ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
гр. гр. София , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 270 ал.4, вр. глава 22, чл.341 ал.2 и сл.
НПК.
Инициирано е по частна жалба от адв. Т., като упълномощен защитник
на подсъдимите Г. ИЛК. АС. и Н. ИЛК. АС., срещу протоколно определение
от 06. 07.2021 г. по НОХД № 3541/2020г. СНС, с което е оставено без
уважение искането за изменение на мерките за неотклонение на
подзащитните й от „Задържане под стража“ в по- леки.
В частната жалба се прави искане за отмяна на първоинстанционното
определение на и постановяване на ново от АСНС, с което мерките за
неотклонение на подсъдимите лица да бъдат изменени в по-леки. В жалбата
се твърди, че е разколебано обоснованото предположение за съпричастност
на подсъдимите към инкриминираните деяния. Сочи се, че първостепенният
съд, неправилно и незаконосъобразно, на фона на проточилото се във времето
задържане под стража, е приел висок по интензитет риск от бъдещо
престъпно поведение на подсъдимите лица и то само на база тежестта на
обвиненията им. Съдът от първата инстанция неправилно и
незаконосъобразно игнорирал обстоятелствата, че подсъдимите лица са
неосъждани, нямат други висящи наказателни производства, като са и
семейно ангажирани.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди
доводите на страните и провери атакуваното определение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК, против акт,
подлежащ на въззивен инстанционен контрол, поради което е допустима. При
разглеждането й по същество АСНС прие следното:
От материалите по делото е видно, че с внесения в СНС обвинителен
акт, са предявени обвинения на три лица, в това число на подсъдимите Г.
ИЛК. АС. и Н. ИЛК. АС.- за претендирани престъпления по чл. 321 ал.6 от
НК, по чл. 129, ал.2 ,вр.ал.1 от НК, вр.чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл. 354 а
ал.3 т.1 от НК.
Така очертаната с обвинителния акт предполагаема деятелност, както е
отбелязал СНС, визира тежки, съгласно легалната дефиниция по чл. 93 т.7 от
НК, престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от пет години.
Съобразно нормите на чл. 56, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от НПК,
съществуването на обоснованото предположение, касателно претендираните
престъпления и участието на подсъдимите в същите, е задължителна
предпоставка за законосъобразността на която и да е от предвидените в НПК
мерки за неотклонение. В това отношение въззивният съд, към настоящия
процесуален етап, не намира основания да се разграничи от становището на
предходната инстанция, че не е разколебано обоснованото предположение за
евентуалната съпричастност на подсъдимите лица към твърдяната в
обвинителния акт престъпна деятелност. Предходната инстанция само
обобщено е оценила наличната информация, за да установи дали обвинението
разполага с prima facie /на пръв поглед/ основания за подозренията си,
предвид характера на производството по чл.270 от НПК по въпросите на
мярката за неотклонение. Този подход на първата инстанция обаче е
съобразен с изискванията на чл.270, ал.1 НПК, както и с тези на чл.5, т.4 във
връзка с чл.5, т.1, буква „c“ от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ по този въпрос.
Още повече, че обсъждането на доказателствените средства в цялост или
отчасти по каквито и да е други въпроси крие сериозен риск от предрешаване
на въпроса за достоверността на съответното доказателствено средство и
издаване на предварително формирано вътрешно убеждение на съда по
отношение преценката на доказателствата, която законосъобразно следва да
бъде осъществена едва след събирането на всички доказателствени материали
при комплексното им обсъждане в етапа на постановяването на присъдата по
реда на чл. 301, ал. 1 от НПК.
Относно опасностите по чл. 63, ал. 1 от НПК правилно и обосновано е
становището на предходната инстанция, че липсва реален риск от укриване.
От материалите по делото е видно, че подсъдимите са установени по делото
самоличност и адрес на територията на страната, семейно ангажирани са,
имат трайна социална среда, водят отседнал начин на живот.Тези данни не
предполагат, че подсъдимите биха се отклонили от местоживеенето си, за да
избегнат наказателно преследване.
2
Съдът от първата инстанция е приел, че рискът от извършване на
престъпление от подсъдимите е реален и висок, с ненамалял интензитет,
позовавайки се на броя, вида и спецификата на претендираните
престъпления. В това отношение, за претендираното съучастническо
престъпление по чл. 129 от НК, за което е прието, че не е разколебано
обоснованото предположение, фактическите твърдения са в насока, че то
било осъществено демонстративно, на публично място, с упражняване на
значително като интензитет, брутално физическо насилие срещу свидетеля
Сл. А., с причиняване на три средни телесни повреди на същия.
Според АСНС, обаче, към момента е намалял интензитетът на риска от
извършване на престъпление от страна на подсъдимите. В тази връзка,
данните по делото сочат, че изпълняваните спрямо подсъдимите лица мерки
за неотклонение “задържане под стража“ са били взети с определение от
25.04.2020г. по НЧД 1282/2020г., а фактическото им задържане е стартирало
на 23.04.2019г. В това отношение, интензитетът на риска от бъдещо
престъпно поведение неминуемо е намалял с течение на времето, прекарано
под стража от подсъдимите Г. и Н.А.и. Въззивният съд отчете още, че
подсъдимите са неосъждани, както са и семейно ангажирани, които
обстоятелства несъмнено са сред кръга на визираните от законодателя, в
нормата на чл. 56 ал.3 от НПК, от значение за определяне на адекватната
мярка за неотклонение. При това положение, според въззивния съд, мярка за
неотклонение „задържане под стража“ се явява, с оглед конкретиката на
настоящия случай, непропорционално процесуално ограничение спрямо
подсъдимите. Според въззивния съд, на подсъдимите следва да бъде
определена по- леката мярка за неотклонение - „домашен арест“, която да
бъде контролирана, чрез средства за електронно наблюдение, понеже същата
се явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56 ал.3 НПК, в това число с
данните за личността им, за семейното им положение, но и със сериозната
тежест на предполагаемата им престъпна дейност, предмет на внесеното за
разглеждане в съда обвинение срещу тях, а и с процесуалното развитие на
делото към момента, като това процесуално ограничение не се явява
непропорционално на фактите по случая и по отношение на тези подсъдими
лица.
Предвид изложеното Апелативният специализиран наказателен съд на
основание чл. 270, ал. 4 вр. чл. 345 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 06.07.2021г. по НОХД № 3541/2020г. по
описа на СНС, с което е оставено без уважение искането на защитата за
изменение на изпълняваните спрямо подсъдимите Г. ИЛК. АС. и Н. ИЛК. АС.
мерки за неотклонение „задържане под стража“ в по- леки, като ВМЕСТО
ТОВА:
3
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимия Г. ИЛК. АС. от
„Задържане под стража“ в „Домашен арест“, който да изпълнява на адрес: гр.
С., ул. „Ш.“№ ..., вх. „...“,ет...., ап..., като на осн. чл. 62, ал. 6 НПК спазването
на забраната по чл. 62, ал. 1 НПК да се контролира, чрез средства за
електронно наблюдение по реда на чл. 262-275 от ЗИНЗС.
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс. Н. ИЛК. АС. от „Задържане
под стража“ в „Домашен арест“, който да изпълнява на адрес: гр. София,
кв.“Б.“, ул.„Св. Н.“№ ..., ет...., ап...., като на осн. чл. 62, ал. 6 НПК спазването
на забраната по чл. 62, ал. 1 НПК да се контролира чрез средства за
електронно наблюдение по реда на чл. 262-275 от ЗИНЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4