РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Смолян, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20215400500345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20015/14.06.2020г., постановено по гр. д. № 97/2020г. по
описа на Районен съд – гр. Златоград, първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от К. ИЛ. К., ЕГН ********** адрес: обл. Смолян, общ.
Златоград, с. Старцево, ул. „Васил Левски“ №97; В. К. К., ЕГН ********** с
адрес: обл. Смолян, общ. Златоград, с. Старцево, ул. „Васил Левски“ №97;
ЕМ. Р. К., ЕГН ********** с адрес: обл. Смолян, общ. Златоград, с. Старцево,
ул. „Васил Левски“ № 95; С. К. С., ЕГН ********** с адрес: обл. Смолян,
общ. Златоград, с. Старцево, ул. „Балканска“ № 42; АЛ. К. К., ЕГН
********** с адрес: обл. Смолян, общ. Златоград, с. Старцево, ул. „Васил
Левски“ № 95; АЛ. АН. К., ЕГН ********** с адрес: обл. Пловдив, гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. № 191 вх. В, ет. 9 ап. 23 иск против Община
Златоград, БУЛСТАТ: ** с адрес: обл. Смолян, общ. Златоград, гр. Златоград,
ул. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от кмета Мирослав Митков
Янчев, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за
установяване правото им на собственост по отношение на част от поземлен
имот с пл. № * в кв. 28 (двадесет и осем) по плана на с. Старцево, община
Златоград и върху който се отреждат парцели I (първи), II (втори) и III
(трети), попадащ в улична регулация на ул. „Васил Левски“ в с. Старцево,
1
Община Златоград, с площ 276 (двеста седемдесет и шест) квадратни метра
при граници на имот с кадастрален № 237, кв. 28 по ПУП на с. Старцево,
Община Златоград, на север – улица, на изток – ПИ 240 и ПИ 238, на запад и
юг – земи извън регулация. С първоинстанционния съдебен акт въззивниците
в настоящото производство са осъдени да заплатят на Община Златоград
парична сума в размер на 450 лева (четиристотин и петдесет лева),
представляваща сторени в хода на производството съдебни разноски.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с
вх. № 1562 от 19.07.2021г., депозирана чрез процесуалния представите – адв.
Е.В. от АК – гр. Смолян с оплакване за за незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт, неправилно приложение на материалния
закон и постановяване на решението при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Поддържа се наличието на пороци в
доказателствено – аналитичната дейност на първоинстанционния съд, както и
дефицит на доказателствените източници. Твърди се, че за да отхвърли
предявения иск, неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че в случая процесният имот е общинска собственост и като такъв не
може да се придобива по силата на осъществено давностно владение. Този
извод на съда е незаконосъобразен, предвид приобщения по делото
доказателствен материал. За да постанови обжалваното решение, Районен съд
– гр.Златоград се позовал на приложените по делото Решение № Б-
1/10.04.2020 г. на Поземлена комисия – гр. Златоград, както и Решение №
1/24.01.2000 на Поземлена комисия – гр. Златоград, с които на основание чл.
276, ал. 4 и чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ / редакция към ДВ бр. 44 от 2001 г. / е
определено право на обезщетение на наследодателя на въззивниците с
поименни компенсаторни бонове. Първостепенният съд неправилно е приел,
че по този начин с цитираните административни актове държавата,
респективно общината, са станали собственици на процесния имот на годно
правно основание.
Жалбоподателите твърдят, че наследодателят на въззивниците не е
получавал обезщетение за имота си, доколкото Депозитарната разписка № *г.
била издадена без основание, а и от същата не можело да се направи извод, че
обезщетителната процедура е приключила, доколкото от самото отбелязване
върху същата било видно, че не е получавана от правоимащите лица.
Следователно процесният имот, актуван с акт за държавна собственост на
недвижим имот № 142/21.10.1986 и АДС № 143/21.10.1986 г., с посочено
основание за придобиване на собственост от държавата – заповед за
одобряване на плана на с. Старцево – Заповед № 16 от 09.03.1978 г. не е
станал държавна собственост, респективно общинска собственост, и не е
налице законова забрана за придобиването му по давност по реда на чл. 86 ЗС
и § 1 ЗДЗС. С въззивната жалба се развива оплакване, че
първоинстанционният съд неправилно и незаокносъобразно не е осъществил
косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 ГПК и по този начин не е приел за
нищожни Решение № Б1/10.04.2020 г. на Поземлена комисия – гр.Златоград,
както и Решение № 1/24.01.2000 г. на Поземлена комисия – гр.Златоград.
Излагат се твърдения, че наследодателят на въззивниците не е участвал в
2
производството по издаване на процесните два административни акта -
решения на ПК, включително и не е депозирал заявление по чл. 276, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ / редакция към май 2001 г. – ДВ бр. 44 от 2001 г./. Ето защо
първостепенният съд е бил длъжен да осъществи инцидентен косвен съдебен
контрол по реда на чл. 17 ГПК.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 276, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ / редакция към май 2001 г. -ДВ бр. 44 от 2001 г./, за да определи
обезщетение с поименни компенсаторни бонове, вместо реално
възстановяване на земеделски земи, Поземлената комисия следвало да е
сезирана с писмено заявление от лицата, чиято собственост се възстановява
по решение на ПК с план за земеразделяне, т.е. основание за произнасяне на
Комисията е желание на тези лица вместо земя да получат компенсационни
бонове, като това е възможно до влизане в сила на плана за земеразделяне. В
случая нямало подадено писмено заявление от въззивниците, включително и
от техния праводател, като правото им на собственост вече било възстановено
с Решение № 98/16 от 01.12.1994 г. по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ с конститутивно
действие, при наличие на влязъл в сила план за земеразделяне, поради което и
за Поземлена комисия – гр. Златоград не е възникнало правото да се
произнася с Решение за определяне равностойността на имотите в поименни
компенсаторни бонове и издаване на удостоверения за притежаването им. Не
били налице и предпоставките на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, доколкото
цитираната разпоредба била посочена в Решението за определяне на
обезщетение, което предполагало невъзможност за реално възстановяване
при условията на чл. 10, ал. 8, чл. 106 и чл. 10в от ЗСПЗЗ, каквато по делото
не била установена по отношение на процесните имоти.
В жалбата се излагат твърдения за наличието на пороци при издаването
на Решение № Б- 1/10.04.2020 г. на Поземлена комисия – гр. Златоград, както
и Решение № 1/24.01.2000 на Поземлена комисия – гр. Златоград, като същите
били постановени при липса на предпоставките на чл. 276, ал. 4 и чл. 19, ал. 8
от ППЗСПЗЗ / редакция към ДВ бр. 44 от 2001 г. /, поради което се твърди, че
същите са нищожни. Нищожността на цитираните административни актове
водела до липса на правно основание, по силата на което държавата,
респективно общината, да стане собственик на процесния недвижим имот.
Жалбоподателите излагат, че фактическият състав по възстановяване в нови
реални граници на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ е завършен, като
решението на комисията има конститутивно действие / ТР № 1 по гр. д. № 1
от 1997 г. на ВКС/. С постановеното решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ
наследодателят на въззивниците е станал собственик на процесния имот и
след като правото на собственост е възникнало, единствената възможност за
промяната му е неговото прехвърляне по предвидения в закона ред за това, а
именно чрез правна сделка в съответната нотариална форма за
действителност. Възможността за получаване на поименни компенсаторни
бонове вместо земя, съгласно чл.27б, ал. 4 ППЗСПЗЗ, редакция след
изменението й с ДВ бр. 44 от 2001 г., е ограничена до издаването на
решението по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно чл. 27 ППЗСПЗЗ и след влизане
в сила на решението по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, с което се признава
3
правото на възстановяване. На следващо място се твърди, че пречка за
възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ е реализирането на
обществено мероприятие, каквото само по себе си не съставлявало
включването на имота в границите на населено място /с. Старцево/, ако тази
площ е останала свободна от застрояване, не било необходимо прилежащ
терен към сграда или съоръжение и възстановяването й нямало да затрудни
дейността на предприятието. Целта на нормата на чл. 106 ЗСПЗЗ била да
изключи от реституция по ЗСПЗЗ земи, върху които е реализирано
обществено мероприятие, за да не се осуети или затрудни функционирането
на обекта, съставляващ това мероприятие, но законодателят е нямал за цел да
препятства реституцията на свободни терени, които са били предназначени за
общественото мероприятие, но то е реализирано и се обслужва от много
помалко площ. Тази цел била прокарана в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като е
предвидено в чл. 10 от закона възстановяване и на терени – бивши
земеделски земи в урбанизираната територия, а в чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ
изрично е предвидено възстановяване на незастроени части от парцели от
урбанизираната територия, предназначени за обществено мероприятие.
Теренът, извън необходимо прилежащия за нормалното функциониране на
съоръжението, респективно за обекта, не се считал застроен терен по смисъла
на тези цитираните правни норми. Преценката на Общината за това коя земя е
застроена, респективно неподлежаща на възстановяване и коя е незастроена и
подлежаща на възстановяване, не зависела от това дали е земята е включена в
капитала на търговско дружество или имотът е в регулация. Изложеното се
подкрепяло и от депозираното заключение на вещото лице Стоева по
назначената допълнителна съдебно – техническа експертиза, от което се
установявало, че процесният имот не е бил застроен, с оглед на което не са
били налице предпоставките на сочените разпоредби, представляващи пречка
за реституция, респективно не са били налице основанията за издаване на
процесните решения на Поземлена комисия – гр. Златоград за обезщетяване
на наслеодателя на въззивниците с поименни компенсаторни бонове, пора ди
невъзможност за възстановяване на имота в патримониума на праводателя.
Твърди се от въззивниците, че неправилно и незаконосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е придобил статут на
държавен такъв на посоченото основание. Неправилно Районен съд – гр.
Златоград е приел, че това възражение на въззивниците е преклудирано с
влизане в сила на Решение № 98/16 01.12.1994 г. на ПК Златоград. Това
възражение било направено с оглед на обстоятелството, че след като имотът
не е застроен, то изключвало възможността държавата, респективно Община
Златоград, да са станали собственици на годно правно основание така, както
го изисква законът – а именно провеждане на отчуждително производство.
Доколкото съгласно разпоредбите на ЗТСУ и на ЗУТ, плановете на
населените места, предвиждащи улична регулация, нямат пряко вещно –
отчуждително действие, Общината придобива собствеността върху част от
имота, респективно върху целия имот, след провеждане на нарочна
административна процедура по принудително отчуждаване и обезщетяване на
собствениците. Планът за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.)
4
няма непосредствено отчуждително действие. При него собствеността на
имотите, отредени за обществено мероприятие, се запазва до приключване на
отчуждителното производство. В случая не била издавана заповед и съгласно
разпоредбата на чл. 52а ЗТСУ /Д. в. бр. 14/2000 г./, даваща нова възможност
за уреждане на отношенията във връзка с обезщетения за имоти, отредени за
улици и други подобни мероприятия, нито било открито производство по чл.
205 и 206 от ЗУТ. След като не е била изпълнена процедурата по отчуждаване
и заплащане на собственика на парично обезщетение за отчуждената част,
Община Златоград нямала основание да претендира, че спорната част от 276
(двеста седемдесет и шест) квадратни метра е общинска собственост, тъй като
към този момент същата била собственост на въззивниците по силата на
наследство, неформална делба и изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Представените по делото Акт за държавна собственост на недвижим имот №
142/21.10.1986 и Акт за държавна собственост № 143/21.10.1986 г. не били
съставени на база извършена отчуждителна процедура, доколкото такава не
била провеждана, а били съставени на основание Заповед за одобряване на
плана на с. Старцево. Районен съд – гр. Златоград превратно бил зачел
горните административни актове на Поземлена комисия – гр.Златоград за
обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ (въпреки че се установило, че такова не е
било провеждано) и е приел, че процесният имот е държавен на това
основание, а не въз основа на съставените АДС или АОС.
Излага се, че след като се установило, че процесният имот е придобил
статут на урбанизирана територия с включването му в регулационния план на
с. Старцево през 1962 г., то същият бил загубил качеството си „земеделска
земя" и предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване на право на собственост
бил неприложим. Включително бил неприложим и предвиденият в ЗСПЗЗ
способ държавата, респективно общините, да придобиват в собственост имот.
ЗСПЗЗ предвиждал реда за възстановяване на земи, които са имали
земеделско предназначение преди колективизацията. Ако земите към
момента на колективизацията са имали друго предназначение, по делото
следвало да се установи одържавяване по отменения чл. 12 ЗСГ или друга
хипотеза на отнемане, предвидена в чл. 10 и следващите от ЗСПЗЗ. Това не
било установено от ответната страна по спора. Безспорно, видно от самия акт
за държавна собственост, като основание за придобиване на собствеността от
държавата било посочено Заповед № 16 от 09.03.1978 г. Твърди се, че
заповедта за одобряване на плана на с. Старцево не е годно правно основание
за придобиване на процесния имот от страна на държавата. Категорична и
константна била съдебната практика, че административен акт за одобряване
на плана на града (в случая плана на с. Старцево) няма вещнотранслативен
ефект. Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектирало върху
действително притежаваните вещни права и това не можело да доведе до
промени в имуществената сфера на заинтересованите лица. При наличието на
Акт за държавна /общинска/ собственост, държавата /общината/ следвало да
докаже основанието за актуване на имота като държавен, за да се изключи
действието на придобивната давност предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1
ЗДЗС. Константна била практиката на ВКС, че Актовете за държавна и за
5
общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при
оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в
акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Това е
така, тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт,
доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни
такива. В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1986 г., а
като основание е посочено Заповед № 16 от 09.03.1978 г. за одобряване на
плана на с. Старцево. При това положение в тежест на ответника по иска било
да установи откога и на какво основание /одържавяване, отчуждаване, сделка,
конфискация и пр./ имотът е станал общинска собственост преди съставянето
на цитирания акт.
Навеждат се доводи, че от показанията на разпитаните в хода на
първоинстанционното съдебно дирене свидетели безспорно се установило, че
въззивниците, а преди това и техният наследодател е владял явно и
необезпокоявано процесинте имоти в период повече от 30 години. Същите
били оградени от улицата и съседните имоти. Улицата била реализирана и
благоустроена от преди. Изградено било уличното осветление като
процесната площ от 276 (двеста седемдесет и шест) квадратни метра, която е
предвидена за улица от имота на въззивниците била тяхна собственост, а не
на въззиваемата страна. Същата била част от имот с пл. № * в кв. 28 (двадесет
и осем) по плана на с. Старцево, общ. Златоград, върху който се отреждали
парцели I (първи), II (втори) и III (трети). Следователно по делото бил
установен фактическият състав на придобивната давност.
С оглед на гореизложеното се моли настоящия съдебен състав да
постанови съдебен акт, с който да отмени Решение № 20015/14.06.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 97/2020 г. по описа на Районен съд – гр.
Златоград като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови
друг акт по същество на спора, с който да уважи предявения иск. Претендира
се и в полза на въззивниците да бъдат присъдени сторените съдебно –
деловодни разноскил
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор
от въззиваемата страна.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват,
представляват се от процесуалния представител – адв. Велков. Представят
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият – Община Златоград, редовно призован, не се явява, не
изпраща процесуален представител.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр. Смолян, като взе предвид оплакванията във
въззивната жалба и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК
6
се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищците
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материалноправната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, настоящият съдебен състав
приема за установено следното:
Районен съд – гр. Златоград е бил сезиран с предявен от К. ИЛ. К., ЕГН
********** адрес: обл. Смолян, общ. Златоград, с. Старцево, ул. „Васил
Левски“ №97; В. К. К., ЕГН ********** с адрес: обл. Смолян, общ. Златоград,
с. Старцево, ул. „Васил Левски“ №97; ЕМ. Р. К., ЕГН ********** с адрес: обл.
Смолян, общ. Златоград, с. Старцево, ул. „Васил Левски“ № 95; С. К. С., ЕГН
********** с адрес: обл. Смолян, общ. Златоград, с. Старцево, ул.
„Балканска“ № 42; АЛ. К. К., ЕГН ********** с адрес: обл. Смолян, общ.
Златоград, с. Старцево, ул. „Васил Левски“ № 95; АЛ. АН. К., ЕГН
********** с адрес: обл. Пловдив, гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. № 191 вх.
В, ет. 9 ап. 23 положителен установителен иск с правно основание чл. 124
ГПК във вр. с чл. 79 ЗС против Община Златоград, БУЛСТАТ:** с адрес: обл.
Смолян, общ. Златоград, гр. Златоград, ул. „Стефан Стамболов“ № 1,
представлявана от кмета Мирослав Митков Янчев, за установяване правото
им на собственост по отношение на част от поземлен имот с пл. № 237 (двеста
тридесет и седем) в кв. 28 (двадесет и осем) по плана на с. Старцево, община
Златоград и върху който се отреждат парцели I (първи), II (втори) и III
(трети), попадащ в улична регулация на ул. „Васил Левски“ в с. Старцево,
Община Златоград, с площ 276 (двеста седемдесет и шест) квадратни метра
при граници на имот с кадастрален № 237, кв. 28 по ПУП на с. Старцево,
Община Златоград, на север – улица, на изток – ПИ 240 и ПИ 238, на запад и
юг – земи извън регулация, придобито въз основа на наследство, неформална
делба и давностно владение.
Видно от Удостоверение с изх. № 311/12.05.2020 г., издадено от Кмет
на с. Старцево, процесният * по плана на с. Старцево е с обща площ от 2368
кв.м. и участва в урегулирането на: УПИ I-237, кв. 28 с площ от 617 кв.м.,
УПИ II-237, кв. 28 с площ от 532 кв.м., УПИ III-237, кв. 28 с площ от 541
7
кв.м., УПИ VIII-озеленяване, кв. 28 с площ от 340 кв.м., УПИ IV-238, кв. 28 с
площ от 62 кв.м. и улична регулация с площ от 276 кв.м. /в това число
застроена площ, която попада в нея/. Процесните парцели I (първи), II (втори)
и III (трети) са включени в регулацията на с. Старцево със Заповед №
88/14.07.1966 г., с която е утвърдено разширение на строителната площ с
нови строителни парцели в квартали 23, 24 и 25. Със Заповед № 50/25.03.1976
г., с която е утвърдено включване в регулацията на държавни парцели в
квартали 24, 26 и 27, в графичната част на която са посочени и процесните
имоти: парцели ІІІ-държ., ІV-държ. и V-404, кв.25. В плана на с. Старцево,
утвърден със Заповед №16/07.03.1978 г., процесните имоти са урегулирани, а
именно: УПИ І-237, ІІ-237 и ІІІ-237 и са отредени за част от имот пл. №237,
записан – двор на: Баща – Г.Й. К., синове К.Й. К. и К. Й. К..
Безпорно установено от страна на първоинстанционния съд е, че
наследодателят на ищците – Ш.И.К. е инициирал производство по
възстановяване правото на собственост върху притежаваната от него
земеделска земя в м. Б. – нива с площ от около 10 дка (съгласно
удостоверението 6 дка). В хода на административното производство е
издадено Удостоверение с изх. № 639/05.06.1992 г. на кметство с. Старцево,
към което е приложена скица по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в които е посочено,
че част от имот с пл. № 237, кв. 28 е нанесен в кадастралния план и е
застроен, а другата част от имота е извън регулация и не е застроена. Видно
от направеното в скицата отбелязване, имот пл. № 237 е с обща площ от 7 550
кв.м., от които за парцел I – 696 кв.м. – застроен, за парцел II – 610 кв.м. –
застроен, за парцел III – 630 кв.м. – застроен и за улична регулация – 92 кв.м.
– улична регулация – приложена. Останалата част е извън регулация.
Реституционното производство е приключило с Решение № 98/16 от
01.12.1994 г. на ПК-Златоград, връчено на заявителя на 18.03.1996 г.,
съобразно приложена разписка и съответно влязло в сила на 02.04.1996 г.
Видно от представения по делото Протокол № 2 за въвод във владение на
имоти от 18.03.1996 г. наследодателят на ищците е получил и фактическата
власт върху описаните в решението на ПК имоти. Видно от т. 2 на цитираното
решение, се възстановява правото на собственост на Ш.К., в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на нива с площ от 5.455 дка,
представляващ имот № 5022 по картата на с. Старцево. В решение на ПК под
същия номер и дата, с отбелязване за връчено на 28.01.2005 г., и приложена
към него скица от 14.06.2005 г. възстановеният имот № 5022 – нива в м.
Багрилница е посочен с площ от 5.759 дка. От представените по делото
Удостоверение № 199/28.07.2010 г., изд. от кметство при с. Старцево, ведно с
приложена към него скица с № 50 от 26.07.2010 г. и Решение № 59В/2 от
03.09.2010 г. на ОСЗ-Златоград се установява, че в полза на наследодателя на
ищците Шериф К. е възстановено и правото на собственост върху нива с
площ от 0.340 дка, в м. „Б.“, представляваща имот с № 237, УПИ VII, кв. 28
по ПУП на с. Старцево.
Видно от Решение № 1 от 24.01.2000 г. на ПК-Златоград, за определяне
правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35
ЗСПЗЗ, комисията е определила на Ш. К., право на обезщетение за признато,
8
но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя с площ от
2.028 дка, съобразно Решение № 98/16 от 01.12.1994 г. на ПК-Златоград, по
реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, оценена на стойност 150 лв./дка или общо –
304 лв. Съобразно приложената към него разписка, решението е връчено на
правоимащото лице на 30.03.2000 г. С Решение № Б-1 от 10.04.2000 г. на ПК-
Златоград е взето решение за обезщетяване на Шериф К., с 304 броя
поименни компенсационни бонове. В тази насока, неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ищците, че наследодателят на
въззивниците не е бил обезщетен за имота си, доколкото по делото е
представена Депозитарна разписка № * г., която удостоверява, че че
наследодателя на ищците притежава сметка с 304 бр. компенсационни
бонове, с номинална стойност от 1 лев.
Безспорно установено по делото е, че имотът – земеделска земя,
принадлежал на наследодателя на ищците – Ш.К. е бил коопериран по силата
на членствено правоотношение в ТКЗС. По искане на заинтересованото лице
е проведено реституционно производство, но част от имота с площ от 2 028
кв.м. (в която попада и процесната реална част от 276 кв.м.) не е възстановена
на признатия за собственик преди преразпределението на земеделските земи,
с цел собствениците да получат уедрени имоти на едно или повече места в
замяна на дотогавашните им по-малки и разпръснати имоти.
При така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е
формирал правилни и законосъобразни юридически изоводи. С включването
на процесния имот в ТКЗС, същият е изгубил статута си на частна
собственост и реалните си граници. Процесната реална част от 276кв. м. не е
била възстановена на признатото за собственик правоимащо лице
/наследодател на ищците/, тъй като същата е била застроена, поради което и
след прекратяване дейността на ТКЗС, невъзстановената процесна част е
придобила статут на държавна собственост. С разпоредбата на чл. чл. 86 ЗС, в
редакцията до изменението, /обн. ДВ. бр. 33 от 1996 г/., законодателят е
установил забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или
общинска собственост. последствие с разпоредбата на § 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността е установен мораториум върху
давността за придобиване на държавни и общински имоти, като е предвидено,
че тази давност спира да тече. Установеният в § 1 ЗДЗС мораториум
многократно е продължаван и понастоящем е предвидено, че давността за
придобиване по давност за държавни и общински имоти спира да тече до
31.12.2022 г. Ето защо настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на
Районен съд – гр. Златоград, че процесният недвижим имот няма как да бъде
придобит от ищците посредством изтекла в тяхна полза придобивна давност,
с оглед установената от законодателя забрана, касаеща придобиване по
давностно владение на държавни имоти.
За пълнота въззивният съд следва да отбележи, че видно от Заповед №
77/04.07.1975г. на Председателя на Изпълнителният комитет на Смолянски
окръжен народен съвет, се установява, че е отстъпено безвъзмездно право на
строеж в полза на К.Г.К. в парцел III- държавен, кв.25, идентичен с парецел
III-237, кв.28 по действащият регулационен план на с. Старцево. Със
9
строително разрешение № 62/1976г. е разрешен строеж на нова жилищна
сграда и спомагателна сграда на К.Г.К.. Видно от договор от 19.09.1983 г.,
сключен въз основа на заповед № 63/10.08.1982 г. на Председателя на
Изпълнителният комитет на Общински народен съвет Златоград, в полза на
К. ИЛ. К., работеща в АПК Златоград е отстъпено безвъзмездно право на
строеж върху държавен недвижим имот съставляващ парцел II, кв.28 по
регулационния план на с. Старцево. С разрешение за строеж №3/10.02.1984г.
и протокол за определяне на строителна линия и ниво е разрешено
изграждане на жилищна сграда в парцел II, кв.28. Следователно,
възникналото в полза на ищците право на собственост върху сградите е в
резултат на реализирана суперфициарна собственост, поради което
фактическата власт, която същите са упражнявали представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, осъществявано за собственика – в настоящия
случай държавата.
Неоснователно се явява и възражението на процесуалния представител
на ищците за незаконосъобразност на процесните Решения на ПК – гр.
Златоград, с което се поддържа и искане за произнасяне на съда по реда на чл.
17 ГПК, че съгласно разпоредбата на чл. 276, ал. 4 от ППЗСПЗЗ / редакция
към май 2001 г. -ДВ бр. 44 от 2001 г./, за да определи обезщетение с
поименни компенсаторни бонове, вместо реално възстановяване на
земеделски земи, Поземлената комисия следва да е сезирана с писмено
заявление от лицата, чиято собственост се възстановява по решение на ПК с
план за земеразделяне, т.е. основание за произнасяне на Комисията е желание
на тези лица вместо земя да получат компенсационни бонове, а в случая
липсва подадено писмено заявление от въззивниците, включително и от
техния праводател. Това е така, тъй като съгласно § 29, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ
(ДВ, бр. 28 от 1997 г., попр., бр. 43 от 1997 г., изм., бр. 57 от 1997 г., в сила от
13.03.1997 г.), в едногодишен срок от влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.
79 от 1996 г.) лицата по чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 и по чл.
15, ал. 2 ЗСПЗЗ, които не са заявили предпочитанията си за обезщетяване в
сроковете по чл. 18д, ал. 3, чл. 19, ал. 10 и чл. 19а, ал. 1, могат с допълнително
заявление да посочат начин на обезщетяване, като съгласно ал. 2 на същия
параграф лицата, които не са посочили начин на обезщетяване в срока по ал.
1, се обезщетяват чрез инвестиционни бонове. Следователно, в случаите при
които правоимащите лица, не са се възползвали от предоставената им
възможност за избор, то начинът на обезщетяване е законосутановен и се
извършва чрез поименни компенсационни бонове, какъвто именно е и
настоящия случай.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на
предявения установителен иск за собственост съвпадат, настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20015/14.06.2020г., постановено по гр. д.
№ 97/2020г. по описа на Районен съд – гр. Златоград като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280, ал. 1и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11