№ 138
гр. София, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110157928 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
66459/08.10.2021 г., подадена от името на П. М. К., чрез адвокат ..... срещу
.........., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 1954,19
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 09.12.2019 г. – 10.05.2021 г., върху сумата от 13554,00 лева –
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, определено
със Заповед № ДС-34/29.03.2021 г. на председателя на ....... и изплатено на П.
М. К. на 10.05.2021 г.
Ищецът твърди, че със Заповед № ДС-769/28.08.2018 г. на председателя
на ....... и на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, е
прекратено служебното му правоотношение с ответника. Посочва, че
горепосочената заповед е обжалвана по съдебен ред, като с решение от
25.02.2019 г., постановено по адм. Дело № 10028/2018 г. по описа на АССГ,
съдът е отменил заповед № ДС-769/28.08.2018 г. на председателя на ........
Посочва още, че с решение от 14.11.2019 г., постановено по адм. дело
4939/2019 г. на ВАС, V отделение е потвърдено решение от 25.02.2019 г.,
постановено по адм. Дело № 10028/2018 г. по описа на АССГ. Поддържа, че
на 09.12.2019 г. е депозирал пред ответника искане за изплащане на
1
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, като със
Заповед № РД-658/17.12.2019 г. му е определен размер на дължимото
обезщетение. Посочва, че е обжалвал Заповед № РД-658/17.12.2019 г. по
съдебен ред, като същата била отменена с решение, постановено по адм. дело
№ 796/2020 г. по описа на АССГ, 5 състав, потвърдено с решение от
17.03.2021 г., постановено по адм. дело № 7993/2020 г. по описа на ВАС. Със
Заповед № ДС-34/29.03.2021 г. на председателя на ....... и на основание чл.
104, ал. 1 от Закона за държавния служител е определено обезщетение на
ищеца за периода 28.08.2018 г. – 28.02.2019 г., в размер на 13554,00. Подържа,
че на 09.12.2019 г. е депозирал заявлението си за изплащане на обезщетение,
което изявление представлява и покана за плащане на дължимото му се
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител. В тази връзка
се сочи, че считано от датата на отправената покана за плащане на дължимото
обезщетение, ответникът е изпаднал и в забава по отношение изпълнението
на това свое задължение, като дължи в полза на ищеца лихва за забава за
период 09.12.2019 г. /датата на поканата за плащане на обезщетение по чл.
104, ал. 1 от Закона за държавния служител/ до 10.05.2021 г. /датата на
изплащането на дължимото в полза на ищеца обезщетение/. Претендира се и
законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника .........., с който е взето становище по предявения
за разглеждане в настоящото производство иск. Излагат се подробни
съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Поддържа се, че ответникът, в качеството си на държавно учреждение, не
може да изпадне в забава, тъй като дължимото се в полза на ищеца
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител е било
изплатено във възможно най-кратък срок. Посочва се, че дори да се приеме,
че ответникът дължи лихва за забава върху дължимото се обезщетение по чл.
104, ал. 1 от Закона за държавния служител, то същата би се дължала от най-
рано от 17.03.2021 г. /датата на постановяване на Решение № 3487/17.03.2021
г. на ВАС/ до 10.05.2021 г. /датата на изплащане на дължимото обезщетение
по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител/. Поддържа се, че
ответникът не е бил надлежно поканен да заплати на ищеца сума за
2
мораторна лихва върху главницата, представляваща обезщетение по чл. 104,
ал. 1 от Закона за държавния служител, поради което и не следва да дължи
заплащането на такава мораторна лихва. Посочва се, че при наличието на
присъдена главница, лихвата за забава не може да бъде претендирана в
отделно производство, тъй като е акцесорно вземане спрямо главния дълг.
Прави се възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение изложените от ответника съображения, че при наличието
на присъдена главница, лихвата за забава не може да бъде претендирана в
отделно производство, тъй като е акцесорно вземане спрямо главния дълг,
настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Вярно е, че
предметът на задължението за законна лихва, т.е. такава, която се дължи при
настъпване на определените от закона юридически факти, установена е
нормативно и е извън волята на договарящите, следва да е еднороден с този
на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционалната и
обусловеност от последния, но това само по себе си не означава, че вземането
за лихва няма и самостоятелност, позволяваща защитата му чрез отделен
самостоятелен иск и аргумент в тази насока са както различният въведен от
законодателя давностен срок за погасяването му, така и законовото правило
на чл.76, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при забава на парично
задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на
законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение.
Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има
акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг,
който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко
парично вземане, така и вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се индивидуализира
чрез своето основание и размер. Поради това при възникнал съдебен спор
надлежното предявяване на иск с предмет акцесорно вземане по чл.86, ал.1
3
ЗЗД предполага в исковата молба да са посочени размера на неизпълнения
главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви като
форма на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, началния момент, от който се
дължи обезщетението, крайния момент, до който то се претендира, и неговия
размер. Размерът на вземането е от значение и за цената на иска по чл.86, ал.1
ЗЗД, върху която ищецът дължи заплащане на държавна такса /в този смисъл
Решение № 75/16.07.2015 г. по дело №519/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
Решение № 50/12.03.2010 г. по дело № 485/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о./
В настоящия случай в исковата молба са посочени размера на
неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни
лихви като форма на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, началният момент, от
който се дължи обезщетението, крайният момент, до който то се претендира,
и неговия размер. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
По делото не е спорно и се установява от събраните в производството
доказателства /в това число Заповед № ДС-769/28.08.2018 г. на председателя
на ......., Решение № 1148 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело №
10028/2018 г. по описа на АССГ и Решение № 15452/14.11.2019 г.,
постановено по адм. дело № 4939/2019 г. по описа на Върховен
административен съд, Пето отделение/, че със Заповед № ДС-769/28.08.2018
г. на председателя на ....... и на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за
държавния служител, е прекратено служебното правоотношение,
съществуващо между П. М. К. и ответника .........., както и че с решение №
1148 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 10028/2018 г. по описа на
АССГ, потвърдено с решение № 15452/14.11.2019 г., постановено по адм.
дело № 4939/2019 г. по описа на Върховен административен съд, Пето
отделение, Заповед № ДС-769/28.08.2018 г. на председателя на ....... е
отменена като незаконосъобразна.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
заявление вх. № ЦУ 01/31471/09.12.2019 г., се установява в производството,
4
че на 09.12.2019 г. ищецът е предявил пред ответника искане за изплащане на
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закон за държавния служител в размер на 6
основни заплати за периода от 28.08.2018 г. до 28.02.2019 г.
От представената и приобщена към доказателствения материал Заповед
№ РД-06-658/17.12.2019 на председателя на ......., се установява в
производството, че във връзка със заявление вх. № ЦУ 01/31471/09.12.2019 г.,
подадено от ищеца П. М. К. и на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за
държавния служител, е разпоредено на последния да бъде изплатено
обезщетение за времето, през което лицето не заема държавна служба,
считано от 28.08.2018 г. до 23.04.2019 г., но не повече от 6 месеца, при
основна месечна заплата от 1715 лева, определена със Заповед №
768/28.08.2018 г. на председателя на ........
Между страните не спорно и се установява от събраните в
проиводството доказателства, че Заповед № РД-06-658/17.12.2019 на
председателя на ....... е оспорена от ищеца П. М. К. по съдебен ред, като с
Решение № 3166/22.06.2020 г., постановено по адм. дело № 796/2020 г. по
описа на АССГ-Първо отделение, 5 състав, потвърдено с решение №
3187/17.03.2021 г., постановено по адм. дело № 7993/2020 г. по описа на
Върховен административен съд, Пето отделение, Заповед № РД-06-
658/17.12.2019 на председателя на ......., като преписката е върната на
председателя на ....... за издаване на нов акт, съобразно мотивите на съдебно
решение, съгласно които размерът на дължимото обезщетение по чл. 104, ал.
1 от Закон за държавния служител, следва да бъде изчислено при основна
заплата в размер на 2259 лева.
От представената и приобщена по делото Заповед № ЛС-34/29.03.2021
г. на председателя на ......., е разпоредено на ищеца П. М. К. да бъде изплатено
обезщетение за времето, през което лицето не заема държавна служба,
считано от 28.08.2018 г. до 28.02.2019 г., при основна месечна заплата от 2259
лева.
Между страните не е спорно, че така определеното със Заповед № ЛС-
34/29.03.2021 г. на председателя на ....... обезщетение по чл. 104, ал. 1 от
Закона за държавния служител, е изплатено на ищеца на 10.05.2021 г.
Следователно по делото се установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на главно задължение за заплащане на дължимото в
5
полза на ищеца обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител в размер на 13 554.00 лева.
В съответствие със задължителните за съдилищата разрешения, дадени
в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните -
това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването
им. При съобразяване разрешенията, дадени в посоченото тълкувателно
решение се налага извод, лихва за забава се дължи, считано от влизане в сила
на решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение /в този смисъл решение № 9960/19.07.2018 г., постановено
по адм. дело № 7988/2017 г. по описа на ВАС, Седмо отделение/. В настощия
случай, считано от 14.11.2019 г. /датата на влизане в сила на решението, с
което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение/
до изплащането на обезщетението, а именно 10.05.2021 г. Доколкото от
ищеца се претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно от
09.12.2019 г. до 10.05.2021 г. и при спазване принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът следва да му присъди лихва за забава
именно за претендирания от него по-кратък период и в размер на 1954,19 лева
/изчислен по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор на НАП/.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан за пълния
предявен размер и период и следва да бъде уважен.
Възражението за погасяване по давност на претенцията на ищеца,
релевирано своевременно от ответника в отговора на исковата молба, се явява
неоснователно. Както се посочи по-горе в съответствие със задължителните
за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент
6
на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните
органи - от момента на преустановяването им, т.е. в настоящия случай,
считано от влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение – 14.11.2019 г. Към датата на
депозиране на исковата молба в съда – 08.10.2021 г. не е изтекъл краткия 3-
годишен давностен срок, с който се погасява претендираното в настоящото
производство вземане.
Не следва да се присъжда законна лихва върху лихвата за забава
/аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД/.
По отношение на разноските в настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като същевременно са представени и
доказателства за извършването на разноски, а именно за заплатена държавна
такса в размер на 78,17 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството.
Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
извършеното от процесуалния представител на длъжника активно
процесуално поведение в настоящото производство и минималния, предвиден
в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размер за съответния вид работа намира, че
възражението за прекомерност на претендирания от длъжника адвокатски
хонорар се явява частично основателно, като в полза на ищеца следва да се
определи възнаграждение в размер близък до минималния, съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 420 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ..........,
7
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: ......, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца П. М. К., ЕГН **********, с адрес:
......, сумата от 498,17 лева, представляваща разноски в производството пред
СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА .........., БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление: ...... да заплати на П. М. К., ЕГН **********, с адрес: ......, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1954,19 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.12.2019 г. –
10.05.2021 г., върху сумата от 13554,00 лева – обезщетение по чл. 104, ал. 1 от
Закона за държавния служител, определено със Заповед № ДС-34/29.03.2021
г. на председателя на ........
ОСЪЖДА .........., БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление: ...... да заплати на П. М. К., ЕГН **********, с адрес: ......, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 498,17 лева, представляваща разноски
в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8