Р Е Ш Е Н И
Е
№...
24.09.2019г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 18.09.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №164 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от П.М.Б. *** срещу М.Т.Б. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 21.05.2005г. Имали две деца от брака си – М.П.М., роден на ***г. и К.П.Б., роден на ***г. В началото на брака си страните се разбирали добре. Ищецът работел в международна компания, което налагало чести командировки в чужбина. Когато командировките продължавали по-дълго, цялото семейство живеело в съответната страна. Така второто дете на страните се родило в Дания, след което семейството живяло известен период и в Холандия. След раждането на второто им дете, ответницата започнала да се увлича по крайни религиозни течения, отричайки материалните придобивки и светския начин на живот. Децата били силно ограничени в общуването, както и в ползването на интернет и телевизия. Това довело до конфликти между страните. Семейството живяло известно време в България, след което ответницата заедно с децата заживяла във Франция при нейната майка. Издръжката на семейството се осигурявала от ищеца, тъй като ответницата не работела в последните 15 години. Постепенно между страните настъпило отчуждение, всички връзки, присъщи за едно семейство се разпаднали. Това довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Излагайки тези обстоятелства ищецът счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли упражняването на родителските права над малолетните деца да бъде предоставено на ответницата, като бъде определен адрес за местоживеене на децата адресът на ответницата. Моли да бъде определен режим за лични контакти на ищеца с децата, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя, с преспиване, както и 30 календарни дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Децата да празнуват с бащата Коледните празници всяка четна година – от 17,00ч. на 23.12 до 20,00ч. на 26.12.; Новогодишните празници всяка нечетна година – от 17,00ч. на 30.12. до 20,00ч. на 02.01.; Великденските празници всяка нечетна година – от 17,00ч. на Разпети петък до 17,00ч. на понеделник, първия ден след Великден. Моли да бъде определена издръжка за детето М.П.М. в размер на 180,00лв. месечно и за детето К.П.Б. в размер на 150,00лв. месечно, платима до 15-то число на текущия месец. Не претендира ползването на семейното жилище, тъй като то е било предоставено на ответницата общинско жилище, което и двата вече не ползват. Моли ответницата да продължи да носи брачната си фамилия – Б.. Претендира разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Ответницата, чрез назначения й особен представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е допустим. Твърди обаче, че не са представени доказателства относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Не възразява упражняването на родителските права над родените от брака деца да бъде предоставено на майката, като бъде определен исканият режим за лични контакти. Счита, че ищецът би могъл да заплаща по-голяма издръжка за децата – по 250,00лв. месечно за всяко дете. Не се противопоставя на останалите искания на ищеца. В съдебно заседание особеният представител на ответницата изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №264/21.05.2005г. на гр.Стара Загора, страните са сключили граждански брак на 21.05.2005г. в гр.Стара Загора.
От представеното копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №243/13.02.2006г. на гр.Стара Загора и копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1422/27.07.2015г. на гр.Стара Загора, се установява, че страните имат две непълнолетни деца от брака си. Съгласно разпоредбата на чл.322, ал.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. С оглед изложените от ищеца факти в исковата молба и в личното му изслушване в съдебно заседание, че същият няма връзка с ответницата и децата, има само информация, че те се намират във Франция при нейната майка, съдът потърси съдействие от Националната мрежа за съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела за установяване адреса на децата и извършване на социално проучване. Такава информация съдът не получи нито от Националната мрежа, нито от Министерство на правосъдието. След представяне от страна на ищеца на актуален адрес на ответницата и на децата на страните, съдът възложи на Международната социална служба – България изготвянето на социален доклад. От Международната социална служба – България постъпи писмо, с което уведомяват, че нямат свое представителство във Франция и не могат да изготвят социален доклад по делото.
Предвид невъзможността да се установи местонахождението на децата на страните и категоричните данни, че същите се намират в чужбина и са трайно установени там заедно с ответницата, съдът прекрати производството по делото по отношение на исковете за упражняване на родителските права, режимът за лични контакти с децата и издръжката на децата. Въпреки изричната разпоредба на ГПК, че тези искове задължително се разглеждат с иска за развод, Регламент (ЕО) №2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност предвижда различна международна компетентност на съдилищата по отношение на исковете за развод и по отношение на исковете за родителска отговорност и съгласно практиката на СЕС тези искове могат да бъдат разглеждани поотделно, в зависимост от компетентността на съда. По отношение на иска за развод настоящият състав е компетентен съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, б.“б“ от регламента, тъй като и двете страни са български граждани. По отношение на исковете за родителската отговорност обаче, предвид трайното пребиваване на децата в друга европейска държава, съдът не е международно компетентен. Исковете за родителската отговорност следва да бъдат разгледани от съответния съд във Франция доколкото там се установи адресът на децата, за да могат децата да бъдат изслушани и по отношение на тях да бъде извършено социално проучване.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетелите Н.П.К.и Н.К.Н., страните имат граждански брак и имат две деца брака си. Поради работата на ищеца с чести командировки в чужбина, семейството е живяло в чужбина, като последно е пребивавало в Холандия, след което са се прибрали в България. През последните години отношенията между страните са се влошили, поради религиозните увлечения на ответницата, с които ищецът не е бил съгласен. Ответницата е отричала всякакви материални придобивки, науката, контактите с хората, като е забранила на децата да контактуват с други деца, забранила е посещаването на училище на по-голямото дете и не е разрешавала ползването на интернет, телевизия и телефони. Това е бил основният повод за конфликти между страните. Ответницата е изолирала децата от всякакви контакти и дори в момента и бащата нямал контакт с тях. Последната информация за тях била, че ответницата възнамерява да заживее с децата при майка си във Франция. Свидетелите считат, че страните не могат отново да се съберат и да бъдат семейство.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото и изявленията на ищеца, и разпитаните свидетели излагат свои непосредствени впечатления.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от страните становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес на съпрузите, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Ищецът е изявил желание съдът да прекрати брака му с ответницата без да се произнася по въпроса за вината. Такова е становището и на особения представител на ответницата. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК “С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.” В случая никой от съпрузите не е поискал произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че страните нямат семейно жилище по смисъла на СК, тъй като са ползвали общинско такова и към момента никой от тях не живее в него.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
По въпроса за фамилното име - новата уредба в чл.53 СК/2009г./, за разлика от отменените в СК/1985г./ чл.103, ал.1 и ал.2, не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята, респективно разрешението на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК/2009г./ е променено изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, вече е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име. Поради тази причина съдът следва да постанови ответницата да носи брачното си фамилно име след развода.
Никоя от страните не претендира издръжка, поради което съдът не следва да присъжда такава.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между П.М.Б. с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** и М.Т.Б. с постоянен адрес *** с ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име – Б..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв., като осъжда М.Т.Б. с п.а. и
ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в размер
на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: