Решение по дело №222/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 108
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 27 септември 2019 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20195550100222
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         27.09.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 25.09.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №222 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимата по Договор НС-18-2017 от 03.01.2018г. и Допълнително споразумение към Договор за наем от 03.01.2018г., сключено на 05.02.2018г. наемна цена в общ размер на 2959,00лв., за която са издадени фактура №**********/17.05.2018г. и фактура №**********/19.09.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда да окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 207,96лв., представляваща неустойка в размер на законната лихва за забавено плащане на сумите по фактура №**********/17.05.2018г. и фактура №**********/19.09.2018г. Претендират се и направените разноски.

Исковете са предявени от “МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК” ЕАД гр.Раднево срещу „ВИКИ-2“ ЕООД с.Обручище, общ.Гълъбово. С исковата молба се твърди, че между страните имало сключен Договор за наем на земеделска земя от 03.01.2018г. с предмет недвижим имот с площ от 145,280 дка, представляващ част от поземлен имот №000588, находящ се в землището на с.Медникарово, общ.Гълъбово. С Допълнително споразумение към договора от 05.02.2018г. наетата площ е променена на 53,060 дка. По силата на този договор и допълнителното споразумение ответникът следвало да заплаща на ищеца годишна наемна цена в размер на 2959,00лв. на две равни вноски – до 30.05. и до 30.09. на съответната стопанска година срещу издадена фактура от наемодателя. За стопанската 2017/2018г. ищецът издал фактура №**********/17.05.2018г. за сумата от 1479,50лв., и фактура №**********/19.09.2018г. за сумата от 1479,50лв. Ответникът не заплатил дължимия наем в уговорените срокове. Ищецът два пъти канил ответника да изпълни задължението си, но плащания по фактурите не били направени. Съгласно клаузите на договора, при забава на плащането наемателят дължал неустойка в размер на законната лихва върху размера на задължението за всеки просрочен ден. За задължението от 1479,50лв. по фактура №**********/17.05.2018г. за периода от падежа до 31.01.2019г. размерът на неустойката възлизал на 129,05лв. За задължението от 1479,50лв. по фактура №**********/19.09.2018г. за периода от падежа до 31.01.2019г. размерът на неустойката възлизал на 78,91лв. Тези суми също не били заплатени от ответника.

Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите осъдителни искове.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1479,50лв. по фактура №**********/17.05.2018г., сумата в размер на 1479,50лв. по фактура №**********/19.09.2018г., представляващи дължима наемна цена за стопанската 2017/2018г. по Договор за наем на земеделска земя от 03.01.2018г. и Допълнително споразумение към договора от 05.02.2018г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда да окончателното изплащане на сумата, както сумата от 207,96лв., представляваща неустойка в размер на законната лихва за забавено плащане на сумите по фактура №**********/17.05.2018г. и по фактура №**********/19.09.2018г., както и направените разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор не представя такъв по смисъла на чл.131 ГПК, не прави възражение по иска и по представените доказателства. В първото заседание по делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, след като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на представените писмени доказателства - копия на: Договор НС-18-2017 от 03.01.2018г., Допълнително споразумение към Договор за наем от 03.01.2018г., сключено на 05.02.2018г., Фактура №**********/17.05.2018г. с известие за доставяне, Фактура №**********/19.09.2018г. с известие за доставяне, Покана за доброволно изпълнение с изх.№ЕНС-20-736/25.10.2018г. с известие за доставяне, Писмо относно неплатени наемни вноски с известие за доставяне, справка за изчисляване на законната лихва, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, и с правно основание чл.92 ЗЗД, така, както е предявена.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото производство съдебни разноски, от които държавна такса в размер на 218,36лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв., определено по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК съдът в решението си следва да посочи и банковата сметка, по която ответникът може да изпълни задължението си.

Воден от гореизложеното и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА “ВИКИ-2” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.К.З., да заплати на “МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.П.А., сумата от 1479,50лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и 50 стотинки/ по фактура №**********/17.05.2018г., сумата в размер на 1479,50лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и 50 стотинки/ по фактура №**********/19.09.2018г., представляващи дължима наемна цена за стопанската 2017/2018г. по Договор за наем на земеделска земя от 03.01.2018г. и Допълнително споразумение към договора от 05.02.2018г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда – 11.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както сумата от 207,96лв. /двеста и седем лева и 96 стотинки/, представляваща неустойка в размер на законната лихва за забавено плащане на сумите по фактура №**********/17.05.2018г. и по фактура №**********/19.09.2018г., както и направените разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 518,36лв. /петстотин и осемнадесет лева и 36 стотинки/.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: ***, Експресбанк клон гр.Раднево.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: