Присъда по дело №919/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 15
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20215530200919
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. Стара Загора, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Наказателно дело частен
характер № 20215530200919 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. М. М. /М.М/ – роден на *** год. в град Пиза, Италия,
италиански гражданин, с продължително пребиваване в Република България,
в с.Бенковски, общ. Стара Загора, със средно образование, неосъждан, с ЛНЧ
****, ЗА НЕВИНЕН в това, че на 06.01.2018 год., в село Бенковски, обл.
Стара Загора, причинил на Р. АЛ. ИНК., с ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдание, поради което ГО
ОПРАВДАВА по обвинението по чл.130, ал.2 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. /М.М/ – роден на *** год. в град Пиза,
Италия, италиански гражданин, с продължително пребиваване в Република
България, в с.Бенковски, общ. Стара Загора, със средно образование,
неосъждан, с ЛНЧ ****, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.05.2018 год., в град
Стара Загора причинил на Р. АЛ. ИНК., с ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК / оток и кръвонасядане по лицето в ляво, кръвонасядания и
охлузвания по шията, контузия на гръдния кош, оток по дясна гръдна
1
половина, контузия на дясна раменна става и контузия на дясната раменна
област на горния крайник, кръвонасядания и отоци по двете рамене и двата
горни крайника/- престъпление по чл.130, ал.1 от НК – и на основание чл. 78
А от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като
му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на
1 000 / ХИЛЯДА / лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
ОТХВЪРЛЯ предявения от тъжителката и граждански ищец Р. АЛ.
ИНК., с ЕГН **********, против подсъдимия М. М. /М.М/, със снета
самоличност, граждански иск за сумата в размер на 2000.00 (две хиляди)
лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане от
деянието на 06.01.2018 год. в с.Бенковски, общ.Стара Загора, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подс. М. М. /М.М/, със снета самоличност, да заплати на
тъжителката и граждански ищец Р. АЛ. ИНК., с ЕГН ********** обезщетение
в размер на 2 500 / ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН / лева обезщетение за
причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от
датата на непозволеното увреждане – 25.05.2018 г. – до окончателното
изплащане на главницата за причинената й с деянието лека телесна повреда на
25.05.2018 год. в град Стара Загора, изразяваща се в причиняване
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а в
останалата част до 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА подс. М. М. /M.М/, със снета самоличност да заплати на
тъжителката и граждански ищец Р. АЛ. ИНК. направените по делото
разноски в размер на 512 лева.
ОСЪЖДА подс.М. М. /M.М/, със снета самоличност да заплати на РС
град Стара Загора държавна такса в размер на 100 лева, както и направените
по делото разноски в размер на 330 лева
Присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред
Окръжен Съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Обвинението срещу подс.М. М. е по чл. 130, ал. 2 НК за това, че на
06.01.2018 год., в село Бенковски, обл. Стара Загора, причинил на Р. А. И.
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдание.
Обвинението срещу подс.М. М. е по чл. 130, ал. 1 НК за това, че на
25.05.2018 год., в град Стара Загора причинил на Р. А. И. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК / оток и кръвонасядане по лицето в ляво, кръвонасядания и
охлузвания по шията, контузия на гръдния кош, оток по дясна гръдна
половина, контузия на дясна раменна става и контузия на дясната раменна
област на горния крайник, кръвонасядания и отоци по двете рамене и двата
горни крайника/.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от частният тъжител Р.И. против подс. М за
сумата 5 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди в едно
със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане /
25.05.2018 г. / до окончателното изплащане на главницата.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от частният тъжител Р.И. против подс. М за
сумата 2 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди в едно
със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане /
06.01.2018 г. / до окончателното изплащане на главницата.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен. Същият на основание чл.
94, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 4 НПК ИЗРИЧНО отказва да бъде защитаван от
адвокат.
Частният тъжител и граждански ищец чрез повереника си адвокат П. Х.
поддържа обвинението и предявените граждански искове .
Производството е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено
следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Тъжителят Р.И. и подс. М. М. живеели на съпружески начала в с.
Бенковски, област Стара Загора. Между двамата по различни поводи често
възниквали конфликти.
На 06.01.2018 година тъжителят И. получила телесни увреждания,
отишла на преглед, за който и било издадено съдебно-медицинско
1
удостоверение, след което напуснала къщата в с. Бенковски.
На 25.05.2018 г. около 17.30 часа след предварително уговорена среща
подс. М и св. Д.М. били в механа „ Българите“ находяща се в град Стара
Загора. Двамата стояли на една маса, когато в заведението влязла тъжителката
И. и отишла на тяхната маса.Тъй като възникнал конфликт с размяна на
реплики между тримата решили да си тръгват. Подс. М платил сметката и
напуснали заведението.Подсъдимият се качил в автомобила си, но
тъжителката И. настоявала да разговарят. Подс. М хванал тъжителката,
вкарал я в автомобила и започнал да я скубе и удря в областта на лицето.
Успял да я изблъска извън автомобила, където продължил да и нанася удари
по тялото и лицето, а пострадалата от своя страна също се отбранявала като и
тя нанасяла удари.Служители от заведението успели да ги разтърват и подали
сигнали до полицейските органи.
На място пристигнали полицейски служители, след което тъжителката И.
била откарана с линейка в ЦСМП за оказване на медицинска помощ.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М.О., П.О. / Г/, М.Ж. / дадени пред друг състав на 07.02.2019 г. и
прочетени в с.з. от настоящият състав на основание чл. 281, ал. 1 т. 4,5 НПК /
, Д.М. / дадени пред друг състав на 07.12.2018 г. и прочетени в с.з. от
настоящият състав на основание чл. 281, ал. 1 т. 4,5 НПК / съдебно-
медицинско удостоверение № 21/2018 г., съдебно-медицинско удостоверение
№ 84-1/2018 г.,експертните заключения на СМЕ .
Свидетелите Г.Г. и С.С. / полицейски служители / с показанията си не
установяват факти относими към делото / твърдят че нищо не помнят / ,
поради което и съдът не ги обсъжда.
ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 130,АЛ. 2 НК
ИЗВЪРШЕНО НА 06.01.2018 Г.
В обстоятелствената част на тъжбата се твърди, че на 06.01.2018 година
подс. М в семейното жилище в с. Бенковски е нанесъл побой на тъжителя И. ,
с което и причинил телесни увреждания.
В хода на съдебното следствие събраните доказателствени средства не
потвърждават фактическата обстановка в тази част посочена в тъжбата.
Съдът не може да приеме, че посочената от тъжителя фактическа
обстановка в тази част на тъжбата е доказана по несъмнен и безспорен начин
по следните съображения:
Нито едно писмено или гласно доказателствено средство / писмено или
гласно / не установява нито преки, нито косвени доказателства от които съдът
да направи извода, че подс. М е извършил действия, с които да е нанесъл
удари на пострадалата.
2
Единствено с показанията си свидетелката П.О. твърди, че подсъдимият
многократно е нанасял побой на тъжителката, но без да установява конкретни
факти и обстоятелства свързани с деянието на 06.01.2018 година.
От съдебно-медицинско удостоверение № 21/2018 година и експертното
заключение на съдебно-медицинската експертиза, което в с.з. се поддържа от
вещото лице се установява, че тъжителят И. е получила кръвонасядане по
клепачите на лявото око, оток и кръвонасядане по лява скулна област на
лицето,кръвонасядане под брадичката на лицето, оток по дясна лицева
половина.Тези травматични увреждания могат да бъдат получени по начин
описан в тъжбата или при други ситуации.
Следователно установено и доказано е телесното увреждане, но не и
механизма и начина на причиняването му.
Цитираните до тук доказателствени средства / показанията на
свидетелите ,експертното заключение на СМЕ, писмени / не установяват
доказателства от които да се направи извода за причината, начина, механизма
на причиняването на телесно увреждане на пострадалата, а така също и
относно авторството – кой е причинил телесните увреждания и на още по-
голямо основание не може да се приеме, че това деяние е извършено от подс.
М.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки предвид установената в с.з. и приета от съда фактическа
обстановка съдът прави извода, че подс. М не е извършил деяние ,с което да е
осъществено изпълнителното деяние на чл.130, ал.2– причиняване на лека
телесна повреда.
След като не е осъществено изпълнителното деяние то не са осъществени
всички обективни признаци от състава на престъплението което прави
невъзможно и безпредметно обсъждането на въпроса осъществени ли са
останалите обективни и субективни признаци от състава на престъплението.
Доказването единствено на характера на телесната повреда, липсата на
деяние и пряка причинна връзка не може да ангажира НО и да даде основание
на съда да постанови осъдителна присъда.
Следователно в хода на съдебното следствие се установява, че подс. М не
е извършил деянието, за което е обвинен и на основание чл. 304 НПК следва
да бъде признат за невинен и оправдан.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
Тъй като подсъдимият не е осъществил деяние то не са осъществени
всички признаци на деликта / чл. 45 ЗЗД/ - деяние, вина, противоправност на
деянието, вреди, причинна връзка между деяние и вреди – то подсъдимият не
е субект на деликтното материално правоотношение и не може да бъда
3
ангажирана деликтната гражданска отговорност.
В този смисъл предявеният граждански иск за сумата 2 000 лева
обезщетение за причините неимуществени вреди се явява неоснователен,
недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 130,АЛ. 1 НК
ИЗВЪРШЕНО НА 25.05.2018 Г.
От показанията на свидетелите М.О., М.Ж. / дадени пред друг състав на
07.02.2019 г. и прочетени в с.з. от настоящият състав на основание чл. 281, ал.
1 т. 4,5 НПК / се установява, че на 25.05.2018 г. пред заведение „ Българи „ в
град Стара Загора подс. М е нанесъл удари в областта на главата и тялото на
пострадалата И..Посочените свидетели са очевидци и установят конкретни
факти и обстоятелства свързани с причиняването на телесните
увреждания.Същите се подкрепят косвено и от показанията на св. П.О. /
Г/,която твърди, че непосредствено след инцидента е разговаряла и видяла
пострадалата И., по която е имало следи от наранявания.
Показанията на свидетелите О., Ж. и О. са в съответствие и със Съдебно
–медицинско удостоверение № 84-1/2018 г. и експертното заключение на
СМЕ. Последните установяват причините телесни увреждания на
пострадалата, които могат да бъдат причинени от действието на твърд тъп
предмет и по начин описан в тъжбата, които съвпадат с описаните действия
на подсъдимия и нараняванията на тъжителката описани от свидетелите.
Показанията на св. Д.М. / дадени пред друг състав на 07.12.2018 г. и
прочетени в с.з. от настоящият състав на основание чл. 281, ал. 1 т. 4,5 НПК/
по същество не изключват подс. М да е нанасял удари на тъжителката.
Свидетелката М. установява още, че подс. М също е получил телесни
увреждания в резултата на удари нанесени от тъжителката И..Съдът приема
за установено и доказано това обстоятелство, тъй като се потвърждава и от
експертното заключение на СМЕ.
Следователно показанията на свидетелите О., Ж. и О., Съдебно –
медицинско удостоверение № 84-1/2018 г. и експертното заключение на СМЕ
кореспондират из цяло по между си, не съдържат никакво противоречие,
което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие.Те освен, че
доказват изложените обстоятелства в тази част на тъжбата, опровергават и
обясненията на подсъдимия, който голословно и без да съобщава
подробности твърди, че не е извършвал никакво деяние.Това дава основание
на съда и да не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия.
Посочените преки и косвени доказателствени средства, които съдът
кредитира с доверие са различни по вид и установяват преки и косвени
доказателства, които са в съответствие и образуват едно хомогенно цяло
4
даващо основание да се направи единствено възможния извод относно
главният факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият
автор / - подс. М е извършител на престъплението лека телесна повреда,
което е претендирано в тъжбата.
Направеният до тук анализ на доказателствения материал дава основание
на съда да възприеме за доказана по несъмнен и безспорен начин изложената
фактическа обстановка в тази част на тъжбата.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът
намира, че подс. М е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл. 130, ал. 1 от НК .
Подсъдимият чрез блъскане, дърпани и нанасяне на удари с юмруци в
областта на главата и тялото на пострадалата е осъществил изпълнителното
деяние причиняване на лека телесна повреда.
Видно от експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза,
което в с.з. се поддържа от вещото лице д-р П. на тъжителя И. са причинени
оток и кръвонасядане по лицето в ляво, кръвонасядания и охлузвания по
шията, контузия на гръдния кош, оток по дясна гръдна половина, контузия на
дясна раменна става и контузия на дясната раменна област на горния крайник,
кръвонасядания и отоци по двете рамене и двата горни крайника. Тези
увреждания са довели до временно разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК.
Следователно на пострадалата е причинена лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
От експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза и
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка / доказана
от посочените по-горе доказателствени средства/ съдът прави извода, че
съществува пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия и
настъпилите обществено опасни последици / съставомерният резултат
изразяващ се в причиняване на лека телесна повреда/- ако подс. М не беше
блъскал , дърпал и нанасял удари с юмруци на пострадалата нямаше да се
причини телесното увреждане и да настъпят обществено опасните последици.
СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк
умисъл.
5
Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им. Знаел е и
съзнавал, че блъска пострадалата и нанася удари с юмруци, но въпреки това е
целял да и причини телесни увреждания, която цел е успял и да реализира.
Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание чл. 130, ал. 1
НК подс. М следва да бъде признат за виновен и наказан.
От експертното заключение на СМЕ, което в с.з. се поддържа от вещото
лице д-р П. подс. М е получил охлузвания под формата на драскотини в
областта на челото, шията, гръдния кош и двете предмишници,
кръвонасядане в областта на дясната мишница те са резултат от действието на
твърд тъп предмет и са причинили болка и страдание за срок от 5 до 7 дни.
Тези изводи в експертното заключение потвърждават и показанията на
св. Д.М. относно начина и механизма на причиняване на телесно увреждане
на подс. М от страна на тъжителя И..
Следователно съдът приема за доказано, че на 25.05.2018 г. на подс. М в
резултат от действията на тъжителя И. е причинена лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.
Няма обаче основание за освобождаване от наказателна отговорност чрез
института на реторсия по чл. 130, ал. 3 НК.
Подс. М е причинил на тъжителя И. лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 1 НК , а последната е причинила лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 2 НК т.е. телесните повреди са различни, с което не са
изпълнение условията на чл. 130, ал. 3 НК за причиняване на същата по вид
телесна повреда.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание,от престъплението не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимият не е освобождаван
от НО по реда на Глава 8 от НК, не е осъждан , няма законови пречки
съгласно чл. 78 А, ал 7 поради което съдът няма алтернатива и същият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78 А от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни / няма данни за други противообществени прояви /,
напредналата възраст на подсъдимия . Доказателства за отегчаващи вината
обстоятелства не се събраха.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 12
6
ЗАНН– Глоба в размер на 1 000 лева съобразена и с имотното му състояние.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
С деянието си подс. М е причинил неимуществени вреди на пострадалия
изразяващи се в болки и страдания.На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД
същият дължи обезщетение.На основание чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението следва да се определи по справедливост.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните
обстоятелства :
- Причинените телесни увреждания – конкретно посочени по-горе в мотивите.
- Характера на телесната повреда – лека по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
- Формата на вина – пряк умисъл.
- Обстоятелствата при които са причинени вредите – чрез блъскане , нанасяне
на удари на публично място.
- Периодът на възстановяване – около 14 дни / експертно заключение на СМЕ
/.
Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 2500 лева. В тази част искът е основателен и доказан
и следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД подсъдимият дължи и законната лихва ,
считано от датата на непозволеното увреждане / 25.05.2018 г. / до
окончателното изплащане на главницата.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл. 189, ал. 2 НПК подсъдимият следва да заплати на
тъжителя направените по делото разноски в размер на 512 лева
/възнаграждение за повереника, държавна такса /, а на РС град Стара Загора
държавна такса в размер на 100 лева за уважената част от гражданския иск и
направените по делото разноски в размер на 330 лева / възнаграждение за
вещото лице/.
Причини – Незачитане правата на личността и влошени междуличностни
отношения .
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни