Решение по дело №8209/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 642
Дата: 5 февруари 2024 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20231110208209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 642
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110208209 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № СОА23-РД11-332/31.03.2023 г., издадено от Д.П.Б. – заместник-кмет на
Столична община, на В. Г. Ш., с ЕГН **********,
за това, че на 02.12.2022 г., около 23:05 часа, в гр. София, ул. „Цар Шишман“ № 24, в
качеството си управител на бар „About last night-Lounge Bar“, не представя заявление за
работно време на посочения търговски обект, с което виновно нарушил чл. 14, т. 1 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДСО).
Предвид горното, на основание чл. 36, ал. 2 от НРУИТДСО, на В. Г. Ш. е наложена
глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от В. Г. Ш., чрез процесуален представител, който
в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата и в с.з. се изтъкват допуснати съществени процесуални нарушения – непълно и
неточно описание на обстоятелствата около твърдяното нарушение. Твърди се, че от 2017 г.
наемател и ползвател на търговското помещение на бар „Мотиф“ било търговското
дружество „СИПИ КОРПОРЕЙШЪН“ ООД, ЕИК ****, а от 24.10.2022 г. наказаното
физическо лице В. Г. Ш. бил съдружник на посоченото юридическо лице, но не бил
назначаван на длъжност управител и нямал сключени договори за управление. Към датата
на извършване на твърдяното нарушение „СИПИ КОРПОРЕЙШЪН“ ООД притежавало
валидно заявление за работно време на горепосочения търговски обект, като се уточнява, че
разрешението било получено през 2018 г., вписано от кмета на район „Средец“ – СО по №
1
10025/13.09.2018 г. Първоначално в заявлението е имало посочен срок на действие, който
бил отменен с решение на АССГ, потвърдено с решение от 12.12.2019 г. на ВАС. Съобразно
посоченото в съдебното решение, издаденото от общината разрешение за работно време от
10:00 до 04:00 ч. от понеделник до неделя и с часове за зареждане от 08:00 до 09:00 ч. било
без срок и важало докато обектът се оперирал от посоченото дружество. Копия от
посочените съдебни решения били представени на актосъставителя, но не били взети
предвид при съставянето на АУАН. Твърди се, че жалбоподателят нямал отношение към
това дали търговският обект оперирал съгласно изискванията на НРУИТДСО. В този
смисъл неправилно била ангажирана неговата отговорност, при положение, че обектът се
оперирал от юридическо лице. Излагат се и аргументи за маловажност на случая, като се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на въззивната инстанция са следните:
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно
разпоредбите на чл. 34, ал. 4 и чл. 35, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от действащата към датата на
твърдяното нарушение НРУИТДСО и видно от приложено заверено копие на Заповед № РД-
09-2027/29.11.2011 г. на кмета на СО, с която на Д.П.Б. - Заместник-кмет на СО е възложено
да издава НП за нарушения на НРУИТДСО – относно компетентността на АНО и
актосъставителя); обстоятелствата около твърдяното нарушение са посочени по достатъчно
ясен и изчерпателен начин; налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на
НП; АУАН и НП са издадени в сроковете на чл. 34 от ЗАНН, тоест не се констатират
нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
По делото по безспорен начин е установено следното:
На 02.12.2022 г., около 23:05 часа, в гр. София, служители на 01 РУ-СДВР, в лицето
на актосъставителя В. С. и неговия колега Б. Б., извършили проверка в бар „About last night-
Lounge Bar“, находящ се на ул. „Цар Шишман“ № 24. При проверката на място било
заварено лицето В. Г. Ш., на когото св. С. съставил АУАН № I-207 от 02.12.2022 г. за това,
че в качеството си на управител не може да представи валидно заявление за работно време.
В акта било вписано като възражение „Заявлението е процес на издаване“. Приложен е
фискален бон от 02.12.2022, 23:17 часа, на стойност 1,00 лева, върху който е посочен
търговеца („СИПИ КОРПОРЕЙШЪН“ ООД, ЕИК ****) и обекта („About last night-Lounge
2
Bar“).
Разпитан в с. з., св. С. потвърждава, че същият е съставил горепосочения АУАН, но
заявява, няма спомен за конкретния случай и не може да отговори на въпроса защо АУАН е
съставен на това лице.
Приобщава се на съдебното следствие Решение № 547/29.01.2019 г. на АССГ,
потвърдено с Решение № 17078 от 12.12.2019 г. на ВАС, с което се отменя извършено от
кмета на район „Средец“ – СО вписване по № 10025/13.09.2018 г. на заявено от „СИПИ
КОРПОРЕЙШЪН“ ООД работно време на търговски обект в частта за вписания срок на
действие „до 12.12.2018 г.“.
По доказателствата и от правна страна
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
следствие неопровергани гласни доказателства, изхождащи от свидетеля В. С..
Фактическата обстановка отделно се доказва и от приобщените на съдебното следствие
неоспорени писмени доказателства: фискален бон от 02.12.2022, 23:17 часа; докладна
записка; Решение № 547/29.01.2019 г. на АССГ и Решение № 17078 от 12.12.2019 г. на ВАС.
При така установената фактическа обстановка Съдът констатира, че на
жалбоподателя В. Г. Ш. е вменено нарушение на чл. 14, т. 1 от НРУИТДСО („ Търговецът е
длъжен да държи на разположение на контролните органи следните документи в
зависимост от предмета му на дейност: заявление за работно време на търговския
обект“). Фактите по делото безспорно сочат, че при посещението на горепосочения
търговски обект (бар „About last night-Lounge Bar“) на визираните в НП дата и час
проверяващите от 01 РУ-СДВР са заварили на място В. Ш., на когото съставили АУАН за
това, че същият, като управител, не е представил пред тях валидно заявление за работно
време. Видно от текста на вменената като нарушена разпоредба, субект на посоченото
нарушение може да бъде „търговец“. Дефиницията за „Търговец“ в § 3, т. 3 от ДР на
НРУИТДСО препраща към § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съгласно който, "Търговец" е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки,
предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което
действа от негово име и за негова сметка. В случая актосъставителят и АНО не сочат
физическо или юридическо лице, което стопанисва бар „About last night-Lounge Bar“, а
единствено, че управител на заведението бил В. Ш.. Това свое твърдение проверяващите не
удостоверяват с каквито и да е документи или поне убедителни показания.
От друга страна от жалбата се извежда извод, че бар „Мотив“ (различно
наименование от процесното) се стопанисва от дружеството „СИПИ КОРПОРЕЙШЪН“
ООД, на което жалбоподателят бил съдружник – обстоятелство, за което също не се
представят доказателства. Изрично се отбелязва, че Ш. не е назначаван и не е изпълнявал
длъжността „управител“. Същевременно представените съдебни решения касаят същото
дружество и същия адрес, но различен обект – „бирария“, поради което не може безусловно
да бъде прието, че решенията се отнасят за обекта, посочен в атакуваното НП – бар „About
last night-Lounge Bar“ или бар „Мотив“ (както се твърди в жалбата), за да бъдат взети
предвид.
При тези факти определено се налага извода, че НП е следвало да бъде издадено на
физическото или юридическото лице, стопанисвало обекта, явяващ се в случая „търговец“, а
това е безспорно „СИПИ КОРПОРЕЙШЪН“ ООД, както е посочено и в приложения по
преписката фискалния бон, изваден по време на проверката. Последното уточнение в § 13, т.
2 от ЗЗП (всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка) касае правната
фигура на търговския пълномощник по см. на чл. 26, ал. 1 от ТЗ, каквато не съществува по
казуса, тъй като по делото не се сочат и не са събрани нито гласни, нито писмени
3
доказателства за упълномощаване (писмено или устно) на лицето В. Ш. от страна на каквото
и да е юридическо лице. На последно място, актосъставителят не може да заяви пред съда
защо именно на това лице е издал АУАН.
Горните аргументи водят до извода, че е налице недоказаност на авторството на
твърдяното нарушение. Последното налага отмяна на атакуваното НП.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските, на адв. К. от САК е
заплатен хонорар в размер на 100 лева за процесуално представителство, който хонорар се
явява напълно съответен на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 100 лева, платими от Столична община.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № СОА23-РД11-332/31.03.2023 г., издадено от Д.П.Б. –
заместник-кмет на Столична община, на В. Г. Ш..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Столична община да заплати на
В. Г. Ш. сумата от 100 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4