РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 10.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на десети август през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора КИРИЛ П. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 108/ 2017 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по повод искова молба вх. № 919/28.03.2017 г. на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, с цена на иска 1000 лв., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София и сочено в първоначалната искова молба правно основание чл. 204, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С определение № 418
от з.с.з. на 27.06.2017 г. съдът е оставил без разглеждане и е върнал исковата
молба на основание чл. 204, чл. 205, чл. 128 от АПК и чл. 129, ал. 3 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с посочен адрес ***,
с цена на иска 1000 лв., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.
София и е прекратил производството по адм.д. № 108/2017 г. на ЛАС.
С определение № 12404 от 17.10.2017 г. по адм.д. № 9866/2017 г. ВАС е
отменил определение № 418 от 27.06.2017 г., постановено по адм.д. № 108/2017 г.
на АдмС – Ловеч и е върнал делото на същия съд за продължаване
съдопроизводствените действия по искова молба на С.Б.Б., ЕГН: ********** срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Със същото определение съставът на
ВАС е изложил мотиви, че исковата молба е била редовна, че: „Видно от
съдържанието на двете заповеди, както и от заповед № 1286/22.11.2016 г. на
по-горестоящия административен орган за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание, касае се само за една заповед за налагане на едно и също наказание
за едно и също нарушение, като втората заповед от 21.10.2016 г. или отменя, или
санира/поправя първата”. Изложени са мотиви от състава на ВАС във вр. с
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС по т.д. № 2/2014
г. във вр. с правната квалификация на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203
от АПК.
Предвид това съдът е насрочил и
продължил производството по делото, като се е съобразил с определение № 12404 от 17.10.2017 г. по адм.д.
№ 9866/2017 г. на трето отделение на ВАС.
В съдебно заседание на 11.04.2018 г., съдът като е съобразил датата на подаване на исковата молба, както и актуалната практика на ВАС, е указал на ищеца да конкретизира дали поддържа иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София с оглед разпоредбата на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, като в същото съдебно заседание ищецът е заявил /л. 103 от делото/, че поддържа иска срещу същия ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София.
В съдебно заседание на 30.05.2018
г., съдът като е съобразил актуалната практика на ВАС, конкретно определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д.
№ 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС, е оставил исковата молба без
движение, като е указал на ищеца в 7-дн. срок с изрична писмена молба /с препис
за ответника и ОП-Ловеч/: да конкретизира реда на търсената защита, с оглед
изявлението на ищеца, че желае делото да продължи по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, като
съобрази и определение № 12404 от
17.10.2017 г. по адм.д. № 9866/2017 г. на трето отделение на ВАС, да
конкретизира ответника с оглед разпоредбата на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, както и
всички вреди с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и тяхното
кумулативно въздействие, да уточни всички твърдени вреди с оглед специалните
разпоредби на чл. 284 от ЗИНЗС, както и да уточни има ли промяна в размера на
исковата претенция.
С уточняваща молба вх. № 1724/04.06.2018 г. /на л. 131 от делото/ ищецът моли производството да продължи по реда на чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, като моли съдът да приеме за доказани твърдените от него неимуществени вреди в резултат на отменено дисциплинарно наказание, наложено със Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант” на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, с която ищецът С.Б.Б., ЕГН: **********, е наказан с „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни”. Със Заповед № 223/21.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант” е отменена предходната Заповед № 202/07.10.2016 г. Със Заповед № 1286/22.11.2016 г. на началника на Затвора – Ловеч са отменени: Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”, санирана със Заповед № 223/21.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”. В същата уточняваща молба се поддържа иска в първоначално заявения размер от 1000 лв., както и срещу заявения ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София.
В съдебно заседание
на 10.08.2018 г. ищецът отново уточнява цена на иска 1000 лв., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, за претърпени неимуществени вреди за периода от 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г., в който
твърди, че правният му статус е бил „наказан” с отменена впоследствие заповед
от по-горестоящия административен орган, като твърди, че неимуществените вреди
са пряка последица от незаконосъобразно наложеното със Заповед № 202/07.10.2016
г. на Началник на ЗО „Атлант” дисциплинарно наказание, което е породило в него
чувство на незащитеност предвид това, че ищецът твърди, че е изтърпял
наложеното дисциплинарно наказание, независимо че същото е било
незаконосъобразно и отменено, което се е отразило на правното му положение като
„наказан”. Ищецът с първоначалната ИМ претендира присъждане на разноски.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София в писмен отговор вх. № 1710/13.06.2017 г., писмен отговор вх. № 3903/28.12.2017 г. и писмено становище вх. № 1641/28.05.2018 г., чрез юрк. Г.Г., намира исковата молба за неоснователна, като поддържа, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като ищецът не е доказал настъпването на вреди, които да са в пряка връзка със Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”, променена със Заповед № 223/21.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”, отменена със Заповед № 1286/22.11.2016 г. на началника на Затвора – Ловеч. Твърди се, че е недоказано ищецът реално да е търпял наложеното с отменената заповед дисциплинарно наказание, като недоказани са и неимуществените вреди.
Независимо от получаването на
препис от уточняваща молба вх. №
1724/04.06.2018 г. /на л. 131 от делото/ на ищеца, видно от съобщение на л. 136
от делото, от ответника не се ангажира писмено становище по същата, както и
относно иска по чл. 284 от ЗИНЗС, като не се ангажира становище и в с.з. на
30.05.2018 г., и в с.з. на 10.08.2018 г., в което е даден ход на съдебните
прения, в което не се е явил представител на ответника.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба с правна квалификация по чл. 284 от ЗИНЗС основателна, но недоказана в пълния претендиран размер. Прокурорът акцентира, че ищецът е бил „наказан” за период 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г. – около един месец и повече, поради което същият период следва да се приеме за период, в който ищецът е търпял неимуществени вреди, което следва да се отрази на присъдения размер на обезщетение. Допълнително прокурорът сочи, че не е доказано категорично дали ищецът реално е търпял наложеното дисциплинарно наказание.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Независимо от квалификацията на иска, която е направил ищецът – първоначално по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а в последствие изрично както в съдебно заседание, така и с уточняваща молба вх. № 1724/04.06.2018 г. /на л. 131 от делото/ - иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът не е длъжен и не е обвързан от направената правна квалификация на ищеца. В същия смисъл е константната практика на гражданските съдилища /ВКС/, както и ВАС, конкретно – определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС.
Ето защо исковата молба с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е допустима, като неприложима с оглед датата на подаване на ИМ - 28.03.2017 е разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС спрямо иск подаден, след 07.02.2017 г.
Съгласно сочената практика на ВАС - определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС искът е подаден от лице с активна процесуална легитимация срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, поради което искът е допустим.
Съдът намира исковата молба за частично основателна, поради следното:
Със Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”
на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС /на л. 5 и л. 26 от делото/ ищецът С.Б.Б.,
ЕГН: **********, е наказан с
„извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни”.
Със Заповед № 223/21.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант” /на л. 6 и л. 30 от делото/ е отменена предходната Заповед № 202/07.10.2016 г.
Със Заповед № 1286/22.11.2016 г. на Началника на Затвора – Ловеч /на л. 7 и л. 31 от делото/ са отменени: Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”, санирана със Заповед № 223/21.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”.
Горните обстоятелства се установяват, освен от сочените писмени доказателства и от твърденията на страните, като съдът в с.з. на 21.02.2018 г. е чел изрично определение, с което е приел за безспорно между страните, че наложеното дисциплинарно наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни” е отменено със Заповед № 1286/22.11.2016 г. на Началника на Затвора – Ловеч.
В същото съдебно заседание на 21.02.2018 г. съдът е приел за безспорно между страните, че ищецът първо е бил преместен в Затвора гр. Ловеч на 06.10.2016 г., след което са издадени Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”, променена със Заповед № 223/21.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”.
Ищецът не твърди, че е изтърпял наложеното дисциплинарно
наказание „извънредно дежурство за
поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни” в ЗО „Атлант” /предвид
преместването му в Затвора Ловеч/, като твърди, че е изтърпял същото в Затвора
Ловеч.
Преместването на
ищеца в Затвора Ловеч на 06.10.2016, освен че е прието за безспорно между
страните с определение от 21.02.20-
Спорно между страните е дали след преместването на ищеца в Затвора Ловеч за периода от 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г. ищецът е изтърпял реално наложеното му дисциплинарно наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни”.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС – В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС - Съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение
съдът може да приеме за доказани съответните факти.
Съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС - В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Съдът като съобрази горните разпоредби, както и практиката на ВАС намира, че разпоредбите от глава седма на ЗИНЗС са специален закон по отношение на ЗОДОВ, като съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, приложими са разпоредбите на гл. седма на ЗИНЗС.
Искът по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е допустим и подаден пред местно компетентния съд и срещу надлежен ответник – чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и практиката на ВАС - определение № 189 от 08.01.2018 г. по адм.д. № 10037/2017 г. на трето отделение на ВАС.
Предвид специалните разпоредби за доказателствената тежест,
неприложими са нормите на АПК и ЗОДОВ, като с оглед разпоредбата на чл. 285,
ал. 5 от ЗИНЗС настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Спорното между страните е дали след преместването на ищеца в Затвора Ловеч за периода от 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г. ищецът е изтърпял реално наложеното му дисциплинарно наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни”.
От ответника са представени писмени доказателства, видно от
които: справка на л. 24 от делото, подписана от инспектор „СДВР” М.Ц. и
Началник на ЗО „Атлант”, докладна записка на л. 37 от делото, изготвена от
ИСДВР Л., видно от които ищецът не е изтърпял наложеното с процесната заповед
дисциплинарно наказание - „извънредно
дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни”, като е бил
преместен в Затвора Ловеч. Като същите писмени доказателства удостоверяват и
приетото по-горе за безспорно, че на 06.10.2016 г. ищецът е бил преместен в
Затвора Ловеч.
Съдът е разпитал в съдебно заседание на 11.04.2018 г. трима свидетели. Свидетелят С.Л. *** заявява, че дисциплинарното наказание не е търпяно, като отново посочва, че ищецът е бил преместен в Затвора Ловеч, където именно е получил екземпляр от заповедта, като потвърждава констатациите от докладна записка на л. 37 от делото, изготвена от него. Свидетелят Л. твърди, че дисциплинарното наказание не е търпяно изобщо, като сочи, че администрацията на затвора не води нарочна писмена отчетност дали е изтърпяно наказание от типа на процесното или не.
Останалите двама свидетели, които са лишени от свобода, св.
И.В. и св. П.П., не дават конкретни показания относно релевантния въпрос дали е
изтърпяно дисциплинарно наказание „извънредно
дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни”, като сочат,
че са виждали ищеца Б. да чисти. Допълнително сочат, че освен като
дисциплинарно наказание, чистене от лишени от свобода става и по график по
дежурства по хигиената.
С протоколно
определение от 11.04.2018 г. съдът е изискал допълнителни писмени доказателства
от ответника – справка за периода от 06.10.2016 г. до 30.11.2016 г. дали ищецът
С.Б. е бил включен в график за дежурства аз поддържане на чистотата и
хигиената.
С писмо вх. №
1222/18.04.2018 г. и вх. № 1279/23.04.2018 г. на Началник на Затвора Ловеч е
отговорено, че в затвора се съхраняват графици за дежурства по хигиена само за текущия месец, графици за дежурства
за минали периоди не се съхраняват, като администрацията на затвора няма
задължение да съхранява същите.
Горните писмени доказателства съдът следва да тълкува с оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
При съвкупната оценка на събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че няма спор и е установено от сочените писмени и гласни доказателства, че ищецът не е търпял наложеното му дисциплинарно наказание в ЗО „Атлант” гр. Троян. Няма категорични доказателства дали ищецът е изтърпял същото след преместването му в Затвора Ловеч /след 06.10.2016 г./ за претендирания в исковата молба период 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г., предвид това, че писмените доказателства удостоверяват единствено, че наказанието не е търпяно в ЗО „Атлант”- гр. Троян. Единствените категорични доказателства, за това, че наказанието не е изтърпяно изобщо са свидетелските показания на св. С.Л. ***, които съдът кредитира.
Независимо от това дали наказанието е реално изтърпяно с оглед твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото достойнство, предвид това, че правният му статус е бил „наказан” с отменена впоследствие заповед от по-горестоящия административен орган, като твърди, че неимуществените вреди са пряка последица от незаконосъобразно наложеното със Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант” дисциплинарно наказание, което е породило в него чувство на незащитеност, съдът намира, че ответникът следва да репарира неимуществените вреди, настъпили в резултат на издадена и впоследствие отменена незаконосъобразна заповед - Заповед № 202/07.10.2016 г. на Началник на ЗО „Атлант”, с оглед специалните разпоредби на чл. 284, ал. 5, ал. 3, ал. 2 и ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1, и ал. 2 от ЗИНЗС.
При определяне на техния размер съдът съобрази чл. 52 от ЗЗД и сравнително непродължителния период на вредите от 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г. и техния сравнително нисък интензитет, поради което и с оглед критериите за справедливост, намира исковата молба за основателна за сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 1000 лв. исковата молба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание специалната разпоредба на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски – внесена държавна такса от 10 лв. съгласно преводно нареждане на л. 4 от делото.
На основание гореизложеното Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, да заплати на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 28.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата молба като неоснователна и недоказана в останалата й част – до пълния претендиран размер от 1000 лв. /за разликата от 200 лв. до 1000 лв./
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, да
заплати на л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, сумата от 10 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: