Р Е Ш Е Н И Е
№ 260038
гр.Пловдив, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, първи граждански състав, в открито съдебно заседание
на 26.10.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 453/2020г. по
описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно производство по
реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение №
22/19.01.2020г., постановено по гр.д.№ 383/2019г. по описа на ОС - П., се
отхвърлят, като неоснователни, исковете на П.Д.Т., ЕГН **********, Д.Н.Т., ЕГН **********
и Д.Н.Т., ЕГН **********, и тримата с адрес: с. L=q w.= ====q ) ===q f= I=,
област П., срещу Ц.И.Ц. и К.Ю.В., в качеството им на родители и законни
представители на малолетния Ю.К.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, за
заплащане на всеки от ищците по 150 000 лева, представляващо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от смъртта на Н.
Д.Т., починал на 31.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на деликта – 31.08.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
48, ал. 1 от ЗЗД, както и за солидарното им осъждане с Л.Н.В., ЕГН **********,***.
Против Решение №
22/19.01.2020г., постановено по гр.д.№ 383/2019г. по описа на ОС - П. в
посочената част, е подадена въззивна жалба, вх.№ 1860/20.02.2020г., от П.Д.Т., Д.Н.Т.
и Д.Н.Т., чрез процесуален представител адв.С. Й. П., с оплаквания за
неправилност, искане за отмяна и за уважаване на претенцията.
Не е постъпил в срок
писмен отговор от насрещната въззиваема страна.
Въззивната жалба е
допустима, като подадена в законния срок, от активно процесуално легитимирани
лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и
приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната въззиваема
страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната
жалба, след като извърши дължимата служебна проверка на обжалваното решение, на
осн.чл.269 ГПК, при преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството, в което е
постановено обжалваното решение, е образувано въз основа на искова молба/ИМ,
вх.№ 5262/12.06.2019г., подадена от ищци П.Д.Т., ЕГН **********, Д.Н.Т., ЕГН **********
и Д.Н.Т., ЕГН **********, срещу ответници Ц.И.Ц. и К.Ю.В.
(родители на Ю.К.В.) и Л.Н.В..
Ищците П.Д.Т., ЕГН **********,
Д.Н.Т., ЕГН ********** и Д.Н.Т., ЕГН ********** са наследници по закон на Н. Т.,
поч. на 31.08.2017г., като ищцата П.Т. е негова преживяла съпруга, а Д.Т. и Д.Т.
са негови син и дъщеря (удостоверение за наследници от 18.09.2017 г., издадено
от Община С.).
С Присъда № 80 от
30.05.2018г., постановена по НОХД № 699/2018г. по описа на РС - П., изменена
относно размера на наказанието с Решение № 142 от 29.10.2018 г., постановено по
ВНОХД № 639/2018г. по описа на ОС - П., влязла в сила на 29.10.2018г., ответникът
Л.Н.В., е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.338, ал.3, вр. с
ал.1 НК, във вр. с чл.58А, ал.1 НК, изразяващо се в това, че на 31.08.2017г.,
като лице, притежаващо разрешение за огнестрелни оръжия и боеприпаси, е държал
огнестрелно оръжие, пистолет с посочените марка и модел и 45 бр. боеприпаси за
него, и не е взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл.59, ал.1,
чл.60, ал.1, т.1 и чл.60, ал.1, т.3, б.“в“ и б.“е“ от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, изразяващи се в неизпълнение
на задължението да ги опази от достъп на други лица и да предприеме мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им; в неизпълнение на забраната
за открито носене на оръжие, при условие, че не е осъществял охранителна
дейност, както и в неизпълнение на забраната за употреба на оръжие и боеприпаси
в обществено заведение за хранене и увеселение при и след употреба на алкохол,
като от това е последвало причиняването на смърт на едно лице - Н. Д.Т., когато
не е искал и допускал това.
На основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 от ГПК, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответниците Ц.Ц. и К.В. са родители на малолетното дете Ю.К.В.,
което с оглед възрастта си към датата на инцидента на 31.08.2017г.(6г.) е
живеело при тях.
Ищците са претендирали
реализиране на личната деликтна отговорност на ответниците Ц.И.Ц. и К.Ю., като родители
на малолетния Ю.В., съгласно уточнението в допълнителна молба от ищците, подадена
в изпълнение на указания от съда за отстраняване на нередовности на ИМ (л.52), на осн. чл.48, ал.1 ЗЗД, като са твърдели, че малолетният
Ю.В. е физическият извършител на деликта на 31.08.2017г., при който е причинена
смъртта на Н. Т., като е действал в съучастие с ответника Л.В., който го е
улеснил извършването, като му е предоставил личното си огнестрелно оръжие, за което
е осъден с влязлав сила присъда.
Заявеният в ИМ петитум е
за солидарно осъждане на всички ответницида заплатят на всеки от ищците сума в
размер на 150 000лв. за обезщетение за репариране на причинените им неимуществени
вреди или да им заплатят сума в общ размер 450 0000лв., ведно със законната
лихва, считано от 31.08.2017г.до окончателното изплащане.
В постъпилите в срок
писмени отговори (л.71- 73) исковете се оспорват.
В подадения от
ответниците Ц.И.Ц. и К.Ю.В. писмен отговор на ИМ изрично се оспорва твърдението на ищците за физическото извършителство от
техния малолетен син Ю.на деликта на 31.08.2017г., при който е причинена смъртта на Н. Т..
С постановеното по делото
решение, което в тази част, като необжалвано, е влязло в сила, ответникът Л.В. се
осъжда, на осн. чл.45 ЗЗД, да заплати на всеки един от П.Д.Т., ЕГН **********, Д.Н.Т.,
ЕГН ********** и Д.Н.Т., ЕГН **********, и тримата с адрес: с. L=q w.= ====q )
===q f= I=, област П., сума в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили от смъртта на Н. Д.Т., починал на 31.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на деликта – 31.08.2017г. до
окончателното изплащане.
С решението в обжалваната
част са отхвърлени изцяло исковете за репариране на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от смъртта на Н. Д.Т.,
починал на 31.08.2017г., предявени против ответниците Ц.И.Ц. и К.Ю.. За да се постанови
този резултат, е прието, че, при доказателствена тежест за ищците, не е
доказана с допустими доказателства една от кумулативните предпоставки за
ангажиране на търсената отговорност на ответниците Ц.И.Ц. и К.Ю., с правно основание чл. 48, ал. 1
от ЗЗД, а именно малолетният им син Ю.В. да е произвел на 31.08.2017г. фаталния
изстрел, причинил смъртта на Н. Д.Т.. Тъй като действителният извършител на убийството не е
елемент от престъпния състав на престъплението, за което е осъден ответникът Л.В.,
констатациите на наказателните състави в мотивите на присъдата и решението на
наказателния въззивен съд за това кое лице реално е произвело изстрела, не
обвързват гражданския съд, а това обстоятелство подлежи на доказване на общо
основание пред гражданския съд. Протоколът от разпита на детето по
наказателното производство е недопустимо доказателствено средство в
гражданското производство, а е следвало детето да бъде разпитано непосредствено
пред съда.Изявленията на детето по наказателното производство не могат да се възприемат и
като извънсъдебно признание, тъй като не то е страна по делото пред гражданския
съд, а - неговите родители.В протоколите за разпит на ответниците Ц.И.Ц. и К.Ю. по наказателното производство не се
съдържат извънсъдебни признания за неизгодни за тях релевантни факти за
извършителството на деянието от детето им. Всички разпитани по делото свидетели не са очевидци на
спорното обстоятелство.
При извършване на дължимата
служебната проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се установява основание,
обуславящо нищожност и/или недопустимост на обжалваното решение(в обжалваната част).В изпълнение на служебните
правомощия от въззивния съд се констатира, че първостепенният съд правилно е
определил предмета на делото на предявените против ответниците Ц.И.Ц. и К.Ю. искове, изведен от въведените
твърдения и заявения петитум, правилна е дадената правна квалификация на чл.48,
ал.1 ЗЗД и липсва нарушение на диспозитивното начало.Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на
решението в обжалваната част.
Въззивната проверка за
правилността на решението, на осн. чл.269 ГПК, се извършва само в обжалваната
част и само на следните поддържани във въззивната жалба оплаквания, а именно
следните:Оспорени са мотивите, че протоколът за разпит на малолетния Ю.В. в
наказателното производство е недопустимо доказателствено средство в гражданския процес.Оспорени са и
мотивите, че изводите за фактическо възпроизвеждане на фаталния изстрел от
малолетния Ю.В., съдържащи се в мотивите на присъдата и въззивното решение, нямат
обвързваща сила за гражданския съд, съгласно чл.300 ГПК.Оспорват се и мотивите,
че в гражданския процес е следвало да бъде
разпитан малолетният извършител Ю.В. с доводи, че не е сигурно как това би се
отразило на детската психика, както и тъй като към момента на деликта детето е
било на 6 години, а оттогава са изминали 2 години и при условие, че са налице
достатъчно писмени данни за ангажиране на търсената отговорност на родителите
му на осн.чл.48, ал.1 ЗЗД.Въведени са и доводи за противоречие в изложените
мотиви, като се твърди, че от една страна, се приема смъртта да е елемент от фактическия
състав/ФС на престъплението, за което е осъден Л.В., а, от друга страна, се
приема да не е елемент от фактическия състав/ФС на това престъпление личността
на прекият извършител на убийството.
При извършване на дължимата дейност разрешаване
на постановения материално-правен спор като втора, но по същество, инстанция,
въззивният съд приема следното:
Досежно обвързващата по см. на чл.300 ГПК сила на присъдата досежно прякото
извършителство на деликта, при който е настъпила смъртта на Н.Т.:
Като законосъобразни, следва да се възприемат
оспорените мотиви, че влязлата в сила присъда, с която ответникът Л.В. е
признат за виновен и осъден, не обвързва настоящия гражданския съд за факта кое
точно лице е възпроизвело изстрела, с който е причинена смъртта на Н.Т. на
31.08.2017г., по изложените съображения, че обвързващо е само приетото в
диспозитива на присъдата, а не в мотивите й, и, тъй като този факт не е елемент
от изпълнителното деяние на престъплението по чл.338, ал.3, във вр. ал.1 НК, за
което е осъден Л.В..
Към тях следва да се добави следното:
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.Съдебната практика по
приложение на коментираната разпоредба приема, че осъдителната присъда обвързва
гражданския съд само досежно фактите за изпълнителното деяние/фактическия
състав на престъплението, за което е осъден деецът.
В случая, с присъдата ответникът Л.В. е признат
за виновен за това, че на 31.08.2017г. в с. В., община С., като лице, получило
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие
и боеприпаси за него, не е взел конкретно посочените в присъдата необходими
мерки за сигурност по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, като от това е последвало причиняване на смъртта на
едно лице - Н. Д.Т..
Дадената в присъдата и във въззивното решение правна
квалификация на престъплението, за което е осъден Л.В., е чл. 338, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1
от НК се изразява в осъществено от дееца бездействие за вземане на конкретно
посочените мерки за сигурност по отношение на държаното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси,
предвидени в закон, в пряка причинно-следствена връзка с което е настъпил вредоносеният
резултат – смъртта на едно лице. Ето защо, и тъй
като не е дадена правна квалификация по чл.338, ал.3, във вр.ал.2 НК, извън изпълнителното деяние на престъплението, за което
е осъден ответникът Л.В., респективно извън обвързващата сила на осъдителната
присъда, съгласно чл.300 ГПК, са фактите за предоставяне от Л.В. на оръжието на
лице, ненавършило 18 години, поради което не обвързват настоящия граждански съд
изложените мотиви в присъдата, че лицето, възпроизвело изстрела с пистолета на
подсъдимия е Ю.В., както и, че смъртта на Н.Т. е настъпила вследствие на изстрел,
възпроизведен с оръжието на подсъдимия, което е попаднало в ръцете на малолетно
дете (л.17).
Досежно протокола за разпит на детето Ю.В. в
наказателното производство (л.21-25).
Като законосъобразни, следва да се възприемат
оспорените мотивите, че протоколът за разпит на детето като свидетел по
досъдебното производство в Специализираното помещение за изслушване на деца,
участници в правни процедури (Синя стая) не следва да се цени, тъй
като изложеното от детето не може да се счита за извънсъдебно признание, а има
характер на гласно доказателствено средство, което обаче не може да се цени от
гражданския съд, тъй като е дадено в ненадлежна форма.Законосъобразни са и
оспорените мотиви, че детето е могло и е следвало да бъде разпитано като
свидетел пред гражданския съд при условията на устност, публичност и
непосредственост.
Към тях следва да се добави това, че, тъй като
търсената деликтна отговорност на ответниците Ц.И.Ц. и К.Ю., с правно
основание чл.48, ал.1 ЗЗД, е лична, детето Ю.В. не е страна по делото пред
гражданския съд, което именно е основание показанията му в наказателното
производство да не могат да се счетат за извънсъдебно признание на
правно-релевантни факти. Тъй като показанията на детето като свидетел са дадени
пред органа в досъдебното производство, а не са дадени при условията на
устност, публичност и непосредственост пред гражданския съд, същите не са
допустимо доказателствено средство в гражданския процес, на осн. чл.11 ГПК.Изцяло неоснователни са доводите в жалбата за евентуално неблагоприятно
въздействие на разпита на детето пред гражданския съд върху психиката му, с
оглед на установеното в чл.163 ГПК задължението за свидетелстване, което при
наличие на важни причини може да бъде изпълнено, на осн. чл.163, ал.2 ГПК, и
извън помещението на съда, в Специализираното помещение за
изслушване на деца, участници в правни процедури с участието на родителите,
педагог и представители на ДСП.
Тъй като не се оспорва, че разпитаните по делото пред гражданския съд
свидетели не установяват правно-релевантния факт за прякото извършителство от
детето Ю.В. на вредоносния резултат – смъртта на близкия на ищците, както и, че
в протоколите по наказателното дело за разпит на ответниците Ц.И.Ц. и К.Ю. не
се съдържат техни извънсъдебни признания за този факт и по делото не са
ангажирани допустими доказателства за този факт, следва да се приеме, че същият
не е доказан, при доказателствена тежест за ищците.
Налага се извод, че не е доказана една от кумулативните предпоставки на
търсената деликтна отговорност на ответниците Ц.И.Ц. и К.Ю., поради
което исковете срещу тях следва да се отхвърлят.
При съвпадане с крайните изводи на първостепенния съд, решението в
обжалваната част, следва да се потвърди.
Мотивиран от това, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
22/19.01.2020г., постановено по гр.д.№ 383/2019г. по описа на ОС - П., в
обжалваната част, с която се отхвърлят, като неоснователни, исковете на П.Д.Т.,
ЕГН **********, Д.Н.Т., ЕГН ********** и Д.Н.Т., ЕГН **********, и тримата с
адрес: с. L=q w.= ====q ) ===q f= I=, област П., срещу Ц.И.Ц. и К.Ю.В., за
ангажиране на тяхната лична отговорност, на осн. чл.48, ал.1 ЗЗД, като родители
на малолетния Ю.К.В., ЕГН **********, солидарно с Л.Н.В., ЕГН **********, за
заплащане на всеки един от П.Д.Т., ЕГН **********, Д.Н.Т., ЕГН ********** и Д.Н.Т., ЕГН **********, на
парично обезщетение в размер на 150 000 лева., ведно със законната лихва,
считано от 31.08.2017г. до окончателното изплащане, за репариране на
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Н. Д.Т.,
починал на 31.08.2017г.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: