Р Е Ш Е Н И Е
№ / 03.10. Година 2019 гр. С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.09. 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
т.
д. № 91 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание по
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД; чл. 92, ал. 1 от ЗЗД .
Ищецът ,,А.‘‘ ЕООД твърди, че с Договор за
извършване на услуга /жътва с комбайн/ от 20.06.2018г., ответникът
-възложител „А.“ ЕООД, ЕИК *** възложил,
а ищецът - изпълнител е приел, срещу заплащането на уговореното в договора
възнаграждение да предостави следните услуги, а именно: извършване на жътва на
зърнени култури /пшеница, ечемик и/или др./ в поземлени имоти с площ около 2500
дка, в землището на с. М., общ.Х., индивидуализирани в изготвен от възложителя
и подписан от двете страни опис, съдържащ номерата на имотите и тяхната площ,
съставляващ Приложение № 1, неразделна част от договора. В чл.5, ал.1 на
Договора е уговорено, че за осъществяване на възложената работа възложителят
заплаща на изпълнителя възнаграждение, което се определя на единична цена на
ожънат декар в размер на 9 лева на декар без включен ДДС. Съгласно чл.5, ал.3
на Договора, заплащането е следвало да се осъществи в деня на приключване на
жътвата на имотите по посочената банкова сметка ***. Уговорено е било още, че
възложителят със собствени средства осигурява доставка за гориво за комбайна
(чл. 6, ал. 2 от Договора и чл. 8 ал. 2 от същия), както и транспорта на
комбайнера от и до мястото на извършване на услугата (чл. 6, ал. 3 от
Договора).
Ищецът
твърди, че е изпълнил точно поетите с процесния договор задължения, като в
срока по чл.10, ал.1 от същия, е извършил жътва в посочените от изпълнителя и
визирани в Договора поземлени имоти, с площ от 2 300 дка. В тази връзка, като е
отчел настъпването на данъчно събитие — доставка на услуги, а именно: 1 Жътва без
включено гориво в поземлени имоти, с площ от 2 300 дка и 2. Транспорт комбайна
- по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, в изпълнение на задължението си по
чл.113, ал.1 от ЗДДС, ищецът е издал съдържащата всички изискуеми реквизити по
чл. 114, ал. 1 ЗДДС фактура № ********** от 18.07.2018г., с дата на падеж
18.07.2018г., за извършените в полза на „А.“ ЕООД услуги: 1./ Жътва без
включено гориво в поземлени имоти с площ от 2 300 дка на стойност 20 700 лева
без ДДС, при единична цена на декар, съобразно уговореното в чл. 5, ал. 1 на
Договора, в размер на 9 лева и 2.1 Транспорт комбайна, на база уговореното в
чл. 6, ал. 2 от Договора и чл. 8 ал. 2 от същия, на стойност 460 лева без ДДС
или за обща стойност на извършените услуги в размер на 21 160 лева без ДДС,
след което е начислил дължимия ДДС в размер на 20% или 1 075,20 лева и е
фактурирал съответно общата стойност на дължимото му възнаграждение, възлизащо
на общата сума от 25 392,00 лева с ДДС. Твърди се, че така издадената фактура е
надлежно осчетоводена при ищцовото дружество, което е ползвало и съответното
право на данъчен кредит за начисления в същата размер на ДДС.
Въпреки
настъпилия и падеж на фактурираното парично вземане - 18.07.2018г., ответното
дружество не е предприело действия за
изпълнение на задължението си- да заплати на ищеца фактурираното възнаграждение, в общ размер на 25 392,00
лева с ДДС за извършените работи и услуги.
Моли
съда, да осъди „А.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата в
размер на 25 392,00 лева съставляваща размера на уговореното възнаграждение за
извършените в полза на „А.“ ЕООД, ЕИК *** услуги: 1./ Жътва без включено гориво
в поземлени имоти с площ от 2 300 дка на стойност 20 700 лева без ДДС, при
единична цена на декар, съобразно уговореното в чл. 5, ал. 1 на Договора, в
размер на 9 лева и 2./ Транспорт комбайна, на база уговореното в чл. 6, ал. 2
от Договора и чл. 8 ал. 2 от същия, на стойност 460 лева без Д ДС или за обща
стойност на извършените услуги в размер на 21 160 лева без ДДС и начислен
дължим Д ДС в размер на 20% или 1 075,20 лева, ведно с уговорената в чл. 12 от
Договора неустойка за забавено плащане в размер на 0,1 % от размера на
забавената сума за всеки ден забава, но не повече от 20% от тази стойност, считано
от деня следващ датата на падежа, т.е. от 19.07.2018г. до датата на подаване на
настоящата молба в съда - 09.11.2018г. или сума в размер на 2369,92 лева за
забава от 112 дни, както и законна лихва от деня следващ датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и направените в производството
разноски и разноските в производствата
по обезпечаване на бъдещ иск, издаване на обезпечителна заповед и в изп.д. №
3184/2018г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рeг. № 765 на КЧСИ, с район на
действие - Окръжен съд, гр. С.З. по налагане на допуснатите обезпечителни
мерки.
В
законния срок е депозиран отговор на
исковата молба, в който ответникът ,,А.‘‘ ЕООД заявява, че действително е
налично договорно отношение между страните. Счита, че ищцовата страна не
доказва и не удостоверява документално изпълнение на възложената работа.
Твърди, че работата не е отчетена и не е приета от възложителя, както и че
представената фактура е с неистински подпис за получател за ответното дружество
и че подписът не е поставен от негов законен представител или друго лице, негов
пълномощник.
Ответникът
твърди, че към настоящия момент в държане на ищеца се намира негова продукция –
около 440 тона оризова арпа, което количество не му е заплатено и същото е
доставено от трето лице ЕТ „З.“.
Твърди се, че ищецът знае, че му дължи плащане
на продажната цена на процесната оризова арпа, но въпреки това не е заплатил
същата.
Прави
възражение за дължимо насрещно изискуемо и ликвидно парично вземане, което
ответникът има срещу ищеца /440 тона оризова арпа, 550 лв. за тон, или общо
сумата 242 000 лв./.
Посочва
се, че за процесната земеделска продукция на ищеца е изпратено нарочно писмо от ответника и е
получил запорно съобщение от ЧСИ – М.Д..
По
отношение на претенцията за неустойка, ответникът счита, че същата е
неоснователна, като посочва, че сумата е недължима и липсва виновно поведение
от страна на ответника.
Моли, да
се отхвърлят предявените искове.
Ищецът е
депозирал допълнителна искова молба,
с която счита за изцяло неоснователни възраженията на ответника, изложени в
отговора му на исковата молба.
Посочва
се, че в отговора ответникът изрично признавал наличието на договорно отношение
между страните, възникнало на база сключения между същите Договор, където в
член 4 подробно са уговорени: в ал.1 - задължението на възложителя „А.“ ЕООД, да
осигури свой представител, който да следи за изпълнението на услугата; в ал. 2
- възможността за възложителя да направи възражение по отношение на недостатъци
в предоставената им услуга в качествено и/или количествено отношение, до
момента на напускане от страна на комбайна на всеки самостоятелен имот, което
се подава в писмена форма; в ал.3 - установяване на основателност на възражение
на възложителя със съставен и подписан от страните протокол. Съгласно чл. 4,
ал. 4 от процесния договор: „При липса на възражение, направено по реда на ал.2
и отразено по реда на ал. 3, направено до момента на напускане на комбайна на
всеки самостоятелен имот се счита, че
предоставената услуга по отношение на тези имоти е приета от възложителя без
възражения и подлежи на заплащане.
При така
уговореното и при факта, че дори и след установения в чл.4, ал.2 и ал.4 на
Договора между страните краен момент на възражение, а именно „до момента на
напускане от страна на комбайна на всеки самостоятелен имот“, такова не е
правено от ответника –възложител. Според ищеца очевидно са неоснователни
възраженията на ответника, че „А.“ ЕООД не удостоверявало документално
изпълнение на възложената работа и че работата не била отчетена и не била
приета от възложителя. Посочва, че видно от текста на чл.4 от Договора е, че
задължението да следи за изпълнението на услугата се носи от ответника -
възложител, а свързаната с това възможност писмено да възразява за неточно
изпълнение или за неизпълнение е времево ограничена до уговорения в чл.4, ал.2
и ал.4 на Договора краен момент. Сочи се, че възражения на ответника, свързани с
неточно изпълнение или неизпълнение на уговорената услуга са преклудирани, а
липсата на такива възражения, изтъкнати по реда на ал.2 и отразени по реда на
ал.3, води до настъпване на уговорените в чл.4, ал.4 от Договора последици, а
именно: предоставената услуга по отношение на тези имоти е приета от възложителя
без възражения и подлежи на заплащане.
Ищецът
твърди, че е изпълнил точно поетите задължения с процесния договор, като в срок
е извършил жътва в посочените поземлени имоти с площ от 2 300 дка. В тази
връзка, като е отчел настъпването на данъчно събитие - доставка на услуги, а
именно: 1 Жътва без включено гориво в поземлени имоти с площ от 2 300 дка и 2.
Транспорт комбайна - по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, според чиято
дефиниция „...Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица ...“, в изпълнение на
задължението си по чл.113, ал.1 от ЗДДС: „Всяко данъчно задължено лице -
доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока
и услуга.
Ищецът
твърди, че е издал фактура № ********** от 18.07.2018г., с дата на падеж
18.07.2018г., за извършените в полза на ответното дружество услуги: 1./ Жътва
без включено гориво в поземлени имоти с площ от 2 300 дка на стойност 20 700
лева без ДДС, при единична цена на декар, съобразно уговореното в чл.5, ал.1 на
Договора, в размер на 9 лева и 2./ Транспорт комбайна, на база уговореното в
чл.6, ал.2 от Договора и чл.8 ал. 2 от същия, на стойност 460 лева без ДДС или
за обща стойност на извършените услуги в размер на 21 160 лева без ДДС, след
което е начислил дължимия ДДС в размер на 20% или 1 075,20 лева и е фактурирал
съответно общата стойност на дължимото му възнаграждение, възлизащо на общата
сума от 25 392,00 лева с ДДС. Твърди се, че така издадената фактура е надлежно
осчетоводена при ищцовото дружество, което е ползвало и съответното право на
данъчен кредит за начисления в същата размер на ДДС. Във връзка с фактурата,
ищецът посочва, че възражението на ответника за неистинност на подписа на
получателя е ирелевантно, доколкото такъв подпис не се явява задължителен
реквизит на фактурата по чл.114, ал.1 ЗДДС, с оглед на което твърди, че
представената фактура е редовна.
Счита за
неотносимо към спора твърдението на ответника, че към настоящия момент в
държане на ищеца се намирала оризова арпа- около 440 тона, което количество не
му било заплатено, но се намирала в базата на ищеца и която била собственост на
ответното дружество. Освен неяснота относно смисъла и целените от ответника
правни последици на основаното на това му твърдение и изтъкнато в отговора
„възражение за дължимо, насрещно изискуемо и ликвидно парично задължение, което
ответникът имал срещу ищеца / 440 тона оризова арпа, 550 лева за тон и общо
сумата от 242 000 лева .../“, такова възражение било и неоснователно, а и
ирелевантно за конкретния правен спор. Противно на тези твърдения на ответната
страна, ищецът твърди, че не държи собствена на ответника оризова арпа в
количество от 440 тона и не дължи на ответника заплащане на сочената от него
продажна цена от 242 000 лева. Посочва, че ответникът няма нито ликвидно, нито
изискуемо, вземане спрямо ищеца на твърдяното основание и в сочения размер.
Посочва,
че неотносимо като доказателство е представеното с отговора „Уведомление“, от
което нямало данни да е получавано от ищеца, нито било снабдено с
достоверна дата, нито сочел отношения между страните, които са част от предмета
на настоящия спор. Счита, че неотносимо като доказателство е представеното с
отговора „Запорно съобщение“ по изп. дело № 652/2015г. по описа на ЧСИ М.Д.,
рег.№ 865, с район на действие ОС - С.З., тъй като не се отнасяло до процесните
отношения между страните. Посочва се, че това изпълнително дело е образувано по
изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК, издадена в полза на кредитора И.П.П. срещу ответното дружество въз
основа на документ по чл. 417 т. 10 ГПК - запис на заповед. Нито така
издадената Заповед за незабавно изпълнение, нито издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист имат сила на присъдено нещо и не обвързват ищцовото
дружество. Отделно от това, ищецът посочва, че в запорното съобщение се посочва
210 тона ориз, на обща стойност 126 000 лв., а не сочените от ответника 440
тона оризова арпа, 550 лева за тон или общо сумата от 242 000 лева.
Формулираното
от ответника възражение за „възражение за дължимо, насрещно изискуемо и
ликвидно парично задължение, което ответникът имал срещу ищеца / 440 тона
оризова арпа, 550 лева за топ или общо сумата от 242 000 лева .../‘ ясно
очертавало знанието на ответника за действителните фактически отношения между
страните. Така с изтъкването на насрещния характер на твърдяно фиктивно
вземане, ответникът признавал, че действително е налице ликвидно и изискуемо
парично вземане на ищеца спрямо ответника – длъжник, отразено във фактура №
********** от 18.07.2018г., с дата на падеж 18.07.2018г., за сумата в общ
размер на 25 392,00 лева за извършените в полза на ответното дружество услуги.
Счита,
че е неоснователно възражението на ответника, че претендираната с исковата
молба договорна неустойка е недължима, като се аргументира с чл.92 от ЗЗД.
По
делото е постъпил допълнителен отговор
от страна на ответника, с който заявява, че оспорва изцяло исковата претенция
по основание и размер.
Ответникът
сочи, че договорно правоотношение между страните има, обаче липсва основание за
плащане на претендираните суми по него. Твърди, че основанието за плащане на
сумата, не е издаването на фактурата, а изпълнението на договорното задължение.
Твърди, че липсва изпълнение на възложената работа. Посочва, че възраженията на
ищеца в ДИМ касаят моментът, в който следва да бъде направено възражение за
неточно, некачествено изпълнение на работата. В случая, ответникът твърди, че
възражението му е за пълно неизпълнение. Работата не е отчетена и не е приета
от възложителя. Липсват доказателства, удостоверяващи изпълнението на работата
от комбайн на ищеца. Твърди, че възражението е именно за неизпълнение на
възложената работа, поради което претендираната сума не се дължи.
Поддържа
възражението, че представената по делото фактура е с неистински подпис за
получател, а именно, за дружеството получател „А.” ЕООД. Подписът не е поставен
от неговия законен представител или друго лице, негов пълномощник. Документът е
неистински. Същият е нередовен по смисъла на закона.
Счита,
че наведеното възражение за дължимо насрещно изикуемо и ликвидно парично
вземане, което ответникът има срещу ищеца следва да бъде въведено в предмета на
делото и разгледано. Заявява, че са представени доказателства, водещи до извод,
че действително при ищеца се държи продукция на ответното дружество, която не е
платена от ищеца на ответника. Представя 6 бр. протоколи, удостоверяващи
приемането на твърдяната продукция от ищеца, като посочва, че същата е
собственост на ответника и е била доставена при ищеца от трето лице ЕТ „З.“,
ЕИК ***. Доставената от ЕТ „З.” в базата на „А.” ЕООД оризова арпа е
собственост на ответника и ищецът имал знание за този факт. Посочва, че за
случая, управителят на „А.“ е разпитван в 02 РУ-ОДМВР С.З., водела се пр.пр.
Твърдението, че изпратено до А. нарочно писмо за продукцията не е получено,
следвало да бъде оборено от факта, че с ОИМ същото е приложено, което правело
узнаването му от управителя безспорен факт. Посочва, че същото е изпратено и на
ел.адрес на А.. Твърди, че запорното съобщение от ЧСИ М.Д. до А. безспорно също
е достигнало до него. В качеството си на собственик на продукцията, ответникът
имал право да получи продажната цена на същата от „А.”.
Счита
претенцията за неустойка за неоснователна, като посочва, че има акцесорен
характер. Сумата за неустойка е недължима, доколкото липсвало основание
/неизпълнение на работата/ за плащане по главния иск. Моли да се отхвърлят
предявените искове.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
От договор за извършване на услуга от 20.06.2018 г. се
установява, че ,,А.‘‘ ЕООД в качеството
си на възложител е възложил на ,,А.‘‘ ЕООД в качеството си на изпълнител да
предостави следните услуги: извършване на жътва на зърнени култури в поземлени
имоти с площ от около 2 500 дка в землището на с. М., общ. Х. , които са
описани в опис в Приложение № 1 към договора за 9 лева за дка без ДДС, в която не
са включени разходите за доставка на гориво за комбайна, транспорт на
комбайнера, превоз на ожънатото жито до склад и извършване на сечка. Срокът за
изпълнение на договора е до приключване на жътвата.
По делото е представена фактура № **********/18.07.2018
г. за сумата от 25 392 лева с ДДС с основание – услуга жътва без гориво,
транспорт комбайна.
От запорно съобщение изх. № 11443/15.10.2018 г. по
изп. д. № 20188650400652 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 865, район на действие
ОС – С.З. се установява, че е наложен запор върху всички вземания на ,,А.‘‘
ЕООД, представляващи стойността на ожъната земеделска продукция ориз, намираща
се при ,,А.‘‘ ЕООД, както и паричната равностойност на ожъната земеделска
продукция от 210 тона ориз на обща стойност 126 000 лева.
Представени са 6 броя приемо –предавателни протоколи,
подписани само от ,,А.‘‘ ЕООД за приел от ЕТ ,,З.‘‘ оризова арпа. Приложени са
и 6 броя кантарни бележки, в които е посочено, че ЕТ ,,З.‘‘ продава на ,,А.‘‘
ЕООД оризов арпа в посоченото количеството.
От заключението на назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като
изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че фактура №
**********/18.07.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на „А.” ЕООД, дължимият данък е внесен, видно от дневника за
продажби и е подадена справка декларация по ДДС.
Фактура №**********/18.07.2018 г. е осчетоводена на
18.07.2018 г., по дебита на сметка 411 „Клиенти”, аналитична партида А.” ЕООД и
по кредита на сметка 4532 „ДДС върху продажбите”, по кредита на с/ка 703
„Приходи от продажба на услуги”. Фактурата е включена в дневника за продажби по
ДДС подаден в Н. със СД.
От показанията на свидетелите И. Ч. и И. Г., които
съдът кредитира с доверие като неоспорени, се установява, че И. Ч. е бил
комбайнер по време на жътвата на посочените в исковата молба поземлени имоти в
с. М. на ,,А.‘‘ ЕООД и всекидневно е имало представител на ,,А.‘‘ ЕООД, който е
осъществявал транспорта на комбайнерът до нивите и обратно.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съдът намира, че между страните
е сключен договор за изработка, при който съгласно чл. 258 ЗЗД
изпълнителят се задължил на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение. Между страните е съществувало правоотношение по договор
за изработка. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващия трябва
да заплати възнаграждението при приета работа.
За предоставената услуга е издадена процесната фактура.
Основание за плащане е предоставяне на услугата, като фактурата само
удостоверява този факт.
В тежест на ищецът е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, а
именно, че е извършил жътва
на зърнени култури в поземлени имоти с площ от около 2 500 дка в землището
на с. М., общ. Х., което се установява от събраните по делото гласни доказателства.
От заключението на назначената по делото съдебно –
икономическа експертиза се установява, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника.
С поредица свои решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК:
решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните
в него: решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и
решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и
решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите
на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването и
в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване/
решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.
В чл. 12 от договор за извършване на услуга от 20.06.2018 г. страните са уговорили неустойка
за забавено плащане в размер на 0.1 % от размера на забавената сума за всеки
ден забава, но не повече от 20 %.
По делото е безспорно, че изпълнителят е изпълнил в
срок задълженията си по договора, за което е издадена процесната фактура. Не са
представени доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест за
заплащане на претендираната сума, поради което е налице неизпълнение в срок на
поетите в договора задължения от страна възложителят, за което той дължи на изпълнителя
уговорената в чл. 12 от договор за извършване на услуга от 20.06.2018 г. неустойка в размер на 2 369,92 лева /, за периода от 19.07.2018 г.
до 09.11.2018 г.
По възражението за прихващане на ответника:
Съдът счита същото за неоснователно, тъй като от
представените по делото доказателства- 6 броя приемо-предавателни протоколи и 6
броя кантарни бележки не се установява наличие на правоотношение между
страните. Напротив, от същите е видно наличие на договорни отношения между ,,А.‘‘
ЕООД и ЕТ ,,З.‘‘, които са ирелевантни за спора.
Предвид гореизложеното, предявените искове се явява
основателни и доказани по размер.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в обезпечително
производство, посочени в списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Обезпечителното производство, дори и развило се в
рамките на исков процес, има относителна процесуална самостоятелност. Същото е
функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на
принудителното удовлетворяване на правото – и с бъдещия изпълнителен процес /ТР
№ 1/21.07.2010 г. на ВКС – ОСГТК/. Това производство има две фази: 1) по
допускане на обезпечаването на иска и 2) по налагане на допуснатата
обезпечителна мярка. Двете фази се развиват пред различни органи, но същите са
част от единния обезпечителен процес /Ж. С., БГПП, изд. 2012 г., стр. 1209,
стр. 1220 – 1226./. Според т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК
"направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход". Доколкото в ТР разноските не са разграничени по
отделни фази, то следва да се приеме, че се имат предвид всички направени
разноски в обезпечителното производство и в двете му фази – както по допускане,
така и по налагане на обезпечението, независимо пред кой орган те са се развили.
На присъждане в решението по исковия спор подлежат разноските по обезпечението,
направени пред съд и по налагане на обезпечителните мерки, тъй като не
съществува правна възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да
бъдат събрани по друг ред, вкл. и директно от съдебния изпълнител в рамките на
образуваното пред него производство. Това производство няма характер на
изпълнително такова по смисъла на ГПК /независимо как канцеларски е заведено от
СИ/, като липсва и изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който те
да бъдат събрани от СИ – такъв може да бъде само съдебен титул, доколкото
дължимостта на тези разноски от ответника е обусловено от положителния за ищеца
изход по исковото дело, преценката за което принадлежи само на съда съобразно
т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК. Действително, разноските по
изпълнението могат да се събират от СИ и директно съгласно чл. 79 ГПК
/без изпълнителен лист/, но само в рамките на изпълнително производство,
образувано въз основа на друг изпълнителен титул, докато развилото се пред СИ
производство по чл. 400 ГПК
не е изпълнително производство, а обезпечително такова. В това производство
съдебният изпълнител не е компетентен нито да признава, нито да събира разноски
на която и да е страна, така както това не може да стори и друг орган в подобно
производство по налагане на други обезпечителни мерки /напр. съдията по
вписванията при налагане на възбрана – чл. 400, ал.
2 ГПК/. Следователно, ако тези разноски не се присъдят от съда в
исковото производство, те ще останат невъзмездени за спечелилата исковия спор
страна, което е очевидно несправедливо. Ето защо в решението си по съществото
на спора исковият съд следва да разпредели отговорността за разноските,
направени и в двете фази на обезпечителното производство – по допускане и по
налагане на обезпечението.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в размер на 4 478,23 лева, от които сумата от
1 110,48 лева заплатена държавна такса, сумата от 251,50 депозит за вещо
лице, сумата от 1 800,66 лева заплатено адвокатско възнаграждение, сумата
от 40 лева заплатена държавна такса за обезпечително производство по т.д. №
764/2018 г., сумата от 5 лева държавна такса за обезпечителна заповед, сумата
от 68,22 лева такси и сумата от 1 202,37 лева адвокатско възнаграждение в производство
по изп. д № 3184/2018 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева.
Водим от горните мотиви, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З. ***, да заплати на „А.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. П., гр. Р., п.к. ***, сумата от 25 392,00 лева /двадесет
и пет хиляди триста деветдесет и два лева/, представляваща незаплатена цена за
жътва на зърнени култури с площ 2 300 дка в землището на с. М., общ. Х. и
транспорт комбайн по фактура № **********/18.07.2018 г.,
издадена по договор за извършване на услуга от 20.06.2018 г., ведно със
законната лихва от 10.11.2018 г. върху главницата до окончателното й изплащане
и сумата от 2 369,92 лева /две хиляди триста шестдесет и девет лева и 92
стотинки/, представляваща неустойка за периода от 19.07.2018 г. до 09.11.2018 г.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З. ***, да заплати на „А.“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление обл. П., гр. Р., п.к. ***
сумата от 4 478,23 лева,
представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: