Определение по дело №808/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1216
Дата: 24 април 2020 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20203100500808
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……............…./……............….2020г.

гр.  Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и двадесета година, в състав: 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА П.

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал

            въззивно гражданско дело № 808 по описа за 2020 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8915/02.12.2019 г., депозирана от Г.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 4269/14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 3759 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 14-ти съдебен състав, изменено в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, с Определение № 2160/03.02.2020 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният по чл. 124, ал. 1 от ГПК иск за признаване за установено по отношение на В.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че въззивникът е титуляр на вещното право на собственост за горницата над приетите за установени 2/8 ид. ч. до предявените 4/8 ид. ч. от поземлен имот с площ 288 кв. м., представляващ имот с идентификатор 10135.1501.1076 по кад. карта на гр. Варна, находящ се в град Варна, ул. Поп Харитон № 21, при съседи: имоти с идентификатори 10135.1501.1073, 10135.1501.1074, 10135.1501.1075, 10135.1501.1078, 10135.1501.1079, 10135.1501.1070, 10135.1501.1080, на основание договор за замяна на недвижими имоти по нот. акт № 10, том ХХ, дело № 4841/2008 г. на СВ Варна и договор за продажба по нот. акт № 62, том LXXIX, дело № 16709/2016 г. на СВ Варна, представляваща горницат над приетите за установени 2/8 ид. част до предявените 4/8 ид. част от правото на собственост върху гореописания недвижим имот.          

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 96680/30.12.2019 г. от въззиваемата страна В.П.П., действаща чрез адв. Д.П..

Съищците – С.И.С., ЕГН ********** и Г.И.С., ЕГН ********** – не вземат становище по подадената въззивна жалба.

 

І. По допустимостта на въззивното производство:

 

            Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

            Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

            II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

 

Въз въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Поддържа се, че първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила, като при съставянето на доклада по чл. 146 от ГПК не е указал на ищеца, за кои от твърдените факти не сочи доказателства, поради което същият е останал непълен и това е ограничило правото му на защита. Сочи, че съдът не се е произнесъл и по обективираното в хода на първоинстанционното производство доказателствено искане по чл. 186 от ГПК за извършване на служебна справка в НБД „Население“, посредством която да се установят наследодателите на праводателя на ищеца, както и да бъде издадено в условията на евентуалност съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с друго такова относно установяването на тези факти, което е в противоречие с процесуалните норми и е довело до неизясняване на фактите по делото, оттам и до неправилните правни изводи касателно притежаваните от въззивника идеални части върху процесния недвижим имот.

Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд касателно притежаваните от него и от въззиваемия идеални части върху спорния недвижим имот. Излага подробни доводи за това, че ответникът не е титуляр на ½ идеална част от дворното място с площ от 288 кв. м. нито на деривативно правно основание, нито на оригинерно – чрез придобиване в резултат на законосъобразно давностно владение. Сочи, че свидетелските показания не са обсъждани поотделно и в съвкупност с останалите доказателства. Твърди, че от представените писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че е притежател на 4/8 ид. ч. от процесния недвижим имот, поради което моли настоящият съдебен състав да отмени решението в атакуваната част и вместо него постанови ново решение, с което да уважи исковата претенция в пълния предявен размер, както и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

            В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната част, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото в тежест на ищеца е да докаже всички свои твърдения, от които черпи изгода, като в доклада на съда се съдържа изрично указание в тази насока. Сочи се, че в хода на откритото съдебно заседние ищецът е поискал единствено допускане на разпит на свидетели, с което му е преклудирана възможността за последващи доказателствени искания.

                       

            III. По, обективираното от въззивника доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 от ГПК:

 

            Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Наред с това обаче законодателят нормативно е регламентирал и изключения от общото правило, а именно във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – арг. от ал. 3 на цитираната разпоредба.

            В конкретния случай, видно от доклада на РС-Варна, в нарушение на чл. 146, ал. 2 от ГПК на ищеца не му е указано, че не сочи доказателства за това, че Петранка Дянкова и Златка Стоянова, която е праводател на ищеца, са наследници на Христо Вълчев и Злата Вълчева /предходните приобретатели/, което обстоятелство е останало неизяснено от фактическа страна. Докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. В мотивите на т. 1 от ТР № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че в тази хипотеза въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

Отделно, съдът не се е произнесъл и по нарочните доказателствени искания, обективирани в становището на ищеца по подадения отговор на исковата молба по чл. 186 от ГПК, което на собствено основание е ограничило правото на защита на ищеца в доказателствения процес.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя допустимостта на доказателственото искане, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.

            Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 8915/02.12.2019 г., депозирана от Г.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 4269/14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 3759 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 14-ти съдебен състав.

 

            ДОПУСКА представените с въззивната жалба Удостоверение за наследници на Христо Дянков Вълчев с изх. № АУ104256ОД/22.10.2019 г.; Удостоверение за наследници на Злата Демирева Вълчева с изх. № АУ104257ОД/22.10.2019 г. и Удостоверение за наследници на Иван Христов Дянков с изх. № АУ104259ОД/22.10.2019 г.

 

            НАСРОЧВА производството по в. гр. д. 808/2020 г. на ОС-Варна за     ....................................2020 г. от .......................часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

     

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                       

                         2.