М О Т И В И П О Н
Ч Х Д № 1419/2019г П О О П И С А
Н А Дупнишки Районен Съд
Частният
тъжител Х.Д.К.,***, е внесъл за
разглеждане в РС Дупница.
тъжба с обвинение срещу подсъдимия М.Г.Т.
- родена на ***г. в гр. Дупница, с постоянен адрес:***, българка, български
гражданин, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работеща, с егн **********,за престъпление по чл. 148, ал.2 във вр. с
ал.1, т.2, във вр. с чл. 147, ал.1, от НК,а именно за това, че на
18.07.2019 г. в депозирана жалба с вх. № ********** от същата дата до началника
на РУ - Дупница, е разгласила позорни обстоятелства за Х.Д.К., а именно че е
изтрил подметките на обувките си пред входната врата на апартамента и по
ръбовете на стълбището с екскременти,
заплашвал я с убийство и че ще я пребие, и му е преписала престъпление, а
именно, че е счупил прозореца на терасата с камък, и че умишлено е нанесъл
побой над майка й – престъпление по чл.
148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
С тъжбата частният тъжител е заявил, желае
да бъде конституиран в качеството си на граждански ищец по делото,като се
твърди, че са предявява граждански иск в размер на 2 000.00 лева ,за
претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на престъплението, като
сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието до окончателното им изплащане.Искът е бил предявен в първото по делото заседание,
когато е даден ход на делото. Съдът го е приел за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство.
В съдебно заседание частният тъжител,поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение,като моли същия да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание.Същия се представлява от адвокат Х.,
който счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е
установена вината на подсъдимия.Моли същия да бъде признат за виновен, да му
бъде наложено наказание,съгласно разпоредбите на закона, и да бъде уважен
предявения граждански иск от страна на тъжителя.
Подсъдимият М.Г.Т. не се признава за виновен,
дава обяснения по случая и моли да бъде оправдан,счита, че не е извършила
деянието за което и е повдигнато обвинение..
Защитника на подсъдимия Т.,
адвокат Т.,моли същия да бъде признат за не виновен,и оправдан на основание
чл.304 от НПК.Счита, че Т. не е осъществил нито от обективна нито от субективна
страна състава на престъплението за което му е било повдигнато обвинение с
частната тъжба.Моли предявения граждански иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимият:
М.Г.Т. - родена на ***г. в гр. Дупница, с постоянен адрес:***,
българка, български гражданин, неомъжена, не осъждана, с висше образование,
работеща, с егн **********
Подсъдимият М.Г.Т. и тъжителят Х.Д.К.,
живеят в един блок.Отношенията между страните по делото били добри, до преди
няколко години когато между тях възникнал спор за паркиране на леките им
автомобили.В следствие на което отношенията между страните по делото се
влошили.За влошените отношения между старите е видно от приложената по делото
жалба от Катерина Г.Т. /майка на подсъдимата/,вх.№348000-5463 от 17.08.2015г.,
по която жалба също има отказ от страна на прокурор при Районна прокуратура
Дупница,за образуване на досъдебно производство.На 18.07.2019г., подсъдимата М.Г.Т.,депозирала
жалба с вх.№277000-5632,в РУ на МВР гр.Кюстендил,която жалба била изпратена на
РУ на МВР Дупница.В депозираната жалба подсъдимата е обяснила за случай от месец
юни на 2015г., между нея и тъжителя,както и за случай станал на 14.08.2025г.,
станал между семейството й и тъжителя,както и за случай от 21.09.2015г., когато
тъжителя бил счупил прозорец на тераса с
камък,като за това подсъдимата била разбрала след четири дни,прибирайки се в
дома си.В подадената жалба се твърди, че от 2015г., психическият тормоз от
страна на тъжителя не е спрял,че са били отправяни заплахи както към нея,така и
към нейните родители,че тъжителят ги псува отправя заплахи,чрез общи познати и
на двете страни,че ще ги пребие.В посочената жалба подадена от подсъдимата, има
заявен случай от месец март 2019г.,
когато тъжителят я изчакал в стълбището на блока,държейки кофа в дясната
си ръка и дърво в лявата.Прибирайки се подсъдимата изкачила стълбите и виждайки
тъжителя зад вратата спряла,тъй като според нея тъжителят я чакал да влезе. Като
видял, че тя няма да влезе,пак видно от изнесеното в жалбата,тъжителят тръгнал
към нея,изсумтял и я закачил с кофата която носел със себе си.В жалбата се
твърди също така, че по същия начин тъжителят е постъпил и със съседа С.С.-причаквал
го в стълбището.Като въпросната вечер тъжителят бил стъпил в екскременти и си
бил изтрил подметките на обувките пред входната врата на апартамента на
подсъдимата,както и по ръбовете на стълбите от входната врата на блока и
продължавали до площадката пред апартамента.В жалбата се твърди също така,че
тъжителят проявява неуважение към обществения ред,умишлено нанася побо5и на
майка й ,заявил бил на бащата на подсъдимата,че ще го издебне,когато си вкарва
колата и ще го удари с едно дърво в тила,и никои няма да разбере кой го е
направил,както станала с прозореца на терасата,отправял множество заплахи към
нея и нейното семейство,няколко кратно заявил,че ще им съсипе живата, и че той
ща каже как да живеят занапред.Твърди, се също така, че този психически тормоз
над цялото семейство на подсъдимата,който продължава от години,като в
последните месеци тъжителят е търсел непрекъснати поводи за скандали със семейството на подсъдимата.Във връзка с
подадената от подсъдимата жалба, са били снети обяснения от нея,и нейните
родители,от Д.М.,С.С., както и от тъжителят,като са съставени и протоколи за
предупреждение.На 02.08.2019г., от Прокурор при Районна прокуратура-Дупница,-Ана
Андонова е постановен отказ от образуване на досъдебно производдство по
приписка с вх.№1733/2019г., на Районна прокуратура-Дупница,и регистров
№277000-5632/2019г., по описа на РУ на МВР Дупница.В постановлението на Районна
прокуратура е упоменато,че от събраните доказателства,категорично не се е
доказало наличието на престъпление от общ характер,а се касае за неуредени
лични отношения и на основание чл.213,във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, е
отказано да бъде образувано досъдебно производство и преписката е била
прекратена.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните
по делото доказателства, а именно- разпита на свидетелите-Владимир Василев
Лазаров,Иван Методиев Танев,С.З.С. и Д.Р.М..Видно от показанията на разпитания
по делото свидетел С.,става ясно,че има разправии между страните по делото,че е
разтървавал тъжителя и бащата на подсъдимата при инцидент станал преди
време,При разпита си свидетелят не е заявили,тъжителят да е постъпвал с него
така както с подсъдимата при станал инцидент между тях през месец март на
2019г., а именно че е бил причакван на стълбите от тъжителят.Свидетелят М., при
разпита си е заявил,че отношенията между семействата на подсъдимата и тъжителят
до инцидента 2015г., са били нормални,но след това са влошени.Няма спомен да е
бил свидетел на пререкания между тях.Лично той не е виждал тъжителят да чупи
стъкла,имало е действително счупено стъкло,но лично той не е видял кои го е
счупил.Свидетелите Лазов и Танев в свидетелските си показания са заявили че
познават тъжителя. Свидетелстват за неговото състояние след депозирането на
жалбата на подсъдимата и как това му се е отразило,като и двамата свидетели при
разпита си са заявили, че тъжителят е бил притеснен,имало е промяна в
поведението му,същият е бил затворен, не е споделял нищо.Съдът кредитира
показанията на посечените по-горе свидетели, тъй както същите са обективни
логични, без противоречили,дадени са от свидетели незаинтересовани от изхода на
делото, а и се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът не
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели- Георги Кирилов
Тегарков и Катерина Г.Т., тъй като същите са родители на подсъдимата,
заинтересовани са от изхода на делото, а и с оглед депозираната жалба от страна
на Катерина Т. ,както и с оглед влошените отношения между двете семейства- това
на тъжителя и на подсъдимия.
Съдът не
кредитира и дадените от подсъдимата обяснения, а ги приема като нейна защитна
теза, тъй като те не се подкрепят от събраните по делото доказателства,в разрез
са със свидетелските показания на който съдът дава вяра.
По правната
квалификация:
Действайки по описания по горе
начин,както от обективна така и от субективна страна ,подсъдимия е осъществил
състава на престъплението по чл. 148,
ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението по
чл.147 от НК, е всяко наказателно отговорно лице.Предмет на престъплението е
пострадалият,т.е. лицето което деецът клевети.Клеветата се извършва като се
разгласи неистинско позорно обстоятелство да другиго или му се припише не
извършено престъпление.От събраните по делото доказателства, а именно разпита
на свидетелите-е видно, че изнесеното в жалбата от страна на подсъдимата,не се
доказва наличието на престъпление от общ характер,което да е било извършено от
тъжителят, а се касае за влошени лични отношение между страните по делото.
За да е съставомерно деянието по
чл.147 от НК, разгласените факти или обстоятелства,освен позорящи,трябва да
бъдат и неистински.Същото важи и за приписването на престъпление.От събраните
по делото доказателства,категорично бе установено, че именно подсъдимата е
автор на деянието за което и е било повдигнато обвинение.
Ето защо се налага заключение, че
в изнесените от подсъдимия Т. обстоятелства, във връзка с гореописаните
действия на тъжителя, които обстоятелства се установиха като не истинни такива, могат да съставляват
престъпление по чл.147, ал.1 от НК. За съставомерността на подобно деяние е
необходимо разгласеното позорно обстоятелство да е несъществуващо или
преписаното престъпление да не е извършено от пострадалия.
Отделно от горното следва да се
съобрази и обстоятелството, че чл.147, ал.1 от НК е такова, което се извършва с
форма на вина – умисъл, пряк или евентуален. В този смисъл деецът трябва пряко
да цели или да се съгласява с това, че върши деянието със субективна цел да
накърни доброто име на пострадалия, да формира у трети лица и обществото като
цяло негативна оценка за същия пострадал, при това предвид обстоятелства, за
които деецът знае, че са неверни. В настоящият случай се констатира, че с
действията си подсъдимият е целяла да накърни доброто име на тъжителя,тъй като
видно от събраните по делото доказателства,както и от разпита на свидетелите
става ясно че изнесеното в депозираната жалба от страна на подсъдимата, не е
установено извършено престъпление от общ характер,и производството е било
прекратено.
С оглед на
събраните по делото доказателства съдът намери, че деянието е извършено от
подсъдимия виновно, при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Същият е съзнавал, че разпространява неистинско позорно обстоятелство и преписва престъпление за частния тъжител.
С оглед на изложеното подсъдимият
е извършил деянието за което му е било повдигнато обвинение както от обективна
така и от субективна страна.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ
ИСК:
В наказателния
процес е приет за съвместно разглеждане предявения от частния тъжител Х.Д.К. срещу
подсъдимия М.Г.Т. граждански иск за
заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, причинени на пострадалия, ведно със законната
лихва считано от датата на деянието - 18.07.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът намери предявения граждански иск за
заплащане на обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди,
за основателен и доказан до размер от 1 000 / хиляда/ лева. Безспорно
деянието, за което съда е осъдил подсъдимия представлява престъпление и е
извършено виновно и противоправно. По делото безспорно се установи
обстоятелството, че е налице вредоносен резултат, както и причинна връзка между
него и поведението на подсъдимия, поради което е налице основание за ангажиране
на гражданската отговорност на подсъдимия.
С оглед на
изложеното съдът намери, че за репатриране на причинените с престъплението на
гражданския ищец неимуществени вреди необходима и достатъчна е сумата от 1000.00
лева, ведно със законната лихва считано от датата на
деянието - 18.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, определена от съда съобразно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД,като иска за разликата до 2000.00 лева, съдът е отхвърлил като
неоснователен и недоказан.
ПО ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ЗАМЯНА НА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ С АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ПО РЕДА НА чл.78 А от НК :
Съдът намери,
че са налице всички визирани в чл.78 а от НК предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на подсъдимия М.Г.Т. – същият не е осъждан за престъпление от общ
характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV,
глава VІІІ от НК, с престъплението не са причинени имуществени вреди и за
извършеното умишлено престъпление е предвидено наказание “Глоба” от пет хиляди
лева до петнадесет хиляди лева и
обществено порицание.
При определяне на вида и размера
на наложеното на подсъдимия наказание , съдът взе предвид като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства: чистото му съдебно минало .
Съдът като е установил наличието на
основания за приложението на чл. 78а от НК , съдът е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в
размер на 1000.00 лева.
Такова по вид и размер наказание,
съдът приема, че е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и
дееца,справедливо е и ще въздейства на подсъдимия поправително- възпитателно и
предупредително- възпиращо, а на останалите членове на обществото-предупредително-
възпиращо.
Съдът е осъдил
подсъдимата М.Г.Т. с егн ********** и адрес: ***, да заплати на тъжителя Х.Д.К. с ЕГН **********
и адрес: ***, сторените по делото разноски в общ размер на 512.00 лв.(петстотин
и дванадесет лева), от които 500.00 лева адвокатски хонорар и 12.00 лева за
образуване на делото.
Съдът е осъдил подсъдимата М.Г.Т. с егн **********
и адрес: ***, да заплати в полза на държавата сумата от 50.00лв. (петдесет)
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: