№ 4099
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Ал. Т.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110121343
по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, вр.
чл. 318 ТЗ за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на
сумата от 16 416,54 лв. с ДДС, представляваща неплатена продажна цена по неформален
договор за покупко-продажба от 26.01.2021 г. с предмет: мелница ....., съгласно фактура №
44681 от 26.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 07.12.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. д. №
70027/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2021 г. /с оглед частично прекратяване на делото с
влязло в сила определение № 32054/25.11.2022 г. за разликата над сумата от 16 416,54 лв. до
първоначално предявената такава от 21 122,96 лв., или за размера от 4 706,42 лв., поради
оттегляне на иска в тази част/.
Ищецът .... твърди, че между него и ответника „.... е сключен неформален договор за
продажба на стока: мелница ....., за което е издадена фактура № 44681/26.01.2021 г. за сумата
от 17 602,47 лв. без ДДС, съответно 21 122,96 лв. с ДДС. Поддържа, че надлежно е изпълнил
задължението си за предаване на стоката, предмет на договора, а ответникът е приел същата
без забележки, но въпреки това той не е заплатил дължимата за нея продажна цена, поради
което претендира същата в размер на 21 122,96 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.12.2021 г. до окончателното плащане.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска при твърдението, че между страните не налице търговско
правоотношение по силата на твърдяния неформален договор за продажба на посочената
мелница. Пояснява, че в годините назад дружеството е поръчвало и закупувало мелници от
ищеца, но не и процесната такава - ...... Заявява, че между страните съществуват трайни
търговски отношения, чийто предмет е закупуването и доставката на вторичен материал -
суровини и материали от полипропилен за изработка на изделия за бита, но надлежно е
заплащал дължимите за тях суми. Навежда твърдения за допусната грешка при
фактурирането на процесната мелница, като сочи, че в действителност същата е доставена
на друго дружество - „Фидан Индъстри“ ЕООД. Оспорва и размера на ищцовата претенция.
1
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представената в заверен препис по делото фактура № 44681 от 26.01.2021 г.
/едностранно подписана/ се установява, че ищецът .... е отразил като данъчно събитие
доставянето на 1 брой мелница в полза на ответника „...., като същата отразява вида стока,
количеството и единичната й цена в размер на 17 602,47 лв. без ДДС или 21 122,96 лв. с
ДДС.
Съставена е и складова разписка № 20 от 26.01.2021 г., удостоверяваща
приемането/предаването на 1 брой мелница на стойност от 17 602,47 лв. без ДДС с посочено
в нея основание за съставянето й – фактура № 44681 от 26.01.2021 г., както и подписало се
от името на получателя на стоката лице, а именно: „Цв. Цветков“.
От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че фактура № 44681 от 26.01.2021 г.
на стойност от 21 122,96 лв. с ДДС е надлежно осчетоводена от .... по сметка 411 –
„Клиенти“ – „..... Експертът изяснява, че фактурата е отразена на ред 221 в дневника за
продажбите за м. януари 2021 г., като ищцовото дружество е подало месечна справка-
декларация по ЗДДС за съответния отчетен период, включващ фактурата, до ТД на НАП,
като е заплатило ДДС върху нея. Установява се още, че фактурата е осчетоводена и от
ответника „.... по сметка 613 – „Разходи за придобиване на дълготрайни материални
активи“, като същата е отразена на ред 12 в дневника за покупките и е включена в месечната
справка – декларация за съответния отчетен период – м. януари 2021 г., като ответното
дружество е подало месечна справка-декларация по ЗДДС и е ползвало правото на пълен
данъчен кредит. Вещото лице е констатирало извършването 2 броя плащания по фактура №
44681 от 26.01.2021 г. в общ размер на 4 706,42 лв., от които: 1/ по банков път на 25.03.2021
г. – в размер на 4 122,96 лв. с посочено основание за превода „ф.44631/26.01“ и 2/ по банков
път на 31.07.2021 г. – в размер на 583,46 лв. с посочено основание за превода
„ф.44631/26.01“. При съобразяване на извършените плащания експертизата е приела, че
останалата непогасена сума по фактура № 44681/26.01.2021 г. възлиза в размер на 16 416,54
лв. с ДДС. Заключението по съдебносчетоводната експертиза е изготвено от специалист в
съответната област въз основа на доказателствата по делото и извършена проверка в
счетоводствата на двете дружества, отговаряйки на всички поставени задачи, поради което
съдът го кредитира изцяло.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, вр. чл. 318 ТЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки /юридически факти/: търговско правоотношение между страните по силата на
твърдяния неформален договор за продажба и доставка на стоки с посочения предмет:
мелница .....; изпълнение на задълженията си по договора чрез доставяне на предмета му
съобразно уговореното, който ответникът е приел без забележки, при което за него е
възникнало насрещно задължение за заплащане на продажната цена в уговорения размер.
В случая, съдът приема за безспорно установено по делото, че страните по него са били
обвързани от действието на валидно възникнало между тях търговско правоотношение с
предмет: доставка и продажба на мелница ....., обективиран в процесната фактура № 44681
от 26.01.2021 г., в изпълнение на който ищецът .... надлежно е доставил, а ответникът „.... е
приел стоката без забележки. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред
съдържанието на представената по делото фактура № 44681 от 26.01.2021 г., доколкото
2
същата съдържа описание на съществените елементи на договора – наименованието на
страните, вида на стоката, цена и време и място на издаването й /в този смисъл са Решение
№ 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ВКС, Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д.
№ 991/2009 г., II т. о., ВКС и Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о.,
ВКС/. Що се отнася обаче до доказателствената сила на фактурата да установи доставянето
от страна на ищеца .... на отразената в нея стока в полза на ответника „...., то това
обстоятелство следва да бъде анализирано с оглед останалите доказателства по делото, тъй
като сама по себе си тя представлява едностранно съставен частен документ, който не се
ползва с материална доказателствена сила. Този факт обаче не прави документа лишени от
доказателствена стойност, тъй като частните документи също са доказателства и подлежат
на проверка чрез съпоставката им с всички други обстоятелства по делото. В контекста на
изложеното, съдът анализира удостоверените във фактурата обстоятелства с оглед данните
по делото за извършени от страна на ответника 2 броя плащания съответно от 25.03.2021 г.
и от 31.07.2021 г. в общ размер на 4 706,42 лв., с които „.... фактически е потвърдило
договорната си обвързаност с .... по силата на процесния неформален договор за доставка и
продажба с твърдяното съдържание, в т. ч. и реалното доставяне на отразената във
фактурата стока, чиято цена възлиза на посочената в нея сума, доколкото той не би сторил
това в случай, че е считал, че не е налице надлежно сключен договор с такова съдържание,
от който да се счита за обвързан.
Нещо повече, съдът обсъжда процесната фактура № 44681 от 26.01.2021 г. и във връзка
с обстоятелството, че същата е надлежно осчетоводен от ответника, който я е включил в
дневника за покупките и я е отразил в справката – декларация по ЗДДС до ТД на НАП,
което по естеството си също представлява недвусмислено признание относно търговската
обвързаност между страните по силата на твърдяния неформален договор. Ето защо, съдът
приема за доказано по делото съществуването на процесното задължение в посочения
размер и на твърдяното основание, а именно: фактура № 44681 от 26.01.2021 г. /в този
смисъл са Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., ТК, I ТО, ВКС, Решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. №
380/2009 г., ТК, І ТО, ВКС; Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., ТК, ІІ ТО,
ВКС, Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., ТК, ІІ ГО, ВКС, Решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. ІІ ТО, ВКС и др./.
Предвид направеното от ответника оспорване, че не е упълномощавал лице да
договаря от името на „...., съдът намира, че същото е опровергано от доказателствата по
делото. В настоящия случай, приложение намира разпоредбата на чл. 301 ТЗ, която гласи, че
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията ако не се противопостави веднага след узнаването. От
съдебносчетоводната експертиза по делото се установи, че ответникът е осчетоводил
стопанската операция, обективирана в издадената от продавача фактура през м. януари 2021
г., следователно това е моментът, в който поръчалият стоката, в качеството си на търговец
по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ е следвало изрично да се противопостави, тъй като към
този момент той вече е знаел за извършеното действие. Съдът намира, че по делото не се
установява такова противопоставяне да е било извършено от ответника веднага след като е
узнал за това, следователно и извършените от негово име действия се считат за потвърдени.
Нещо повече, само по себе си правният извод за осъществено предоставяне и приемане на
стоката без забележки се потвърждава и констатацията на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, че процесната фактура № 44681 от 26.01.2021 г. е била
изцяло осчетоводена от ответника, още повече, че същият е извършил и плащания по нея.
На следващо място релевираните от ответника оспорвания във връзка с качеството на
доставената стока също са останали недоказани, доколкото от негова страна не са
ангажирани доказателства в тази насока.
3
Представената по делото фактура е първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6
от ЗСч, който отразява едностранно счетоводно записване като обективира изгодни за
издалия на този документ факти. При преценка на доказателственото значение на фактурата
обаче съдът съобрази констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза
относно нейното реално осчетоводяване в счетоводството на ответното дружество.
Същевременно включването на фактурираната сума в справката - декларация до трето,
неучастващо в спора лице – НАП, както бе посочено по-горе, са обстоятелства, от които
следва извод не само за осъществено от ответника - купувач приемане на стоката, т. е.
признание, че характеристиките на последната съответстват на уговореното между страните,
но и за издаването на документите, при наличието на които се поражда изискуемостта на
вземането на продавача на дължимото му от ответника възнаграждение.
Ето защо, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на всички
материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на правото на ищеца – продавач
да получи дължимото му от ответника възнаграждение за извършената доставка и продажба
в общ размер на 21 122,96 лв. с ДДС. Както се посочи по-горе, от страна на ответника са
извършени 2 броя плащания съответно от 25.03.2021 г. и от 31.07.2021 г. в общ размер на 4
706,42 лв., поради което същият е останал задължен за разликата между платената сумата и
общата продажна цена, или за сумата от 16 416,54 лв. с ДДС.
При това положение, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
327, вр. чл. 318 ТЗ се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния заявен размер.
Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.12.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – цялостна основателност на иска, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в
производството по ч. гр. дело № 70027/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, които съответно възлизат на 1 285,96 лв. - платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение и 1 630,00 лв. – платена държавна такса, депозит за ССчЕ, както
и адвокатско възнаграждение. По ч. гр. дело № 57269/2017 г. по описа на СРС, 79 състав,
както и по настоящото дело са представени 2 броя договора за правна защита и съдействие
съответно от 06.12.2021 г. /за сумата от 860,00 лв., а не за сумата от 990,00 лв., както се
претендира от ищеца с представения от него списък по чл. 80 ГПК/, както и от 19.04.2022 г.
/за сумата от 940,00 лв./, в които е отбелязано, че договорените адвокатски възнаграждения
са заплатени в брой, поради което съдът прие реалното им заплащане за доказано – арг. т. 1
от ТР 6/2013 г. на ОСГТК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу „...., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ...., установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, вр. чл. 318 ТЗ, че „.... дължи на ....
сумата от 16 416,54 лв. с ДДС, представляваща неплатена продажна цена по неформален
договор за покупко-продажба от 26.01.2021 г. с предмет: мелница ....., съгласно фактура №
44681 от 26.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 07.12.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. д. №
70027/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2021 г.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ...., ЕИК
4
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1
285,96 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 70027/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 1 630,00 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5