РЕШЕНИЕ
№
16.04.2021 година, гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Донка Табакова
като разгледа докладваното от съдия гр. д. № 909 по
описа за 2020 г. на Районен съд Велинград, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците И.Г.И. и Г.А.В. дължат солидарно на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от
2 376,81 лв. лева – просрочена
главница по договор за потребителски кредит **********, сумата 544,52 лв. -
договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 06.08.2019 г., сумата 1406.25 лева- възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, законна
лихва в размер на 224.02 лева за
периода от 06.08.2019 г. - датата на предсрочната изискуемост до 17.08.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, до датата на изплащане
на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 590/2020г.
на РС Велинград.
Претендират се разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди, че на 29.11.2017г.
между И.Г.И.-клиент и Г.А.В.-съдлъжник, от една страна и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, от друга, е
сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът
се задължил да предостави на ответницата И. сумата от 5 000 лв., които
следвало да издължени на 24-месечни вноски, всяка от които в размер на 309,11
лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41,47% и годишен процент на
разходите 49,89%. По силата на чл. 10.1
от общите условия на Договора за потребителски кредит Г.А.В., в качеството си на съдлъжник, се задължила да отговаря солидарно за задължението на И.Г.И. при
условията на сключения с първия ответник договор за потребителски кредит. Солидарните
длъжници по договора получили одобрение да закупят и поискания от тях Пакет от
допълнителни услуги, за получаването на който подписали Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Възнаграждението за закупен Пакет
от допълнителни услуги възлизало на 3750.00 лева и следвало да бъде заплатено
разсрочено във времето, като част от погасителните вноски и в рамките в
погасителния план до договора. Размерът на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги възлизал на 156.25
лева. Така общото
задължение по кредита, което следвало да заплатят, включващо и
задължението по Пакета от допълнителни услуги било 11 168.64 лева.
Съдлъжниците поели задължение,
съгласно чл.8 от Общите условия по Договора за потребителски кредит, да върнат
уговорената като общо задължение сума, посочена в т. VI на Договора в срок от
24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 465.36 лева и
падежна дата всяко 5-то число на месеца.
Твърди се, че преди сключването
на процесния договор, на ответниците бил предоставен Стандартен европейски
формуляр, с което дружеството, в качеството си на кредитор, предоставило
необходимата преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит. Параметрите на кредита били посочени в европейския
формуляр. Изготвен и връчен на ответниците, ведно с Договора за потребителски
кредит, бил и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
По искане на ответниците било
сключено и Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. Съгласно него
кредиторът предоставя на клиента правото да се възползва от всяка една от
посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях,
съгласно уговореното в общите условия, срещу задължението на клиента да заплати
на кредитора възнаграждение за предоставянето /респективно възможността за
предоставянето/ на тези услуги в размер, посочен в точка VI на процесния
договор за потребителски кредит. Възнаграждението за предоставянето на
посочените допълнителни услуги ставало изискуемо с подписването на
Споразумението от страните по договора. Страните се съгласили възнаграждението
за пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора за
потребителски кредит на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за
погасяване на главницата, като възнаграждението за периода между настъпилата и
следващата падежна дата било изискуемо в пълен размер.
Излага, че споразумението не
представлявало задължително условие за отпускането на кредита или за
отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Сключването на
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги зависило единствено от
волята на потребителите и от това дали желаят искането им за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желаят да имат възможност да
отлагат плащането на вноски, да намаляват размера на месечни вноски, да
променят датата на падеж и да получават бързо и лесно допълнителни парични
средства. Пакетът от допълнителни услуги им предоставял право да получат
услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а с
необходимостта на потребителите и тяхното конкретно житейско положение. Със закупуването
на пакет от допълнителни услуги, си гарантирали приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит, че при настъпване на неблагоприятни за тях събития
няма да изпаднат в забава, кредитът им няма да бъде обявен за предсрочно
изискуем, а ще могат да отложат плащането на определен брой вноски, така че да
могат да се фокусират върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не
върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плащат кредит
и лихвите за забава по него. Гарантирали си, че ако доходът им намалее, ще
могат да намалят размера на определен брой вноски с до 75%. Гарантирали си, че
ако сменят датата на заплащане на месечното им възнаграждение, ще могат да
променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях.
Гарантирали си, че ако имат необходимост от допълнителни парични средства, ще
могат да ги получат бързо и лесно, без да е необходимо да попълват и представят
купища документи.
Споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги било сключено по повод на договора за потребителски кредит № **********
на 29.11.2017г. и съставлявало неразделна част от него. Страните постигнали
съгласие, че договорът за потребителски кредит ще бъде тълкуван винаги заедно с
него, що се отнася до въпроси, свързани със същото или отнасящи се до него. Въпреки,
че представлявал задължително условие за сключването на договора, в случай че
кредитополучателят е сключил споразумение, то се превръщало в неразделна част
от договора.
В процесния случай ответниците
дължали възнаграждение на кредитора по сключеното Споразумение за предоставяне
на допълнителни услуги и за това, че са се възползвали от първата услуга от
пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и от
втората услуга от пакета - отлагане плащането на определен брой вноски и за
възможността във всеки един момент да поискат извършването на някоя или на
всички останали услуги.
Излага, че „Профи Кредит
България“ ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел
договорената парична сума в размер на 5000, 00 лв. по посочената от длъжника И.И.
банкова сметка. ***вения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове,
според погасителния план, неразделна
част от Договора за потребителски кредит. Впоследствие погасителният план се
увеличил с три вноски, поради поискано безплатно отлагане на три вноски-5, 6 и
7-ма по погасителния план към договора на дата 29.05.2018 г. Поради отлагането
бил подписан Анекс №1 на 29.05.2018 г., с който били отложени горепосочените 3
погасителни вноски. Неразделна част от този Анекс бил новия погасителен план с
27 погасителни вноски, по който клиентът трябвало да погасява своето задължение
и в края на същия да погаси и отложените вноски.
Кредитополучателката И. не
изпълнила точно задължението си съгласно изготвения погасителен план.
Преустановила плащанията на погасителните вноски и изпаднала в забава. Общата
сума на направените плащания по Договор за потребителски кредит ********** и по
споразумението възлизала на 7 188.80 лева. С нея била погасена сума в
размер на 6 743.05 лева, съгласно задължението по погасителен план
- изцяло четиринадесетата погасителна
вноска и частично плащане от 228.01 лв. по 15-тата вноска.
Поради плащане на вноските със
забава са били начислени лихви в размер на 295.75 лева-уговорения лихвен
процент + 10 /десет/ процента
годишно, изчислена за всеки ден забава върху размерна на просроченото плащане“
съгласно т. А2.1 от Общите
условия по договора. В плащанията на ответниците били включени и 150.00 лева
начислени такси по Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия
към ДПК № **********, а именно, представляващи обезщетение за всички разноски,
свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг
на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма
за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго
съгласно действаща Тарифа.
Предвид обстоятелството, че
клиентът и съдлъжникът не изпълнявали поетите договорни задължения, след
изпадането им в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, на
06.08.2019г. била обявена предсрочната изискуемост на Договора. Договорът за
кредит бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за
което клиентът и съдлъжникът били уведомени чрез Уведомителни писма на
посочените от тях адреси в договора.
След прекратяването на договора
остатъкът от кредита станал предсрочно изискуем. Поради това, оставащото
непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една последна погасителна
вноска-21- ва), чийто падеж бил датата на обявяване на предсрочната изискуемост -06.08.2019г.
След обявяването на предсрочна
изискуемост, започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, съгласно чл.
12.1 от ОУ, което до входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК
в РС Велинград (17.08.2020 г.) възлизало на 224.02 лева. След направените плащания, оставащото неизплатено
задължение съгласно погасителния план към ДПК № ********** било в размер на 4551.60 лева, от които: главница в
размер на 2 376, 81 лева;
договорно възнаграждение в размер на 544, 52 лева, дължимо за периода от
05.07.2019 г. до 06.08.2019г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1406, 25 лева; законна лихва в размер на 224.02 лева,
дължима за периода от 06.08.2019г
. - датата на предсрочна изискуемост до 17.08.2020 г..
Релевира, че дори съдът да
приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена, към датата на предявяване на
иска срокът на процесния договор бил
изтекъл и вземането ставало изискуемо в пълния си дължим размер. Падежът на
последната погасителна вноска (след Анекс №1) е бил на дата 05.03.2020г., с
изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжниците в пълен размер и което обстоятелство съдът следвало да съобрази като
факт с правно значение в настоящото производство.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, на 17.08.2019г. „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК пред Районен съд Велинград. По заявлението било образувано ч. гр. дело №
590/2020г.. Ответниците възразили срещу издадената заповед на 23.09.2020г. На
дружеството било изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, че
може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на
07.10.2020г. В изпълнение на указанията на съда, на 02.11.2020г. е предявен
настоящият иск.
Въз основа на така очерталата се
обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила
на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД срещу солидарните длъжници по ДПК
********** - И.Г.И. и Г.А.В., в общ размер на 4551, 60 лева, от които главница
в размер на 2376.81 лева, договорно възнаграждение в размер на 544.52 лева,
дължимо за периода от 05.07.2019г., до 06.08.2019 г., възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1406.25 лева, законна лихва в размер
на 224.02 лева, дължима за периода от 06.08.2019 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата И.Г.И. оспорва исковата претенция за разликата над 379.84 лв.
главница, до претендирания размер от
2376.81лв. и 544.52лв. /договорно възнаграждение/, както и за разликата между
сумата от 39.88 лв. законна лихва, до претендирания - 224.02 лв. Изцяло оспорва
претендираното от ищеца задължение в размер на 1406.25 лв. за закупен пакет от
допълнителни услуги, като завява, че не дължи определеното за този пакет
възнаграждение в общ размер на 3750 лв.
Не оспорва обстоятелството, че на
28.11.2017г. е поискала заем от 5000лв. от ищеца, като за това е предоставила
личните си данни на негов служител.
Оспорва, че параметрите на
договора относно разходите по кредита и начин на издължаване са предмет на
договаряне между страните, тъй като били предварително оформени от кредитора и
предоставени на кредитополучателя, а други такива не са предлагани. Възразява
срещу твърдението в исковата молба, че е била уведомена, че за сключването на
договора не било от значение закупуването на пакет от допълнителни услуги.
Заявява, че не й е предлагано кредитиране без споразумение за пакет от
допълнителни услуги, защото такова кредитиране не се предлагало от ищеца.
Закупуването на пакет за допълнителни услуги не било възможност, а условие за
получаване на кредита.
Счита, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не съставлявало самостоятелен
договор или договор със свой предмет, но свързан с основния договор за кредит,
защото в него липсвало посочване на размера на съответната такса за всяка една
допълнителна услуга, както и посочването на такса за комплекта услуги. Таксата
била посочена единствено в договора за потребителски кредит. Липсата на
посочване на стойност на услугите в споразумението отричало самостоятелния му
характер.
Подписаното Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, освен че не съставлявал
самостоятелен договор, нямало и предмет различен от предмета на сключения
договор за кредит. Допълнителните услуги по същността си били свързани изцяло с
начина на погасяване на кредита, а не с получаването на някакви други стоки и
блага, различни от вече предоставената сума. Освен това ползването на тези допълнителни услуги, независимо, че се
заплащали предварително, не ставало автоматично, а само при наличието на редица
условията предвидени в ОУ, и то след одобрение на кредитора, съответно
сключване на допълнително споразумение. С оглед гореизложеното счита, че
клаузите на Споразумението за заплащане на пакет за допълнителни услуги са
нищожни, тъй като са неравноправни, неясни и двусмислени, поради непосочване на
размер на таксата за услугата в споразумението, поради това, че допълнителните
услуги били свързани изцяло с предоставяне и погасяване на кредита, а не с
някакви нови други блага, както и че получаването на допълнителните услуги,
независимо от предварителното им заплащане, било поставено под редица условия и
последващо одобрение, т.е. получаването било само „възможност“, а не следвало
автоматично.
Самото споразумение нямало
самостоятелен предмет, а било част на договора за потребителски кредит, с оглед
на това, че таксата за допълнителни услуги не била уредена и посочена в
споразумението за предоставянето им, а в самия договор за кредит.
Възнаграждението по договора за кредит било определено в нарушение на чл. 19,
ал.4 ЗПК, защото включвайки таксите за допълнителни услуги, които по естеството
си представляват услуги свързани със самото погасяване на кредита, се
надвишавал нормативно заложения лимит на годишния процент на разходите.
Относно твърденията на ищеца
за ползваните допълнителни услуги приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит и отлагането на определен брой погасителни
вноски, излага, че след като в ОУ не се съдържал времеви интервал, който да
разграничава приоритетното от стандартното разглеждане на искането, то не
можело да се прецени дали такава услуга е предоставена.
Относно допълнителната
услуга-отлагане на три погасителни вноски, счита, че съдържащата се в ОУ в чл.
12.3.1 клауза, че при просрочие на две или повече вноски може да се договори
допълнително начин на уреждане на отношенията, налагала извод, че със заплащане
на тази допълнителна услуга, същата не
може да се ползва автоматично, а само след одобрение, което прави положението й
не е дотам привилегировано, след като и без заплащането й е предвидено да се
правят договорки. Отделно от това, таксата за тази конкретна услуга не била
посочена отделно, а в купом и за петте услуги, тази услуга била непосредствено
свързана с погасяване на кредита, т.е. същата представлявала допълнителна
услуга свързана с договора за потребителски кредит на основание чл. 10а от ЗПК,
а не някаква допълнителна облага. Затова цената й, която независимо, че не
можело да бъде определена като стойност, поради непосочването й отделно,
следвало да се включи в годишния процент на разходите, а включвайки я се
надвишавал нормативно опредения в чл. 19, ал.4 ЗПК лимит.
Всичко това правело
споразумението въз основа на което ищеца претендира вземането нищожно, като
съдържащо неравноправни клаузи. Освен това същото нямало самостоятелен предмет,
било част от договора за потребителски кредит, от което следвало, че
възнаграждението по договора за кредит било определено в нарушение на чл. чл.
19, ал.4 ЗПК, защото включвайки таксите за допълнителни услуги се надвишавал
нормативно заложения лимит на годишния процент на разходите.
Излага, че дължимата от нея сума
по кредита е в размер на 7418.64лв., определена при годишен процент на
разходите в размер на 49.89%. За погасяването му до юни 2020г. била внесена
сума в размер на 7 188, лв., като през
юли 2020 и август 2020 ответницата внесла още по 50, лв. Признава, че дължи по кредита вземан в
размер на от 7418.64 лв., включващо единството главница и договорна лихва и
заявява, че ще погаси разликата между дължимото и платеното от нея в размер на
7188, 00 лв., до предявяване на претенцията от ищеца, заедно със съответната
лихва за забава.
Представя и две вносни бележки от
юли и август 2020г. за внесена сума размер на обща стойност 100лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г.А.В.
оспорва исковата претенция по размер и иска от съда да я отхвърли. Поддържа и се присъединява към възраженията
изложени в писмения отговор на кредитополучателя И.Г.И..
На самостоятелно основание счита,
че не следва да носи отговорност за неизпълнение на задължението за процесните
суми, с доводи за изтичане на срока по
чл.147, ал.1 от ЗЗД, тъй като с оглед поетите от нея задължения, отговорността
й е на поръчител, а съобразно изложеното в исковата молба за настъпване на
падежа на задължението на 06.08.2020г. с
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, кредитора-ПРОФИ КРЕДИТ“
България ЕООД не е предявил иск срещу кредитополучателя в шест месечния
преклузивен срок.
Съдът като прецени доводите е и възраженията на страните
и като взе предвид представените доказателства счита следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 590/2020 г. на Районен
съд Велинград се установява издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено И.Г.И. и Г.А.В. за заплатят солидарно на
„Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 2 376,81 лв. главница, дължима по
договора за потребителски кредит № ********** от 29.11.2017г., ведно със
законна лихва върху нея, считано от 17.08.2020г. до заплащане на вземането,
сумата от 544,52 лв. непогасено договора възнаграждение, дължимо за периода от
05.07.2019г. до 06.08.2019г., 1406,25 лв. непогасено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и законна лихва в размер на 224,02 лв., дължима от
06.08.2019г.-датата на предсрочната изискуемост до 17.08.2020г. Срещу заповедта
за изпълнение от всяка от длъжниците е подадено възражение и на кредитора са
дадени указания за предявяване на установителен иск. Искът е предявен в
месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното
вземане по заповедта за изпълнение, поради което искът е допустим.
По повод подадено искане за отпускане на
потребителски кредит от И.Г.И., посочена като клиент и Г.А.В., посочена като
„солидарен длъжник 1“, на 29.11.2019г. между ищеца и ответниците е сключен Договор
за потребителски кредит стандарт № **********. *** е подписано и Споразумение
за предоставяне на пакет допълнителни услуги.
По силата сключения потребителски
договор „Профи кредит България“ ЕООД се
е задължило да предостави сумата от 5 000 лв. за срок от 24 месеца, при
годишен фиксиран лихвен процент от 41,47%, на ден 0,11% и годишен процент на
разходите от 49,89 %. Месечният размер на вноската по кредита е 309,11 лв., а
общата дължима сума 7 418,64 лв. Към тази сума и във връзка с избрания пакет от
допълнителни услуги, е прибавена цената на допълнителната услуга в размер на
3 750 лв., дължима на 24 месечни вноски в размер на 156,25 лв. месечно. По
този начин общият размер на дължимата сума, която следвало да бъде платена
възлиза на 11 168, 64 лв., платима на 24 месечни вноски в размер на 465,36
лв. всяка, до 5-число на месеца. Към договора е приложен е погасителен план, по
който всяка месечна погасителна вноска е определена по размер, формиран, като
сбор от главница, лихва, вноска по закупения пакет. Договорът за кредит е
двустранно подписан ищеца и ответниците, които са декларирали, че са запознати
преди сключването му с приложимите към него общи условия, приемат ги и се
задължават да ги спазват, че са съгласни съществените условия по договора за потребителски
кредит да се уговарят с общите условия, че промени в тях могат да се извършват
при условията и предпоставките на общите условия и имат действие по отношение
на клиента и съдлъжника след изменението им от кредитора и при липсата на изрично
несъгласие на който и да е от тях, след като предварително и по подходящ начин
бъдат запознати от кредитора с новите общи условия, както и че новите общи
условия влизат в сила и клиентът и съдлъжникът се считат уведомени за тях с
обявяването им на интернет страницата или
на общодостъпно място в офисите на кредитора. Декларирали са, че са им
предоставени безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на
български език-информация във формата на Стандартен европейски формуляр;
разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко предлагания договор
за потребителски кредит съответства на техните възможности финансово състояние;
разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на
предлаганите продукти, въздействието, което могат да окажат върху тях, в това
число и последиците в случай на просрочени плащания; разяснения на пакета от
допълнителни услуги, които кредиторът може да предостави на клиента и
съдлъжника по искане на клиента, въздействието, което могат да окажат върху клиента
и съдлъжника, както и правата и задълженията на клиента, съдлъжника и кредитора
върху тях.
Приложеното
към договора за потребителски кредит споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги има за предмет задължение на кредитора да предостави
на клиента и съдлъжника по искане на клиента и при изпълнение на посочените в
ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:
1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит без посочени
допълнителни подробности, конкретизации, основания, времеви отрязък и условия;
2.Възможност за отлагане плащането на определен брой погасителни вноски-също
без посочени изисквания за реализиране на тази възможност, условия, параметри и
конкретизация, дали се касае за еднократност от упражняването й или повече и
други; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски също без
посочена всякаква конкретика, условия и изисквания на които да отговаря
потребителя; 4. Възможност за смяна на дата на падеж без конкретика-колко пъти
може да се възползва потребителя от нея и за какъв период от време или се касае
за еднократност, най-ранен и най-късен момент за възползване от
услугата; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства
Договорът
за потребителски кредит е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма и има минималното предвидено в чл. 11, ал. 1 ЗПК съдържание- посочен е
общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по
кредита и условията за прилагането му; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на
кредита от потребителя; приложен е погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания; погасителният план съдържа сроковете и
условията за извършването на тези плащания и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Посочено е на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата. На страните са предоставени общите условия.
В приложените към договора Общи условия,
неразделна част от него, като титуляр на вземането е посочен клиентът. На него следва
да бъде предоставена заемната сума и него
чл. 6.1 сочи като задължен да я върне. За него възниква задължението за заплащане
на договорна лихва, той е този който избира начина на погасяване на задължението
и датата на погасителните вноски. За него възниква правото да се откаже от договора
в четиринадесет дневен срок от сключването му.
Представения стандартен европейски
формуляр е подписан само от посочената като клиент И.Г.И.. Допълнителната преддоговорна информация, представляваща
приложения към него е предоставена единствено на нея. След сключване на
договора на 25.05.2018г., те я подала искане за промяна на погасителния
план по договора чрез отлагане на три
вноски. С нея единствено е сключен анекс на 29.05.2018г.
Задължението на И. е обезпечено със
солидарната отговорност на съдлъжника Г.В., която съгласно чл. 10.1 отговаря за
задълженията на клиента за погасяване на кредита, за евентуално наложените
договорни санкции и следващите задължения, произтичащи от договора и общите условия,
както и за задължението на клиента за погасяване
на възнаграждението за избран и закупен пакет допълнителни услуги.
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото преводно нареждане от 30.11.2017г. – л. 32, се
установява, че „Профи кредит България“ ЕООД е изпълнило задължението си да
предостави на ответницата И.Г. договорената сума от 5 000 лв., която е преведена
по посочената от нея банкова сметка на същата дата. Тази сума, заедно с
договорна лихва в размер на 2 418, 64 лв., при годишен лихвен процент от
41,17 % ответницата първоначално е следвало да издължи на 24 месечни вноски в размер
на 309,11 лв. всяка, т.е. до 05.12.2019г. Задължението е разсрочено с три
месечни вноски за месеците април, май и юни 2018г., поради което е изготвен нов
погасителен план. Съгласно него кредитът
е следвало да бъде погасен на 5.03.2020г.
Към сбора на дължимата главница и лихви
по кредита, в погасителния план са прибавени и вноски в размер на 156,25 лв., представляващи
съответната част от стойността на закупения Пакет от допълнителни услуги в
размер на 3750,00 лв.. С нея общата месечната вноска по кредита възлиза на 465,36 лв. До приключване на
съдебното дирене заплатената от ответницата сума по договора е 7 288,80 лв.
От заключението на вещото лице по
приетите по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които
съдът кредитира като компетентно изготвени, се установява, че с извършените
плащания са погасени следните задължения по погасителния план- главница в размер
на 2 623, 19 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на
1 776,11 лв., вноска по пакета допълнителни услуги в размер на
2 343,75 лв., наказателни лихви в размер на 295,75 лв. и 150,00 лв.
съдебни такси по чл. 17,4 от Общите условия по договора.
До 06.08.2019г. размерът на дължимата
главница е 3 374,16 лв., от които погасени са 2 623,19 лв., а
останалата непогасена част е 750,97 лв.. Оставащият непогасения размер на
главницата след тази дата до 05.03.2020г.-датата на последната погасителна
вноски по кредита е 1 625, 84 лв.
До 06.08.2019г. размерът на дължимата договорна
лихва е 1 880, 71 лв., от които
погасени са 1 1776, 11 лв., а останалата непогасена част е 104, 60 лв..
Оставащият непогасения размер на договорната лихва след тази дата до
05.03.2020г.-датата на последната погасителна вноски по кредита е 537,93 лв.
Размерът на лихвите за забава върху
неизплатената част от главницата за периода от 06.08.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда-17.08.2020г. е 200,02 лв.
Оставащият размер на непогасената цена
на закупения пакет допълнителни услуги е 1406, 25 лв.
От значение за основателността на
исковата претенция за установяване съществуване на вземанията са обстоятелствата основат ли се същите на неравноправни
клаузи в потребителския договор и настъпила ли е твърдяната от кредитора
предсрочна изискуемост на 06.08.2019г.
По отношение солидарната отговорност на Г.В.
е от значение е има ли същата качеството на поръчител и предявен ли е искът
спрямо главния длъжник в преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД след падежа на
задължението.
Съдебната практика е константна, че съдът,
който следва да се произнесе за съществуването, съответно правата и
задълженията на страните по договор, трябва да установи вида на същия. Той се
определя от действителното му съдържание - действителната обща воля на
страните. Във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното
съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни
последици, както е в настоящия случай, съдът е длъжен да отговори аргументирано
каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни и
неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл.
20 ЗЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора
и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността.
Солидарната отговорност е налице във
всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от
длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и
освобождава всички длъжници /чл. 122 ЗЗД/. Общите правила, уредени в чл.
121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна
солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от
изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за
възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната
отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи
спецификата на конкретните облигационни отношения.
Често страните по договор за кредит договарят
трето на кредитното правоотношение лице да отговаря за неизпълнението на дълга
на кредитополучателя при условията на солидарност, като това трето лице се
назовава като „солидарен длъжник“. Квалификацията „солидарен длъжник“ е обща и не
разкрива същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора.
Законът, предвиждайки в чл. 121 от ЗЗД, че освен на законно основание пасивна
солидарност може да възникне и по уговорка между страните, не въвежда някаква
обща и абстрактна солидарна отговорност. Солидарна отговорност за изпълнение на
задължение в гражданскоправните отношения не се презумира, поради което
страната, която се позовава на нея, следва да докаже правното основание за
възникването й, т.е. да установи, че страните са съдлъжници и за тях
трябва да се прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД или че е осъществен
фактическият състав на друг вид договор, от който може да възникне солидарност:
встъпване в дълг, авал, поръчителство, делкредере.
Съдът като анализира съдържанието на договора,
счита че лицето, посочено в кредитния договор като солидарен длъжник Г.А.В.,
притежава качеството на поръчител. Съобразно съдържащите се в договора данни,
че сумата е дадена и получена от И.И., а солидарната отговорност на В.
обезпечава изпълнението му, без да е титуляр на заемната сума, намира че
намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е Г.В. да
обезпечи дълга на И.И.. Задължението й е акцесорно на това по заема и е
уговорено като поръчителство, от което следва, че тя и ответницата И. не са
съзадължени, всеки до обема на цялото, към заемодателя „Профи кредит България“
ЕАД. Задължението на И.И. към кредитора е предпоставка за съществуването на
задължението на Г.В. към него. С отпадането на задължението на И.И. отпада и
задължението на Г.В.. При солидарната съзадълженост съществуването на едно от
задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки съзадължен
дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от задълженията
не предизвиква отпадане на другите. Задължението на В. е акцесорно на това
по заема и е уговорено като поръчителство.
Тази направена разлика се отразява на
възможностите на лицето да се противопостави на претенцията,като например
да се позове на нормата на чл.147 от ЗЗД, както е в случая. Поръчителят,
съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако кредиторът
не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е
преклузивен, за който съдът е длъжен да следи и служебно, както е изяснено в т.
4в на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Искът, предявен по реда на чл. 415 и
чл. 422 ГПК, е продължение на защитата, предприета по чл. 410, съответно чл.
417 ГПК, след направени възражения на длъжника в заповедното производство,
поради което спазването на срока се преценява към датата на подаване на
заявлението пред заповедния съд. Ако искането по заявлението е уважено и
заповед за изпълнение е издадена,
позоваването на погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо
поръчителите, може да бъде направено и в производството по реда на чл. 415
и чл. 422 ГПК. Дори
и без изричен довод, съдът служебно в исковото производство и сам дължи
преценка за спазването на срока по чл. 417, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът, като отчете, че ищецът изрично се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит на
06.08.2019г., което ответниците не оспорват дори напротив изрично в о.с.з. на
04.03.2021г. са поискали от съдът да приеме това обстоятелство за безспорно и
ненуждаещо се от доказване и същото е обявено за такова, намира че срокът
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл на 06.02.2020г. и ищецът е загубил правата си
спрямо поръчителя. С изтичането му
е погасено самото поръчителство. Ето защо, искът срещу Г.В. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Издадената по чл. 410 ГПК заповед в частта, с която Г.А.В.
е разпоредено да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД главница по договор за
заем от 29.11.2017г. в размер на 2376,81 лв., 544,52 лв. възнаградителна лихва, начислена за периода 05.07.2019
г.-06.08.2019г., възнаглаждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер
на 1406,25 лв. и разноски в заповедното производство следва да бъде обезсилена, както изрично е
указано в т. 13 от ТР 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения, съдът намира че
материално легитимирана да отговаря по предявените искове е единствено
ответницата И.И..
Предвид че се касае за вземания,
произтичащи от договор, сключен с потребител, съдът е длъжен служебно да следи
за наличието на неравноправни клаузи, при преценка на основателността на
исковата претенция. В случая съдът счита за такава съдържащата се в договора уговорка
за заплащане на възнаграждение за Пакет допълнителни услуги, дължима въз основа
на подписаното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Правнорелевантно
е дали посочените „допълнителни услуги“- приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, представляват действия по усвояването и
управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да
събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита, или тези услуги
не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не
съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването на
тази преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото поведение от
страна на кредитора, без съдът да кредитира безрезервно клаузата, според която ищецът
не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и
закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите
условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в
споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че
те касаят именно усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства/ и управлението /по отношение на възможността за отлагане или
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата/ на
кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение,
обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не
променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно
възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а,
ал. 2 от ЗПК, което води до нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща
възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено
от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които той има по силата на самия закон. На „възможността“
длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението
„услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза,
която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е
неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Отделно
това, сумата, уговорена като цена на
пакета допълнителни услуги се съставлява 2/3 от сумата по кредита. Впечатление
прави и клаузата, според която дори длъжникът да поиска да изплати
предсрочно кредита, дължи останалата неизплатена част от разходите по
закупения пакет.
Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл.143
ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи
са нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая ищецът не е доказал, че
споразумението е уговорено индивидуално, нещо повече, то е изготвено
предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му,
доколкото само кредиторът може да променя в една или в друга насока общите условия
/т.16.1 от ОУ/, а потребителят има право ако не е съгласен единствено да се
откаже от договора. Възможността за преговори с кредитора и евентуално
изменение на клаузи от ОУ по взаимно съгласие на страните е изключено и предпоставя
вземане на еднолични решения и независимост на
кредитора сам да промени ОУ така, както сметне за добре в хипотеза,
когато това се отнася за основните и съществените елементи от конкретния ДПК и
от СППДУ, сключвани с потребител. Това го поставя в доминиращо положение спрямо
потребителя. Едновременно с това споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договор за потребителски кредит е нищожно и поради
противоречие с добрите нрави, доколкото за противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг.
Освен това уговореното възнаграждение от
3 750 лв. за пакета от допълнителни услуги съставлява разход по кредита и като такъв следва да бъде включено в годишния
процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да
е в максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1 на ДР на ЗПК е дадена
легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
- това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без нотариалните такси. С
пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на
които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на
разходите реално надхвърля 49,89 % и възлиза на 145,14 %, който размер се
установява от заключението на вещото лице. Така размерът на ГПР се явява
по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По този начин с уговореното възнаграждение за
пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК,
като в годишния процент на разходите не се включва неговия размер. Тъй като
възнаграждението е прикрит разход по кредита,
с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
включената в договора клауза за заплащането му отделно има за цел заобикаляне
на изискванията на закона за максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита, поради което е нищожна.
Ето
защо съдът намира, че претендираната по нищожната клауза от Договора за
потребителски кредит сума от 1406,25 лв. за пакет допълнителни услуги не се
дължи, а заплатената сума от 2 343,70 лв. е недължимо дадена. По тези
съображения, искът в частта за установяване на вземане в размер на 1406,25 лв.
по издадената заповед за изпълнение за
закупуване на пакет допълнителни услуги, следва да се отхвърли като
неснователен.
След обявяване на договора за предсрочно
изискуем на 06.08.2019г., съгласно указанията в т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г.
по тълк. дело № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС, се дължи само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането, а за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му. Ето защо в случая на
кредитора се дължат изцяло незаплатената главницата по договора, договорната
лихва за периода до обявяване на договора за предсрочно изискуем и законна
лихва върху размера на главница за периода след обявяване на предсрочната
изискуемост до подаване заявлението за заповед за изпълнение в съда на
17.08.2020г., при съобразяване с чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, че такава не
следва да се начислява за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.
Според заключението на вещото лице по
основната експертиза непогасеният размер на главницата по договора за
потребителски кредит възлиза на общо 2 376, 81 лв./750,97 лв.
до 06.08.2019г. и 1 625,84 лв. от 06.08.2019г. до 05.03.2020г./.
Според същото заключение, размерът на
дължимата, непогасена договорна възнаградителна лихва за периода от
05.07.2019г. до 06.08.2019г. е 104,06 лв., а размерът на лихвата
за забава върху неизплатената част от главницата за периода от 06.08.2019г. до
датата на подаване на заявлението е 200,02 лв. В тези размери вземанията
по договора за кредит са дължими от ответницата И..
По договора до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция И. е извършила плащания в размер на 7 288,80 лв. С тях към датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем са заплатени главница в размер на
2 623,19 лв., 1 776,11 лв.
договорна лихва, 295,75 лв. наказателни лихви, 150,00 лв. съдебни такси и 2343,75 лв. възнаграждение
по пакет допълнителни услуги. Съдът като съобрази, че сумата в размер на
2 343,75 лв. за закупения пакет допълнителни услуги е недължимо платена,
счита че с нея и с допълнително внесената след предявяване на иска сума от общо
100, 00 лв. следва да се считат погасени
в поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД изцяло
законната лихва върху неизплатената част от главницата от датата на обявяване
на предсрочната изискуемост, до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение -17.08.2020г., в размер на 200,02 лв., на
оставащата част от договорна лихва за периода до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на договора за кредит на 06.08.2019г. в размер 104,06
лв. и част от главницата в размер на 2 139,67 лв. Оставащият
непогасен размер на главницата е 237,14 лв. Не се дължи
възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на 1406,25 лв., поради
изложените по-горе съображения за нищожността на клаузата, на която се основава
претенцията за това вземане.
По тези съображения съдът намира, че предявения
от ищеца установителен иск за съществуване на вземания за главница в размер на
2 376, 81 лв. е частично основателен до размера от 237,14 лв., до който
следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран такъв да се отхвърли.
Искът следва да се отхвръли изцяло в частта за договорно възнаграждение в
размер на 544,52 лв. за периода от 05.07.2019г. до 06.08.2019г., законна лихва
в размер на 224,02 лв. за периода от 06.08.2019г.-17.08.2020г., като
неоснователен поради заплащането им в дължимите размера според заключението на
вещото лице от ответницата И.И..
Предвид частичната основателност на иска
за главница върху призната за установено вземане се дължи заплащане на законна лихва за периода от
датата на подаване на заявлението в съда-17.08.2020г., до изплащане на
вземането.
С оглед изхода на делото, на страните се
дължат разноски съразмерно уважената и отхвърлената част в настоящото
производство. На ищеца се дължат и разноски в заповедното производство, отново
съразмерно уважената част от иска.
Искането на страните заявено
своевременно и по делото са представени доказателства за заплащането им.
Съдът счита за неоснователно
релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, с подадената преди
о.с.з. на 04.03.2021г. молба вх. №261246/02.03.2021г., за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение. Същото е в минималния предвиден размер
по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес и е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, с броя на проведените заседания и
предприетите от процесуалния представител действия. Касае се за защита срещу
субективно съединени искове на самостоятелни основания, по делото за проведени
две открити съдебни заседания, на които процесуалният представител е присъствал
и активно е защитавал правата на всеки от доверителите си.
От ищеца са направени разноски за
държавна такса в настоящото производство в размер на 110,29 лв., от които
съразмерно уважената част на иска ответницата И.И. следва да бъде осъдена да
заплати 5,75 лв.
Ищецът е направил разноски за депозит за
вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00 лв.,
от които ответницата И.И. следва да бъде
осъдена заплати 10,42 лв.
На ищеца, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат и разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт в минимален размер от 100,00 лв., съгласно чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които да се възложат в тежест
на ответницата И.И..
На ищеца се дължат разноски за държавна
така и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство съразмерно
уважената част от иска в размер съответно от 4,74 лв. държавна такса и 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
На ответниците се дължат разноски за
процесуално представителство съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 474,59
лв., както и за депозит за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 189,58 лв.
Поради
гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, на осн. чл. 147, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на
Г.А.В.,
ЕГН: **********, с адрес *** предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено, че И.Г.И. и Г.А.В. дължат солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2 376,81 лв.
лева –главница по договор за потребителски кредит **********, сумата
544,52 лв. - договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 06.08.2019 г.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1406.25 лева, законна лихва в размер
на 224.02 лева за периода от 06.08.2019 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 17.08.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението, до датата на изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 590/2020г. на РС Велинград.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Г.И., ЕГН: **********,
с адрес *** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
В сумата от 237,14 лв./двеста тридесет и седем
лева и 14 ст./–главница по договор за потребителски кредит **********,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, до датата на
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 2 376,81 лв. главница, за сумата 544,52 лв. -
договорна лихва за периода от 05.07.2019
г. до 06.08.2019 г., за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1406.25 лева, законна
лихва в размер на 224.02 лева за периода от 06.08.2019 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 17.08.2020 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В разноски по гр. д.
909/2020г. на РС Велинград в размер на общо 104,74 лв. /сто и четири лева и 74 ст./, съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В да заплати на И.Г.И., ЕГН: **********, с
адрес *** и Г.А.В., ЕГН: **********, с адрес *** разноски по гр. д. 909/2020 г. на РС Велинград
за процесуално представителство в
размер на 474,59 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и 59 ст./, както и
за депозит за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер
на 189,58 лв. /сто осемдесет и девет лева и 58 ст./, съразмерно отхвърлената
част от иска
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И. Пенчева