РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Царево, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело №
20212180100176 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от
„**“ ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: **, чрез юрисконсулт
Цв.П. против В. Б. Б. с ЕГН ********** и Г. АС. Б. с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: **, с която са предявени искове по чл.422 от ГПК,
вр.чл. 415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ал.1 от ЗЕ вр.чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД. От съда
се иска да приеме за установено между страните, че дружеството има вземане
към ответниците за консумирана и незаплатена ТЕ за топлоснабден имот,
собственост на ответниците и находящ се в **, за сумата от 1812,54 лева, от
които 1535,16 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 22.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и
246,54 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 10.12.2020г., както
и суми за дялово разпределение 25,39 лева - главница за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 22.12.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, и 5,45 лева - лихва за периода от
31.12,2017г. до 10.12.2020г.
В исковата молба ищецът излага, че ответниците са клиенти на ТЕ по
1
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № **г. за топлоснабдяването. Сочи се, че по силата на нормативните
актове, ответниците са клиент на ТЕ и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Излага се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Обши условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “** АД на
клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “**” ЕАД и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане
от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва се, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “**” ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. София, одобрени е Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и
услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по
които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява
в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
2
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази
сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от
2016 г. „**” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От
10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно
удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия
по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница
на „**” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Излага се,
че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор
с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди се, че в
настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ,
собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “**” ЕООД
за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “**” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “**” ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ ** г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издадени
изравнителни сметки, като се твърди, че сумите за топлинна енергия за
процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Сочи се, че
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя
се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че
3
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-
старото.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ни
ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили
задължението си. За дължимите от ответниците суми е издадена в полза на
ищцовото дружество заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№** год. по описа на ЦРС, която не е влязла в сила поради депозирани
възражения от длъжниците. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, с който са
оспорват като неоснователни и недоказани исковите претенции, правят
възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност за всички вземания
преди 22.12.2017г., а именно: от месец май до месец декември 2017г.
включително, оспорват вземането и по размер поради начисляване на такса за
отопляем обем, като твърдят, че той е неправилно определен за имота, както и
за сградната инсталация, като твърдят, че такава не минава през жилището.
Сочат, че за същия имот по гр.дело ** състав било установено с експертиза,
че през имота не преминавала никаква сградна инсталация и че не граничел и
с отопляеми общи части. Считат, че Общите условия на ищцовото дружество
не ги обвързват, защото не са им надлежно съобщени, нито надлежно
разгласени. Намират претенцията на ищеца за топлина, отделена от сградната
инсталация, за неоснователна както по обективни причини, така и правно, а
освен това правят възражение за изтекла в тяхна полза давност, поради което
намират същата и за частично погасена по давност. Считат, че извлечението
от сметка е негодно и неразбираемо, като от него не може да се направи
извод коя е началната дата на изискуемост на всяко задължение за отделен
период, поради което молят само на това основание искът да бъде отхвърлен.
Молят след като бъде установен размера на всички твърдяни доставки до
22.12.2017 г., съответната част от иска да бъде отхвърлена като погасена по
давност, а останалата част от иска – като неоснователна и недоказана.
Претендират направените разноски.
В с.з. за ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява. Дружеството е депозирало нарочна молба, с която заявява, че
поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени.
4
В с.з. ответникът В. Б. Б., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В с.з. ответницата Г. АС. Б., редовна призована, не се явява и не се
представлява.
В с.з. третото лице –помагач на страната на ищеца „**” ЕООД, редовно
призовано, не се представлява.
По делото са назначени СТЕ и ССЕ, като заключенията на вещите лица
не са оспорени от страните и са приети от съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена по
чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 260045 от
12.02.2021г. по ч. гр. д. № 82 по описа за 2021г. на РС-Царево. Същата е
връчена на длъжника В.Б. (ответник по настоящото дело) на 19.02.2021г., а на
длъжника Г.Б. (ответник по настоящото дело) на 15.03.2021г., при което в
срока по чл. 414 ГПК длъжниците (ответници по настоящото дело) са
оспорили вземанията, депозирайки писмени възражения на 12.03.2021г.
Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове.
По основателността:
Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1,
т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.150 ал.1 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД.
По делото се установи, че ответниците В. и Г. Б.и са собственици на
процесния топлоснабден имот по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **г. на нотариус при СРС.
По смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
5
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № **г. за топлоснабдяването. По силата на нормативните актове,
ответниците В. и Г. Б.и като собственици на процесния имот, са клиенти на
ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Обши
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “** АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “**” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
От приложените по делото документи се установява, че ответниците В.
и Г. Б.и не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “**” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в
сила от 10.07.2016 г.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Установи се по делото, че с Решение на ОС на етажните собственици от
ул.“**“, обективирано в Протокол от **г. е взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с „**” ЕООД, като
са упълномощили конкретни лица да подпишат договор от името на ЕС. Към
протокола е приложен списък на етажните собственици, които са
удостоверили с подписите си горното решение. Решението не е било
обжалвано, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици,
6
включително и тези, които не са го подписали. Въз основа на решението на
ОС ЕС е сключила договор №**. с „**” ЕООД за извършване на топлинно
счетоводство, като по делото няма данни този договор да е прекратен, поради
което съдът приема, че между ЕС и третото лице-помагач на страната на
ищеца „**” ЕООД е налице валидно възникнало правоотношение по договор
за извършване на услугата топлинно счетоводство, което обстоятелство се
установи и от приетата по делото СТЕ.
От заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ се
установи, че с дата 18.12.2002г. от Столична ДИСК е издадено Разрешение за
ползване на абонатна станция (АС) за топлозахранване на СЕ -град София, ул.
“**" **. Отчетните данни на топломера, съгласно изготвената от ТР „София
Изток“ информация, съвпадат е данните, посочени в данъчните фактури на
„** ЕАД за процесния период. Процесният имот е обслужван от абонатната
станция, като показанията на общия топломер се сумират и общото
количество топлинна енергия се разпределя между всички абонати.
Топломерът се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като
посредством т.нар. „терминал” се снема показанието в 0.00 часа на първо
число от месеца. Сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “**”
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - “**” ЕООД, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № ** г. за
топлоснабдяването, с което е изпълнено изискването на чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ.
Вещото лице посочва, че справките на ФДР за периода от месец 05.2017 г. до
месец 04.2019 г. съдържат данни за общия разход на ТЕ от абонатната
станция и разходите на процесния имот с пълен отопляем обем 334м (от „Акт
за разпределение на кубатурата” на ТР „София”).Прогнозното количество ТЕ
за отопление на имота и ТЕ от сградната инсталация се определя от ФДР и
начислява от „**”, съгласно член 71(1) от Наредба №16-334. Тази енергия се
определя въз основа дела на ТЕ за отопление на имота спрямо общата ТЕ за
отопление в СЕС за предходния отоплителен сезон и се начислява
ежемесечно. В процесния имот няма регистрирани индивидуални
разпределители за разхода на отоплението (ИРРО). Според главните отчети
на ФДР, след дистанционно отчитане на измервателните уреди в СЕС, за
процесния имот са регистрирани нулеви стойности за разход на ТЕ за
7
отопление. Ответниците ползват електрическо топло-въздушно отопление за
имота. Стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна
съгласно т.6.1.3 от Методиката. За отоплителен сезон 2017г.-2018г. тази част
е изчислявана в размер на 22,9% от общата енергия за отопление в СЕС, а за
отоплителен сезон 2018г.-2019г. - на 22.3%. Енергията, отдадена от сградната
инсталация, е в зависимост от топлофизичните особености на сградата и
отоплителната инсталация, както и от средната външна температура и
средната в сградата за всеки отчетен период, като се разпределя
пропорционално на пълните отопляеми обеми па имотите в СЕС. При
начисляване на сумите за разход на ТЕ, „**” ЕАД се е съобразила с
изискванията на Закона за енергетиката – ЗЕ, Закона за измерванията - ЗИ и
наредбите за топлоснабдяване. Вещото лице е категорично, че за процесния
период, както „**” ЕАД, така и ФДР „**” ЕООД. са се съобразявали е
действащата от 2007г. Наредба за топлоснабдяване №**, както и с промените
от 2014г. и 2015г. Прогнозният дял на ТЕ за БГВ е определян въз основа на
средномесечното потребление па топла вода за предходния период, съгласно
член 71 (2) от Наредба 16-334 Реалното потребление за отчетните периоди е
отчитано от ФДР по показанията на водомер за топла вода. След отчитане па
действително потребената топла вода е извършвано дяловото изравняване. В
зависимост от специфичния разход за загряване на 1 куб.м вода е изчисляван
разходът на ТЕ за БГВ. Делът на ТЕ за БГВ на процесния имот спрямо
отчетената ТЕ за СЕС е 2.27% за първия отчетен период и 2.88% за втория
период. Вещото е лице е категорично, че от стойностите за „отчетена енергия"
са приспадани месечните стойности за „технологични разходи” и така е
получавана общата месечна стойност па „енергия за разпределение в СЕС”,
както и че общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал на
метрологични проверки в съответствие с изискванията па Закона за
измерванията, като след всяка проверка през м. 10.2015г., м.08.2017г. и
м.01.2020г. ( лаборатория „**" ) лицензираните фирми ** са издавали
протоколи и свидетелства за периодичните метрологични проверки на общия
топломер в ЕС, тип „**” на фирмата „**’', №**.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
ССЕ се установява, че за процесния топлоснабден имот, собственост на
ответниците, за периода 05.2017 г. - 04.2019 г., по прогнозни стойности са
издадени съобщения към фактури, като отоплителния сезон е от 05 месец до
8
04 месец на следващата година и след приключване на отоплителния сезон
ФДР, отчита консумираната ТЕ по реални данни. Към 07 месец се изготвя на
база на реалните данни предоставени от ФДР, обща фактура за целия
отоплителен сезон, като всички издадени преди това съобщения за фактури
по прогнозни данни се сторнират с кредитни известия и остава като документ
само издадената обща фактура към 31.07. и в самата фактура е определен
падеж на плащане, след който падеж платеца изпада в забава. Вещото лице
посочва, че в конкретния случай след 31.07. на съответната година са правени
нови изравнения , които са отразени след общата фактура с ДДИ и ДКИ към
съответните фактури по прогнозни данни. Реално потребената топлинна
енергия за процесния период 05.2017 г. - 04.2019 г. е в размер на 1535,16 лв. ,
от които 1029,58 лв. за подгряване на битова вода и 505,58 лв. за топлинна
енергия за сградната инсталация, като на ответниците през процесния период
не е начислявана ТЕ за отопление на имота.
В счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания в
процесния период от ответника, като общото задължение по счетоводни
данни е в размер на 1535.16 лв. и издадени общи фактури за периода 05.2017
г. до 04.2019 г., както и данъчни дебитни известия и данъчни кредитни
известия за формирани задължения, след подадени възражения за
количеството енергия фактурирана по действителни данни в абонатната
станция,от които 505,58 лв. за сградна инсталация и 1029,58 лв. за ТЕ за БГВ,
отразено подробно по отоплителни периоди и суми по реално отразени данни
от ФДР. Дължимата сума за ТЕ за периода 05.2017 г до 04.2019 г. от В.Б. е в
размер на 767,58 лв. Дължимата сума за ТЕ за периода 05.2017 г до 04.2019 г
от Г.Б. е в размер на 767,58 лв.В информационната система на ** ЕАД
изравнителните сметки , изготвени от фирма „**” ЕООД за топлоснабдения
имот през процесния период са отразени подробно, като сумата от тези
изравнителни сметки е 121,84 лв. за доплащане, като на ответниците реално
са начислени 119,47 лв. Ответниците за процесния период дължат и сума за
дялово разпределение за периода 11.2017 г до 04.2019 г вкл. в размер на 25,39
лева, подробно посочени по месеци и суми, като е посочена и начислената
лихва в счетоводството на ищеца в размер на 5,61 лева. Мораторната лихва за
забава на плащането на база на определен падеж на плащане по издадените
фактури върху дължимата главница за топлинна енергия за процесния период
1535,16 лв., изчислена от експертизата е в размер на 259,27 лв. Мораторната
9
лихва за забава на плащането изчислена от експертизата върху дължимата
главница за ДР в размер на 25,39 лв. за процесния период 12.2016 г. до
04.2019 г. е в размер на 5,61 лв. ,като датите на падеж на плащане са посочени
в самите фактури. За месец март 2020 г. и месец април 2020 г. дяловото
разпределение е в обща фактура със задължението на ответника по прогнозни
данни за двата месеца. Общо задължението на ответниците за процесния
период 05.2017 - 04.2019 г. е в размер на 1560,55 лв., от които 1535,16 лв. -
главница за ТЕ за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019г. /като задължението на
В.Б. е в размер на 767,58 лв. и на Г.Б. е в размер на 767,58 лв./, и 25,39 лв. -
сума за дялово разпределение за периода 12.2017г. до 04.2019 г. / като
задължението на В.Б. е в размер на 12,70 лв. и задължението на Г.Б. е в
размер на 12,69 лв./ Общо мораторните лихви за забава на плащането са
върху задължение по реално консумирана топлинна енергия на база на
съобщения към фактури и фактури за дялово разпределение за периода
05.2016 г до 04.2019 г., изчислени от експертизата са в общ размер на 264,88
лв. / задължението за Борислав Б. е в размер на 132,44лв. и задължението за
Г.Б. е в размер на 132,44 лв./, от които 259,27лв. мораторна лихва за забава на
плащането за ТЕ за периода 05.2017 г. до 04.2019 г. / в размер на 129,64 лв. за
В.Б. и 129,63лв за Г.Б./ и 5,61 лв. мораторна лихва за забава на плащането на
ДР , /като 2,80 лв. за В.Б. и 2,81 лв. за Г.Б./. Вещото лице е категорично, че по
счетоводни данни дължимите от ответниците суми, представляващи главници
за ТЕ и за дялово разпределение, касаещи процесния период 05.2017 г. -
04.2019 г., не за заплатени на ищцовото дружество, както и не са заплатени
начислените мораторни лихви върху тези главници.
Съдът, изцяло кредитира заключенията на вещото лице по СТЕ и на
вещото лице по ССЕ, тъй като същите са обективни, компетентно изготвени,
обосновани и няма никакво съмнение в тяхната правилност. Съдът кредитира
като годни писмени доказателства представените от ищцовото дружество
изравнителни фактури №**********/** и № **г., удостоверяващи размера
на задължението на ответниците за процесния период, тъй като
удостоверените в тях данни за количеството на доставена и потребена ТЕ и
на дяловото разпределение не се конкурират със заключението на вещите
лица по СТЕ и ССЕ.
В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите
10
на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл,
задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава, т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва
върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от
2016 г. „**” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От
10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия
по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница
на „**” ЕАД на адрес: *** проверка на сметка.
По делото ответниците са направили с депозирането на писмения си
отговор възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца
от преди 22.12.2017г.
Задължението на потребителите за плащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и същите се погасяват с
изтичането на тригодишен срок, който започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо – чл.114 ал.1 от ЗЗД. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено в съда на дата
22.12.2020г., от който момент давността се прекъсва като за период от 3 г.
преди тази дата вземането на кредитора е погасено поради изтекла
погасителна давност. Съдът констатира, че в случая исковата претенция по
11
делото за заплащането на главница за ТЕ включва периода от месец 05.2017
г. до месец 10.2017г., за който период обаче е изтекла кратката тригодишна
давност, съгласно чл. 111 б.”в” от ЗЗД и вземанията на кредитора за този
период, са погасени по давност.
От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че след като се
изключи периода от 05 месец 2017 г. до 10 месец 2017г., включително, за
който период вземанията на кредитора за ТЕ, определени по прогнозни цени,
са погасени по давност, то задълженията на ответниците по съответните
прогнозни фактури от месец 11.2017 г., чиято дата на плащане е на 14.01.2018
г., до края на процесния период - месец 4.2019г. са както следва: Дължимата
сума за ТЕ за периода 11.2017 г до 04.2019 г. от В.Б. е в размер на 645,63 лв .
и Дължимата сума за ТЕ за периода 11.2017 г до 04.2019 г от Г.Б. е в размер
на 645,62 лв., като мораторната лихва за забава на плащането за ТЕ за
периода 11.2017г. - 04.2019 г. върху главница в размер на 1291,25 лв. е в
размер на 203,79 лв., от които за В.Б.- 101,90 лв. и за Г.Б. – 101,92 лв..
С оглед на така установеното от фактическа и правна страна, съдът
намира, че исковите претенции за заплащането на главница за ТЕ за периода
11.2017г. - 04.2019 г. в размер на 1291,25 лв., мораторна лихва за периода
15.09.2018г. до 10.12.2020г. в размер на 203,79 лв. и законна лихва от
22.12.2020г. до окончателното заплащане на задължението, както и за
заплащане на главница за дялово разпределение в размер на 25,39лв.,
мораторна лихва за периода 31.12.2017г. до 10.12.2020г. в размер на 5,45лв.,
ведно със законната лихва от 22.12.2020г. до окончателното заплащане на
задължението следва да бъдат уважени, а за сумата от 243.91 лева,
представляваща главницата за ТЕ за периода от 05 месец 2017 г. до 10 месец
2017г., и сумата в размер на 42.75 лева, представляваща мораторната лихва,
начислена върху главницата за ТЕ за периода от 05 месец 2017 г. до 10 месец
2017г., исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
12
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Искове за присъждане на разноски са направили
и двете страни. При този изход на делото право на разноски се поражда и за
двете страни на основание чл.78 ал.3 от ГПК, съобразно уважената и
отхвърлената част на исковете. Така на ищеца в заповедното производство
съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят разноски за
заплатена държавна такса в размер на 30.54 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева, платими от ответниците от по 55.27
лева всеки един от тях. В исковото производство ищецът е направил разноски
за заплатена държавна такса в размер на 80.70 лева и за възнаграждение на
вещи лица по СТЕ и ССЕ в размер общо на 521.00 лева, като на ищеца следва
да се присъди и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от
ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правна
помощ, чийто размер съдът определя на 250.00 лева с оглед предмета,
фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените
заседанията, или ищецът е направил разноски в исковото производство в
размер общо на 851.70 лева. При това положение съобразно уважената част на
исковете на ищеца следва да му се присъдят разноски в исковото
производство в размер на 717.54 лева, платими от ответниците от по 358.77
лева всеки един от тях.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците също им се следват
разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Ответниците В. и Г. Б.е са
направили в хода на исковото производство разноски в размер общо на 150.00
лева за възнаграждение на вещо лице. Така в полза на ответниците съобразно
отхвърлената част на исковете следва да се присъдят разноски в размер общо
на 23.64 лева, платими от ищеца от по 11.82 лева на всеки един от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените от ищеца "**“ ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на управление:
**, срещу ответниците В. Б. Б. с ЕГН ********** и Г. АС. Б. с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: **, искове по чл.422 от ГПК, вр.чл.
415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ал.1 от ЗЕ вр.чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД, че
13
ответниците В. Б. Б. с ЕГН ********** и Г. АС. Б. с ЕГН **********
дължат в условията на разделна отговорност при квоти от по 1/2 за
всеки от тях, на ищеца „**“ ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на
управление: **, сумата в размер общо на 1525.89 лева, от която суми за
топлинна енергия /ТЕ/, както следва: 1291,25 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената за периода от м.11.2017г. до
м.04.2019г., 203,79 лева - мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2018г. до 10.12.2020г., ведно със законната лихва от 22.12.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и суми за дялово
разпределение, както следва: 25,39 лева - главница за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 5,45 лева -
за периода от 31.12.2017г. до 10.12.2020г., ведно със законната лихва от
22.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ **г. по
описа на РС-Царево, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.10.2017г. за сумата от
243.91 лева, представляваща разликата над уважения размер за сумата от
1291.25 лева до претендираната сума от 1535.16 лева, и иска за мораторна
лихва в размер на 42,75 лева , начислена за периода от 15.09.2018г. до
10.12.2020г. върху главницата от 243.91 лева за периода от м.10.2017г. до
м.11.2019г., представляваща разликата над уважения размер за сумата от
203.79 лева до претендираната сума от 246.54 лева, като погасени порази
изтекла в плоза на ответниците давност.
ОСЪЖДА В. Б. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София,
общ. Лозенец, ул. „**“, №51-59, вх.Б, мезонетен етаж, ДА ЗАПЛАТИ на **“
ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: **, сумата в размер на 55.27
лева, представляваща разноски в заповедното производство по частно гр.
дело № 82/2020г. на РС-Царево, както и сумата в размер на 358.77 лева,
представляваща разноски по настоящото исково производство.
ОСЪЖДА Г. АС. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ на **“ ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: **,
сумата в размер на 55.27 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по частно гр. дело № **г. на РС-Царево, както и сумата в
размер на 358.77 лева, представляваща разноски по настоящото исково
производство.
14
ОСЪЖДА **“ ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: **, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Б. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, сумата в
размер на 11.82 лева, представляваща разноски по настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА **“ ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: **, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. АС. Б. с ЕГН ********** сумата в размер на 11.82 лева,
представляваща разноски по настоящото исково производство.
Решението е постановено при участието на „**” ЕООД -трето лице –
помагач на страната на ищеца
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.г.д. № **г. на ЦРС да бъде върнато
на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
15