О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……............…./……............….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА П.
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 808 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8915/02.12.2019 г., депозирана от Г.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Решение № 4269/14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 3759 по описа за 2019 г.
на РС-Варна, ГО, 14-ти съдебен състав, изменено в частта за разноските, на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, с Определение № 2160/03.02.2020 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният
по чл. 124, ал. 1 от ГПК иск за признаване за установено по отношение на В.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че въззивникът е титуляр на вещното право на
собственост за горницата над приетите
за установени 2/8 ид. ч. до предявените 4/8 ид. ч. от поземлен имот с площ 288 кв. м., представляващ имот с идентификатор
10135.1501.1076 по кад. карта на гр. Варна, находящ се в град Варна, ул. „Поп Харитон“ № 21, при
съседи: имоти с идентификатори 10135.1501.1073, 10135.1501.1074,
10135.1501.1075, 10135.1501.1078, 10135.1501.1079, 10135.1501.1070,
10135.1501.1080, на основание договор за замяна на недвижими имоти по
нот. акт № 10, том ХХ, дело № 4841/2008 г. на СВ Варна и договор за продажба по
нот. акт № 62, том LXXIX, дело № 16709/2016 г. на СВ Варна, представляваща
горницат над приетите за установени 2/8 ид. част до предявените 4/8 ид. част от
правото на собственост върху гореописания недвижим имот.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 96680/30.12.2019 г. от въззиваемата страна В.П.П., действаща чрез адв. Д.П..
Съищците
– С.И.С., ЕГН ********** и Г.И.С., ЕГН ********** – не вземат становище по
подадената въззивна жалба.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз
въззивната жалба
се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение
на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Поддържа се, че първоинстанционният съд е нарушил
съдопроизводствените правила, като при съставянето на доклада по чл. 146 от ГПК
не е указал на ищеца, за кои от твърдените факти не сочи доказателства, поради
което същият е останал непълен и това е ограничило правото му на защита. Сочи,
че съдът не се е произнесъл и по обективираното в хода на първоинстанционното
производство доказателствено искане по чл. 186 от ГПК за извършване на служебна
справка в НБД „Население“, посредством която да се установят наследодателите на
праводателя на ищеца, както и да бъде издадено в условията на евентуалност
съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с друго такова относно
установяването на тези факти, което е в противоречие с процесуалните норми и е
довело до неизясняване на фактите по делото, оттам и до неправилните правни
изводи касателно притежаваните от въззивника идеални части върху процесния
недвижим имот.
Въззивникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд касателно притежаваните от него и от въззиваемия идеални
части върху спорния недвижим имот. Излага подробни доводи за това, че
ответникът не е титуляр на ½ идеална част от дворното място с площ от
288 кв. м. нито на деривативно правно основание, нито на оригинерно – чрез
придобиване в резултат на законосъобразно давностно владение. Сочи, че свидетелските
показания не са обсъждани поотделно и в съвкупност с останалите доказателства.
Твърди, че от представените писмени доказателства се установява по несъмнен
начин, че е притежател на 4/8 ид. ч. от процесния недвижим имот, поради което моли
настоящият съдебен състав да отмени решението в атакуваната част и вместо него
постанови ново решение, с което да уважи исковата претенция в пълния предявен
размер, както и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В отговора на въззивната жалба се
твърди, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната част, което обуславя неоснователността на въззивната
жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на
първоинстанционното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално
нарушение, доколкото в тежест на ищеца е да докаже всички свои твърдения, от
които черпи изгода, като в доклада на съда се съдържа изрично указание в тази
насока. Сочи се, че в хода на откритото съдебно заседние ищецът е поискал
единствено допускане на разпит на свидетели, с което му е преклудирана
възможността за последващи доказателствени искания.
III. По, обективираното от въззивника
доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 от ГПК:
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК, във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. Наред с това обаче законодателят нормативно е
регламентирал и изключения от общото правило, а именно във въззивното
производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били
допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – арг. от ал.
3 на цитираната разпоредба.
В
конкретния случай, видно от доклада на РС-Варна, в нарушение на чл. 146, ал. 2
от ГПК на ищеца не му е указано, че не сочи доказателства за това, че Петранка
Дянкова и Златка Стоянова, която е праводател на ищеца, са наследници на Христо
Вълчев и Злата Вълчева /предходните приобретатели/, което обстоятелство е
останало неизяснено от фактическа страна. Докладът на делото е от особено значение за
постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност
решение по материалноправния спор. Докладът е насочен да ориентира страните при
упражняване на техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда
процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на
първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен
или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на
съдопроизводствените правила. В
мотивите на т. 1 от ТР № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС изрично е посочено,
че в тази хипотеза въззивният съд дължи
даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са
пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във
въззивното производство.
Отделно, съдът не
се е произнесъл и по нарочните доказателствени искания, обективирани в
становището на ищеца по подадения отговор на исковата молба по чл. 186 от ГПК,
което на собствено основание е ограничило правото на защита на ищеца в
доказателствения процес.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита, че е налице допуснато съществено процесуално
нарушение, което обуславя допустимостта на доказателственото искане, на
основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 8915/02.12.2019 г., депозирана от Г.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Решение № 4269/14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 3759 по описа за 2019 г.
на РС-Варна, ГО, 14-ти съдебен състав.
ДОПУСКА
представените с въззивната жалба Удостоверение за наследници на Христо
Дянков Вълчев с изх. № АУ104256ОД/22.10.2019 г.; Удостоверение за наследници на
Злата Демирева Вълчева с изх. № АУ104257ОД/22.10.2019 г. и Удостоверение за
наследници на Иван Христов Дянков с изх. № АУ104259ОД/22.10.2019 г.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 808/2020 г. на ОС-Варна за ....................................2020 г. от .......................часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от
постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.