Решение по дело №1049/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 654
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20212100501049
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 654
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501049 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260694/11.05.2021г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 84/2021г. С това решение, съдът:
1) предоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Е П Ж.а, ЕГН: **********, родена на 03.07.2015г. в гр. Бургас на майката С. В. П.,
ЕГН: **********;
2) определя местоживеенето на детето в дома на майката в гр. Бургас, ж.к. “**“,
бл.44, вх.1, ет.4, ап. среден;
3) определя режим на лични контакти между бащата П. ИВ. Ж., ЕГН: ********** от
гр. К, ул. “*“ № 31 и малолетното дете Е П Ж.а, ЕН: **********, родена на 03.07.2015г. в гр.
Бургас, както следва: всяка първа и трета седмица в месеца за времето от 19,00 часа в петък
до 19,00 часа в неделя с приспиване при бащата който ще взема детето от дома на майката и
след изтичане на режима ще го връща обратно там; в продължение на един месец през
летния сезон, който да не съвпада с годишния отпуск на майката като бащата ще взема
детето от дома ма майката и след изтичане на режима ще го връща там; през дните на
официалните празници – през четни години на Коледа и Великден детето ще бъде при майка
си, а на Нова година детето ще бъде при баща си; през нечетни години на Коледа и
Великден детето ще бъде при баща си, а на Нова година ще бъде при майка си; през
останалото време бащата може да се вижда с детето и да поддържа контакти с него, но при
съответните договорки между родителите и при съгласие с майката;
4) осъжда да заплаща П. ИВ. Ж., ЕГН: ********** от гр. К, ул. “*“ № 31 да заплаща
на малолетното си дете Е П Ж.а, ЕН: ********** чрез неговата майка и законен
представител С. В. П., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 170, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от подаването на исковата
молба – 07.01.2021г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването й;
1
5) осъжда П. ИВ. Ж., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – Бургас
държавна такса в размер на 244,80 лева.
Подадена е въззивна жалба от П. ИВ. Ж. против решение № 260694/11.05.2021г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр. дело № 84/2021г.
Жалбоподателят оспорва решението като неправилно – постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и необосновано. Ж. твърди, че районният съд
неправилно е отказал да допусне съдебно-психологическа експертиза от клиничен психолог
и съдебно-психиатрична експертиза, както и да изиска от служителя на ДСП при
извършване на социалния доклад да проведе среща и обстоен разговор с детето само в
присъствието на бащата поради твърдението, че то се страхува от майката.
П.Ж. иска от въззивната инстанция да отмени процесното решение и да постанови
друго, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето Е П Ж.а, ЕГН: **********, да определи местоживеенето на детето при, да определи
подходящ режим на лични отношения с майката С. В. П. и да осъди последната да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 170 лева. При условията на евентуалност, ако
искането му не бъде уважено, Ж. претендира от съда да му определи максимално широк
режим на лични отношения с детето, както следва: всяка седмица за времето от 17,00 часа в
петък до 9,00 часа в понеделник с приспиване при бащата който ще взема детето от детската
градина или от дома на майката и след изтичане на режима ще го връща обратно в детската
градина или в дома на майката; в продължение на два месеца през летния сезон, който да не
съвпада с годишния отпуск на майката; на рождения ден на детето през нечетни години;
през дните на официалните празници – през четни години на Коледа и Великден детето ще
бъде при майка си, а на Нова година детето ще бъде при баща си; през нечетни години на
Коледа и Великден детето ще бъде при баща си, а на Нова година ще бъде при майка си като
бащата ще взема детето от дома на майката в 18 часа на деня, предхождащ първия почивен
ден от съответния празник и ще го връща в 16 часа на последния ден;
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Мелконян. Пледира
за уважаване на жалбата и за присъждане на разноски.
Ответната страна – С. В. П. представя писмен отговор, в който оспорва въведените от
въззивната страна твърдения и основания за отмяна на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание П. се явява лично и с адвокат Б.. Процесуалният представител на
ответната страна пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното
решение.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на С. В. П.
против П. ИВ. Ж.. Ищцата твърди, че с ответника имат общо дете - Е П Ж.а, но не живеят
заедно. Поради това иска от съда да й предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето Е Ж.а като определи местоживеене на детето при нея и определи
режим на лични отношения с бащата, както и да осъди бащата да заплаща на детето
издръжка в размер на 170 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
В отговор на исковата молба, П.Ж. оспорва исковете. Ж. иска от съда да постанови
решение, с което да му предостави упражняването на родителските права върху детето Е, да
постанови детето да живее при него и да осъди майката да заплаща месечна издръжка в
размер на 170 лева месечно. Алтернативно, претендира разширен режим на лични
отношения.
В хода на първоинстанционното производство са събрани множество писмени
доказателства. Представено е удостоверение за раждане на детето Е Ж.а; служебна бележка,
издадена от Детска градина „Морска звезда“ – Бургас, от която се установява, че детето е
2
записано в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка за учебната
2020/2021г.; удостоверение за раждане на И К Ж, който е син на ищцата от предходен брак;
служебна бележка, издадена от Детска градина „Слънце“ – гр. К, от която е видно, че детето
Е е посещавала детското заведение от 14.10.2020г.; медицинско направление и направление
за хоспитализация, от които е видно, че към датата на издаването – 10.03.2017г. детето е
страдало от остър ларинготрахеит. По делото е приет социален доклад № ПР/Д-А/44-
003/25.02.2021г., извършен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, в който е
посочено, че основни грижи за детето Е Ж.а полага неговата майка с помощта на членовете
на разширеното й семейство. Представен е и социален доклад № ПР/Д-А-А/16-
001/01.03.2021г., извършен от Дирекция „Социално подпомагане“ - Айтос, в който също е
посочено, че основни грижи за детето полага неговата майка. Според този доклад, Е е
живяла при баща си само в периода от 09.10.2020г. до 05.01.2021г. и е посещавала детска
градина.
По делото са изслушани и приети показанията на свидетелите Зорница Колева,
приятелка на ищцата и Никол П., племенница на П., според които майката е всеотдаен
родител и детето е изключително привързано към нея. Събрани са и показанията на
свидетелите Димитър Неделчев, приятел на ответника и Златка Ж.а, майка на ответника.
Последните двама свидетели твърдят, че Е и баща й са много привързани един към друг, а
майката е много строга.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас приема, че майката е
всеотдаен и грижовен родител, притежава добри възпитателски качества и упражняването
на родителските права от нея е изцяло в интерес на детето. Поради това, съдът постановява
решение, с което предоставя упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Е П Ж.а на майката С. В. П.; определя местоживеенето на детето в дома на
майката в гр. Бургас, ж.к. “**“, бл.44, вх.1, ет.4, ап. среден; определя режим на лични
контакти между бащата П. ИВ. Ж., ЕГН: ********** от гр. К, ул. “*“ № 31 и малолетното
дете Е П Ж.а, ЕН: **********, родена на 03.07.2015г. в гр. Бургас, както следва: всяка първа
и трета седмица в месеца за времето от 19,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя с
приспиване при бащата който ще взема детето от дома на майката и след изтичане на
режима ще го връща обратно там; в продължение на един месец през летния сезон, който да
не съвпада с годишния отпуск на майката като бащата ще взема детето от дома ма майката и
след изтичане на режима ще го връща там; през дните на официалните празници – през
четни години на Коледа и Великден детето ще бъде при майка си, а на Нова година детето
ще бъде при баща си; през нечетни години на Коледа и Великден детето ще бъде при баща
си, а на Нова година ще бъде при майка си; през останалото време бащата може да се вижда
с детето и да поддържа контакти с него, но при съответните договорки между родителите и
при съгласие с майката и осъжда бащата П. ИВ. Ж. да заплаща на малолетното си дете Е П
Ж.а чрез неговата майка и законен представител С. В. П. месечна издръжка в размер на 170,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от подаването
на исковата молба – 07.01.2021г. до настъпване на основания за изменението или
прекратяването й;
В хода на въззивното производство е приет социален доклад № ПР/Д-А/152-
001/14.05.2021г., извършен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, в който се
посочва, че между детето и майката е изградена емоционална връзка. Е поддържа контакти
със своите близки по майчина линия и има изградени взаимоотношения на привързаност.
Връзката с бащата и близките по бащина линия не е прекъсната. Майката съдейства на
детето да осъществява точно режима на лични контакти с баща си. Според доклада,
основните грижи за детето Е, полага неговата майка с помощта на членовете на разширеното
семейство. По делото са представени доклади за извършена проверка по сигнал за
извършено насилие срещу детето Е и съдебно-медицинско удостоверение № 75/2021г. №
83/2021г, от което е видно, че по крайниците на детето има кръвонасядания и болка в
слабините след осъществен режим на лични отношения с бащата. В хода на въззивното
производство е извършен и приет социален доклад изх.№ ПР/Д-А/259-001/10.09.2021г.,
3
който преповтаря констатациите от предходните такива. Отново е посочено, че основните
грижи за детето Е полага неговата майка с помощта на членовете от разширеното семейство.
Пред въззивната инстанция е изслушано и прието заключение на съдебно-
психологическа експертиза, според което С.П. има адекватно отношение към детето Е,
преценява правилно потребностите й и се грижи за тяхното задоволяване в ежедневието. П.
е чувствителна към преживяванията на детето и се тревожи, че то се чувства виновно.
Уверена е, че Е обича и двамата родители, приема това за естествено и подкрепя връзката й
и общуването с бащата. Според експертизата, бащата П.Ж. е под силно въздействие на
тревожност. Той прикрива истинските си мисли и чувства, което вероятно се дължи на
защитно поведение. Поведението на Ж. е продиктувано от напрежение и екстернализация, а
мисловният процес е накъсан и непоследователен. Според заключението, Ж. вярва, че
външни сили и обстоятелства са причина за дадено поведение, което му позволява да
избегне отговорността за собственото си поведение. Ж. е уверен в родителския си
капацитет, но се отнася критично и негативно към майката на детето си.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 260694/11.05.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и ал.2 от СК когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ако родителите не
постигнат това споразумение, спорът се решава от районния съд. В конкретния случай
районният съд правилно е преценил, че родителските права трябва да бъдат предоставени на
майката. Правилно е и решението му в частта, в която е определено местоживеенето на
детето при майката. Този извод следва от цялостния анализ на събраните по делото
доказателства. В хода на първоинстанционното и на въззивното производство са приети три
броя социални доклади, според които основните грижи за детето полага неговата майка,
ведно с близките от разширеното й семейство. Докладите са категорични за отговорното,
любящо и топло отношение на майката към детето. В същия смисъл е и заключението на
съдебно-психологическата експертиза. Според това заключение, П. е оптимистично
настроена личност, която гледа с лекота на живота. Към най-тревожните събития в живота
си, госпожа П. се отнася трезво и запазва необходимото спокойствие и самообладание.
Майката е щастлива от силната емоционална връзка между детето Е и по-големия й син,
който има отговорно отношение към нея. Според социалните доклади и съдебно-
психологическата експертиза, С.П. и членовете на разширеното й семейство, по-голям син,
брат и племенница, са осигурили отлични условия за отглеждането на детето Е. В
социалните доклади е описана и силната емоционална връзка между Е и нейния баща и
4
възможностите му да полага грижи за детето, подпомаган от своята майка. В заключението
на съдебно-психологическата експертиза, обаче бащата е описан като тревожна личност,
който не е в състояние да представи себе си и най-важното от живота си отвъд
представянето, че е „бивш военен“ и че сега работи като механик на големи машини.
Смущаващо е заключението, че основните теми, които Ж. въвежда са сексуални и физически
заплахи, както и неясната представа за бъдещите взаимоотношения с дъщеря си.
Изложените факти сочат несъмнено, че майката на детето притежава много добри
родителски и морални качества за отглеждането и възпитаването на детето. Доказателства,
които да опровергаят тези факти, по делото не са представени. Поради това, съдът правилно
е предоставил упражняването на родителските права на майката и е постановил
местоживеенето на детето да бъде при нея.
Режимът на лични отношения между децата и родителите е разписан в чл.59, ал.2 и
ал.3 от Семейния кодекс. Според правилата на цитираните норми, когато липсва съгласие
между родителите, този режим се определя служебно от съда и включва: период от време
или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
При решаването на този въпрос съдът преценява всички обстоятелства с оглед интересите
на децата като възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Според практиката на Върховен
касационен съд, при определяне на обема на лични отношения на родителя с детето от
решаващо значение е да се съобрази както възможността на първия да общува с детето
пълноценно, така и възможността да не се променя установения личен режим на детето – за
обучение, за почивка, за забавления, включително и с родителя, на когото е възложено
упражняването на родителските права. В настоящия случай от представените по делото
доказателства се установява, че Е Ж.а е родена на 03.07.2015г. и към датата, на която са
проведени устните състезания пред въззивната инстанция, същата е навършила 6 година и 5
месеца. Тази възраст позволява личните отношения на бащата с нея да се осъществяват в
отсъствие на майката. Възрастта на детето е такава, че не изисква постоянно присъствие на
родителя, който полага непосредствени грижи за него и при срещите му с другия родител.
Поради това, районният съд правилно е преценил, че срещите на бащата с детето могат да се
осъществяват всяка първа и трета седмица от месеца, от 19,00 часа в петък до 19,00 часа в
неделя с приспиване при бащата, както и по време на официални празници, на рождения ден
на детето и едни месец през лятото, когато майката не ползва годишния си отпуск.
Възражението на Ж. и искането му за по-широк режим на лични отношения е
неоснователно. Районният съд правилно е преценил интензитета на общуване с бащата и
честотата на срещите с него, поради не е налице основание за изменение на решението в
тази част. По изложените съображения, жалбата на П.Ж. е неоснователна и трябва да се
отхвърли със следващото от това потвърждаване на решението в тази част.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, вр. с ал.5 от Семейния кодекс, ако родителите
не постигнат споразумение, съдът служебно постановява издръжка на децата. Размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода,
освен, ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Според
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на Върховния съд, нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на
издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се
определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В
Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за изменение на
Постановление № 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на издръжката се определя като се
имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразят нуждите на
5
децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални
възможности на родителите са основание за присъждане на по-големи по размер издръжки.
В конкретния случай опредЕта от съда издръжка е в размер, близък до минимално
определения (1/4 от МРЗ за страната, равняващ се на 162,50 лева) и е съобразен както с
нуждите на детето, така и с възможностите на бащата да заплаща издръжка. Поради това,
решението в тази част е правилно и трябва да се потвърди.
По изложените съображения, жалбата на П.Ж. се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на П.
извършените от нея разходи за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260694/11.05.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 84/2021г.
ОСЪЖДА П. ИВ. Ж., ЕГН: ********** от гр. К, ул. “*“ № 31 да заплати на С. В. П.,
ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. “**“, бл.44, вх.1, ет.4, ап. среден съдебни разноски в
размер на 200 лева.
Решението в частта, относно упражняването на родителските прави и режима на
лични отношения подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6