№ 13556
гр. С, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110124451 по описа за 2022 година
Ищецът С. Д. Н. с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител - адв. К. И. Б. -
РАК е предявила срещу Б С.А., П, с номер на вписване в регистъра Търговски съд - ..., чрез
„Б” КЧТ с БУЛСТАТ на КЧТ *********, седалище и адрес на управление на КЧТ: гр. С, ...,
следните искове:
Да се признае за установено, че Б С.А., П, чрез „Б” КЧТ с БУЛСТАТ на КЧТ *********
дължи на С. Д. Н. с ЕГН ********** сума в размер на 1730 лв., представляваща
неоснователно заплатена от нея сума на „Б” ЕАД, чийто правоприемник е ответникът в
настоящото производство във връзка с договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
.../04.08.2016г./, сключен между „Б” ЕАД и ищцата, поради неговата недействителност или
евентуално - неоснователно заплатена сума по нищожни/недействителни клаузи, съдържащи
се в него.
Правното основание на предявения иск е чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 19,
ал.4 и 5 от ЗПК, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.
Ищцата чрез пълномощника си твърди, че на 07.01.2022г. е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б С.А., П, Номер на вписване в
регистъра Търговски съд - ..., чрез „Б” КЧТ с ЕИК на КЧТ *********, за сумата от 1730 лв.,
представляваща неоснователно заплатена сума от С. Н. на „Б” ЕАД, чийто правоприемник е
ответникът в настоящото производство – „Ю“ АД, във връзка с договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта .../04.08.2016г., сключен между „Б” ЕАД и ищцата, тъй като твърди, че този
договор е недействителен или евентуално, че неоснователно е заплатила сума по
1
нищожни/недействителни клаузи, съдържащи се в него. Задължението по издадената
заповед за изпълнение е оспорено, поради което ищцата в законоустановения срок по чл.
415, ал. 1 ГПК е предявява настоящия иск.
С. Д. Н. твърди, че на 04.08.2016г. е сключила с „Б” ЕАД Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ..., по силата на който „Б” ЕАД й е предоставил в заем парична сума в размер
от 9800 лв. –главница и сочи клаузите на договора, както и, че е заплатила следните суми в
полза на Б... по договор с номер ..., а именно: 10 месечни вноски от по 321,98 лв. всяка,
както и еднократна сума от 8313,12 лв. или общо 11532,92 лв. Счита, обаче, че
неоснователно, без правно основание, е заплатила процесната сума в размер на 1730 лв. над
чистата получена от нея стойност, която възлиза на 9800 лв., тъй като ДПК е изцяло
недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит, поради обстоятелството, че
не отговаря на законови изисквания за действителност на договорите за потребителски
кредити. Ищцата счита, че в процесния договор за потребителски кредит /ДПК/ не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта, с който е изготвен е
по-малък от 12. Счита, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, съгласно който договора трябва
да съдържа подробен погасителен план, какъвто в случая няма. В таблицата, инкорпорирана
в договора, са посочени само и единствено общия размер на месечните вноски, без да е
посочено каква част от вноската е главница, каква - лихва или други разходи. Сочи, че
нарушенията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК влекат до санкцията, предвидена в чл. 22 ЗПК, а
именно - пълна недействителност на договора за потребителски кредит. Сочи, че в
процесния ДПК не е посочен и лихвения процент на ден, което е още едно нарушение на
ЗПК, водещо до пълната му недействителност. Ищцата счита, че дори да се приеме, че
договорът не е изцяло недействителен, то отделни негови клаузи са нищожни. Такива клаузи
са например застраховката „защита на плащанията”, както и „такса ангажимент”, включена в
процесния ДПК. Това са нищожни уговорки, срещу нея не е ясно нито какви услуги се
предлагат, нито дали такива са предоставени, а е събрана изначално сума от 200 лв. От
процесния ДПК счита за неясно дали тази такса и застрахователната премия участват или не
във формиране на ГПР и дали се включва към главницата и олихвява допълнително. На
практика, таксата ангажимент, както и застраховката „защита на плащанията” представляват
скрита лихва, като отделянето й в самостоятелни уговорки цели единствено заобикаляне на
закона. Ищцата счита, че ако тази такса и застраховка бяха включени в ГПР, последният
щеше да надхвърли петкратния размер на законната лихва, допустим от ЗПК и съответно -
договорът щеше да е недействителен на това основание. Ищцата твърди, че по-силната
икономически страна не би сключила процесния ДПК без тези клаузи и тъй като те са
съществени елементи от договора, нищожността им влече до недействителност/нищожност
на целия договор на самостоятелно основание.
Ответникът чрез пълномощник е депозирал отговор в срок, с който оспорва иска по
основание. Оспорва твърдението, че договора е нищожен, тъй като е съставен на шрифт по-
малък от 12 в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че използвания шрифт е Garamond,
2
размер 12 и излага твърдения за разликата между понятията шрифт и размер на шрифта,
като визуализацията и параметричното съотношение в информационните технологии.
Ответникът твърди, че видно от текста на договор № ... от 04.08.2016г., същият е съставен в
еднакъв размер и шрифт и е изключително ясен, четлив и разбираем, като основните
параметри по кредита са извадени изначално най-отгоре в самия договор, така че за
потребителя да бъде ясно при какви условия получава заем. Ответникът оспорва
твърдението, че в договор № ... от 04.08.2016 г. не се съдържа подробен погасителен план.
Твърди, че изискването на посочената разпоредба се отнася към информацията относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания. Твърди, че законовото задължение на кредитора е спазено, като в чл. 7, изречение
5 от процесния договор, изрично е предвидено, че кредитополучателят може по всяко време
да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, под формата на
погасителен план, с отбелязване на извършените и предстоящи плащания. Сочи, че
необходимостта в договора за потребителски кредит да бъде включен погасителен план е
уредена в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като изчерпателно е регламентирано неговото
задължетелно съдържание - информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Твърди, че в ЗПК не се съдържа изискване в договора за
потребителски кредит да се включва информация за начислявания лихвия процент на ден,
още повече, че в настоящия казус са напълно излишни, тъй като процесния договор е
сключен при условие на фиксиран лихвен процент за целия период, който не подлежи на
промяна. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца по отношение на предвидените в
договор № ... от 04.08.2016г. „Такса ангажимент“ и застраховка „Защита на плащанията“.
Излага становище, че в чл. 2 от договора изрично е посочено, че кредиторът удържа сумата
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита при усвояването му.
Таксата се удържа като възнаграждение за кредитора за поетия ангажимент за фиксиран
лихвен процент за срока на договора. Стойността на таксата е включена в годишния процент
на разходите и твърденията на ищеца в обратния смисъл са напълно неверни. Същата се
приспада еднократно от стойността на кредита при отпускането му и не се включва в
месечната погасителна вноска. Предвид тези обстоятелства счита, че таксата за поет
ангажимент не може да се приеме, че представлява скрита лихва, с която кредиторът се
опитва да заобиколи максималният размер на годишния процент на разходите. Счита за
неправилно твърдението, че застраховката „Защита на плащанията“ също представлява
скрита лихва. Договорът за застраховка е различен и независим от процесния договор за
кредит. Сключването на застраховка е въз основа на изразено от кредитополучателя желание
и съгласие и не представлява задължителна предпоставка за отпускането на потребителски
кредит. Същото е видно от предоставен на потребителя стандартен европейски формуляр за
предоставяне на преддоговорна информация, като в глава III, т.3 изрично е посочено, че
сключването на застраховка не е задължително условие, за да бъде сключен договор за
потребителски кредит с „Б“ КЧТ. Какъв е размерът на застрахователната премия, какъв риск
3
и при какви условия е сключена застраховката „Защита на плащанията“ са обстоятелства,
върху които кредиторът не влияе, тъй като същият се явява единствено лице в полза на
което евентуално ще се изплати застрахователното обезщетение. Ответникът е посочил, че
кредиторът и застрахователят са различни юридически лица, а застраховката е външно
правоотношение по отношение на договора за потребителски кредит. В съдържанието на чл.
2 от Договора е посочено ясно, че размерът на застрахователната премия ще бъде изплатен
директно на застрахователния агент посочен в застрахователния сертификат, а
застрахователната премия ще бъде разделена на броя месечни погасителни вноски по
кредита. След като застрахователя е издал необходимия застрахователен сертификат, същият
е удостоверил наличието на такава застраховка. В този смисъл твърди, че премията не се
включва в подлежащата на възстановяване главница и не се олихвява, същата не е
заплащана от кредитополучателя в полза на „Б“ КЧТ, поради което претендираното от
ищеца възстановяване счита за неоснователно и недопустимо. В случай, че съдът обяви
договор № ... от 04.08.2016г. за нищожен, ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на исковата претенция в размер от 1 730 лева,
представляваща заплатени в периода 09.2016г. - 08.2017г. разходи по договор № ... от
04.08.2016 г. за потребителски кредит.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства и изпълнената съдебно-
счетоводна експертиза, съдът счита предявения иск за основателен, поради следното:
Не се спори по делото, поради което съдът приема за безспорно установено, че С. Д. Н. на
04.08.2016г. като кредитополучател е сключила с „Б” ЕАД като кредитор договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ..., по силата на който „Б” ЕАД й е предоставил в заем парична
сума в размер от 9800 лв. –главница. При сключване на процесния договор от уговорената
главница в размер на 10 000 лв. е удържана сума в размер на 200 лв. като „такса
ангажимент”. Процесният договор за потребителски паричен кредит е сключен при следните
условия: брой погасителни вноски - 44; ГПР - 14,55%, годишен лихвен процент - 12,47%, без
уговорен лихвен процент на ден, размер на месечната погасителна вноска - 321,88 лв., обща
стойност на плащанията – 14 167,12 лв. След сключване на договора С. Н. е заплатила 10
пълни месечни вноски в полза на „Б” ЕАД, възлизащи общо на 3219,80 лв. Плащането на
10-тата от тези вноски е извършено на 08.06.2017г. Ищцата се е ползвала от правото си на
пълно предсрочно погасяване на кредита, регламентирано в ЗПК, като на 03.08.2017г. е
сключено споразумение за пълно предсрочно погасяване на кредита, носещо подписа на
двете страни. Видно от споразумението, процесният договор е изменен, като изявлението на
„Б” ЕАД, обективирано в него е, че С. Н. следва да заплати още 8313,12 лв., с което плащане
ще счита договора за изцяло погасен. Ищцата е извършила плащането, като „Б” ЕАД
удостоверява това обстоятелство с удостоверение за изплатен кредит, от което е видно, че
към 22.08.2017г. не дължи на Б... суми за погасяване на договор с номер ....
От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експeртиза се
установява, че на 05.08.2016г. кредита от 10 000 лв. е усвоен. С платежно нареждане за
4
кредитен превод № ..., „Б” ЕАД по банкова сметка на С. Н. в „П“ АД е превела сума в размер
на 9 800 лв. с основание на банковия превод, сочещ за изпълнение на задължението на
кредитора – „съгл. договор № ...“. Постъпилата сума от 9800 лв. представлява нетен размер
между стойността на кредита и прихващане на такса ангажимент в размер на 200 лв.
Вещото лице е дало заключение, че с извършените на 15.08.2017г. и на 18.08.2017г. последни
плащания по процесния договор, е извършено пълно предсрочно погасяване на кредита и на
допълнително начислените обезщетения за предсрочно погасяване от 79, 12 лв. и 77, 09 лв.
Платени са следните суми: пълния размер на 11 месечни погасителни вноски в общ размер
на 3541, 78 лв., а след сключването на два броя споразумения за пълно предсрочно
погасяване от 03.08.2017г. и от 17.08.2017г., извършените плащания са в общ размер на 11
650, 67 лв., от които: 10 000 лв. са погасената главница; 1 081, 96 лв. са погасената договорна
лихва; 412, 50 лв. са погасената застраховка кредит и 156, 21 лв. е обезщетението за
предсрочно погасяване. Вещото лице е дало заключение според което, въпреки че в
процесния договор е заложен годишен процент на разходите в размер на 14, 55 %, за целия
срок на договора от 1320 дни или 44 месеца, този процент става в размер на 52, 62 лв. След
въвеждане на всички изходни данни, обаче, изчисленият от експертизата реален ГПР е в
размер на 23, 3204%, а съответно за целия срок на договора от 1320 дни или 44 месеца става
в размер на 84, 34 %. Според текста на експертизата разходите включват: такса преди
усвояване – 200 лв.; годишни и месечни такси – 1650 лв. ; лихви – 2517, 26 лв. или обща
сума в размер на 4 367, 26 лв. В съдебното заседание по изслушване на експертизата вещото
лице е пояснило, че към ГПР трябва да се включат такса „ангажимент“ и сключената с
договора застраховка. Вещото лице дава заключение, че трябва да се прави разлика между
ГПР за година, който е 23, 32 % и за целия период на процесния договор, който е 84, 34 %.
При така установеното във фактическо отношение, следва да се счете, че клаузите на
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ... от 04.08.2016г. относно уговорената
застрахователна премия в размер на 1650 лв. нарушават нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, защото видно от приетата
като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, реалният годишен процент на
разходите е в размер на 84, 34 %, изчислен за целия срок на договора от 1320 дни или 44
месеца след като в него е включен и посочения размер на застрахователната премия.
По силата на чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, но в посочения в процесния договор ГПР от 14, 55% не е
включена застрахователната премия от 1650 лв. Освен на първата страница на договора,
застрахователната премия е уговорена и в условията по договора и макар в тях да е
5
посочено, че „размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще
бъде платен директно на застрахователния агент „Д“ ЕАД, също така е посочено, че тази
сума е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“. Следователно плащането й от кредитополучателят е в полза на
кредитора по процесния договор за потребителски кредит.
Реалното съдържание на тази оспорена от ищцата клауза на процесния договор показва,
че тя не се отнася до допустимите по закон изключения от съдържанието на годишния
процент на разходите по кредита, съгласно чл. 19, ал.3 от ЗПК, а именно: разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в
брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски
кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и
разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя.
Тъй като видно от изложеното, клаузата на процесния договор регламентираща ГПР
надвишава по реален размер определените стойности по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тя е нищожна
на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Застрахователната премия представлява разход, който е следвало
да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляване на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, което води до
недействителност, на осн. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно приетата
като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, с превеждането на сумата от
9800 лв. по сметка на С. Д. Н., процесния кредит е усвоен. Тази сума следва да се счита за
чистата стойност на кредита. Тъй като ищцата във връзка с процесния договор е извършила
плащания в общ размер на 11 650, 67 лв., сумата от 1730 лв., която е част от разликата между
всички плащания и чистата стойност на кредита, се явява недължима от
кредитополучателката С. Н., поради което предявения иск следва да се уважи срещу
конституираната в съдебно заседание на 24.10.2023г. като ответник банка, а именно „Ю“ АД
с ЕИК *********. Неоснователни са възраженията за изтекла погасителна давност за
процесното вземане, тъй като то не е периодично, а е делимо и се погасява с изтичане на
общата 5-годишна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Според подписаните между страните
споразумения, последното плащане по договора е на 18.08.2017г., а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в СРС на
07.01.2022г. Следователно 5-годишната погасителна давност не е изтекла.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищцата и на пълномощника й адв. Б.,
която е предоставила безплатна правна помощ в заповедното и в исковото производство.
6
Ищцата е платила държавните такси в общ размер на 69, 20 лв., а пълномощника й
претендира адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 360 лв., а в
исковото производство в размер на 480 лв. Пълномощникът на ответника е направил в
съдебно заседание възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение, с
оглед на което същото следва да се намали до минимално установените размери съгласно
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датите, на
които са сторени разноските, а именно – за заповедното производство в размер на 300 лв., а
за исковото производство в размер на 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че „Ю“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. О, като правоприемник на Б С.А., П, чрез „Б С.А., чрез „Б” КЧТ с
БУЛСТАТ на КЧТ ********* дължи на С. Д. Н. с ЕГН **********, чрез процесуалния
представител - адв. К. И. Б. – РАК, със съдебен адрес: гр. С, ул. Гургулят № 31, офис –
партер, сума в размер на 1730 лв., представляваща неоснователно заплатена от нея сума на
„Б” ЕАД, по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .../04.08.2016г., сключен
между „Б” ЕАД и С. Д. Н., поради неговата недействителност, на осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от
ЗЗД, във връзка с чл. 19, ал.4 и 5 от ЗПК, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, за която сума е издадена
заповед № 1813/15.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 597/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Ю“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. О,
като правоприемник на Б С.А., П, чрез „Б С.А., чрез „Б” КЧТ с БУЛСТАТ на КЧТ *********
да плати на С. Д. Н. с ЕГН **********, чрез процесуалния представител - адв. К. И. Б. –
РАК, със съдебен адрес: гр. С, ул. Гургулят № 31, офис – партер сторените по делото
разноски за държавна такса в размер на 69, 20 лв.
ОСЪЖДА „Ю“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. О,
като правоприемник на Б С.А., П, чрез „Б С.А., чрез „Б” КЧТ с БУЛСТАТ на КЧТ *********
да плати на адв. К. И. Б. с ЕГН ********** – РАК, със съдебен адрес: гр. С, ул. Гургулят №
31, офис – партер за предоставена на ищцата С. Д. Н. с ЕГН **********, безплатна правна
помощ адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7