно- графическата експертиза на вещото лице М. А.,
изслушано в съдебно заседание се установява, че текстовете в договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от
24.07.2018г. са отпечатани с размер на шрифта-11. Текстовете в приложенията към договора
са отпечатани с размер на шрифта- 8. Относно процесния договор намират приложение
разпоредбите на закона за потребителския кредит. Законодателят с нормата на чл.10, ал.1 от
ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за
револвиращ потребителски кредит е сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Текстовете на договора, са представени с размер шрифт по-малък от 12, което го
прави по-труден за четене поради малкия размер на шрифта, на който е написан, което по
силата на чл.22 от ЗПК прави договора недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 от
ЗПК в настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без
лихви или други разходи по кредита. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза
в.л. Д. К. е посочено, че дължимите и неизплатени суми по процесния договор за кредит към
датата на постъпване на заявлението в съда – 01.06.2020г. са следните: -сумата 1423.83лв.-
главница; -сумата 216.27лв.- възнаградителна лихва за периода 01.04.2019г.-05.09.2019г.; -
сумата 105.21лв.- мораторна лихва за периода 05.09.2019г.- 27.05.2020г. Следователно,
предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК бил основателен за сумата от
1423.83лв., представляваща главница по договора за отпускане на револвиращ
потребителски кредит. Предявените искове за заплащане на следните суми : -сумата
216.27лв.-възнаградителна лихва за периода 01.04.20019г.-05.09.2019г.; -сумата 86.56лв.-
2
мораторна лихва за периода от 05.09.2019г.-27.05.2020г., съгласно разпоредбата на чл.23 от
ЗПК се явявали неоснователни.
Въззивната инстанция намира следното :
На 24.07.2018г. между «БНП Париба Пърсънъл Файненс», като кредитор и Г.М., като
кредитополучател, е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ***. На 24.07.2018г. ответникът закупил на
изплащане телевизор на стойност 1177лв., да бъде изплатен на 8 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 160.36лева.
От заключението на съдебно- графическата експертиза на вещото лице М. А.,
изслушано в съдебно заседание се установява, че текстовете в договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от
24.07.2018г. са отпечатани с размер на шрифта-11. Текстовете в приложенията към договора
са отпечатани с размер на шрифта- 8.
Процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. В
чл.10, ал.1 от ЗП е въведено изискване договорът да бъде сключен по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният
по делото договор за револвиращ потребителски кредит е сключен в противоречие с
цитираното императивно законово изискване. Текстовете на договора, са изготвени на
шрифт с размер шрифт 11, т.е. по-малък от 12, а част от приложенията са на шрифт с размер
8, което прави договора по-труден за четене поради малкия размер на шрифта, на който е
написан. На осн. чл.22 от ЗПК това нарушение на чл.10 ЗПК прави договора
недействителен, както правилно е приел първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата
на чл.23 от ЗПК в настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без
лихви или други разходи по кредита.
Неоснователно е възражението във въззивна жалба, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Предявеният иск е
установителен иск да бъде прието за установено, че ответникът дължи посочените в
исковата молба суми, които са дължими на основание договора за кредит. В рамките на този
предмет се е произнесъл и първоинстанционния съд. Действително разпоредбата на чл.23
ЗПК се основава на правния институт на неоснователното обогатяване, но в случая е налице
изрична законова разпоредба регламентираща какво дължи кредитополучателя по
недействителен договор за кредит, поради което съдът намира, че първоинстанционният съд
не се е произнесъл по незаявен иск.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че освен сумата
от 1177лв. за покупка на изплащане на стока ответникът с предоставените му в заем по
кредитната карта средства е заплатил премия на продавача в размер на 105,93лв. и е
изтеглил на АТМ общо сумата от 770лв. (на 15.10.2018г.-380лв., на 15.11.2018г.-130лв. и на
15.01.2019г.-260лв.). Вещото лице Д.К. е установило, че по процесния договор ответникът е
заплатил общо сумата от 881,72лв. Следователно получените от ответника суми, които се
явяват нетната стойност на кредита, са в размер на 2052,93лв. От тази сума следва да се
приспаднат направените от ответника вноски по кредита в размер на 881,72лв., като
неиздължена остава сумата от 1171,21лв., до който размер предявения иск за заплащане на
главница е основателен и доказан, като обжалваното решение в тази му част следва да бъде
потвърдено, а за горницата над 1171,21лв. до размера на 1423,83лв. следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Съобразно уважената част от иска обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта на присъдените разноски в заповедното
производство за горницата над 57,82лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер
от 69,66лв., както и в частта за присъдените разноски за горницата над 528,70лв. до размера
на присъдените 636,99лв.
Съобразно отхвърлената част от подадената въззивна жалба и направеното искане от
страна на ищеца жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ищеца-ответник по
жалбата сумата от 246лв.-разноски по делото пред въззивната инстанция и сумата от 41лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №32/02.01.2022г. по гр.д. №317/2021г. по описа на Районен съд
Габрово, В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че Г. Б. М., ЕГН**********, с адрес:
гр.Г., ул.”А.” №*, с особен представител: адвокат Д.К. от АК- Габрово дължи на „БНП
Париба пърсънъл файненс” С.А, рег.№ *********” чрез “БНП Париба пърсънъл файненс”
С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, със законен представител: ДТД, с пълномощник:
юрисконсулт Н. АНГ. М., горницата над 1171,21лв. (хиляда сто седемдесет и един лева и
двадесет и една стотинка) до размера на 1423.83лв. (хиляда четиристотин двадесет и три
лева и осемдесет и три стотинки) - главница, със законната лихва, считано от 01.06.2020г. до
изплащане на вземането по Заповед №2434/04.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№690/2020г. по описа на Габровски
районен съд, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, В ЧАСТТА на присъдените разноски в
заповедното производство за горницата над 57,82лв. (петдесет и седем лева и осемдесет и
две стотинки) до присъдения от първоинстанционния съд размер от 69,66лв. (шестдесет и
девет лева и шестдесет и шест стотинки), както и В ЧАСТТА за присъдените разноски за
горницата над 528,70лв. (петстотин двадесет и осем лева и седемдесет стотинки) до размера
на присъдените 636,99лв. (шестстотин тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки),
ВМЕСТО КОЕТО :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че Г. Б. М., ЕГН**********, с адрес:
гр.Г., ул.”А.” №*, с особен представител: адвокат Д.К. от АК- Габрово дължи на „БНП
Париба пърсънъл файненс” С.А, рег.№ *********” чрез “БНП Париба пърсънъл файненс”
С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, със законен представител: ДТД, с пълномощник:
юрисконсулт Н. АНГ. М., горницата над 1171,21лв. (хиляда сто седемдесет и един лева и
двадесет и една стотинка) до размера на 1423.83лв. (хиляда четиристотин двадесет и три
лева и осемдесет и три стотинки) - главница, със законната лихва, считано от 01.06.2020г. до
изплащане на вземането по Заповед №2434/04.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№690/2020г. по описа на Габровски
районен съд, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №32/02.01.2022г. по гр.д. №317/2021г. по описа на
Районен съд Габрово в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Б. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Г., ул.”А.” №* да заплати на „БНП
Париба пърсънъл файненс” С.А, рег.№ *********” чрез “БНП Париба пърсънъл файненс”
С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 сумата от 246лв. (двадесет четиридесет и шест
лева)- разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Б. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Г., ул.”А.” №* да заплати на „БНП
Париба пърсънъл файненс” С.А, рег.№ *********” чрез “БНП Париба пърсънъл файненс”
С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 сумата от 41лв. (четиридесет и един лева) -
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4