Решение по дело №11855/2021 на Софийски районен съд

Мотиви по НАХД № 11855/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание спрямо Д. КР. ИГН., ЕГН ********** по обвинение с правна
квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на Глава двадесет и
осма от НПК, с оглед наличието на законоустановените предпоставки.
Обв. И. депозира обяснения, съгласно които твърди, че процесната телесна повреда
била получена от пострадалата в резултат на съвместно съприкосновение помежду им, както
и че последната била в неадекватно състояние. Обръща внимание на наркотичната и
алкохолна зависимост на свид. М.Н., и че към настоящия момент той полага грижите за
малолетния им син.
В дадения ход по същество адв. П., упълномощен защитник на обвиняемия, застъпва
тезата, че процесният инцидент е с битов характер, предвид спецификата в отношенията
между И. и свид. М.Н. и проблемите с алкохолна и наркотична зависимост, от които
последната страда, и предлага подзащитният му да не бъде наказван, с оглед
несъставомерността на деянието, несъразмерността и прекомерната тежест на евентуална
санкция, наложена по реда на чл. 78а НК.
Обв. И. поддържа казаното от защитника си и в последната си дума моли да бъде
оправдан, тъй като не бил посягал на пострадалата.
Като обсъди и съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, и способите за доказване, при съобразяване с разпоредбата на чл.
301 и следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Д. КР. ИГН., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С.. Същият е
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с
адрес гр. С., ж.к. „Т.“, бл. *****. Понастоящем е ангажиран с отглеждането на малолетния
си син АЛ. Д. И..
Обв. Д.И. и свидетелката М.Н. живели във фактическо съжителство до около месец
август 2018 г. заедно с малолетния им син - АЛ. Д. И., и с дъщерята на свид. Н. от предишна
връзка, също малолетна.
Около месец август 2018 г. свид. М.Н. и обв. И. се разделили, като Н. заедно с децата
останала да живее на адрес гр. С., ж.к. „Н.“, *****, а И. пребивавал заедно с родителите си
на адрес гр. С., ж.к. „Т.“, бл. *****. След раздялата им през 2018 г., обвиняемият всяка
седмица посещавал Н. и децата в горепосоченото жилище, като при посещенията си често
проявявал физическо насилие по отношение на Н., като й нанасял удари с ръце в областта
на главата, стискал я за ръцете, удрял главата й в стената.
По повод упражненото спрямо нея от И. насилие, Н. завела дело по реда на чл. 12 - 19
ЗЗДН, в хода на което срещу И. били издадени заповед за незабавна защита от 08.04.2019 г.
и решение от 11.02.2020 г., с което обвиняемият бил отстранен от жилището, находящо се в
гр. С., ж.к. „Н.“, *****, бил задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на
Н. и да не я доближава на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра за срок от дванадесет
месеца. Физическо и психическо насилие, изразяващо се в побои и отправяне на обидни и
нецензурни епитети спрямо нея от страна на И., били осъществени включително на
08.11.2019 г., 19.12.2019 г. и 31.12.2019 г.
На 24.02.2020 г. малолетният АЛ. Д. И., тогава на две години, се намирал в
жилището, обитавано от обвиняемия, на адрес гр. С., ж.к. „Т.“, бл. *****. Около 20:30 ч.
1

свид. М.Н. и майка й М.Н. отишли до жилището на И., за да вземат детето и да поговорят с
родителите на обвиняемия. Били посрещнати от И. пред входа на блока, като заявил, че няма
да им даде детето. Тогава свид. М.Н. се разплакала и започнала да го моли, в отговор на
което И. я наплюл и й нанесъл удар с глава в носа. Потекла й кръв, поради което Н. подала
сигнал за случилото се на телефон 112. Местопроизшествието било посетено от свидетелите
К.И. и И.Ч., служители на 02 РУ-СДВР, които отвели И. в сградата на 02 РУ-СДВР, където
бил задържан със заповед за задържане за срок до 24 часа. Н. от друга страна посетила
съдебен лекар и й било издадено СМУ № 57.02/2020 г.
Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза, в резултат на нанесения й от И. удар с глава в областта на
носа, М.Н. получила травматични увреждания, както следва: отток на носа, линеарна
червеникава рана, дълга 1 см., покрита със засъхнала кръв; засъхнала кръв в дясната ноздра;
две синкаво-червеникави кръгловати кръвонасядания с диаметри 2 и 4 см. по гърба на
лявата предмишница; воалирани двата горночелюстни синуса и засенчване на челния синус;
изкривяване на носната преграда, които й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа събрания и приобщен към
делото доказателствен материал, при преценка на гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства, и способите за доказване, поотделно и в съвкупност, както
следва: гласни - обясненията на обв. И. и показанията на свидетелите М.Н., М.Н., К. И., К.И.
и И.Ч.; писмени - решение № 37712/11.02.2020 г. по гр. д. № 15672/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 84-ти състав; заповед за незабавна защита № 87724/08.04.2019 г. по гр. д. № 15672/2019
г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав; СМУ № 57.02/2020 г.; СМУ № 159/2019 г.; справка за
съдимост; и способите за доказване - заключенията на СМЕ и съдебнопсихиатричните
експертизи на обвиняемия И. и свид. Н..
При направената преценка на доказателствената съвкупност, приобщена в хода на
наказателното производство по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, отчитайки спецификата на
производството по Глава XXVIII НПК, и въз основа показанията на свидетелките М.Н. и
М.Н., депозирани в хода на съдебното следствие, настоящият съдебен състав прие, че
обвинението е безспорно доказано.
Показанията на М.Н. и М.Н. и в двете фази на процеса са непротиворечиви,
кореспондират помежду си и със заключението на съдебномедицинската експертиза, и
способстват за изясняването на осъществилата се на инкриминираните дата и място
фактическа обстановка. Фактът на възникналия спор между обв. И. и свид. М.Н., поводът за
същия и нанесения от И. на пострадалата удар с глава в областта на носа, се установяват
пряко посредством изложеното от М.Н. и М.Н., и косвено посредством показанията на
пристигналите на място по подадения сигнал свидетели И. и Ч., на които пострадалата и
майка й споделили за случилото се. При това и като прецени, че не са налице основания да
не се довери на депозираното от свидетелите, въпреки спецификата на отношенията на М.Н.
с обвиняемия, съдът кредитира изложеното от тях и го използва при формирането на
фактическите си изводи. Респективно, не се довери на обясненията на обв. И. в частта,
касаеща механизма на получаване на увреждането от страна на пострадалата, доколкото
противоречи на показанията на М.Н. и М.Н., и ги прецени като защитна версия. Що се
отнася до останалата част от обясненията, касаещи личните им взаимоотношения с
пострадалата и зависимостите на последната, както и обстоятелството, че понастоящем И. е
ангажиран с отглеждането на малолетното им дете, съдът ги кредитира, доколкото
кореспондират със заявеното от самата пострадала и със заключението на изготвената й
съдебнопсихиатрична експертиза.
По отношение естеството на получените от свид. Н. на 24.02.2020 г. увреждания,
2

медико-биологичната им характеристика, механизма на нанасянето им и продължителността
на възстановителния период, съдът кредитира заключението на съдебномедицинската
експертиза.
Относимо към предмета на доказване е и съдебнопсихиатричното изследване на обв.
И., посредством което се изяснява, че е психично здрав, към момента на инкриминираното
деяние е разбирал свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи
постъпките си.
Обстоятелството, че за периода от месец август 2018 г. до края месец декември 2019
г., след прекратяване на съвместното им фактическо съпружеско съжителство, и в частност
на 08.11.2019 г., 19.12.2019 г. и 31.12.2019 г., обвиняемият упражнявал спрямо Н. физическо
и психическо насилие, се изяснява категорично както посредством нейните показания, така
и косвено въз основа СМУ № 159/2019 г. и издадените заповед за незабавна защита и
решение № 37712/11.02.2020 г. по гр. д. № 15672/2019 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав,
които касаят именно сочения от свидетелката времеви интервал.
Фактическа констатация относно миналата съдимост на обв. И. - че не е осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, съдът формира въз основа
справката му за съдимост.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът призна обв. И. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна страна се доказа, че на 24.02.2020 г., около 20:30 ч., в гр. С., ж.к. „Л.Т.“,
пред бл. 61, И. причинил на М. СВ. Н., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се
в оток на носа, линеарна рана в дясната ноздра, кръвонасядания по гърба на лявата
предмишница, което реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена в условията на домашно
насилие, тъй като до преди година и половина И. и Н. живели във фактическо съжителство
и имат дете на две години.
Причинените на пострадалата травматични увреждания по медикобиологичния си
характер отговарят на законоустановените признаци на леката телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, в каквато насока са и задължителните указания, дадени на съдилищата
с Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС.
Налице е квалифициращият признак деянието да е извършено в условията на
домашно насилие, което съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 31 на чл. 93 НК, е
налице, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, и е осъществено спрямо възходящ,
низходящ, съпруг или бивш съпруг на дееца, спрямо лице, от което има дете, лице, с което
се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или
е живял в едно домакинство.
В случая се доказа, че до месец август 2018 г. обв. И. и свид. М.Н. се живели заедно в
условията на фактическо съпружество съжителство и имат общо дете, като в периода след
раздялата им до 31.12.2019 г. включително, И. упражнявал спрямо Н. системно физическо и
психическо насилие. Предвид това обективната съставомерност на деянието е изпълнена,
като настоящият съдебен състав категорично не споделя релевираните от защитата доводи за
битовия характер на отношенията им. Не въпреки, а именно предвид него, деянието се явява
осъществено в условията на домашно насилие, което обуславя обективната му
съставомерност. Същевременно конкретната проява на деянието не се отличава по своята
същност от обичайното проявление на съответния вид деяния, предвид което не би могла да
3

бъде споделена и тезата за маловажност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
От субективна страна обв. И. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
НК. Той ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и че с
осъществяването му ще бъдат засегнати обществените отношения, свързани с телесната
неприкосновеност и интегритет на свид. Н., като наред с това е имал съзнание и относно
предходните им отношения, характеризиращи се със системни прояви на психическо и
физическо насилие спрямо свидетелката от негова страна.
Налице е и изискуемата от закона пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между нанесените удари и настъпилия за свид. Н. вредоносен резултат, изразяващ се
в констатираните от заключението на съдебномедицинската експертиза увреждания на
здравето й.
По вида и размера на наказанието:
Приложима в случая е разпоредбата на чл. 78а НК, тъй като са изпълнени
кумулативно изискуемите от закона условия: обвиняемият да не е осъждан и освобождаван
от наказателна отговорност по реда на Глава Двадесет и осма от НПК, предвиденият размер
на наказанието за извършеното умишлено престъпление е лишаване от свобода до три
години, и от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване. Освен това инкриминираното деяние не попада в
изключенията, изрично предвидени в чл. 78а, ал. 7 НК.
При преценката относно конкретния размер на административното наказание, което
да наложи на обвиняемия, съдът извърши анализ на смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства. При това като смекчаващи констатира невисоката
обществена опасност на личността му, младата му възраст, подобрената комуникация с
пострадалата след процесната дата, и обстоятелството, че към настоящия момент полага
грижи за отглеждането на малолетното си дете. Отегчаващи отговорността фактори от друга
страна не се установиха, предвид което съдът наложи на обв. И. глоба в минимално
предвидения съгласно закона размер от 1 000 /хиляда/ лв. Така индивидуализирана,
наложената административна санкция е законосъобразна, обоснована и справедлива по
размер, съответна на обществената опасност и тежестта на извършеното деяние и на
личността на дееца, и в пълна степен ще обезпечи постигането целите на индивидуалната
превенция спрямо обвиняемото лице и тези на генералната превенция спрямо останалите
членове на обществото.
По разноските:
Предвид осъдителния характер на постановеното решение, съдът възложи в тежест
на обв. И. да заплати в полза на Държавата, по сметка на СДВР, направените по делото
разноски в размер на 428, 10 /четиристотин двадесет и осем лв. и десет ст./ лв.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	525
Дата:	14 февруари 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия:	Виолета Стоянова Парпулова

Дело:	20211110211855
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 август 2021 г.

Решение по дело №11855/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите