№ 96
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Елена Р. Арнаучкова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500381 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.
С Решение № 260495/06.04.2021г., постановено по гр.д.№ 2966/2019г. по описа на ОС -
Пловдив, се отхвърлят предявените искове от ЛЮБ. П. М., ЕГН **********, и СТ. Н. М.,
ЕГН **********, против „И. Е.“ ЕООД, ЕИК *********, за признаване за установено по
отношение на „И. Е.“ ЕООД, че ЛЮБ. П. М., ЕГН **********, и СТ. Н. М., ЕГН
**********, са собственици, при равни дялове, на ниви, съставляващи имоти №№ *****,
******, ******, ******, ******, ******, ****** и ******, всички находящи се в землището
на с.П., Община С., област П., поради нищожност, като сключени в противоречие със
закона, разпоредбата на чл.152 ЗЗД, на договорите за покупко-продажба от 18.09.2013г.,
обективирани в нотариален акт № **, т. *, рег. № ****, н.д. № ***/****г. по описа на
Нотариус С. Н., поради предварително уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора,
различен от предвидения в закона; отхвърля се предявеният евентуален осъдителен иск от
ЛЮБ. П. М., ЕГН **********, против „И. Е.“ ЕООД, ЕИК *********, за връщане на сумата
30 593.30лв., представляваща получени при начална липса на основание субсидии от ДФ
„З.“ за периода 2014г.-2018г., индивидуализирани в молба, вх.№ 5391/14.02.2020г.; осъжда
се ЛЮБ. П. М. да заплати на „И. Е.“ ЕООД разноски по делото в общ размер 2264.91лв., в
т.ч. адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1/2004г. - 2254.91лв.,
поради основателност на възражението му за прекомерност на разноските за адвокатско
1
възнаграждение в размер на 5000лв., както и се осъжда СТ. Н. М. да заплати на „И. Е.“
ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1/2004г.
- 807.11лв., поради основателност на възражението й за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв.
Срещу Решение № 260495/06.04.2021г., постановено по гр.д.№ 2966/2019г. по описа на ОС -
Пловдив, е подадена въззивна жалба, вх.№ 273339/22.04.2021г., от ЛЮБ. П. М., ЕГН
**********, и СТ. Н. М., ЕГН **********, чрез адв.И.Д., с която решението е обжалвано
изцяло. Въведените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалваното решение,
искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да бъде уважен
предявеният главен иск, а, при отхвърлянето му - за разглеждане и за уважаване на
предявения от Л.М. евентуален иск с правно основание чл.55 ЗЗД, както и за присъждане на
разноски.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 276432/03.06.2021г., от насрещната въззиваема
страна, „И. Е.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б. М. И., чрез
адв.Й.Д., жалбата се оспорва, моли се за потвърждаването на обжалваното решение и за
присъждане на разноски във въззивното производство.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от активно процесуално
легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовна
е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от
жалбата за отговор до насрещната въззиваема страна, поради което се поставя на
разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и
оспорванията, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на
обжалваното решение и дейността по разрешаване на поставения материално-правен спор,
след преценка на данните по делото, приема следното:
Производството пред съда е образувано по искова молба/ИМ, вх.№ *****/30.12.2019г.,
подадена от ищци ЛЮБ. П. М., ЕГН **********, и СТ. Н. М., ЕГН **********, против
ответник „И. Е.“ ЕООД, ЕИК *********.
В ИМ и в уточняващите молби, вх.№ 1**8/17.01.2020г. и, вх.№ 5391/14.02.2020г., са
въведени от ищците следните твърдения:Ищците се легитимирали като собственици, в
режим на съпружеска имуществена общност, СИО, на ниви в землището на с.П., Община С.,
индивидуализирани в п.1-8 от ИМ по плана за земеразделяне на с.П., на основание договори
за покупко-продажба, обективирани в описаните в ИМ и приложени по делото нотариални
актове за покупко-продажба (л.40-47), сключени от ищеца Л.М. по време на брака му с
ищцата Ст.М., когато, през 2013г. ищецът Л.М. изпитал нужда от парични средства в размер
на 60 000лв. и, около месец преди 18.09.2013г., провел разговори с управителя на ответното
дружество - Б. М. И. и основно с нейния баща за предоставяне на заем.Ответното дружество
поставило като условие за даване на исканата в заем сума ищците да прехвърлят
собствеността върху описаните в ИМ ниви, за да може, при невръщане на заемната сума в
2
уговорения срок, да се разпореди с тях както намери за добре и така да се погаси даденият
заем.Окончателно всички параметри на договора за заем били договорени 2-3 дни преди
датата на сключването на договора на 18.09.2013г., като същите не били материализирани в
писмена форма. Така, било постигнато съгласие между страните заетата сума да се върне до
6 години, считано от датата на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба, като
страните предварително уговорили, че ищците-заемополучатели ще прехвърлят на
ответното дружество-заемодател собствените си имоти, описани в нотариалния акт, а след
изплащане на „всичко дължимо“ симулативно продадените имоти ще бъдат прехвърлени
обратно, но, ако задължението по договора за заем не бъде изпълнено, кредиторът става
техен собственик; а, като гаранция за интересите на ищците, ищецът Л.М. си запазва
правото на ползване за срока на заема, а именно за 6 години, считано от датата на
подписване на нотариалния акт. С оглед на така постигнатите договорености, на
18.09.2013г. бил оформен нотариален акт за покупко-продажба № **, т. *, рег. № ****, н.д.
№ ***/****г. по описа на Нотариус С. Н., рег. № *** на НК на РБ, с район на действие РС -
Пловдив, вх.рег.№ *****/18.09.2013г., акт № ***, т.**, д. № *****/****г. на СВ - П.. За
предаването на заемната сума от 60 000лв.в ИМ е твърдяно, че е извършено след оформяне
на посочения нотариален акт, а в уточняващата молба от 17.01.2020г.(л.39), че е извършено
на 18.09.2013г., но преди сключване на нотариалния акт, а част от заетата сума, сума в
размер на 9560лв., била отразена като продажна цена по нотариалния акт. На 01.10.2013г.
управителят на ответното дружество Б. М. И. упълномощила ищеца Л.М. с пълномощно с
нотариална заверка на подписа да представлява ответното дружество.След изтичане на
договорения срок ищецът Л.М. заявил готовност да върне изцяло дадения му заем и поискал
прехвърлените по силата на нотариалния акт за покупко-продажба имоти да бъдат върнати
на ищците, но ответното дружество отказало, като заявило, че е склонно да прехвърли
имотите при заплащане от Л.М. на сума в размер на 120 000лв., която била два пъти по-
голяма от заемната и без да се отчитат правените през годините погашения. Сделката между
страните по делото, оформена с нотариалния акт за покупко-продажба била нищожна, на
осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона, като сключена при условията на
чл.152 ЗЗД, тъй като с нея се целяло удовлетворяването на вземане, възникнало по друго
правоотношение между страните, но по начин различен от уговорения в закона, поради
което същата не породила вещно-правен ефект и не легитимирала ответника като
собственик на процесните имоти, респективно техни собственици били ищците.Правният
интерес от предявените искове за собственост са обосновани с твърдения, че имотите са във
владение на ищците, поради което нямат правен интерес от предявяване на осъдителни
искове за собственост.Въведени са и твърдения, че след оформяне на нотариалния акт за
нищожната сделка между страните за периода 2014г.-2018г.на ответното дружество били
изплатени субсидии в общ размер 39 593.30лв., на основание Наредба № 5/27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания,
независимо от учреденото право на ползване в полза на Л.М. и фактическото обработване от
него на имотите, тъй като той се бил съгласил субсидиите да са за погасяване на част от
предоставения заем. Съгласието заемът да се връща частично, вкл. и чрез получаване от
3
ответното дружество на субсидии от ДФ „З.“ във връзка с обработването на имотите от Л.М.
било постигнато 2-3 дни преди сключване на нотариалния акт на 18.09.2013г., устно между
Л.М. и управителя на ответното дружество Б. М. И., вкл. и при разговори с нейния баща.
Ето защо, в случай, че се приеме, че твърденият договор за заем не е сключен и предоставен,
е твърдяно да липсва правно основание за получаване на субсидиите за посочения период от
ответното дружество.
Главното искане е за признаване за установено по отношение на ответното дружество на
правото на собственост на ищците върху процесните осем земеделски имота, а евентуалното
- в случай на отхвърляне на главните искове, поради това, че се приеме договор за заем
между страните да не е бил сключен, за осъждане ответното дружество да върне на ищеца
Л.М. получените субсидии от ДФ „З.“ в размер на 39 593.30лв.
В подадения в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на ИМ, вх.№ ******/28.09.2020г., се
поддържа следното:Преди всичко се оспорва допустимостта на предявения евентуален иск с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, с доводи за липса на правен интерес и активна
процесуална легитимация, тъй като претендираните суми не са предоставени от ищците, а
представляват държавно подпомагане по цитираната в ИМ Наредба № 5/27.02.2009г., което
се предоставя на земеделските стопани, които са и земеделски производители и са подали
заявление, в което са посочили своя банкова сметка, по която да постъпват сумите.Във
връзка с основателността на предявените искове са заявени следните оспорвания: Налице
бил валиден и законосъобразен нотариален акт, с който ответното дружество е придобило
собствеността върху описаните в ИМ недвижими имоти.Оспорени са всички изложени от
ищците твърдения, оспорвания и правни изводи; оспорени са твърденията, че са водени
разговори за отпускане на заем от ответното дружество в размер на 60 000лв., че за
отпускане на заемните средства ответното дружество е поставило като условие ищците да
прехвърлят собствеността върху процесните имоти, а при невръщане на заемната сума в
уговорения срок дружеството остава техен собственик, съответно може да се разпореди с
тях, като по този начин да се погаси дадения заем.Признава се да е имало разговори между
страните, но се поддържа, че същите са били във връзка с предстоящата покупко-продажба и
условията по нея, както и по повод евентуален общ бизнес проект, свързан с обработването
на процесните имоти.Оспорени са твърденията, че между страните е имало сключен договор
за заем за сумата 60 000лв., че на 18.09.2013г. ответното дружество е предало на ищците
заемната сума, че заемната сума е трябвало да бъде върната в срок до 6 години, считано от
подписване на нотариалния акт и, че посочената в нотариалния акт сума е част от
плащането по договора за заем.Оспорено е и твърдението, че страните са се съгласили за
връщане на заемната сума на части, вкл. и чрез получаване от ответното дружество на
субсидиите от ДФ „З.“ във връзка с обработване на имотите от Л.М., вкл. че това съгласие е
постигнато 2-3 дни преди изповядване на сделката.Оспорено е твърдението, че е било
налице съгласие между страните запазеното право на ползване на Л.М. да е гаранция за
интересите му.Налице било основание за ответното дружество да получи субсидии по реда
на Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
4
за директни плащания, тъй като именно то е подало заявление за подпомагане като
земеделски производител, в което е била посочена неговата банкова сметка.Нещо повече, в
конкретната хипотеза ищците нищо не били предоставили на ответното дружество, за да е
налице получено без правно основание.Отделно от това, ищците не са подавали паралелно
заявления за подпомагане за нито една от посочените в исковата молба години от 2014г. до
2018г., тъй като, ако това е било сторено, едното от двете заявления е щяло служебно да
бъде отхвърлено, а подаването на заявление е основното и задължително условие за
подпомагане по реда на ЗПЗП и Наредба № 5.Отделно от това, между страните по делото е
била налице уговорка за създаване на трайни насаждения – орехова градина, като ищецът,
който бил с дългогодишен опит на земеделски стопанин, следвало да извърши всички
действия по засаждане и отглеждане на градината, създаването на трайните насаждения е
следвало да бъде финансирано по Програма за развитие на селските райони или по друг
начин, а самата процедура по подготовката на документацията и подаването й са били
ангажимент на ответното дружество, като именно поради тази причина, с оглед тези бизнес
начинания, страните са били уговорили запазването на правото на ползване на ищците.
В обжалваното решение, е прието следното: За допустимостта на предявените главни искове
са налице обвързващи указания, дадени с Определение № 109/19.03.2020г. по възз.ч.гр.д.№
89/2020г. по описа на АС - Пловдив, с което е отменено разпореждането за връщане на ИМ в
тази част, поради липса на правен интерес.Възражението за недопустимост на предявеният
евентуален иск е неоснователно по изложените съображения в постановеното по делото
Определение № 260**2/05.10.2020г.( л.103), с което е прието, че същото е неоснователно.
От фактическа страна е прието за установено следното: С договори за покупко-продажба,
сключени в периода 2003г.-2008г., по време на брака с ищцата Ст.М., ищецът Л.М. е
придобил процесните осем недвижими имота, ниви, с индивидуализация по плана за
земеразделяне на с.П., Община С., П. област. На 18.09.2013г., с договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № **, т. *, рег. № ****, н.д.
№ ***/****г. по описа на Нотариус С. Н., рег. № *** на НК на РБ, с район на действие РС -
Пловдив, вх.рег.№ *****/18.09.2013г., акт № ***, т.**, д. № *****/****г. на СВ - П., ищците
са се разпоредили с процесните ниви в полза на ответното дружество, представлявано от М.
М. А., който е действал като пълномощник на управителя и представляващия на ответното
дружество - Б. М. И., за посочената цена 9560лв., която ищците са заявили, че са получили
изцяло и в брой от купувача при подписване на нотариалния акт, като ищецът Л.М. си е
запазил правото на ползване върху продаваемите имоти за срок от 6 години, считано от
датата на подписване на нотариалния акт, без задължение да застрахова имотите за срока на
ползването, а купувачът е декларирал да е запознат, че за посочени три от продаваемите
ниви има сключени договори за аренда. На 01.10.2013г. управителят на ответното дружество
Б. М. И. е упълномощила ищеца Л.М. да я представлява пред органите на управлението на
Областна дирекция „З.“, Отдел „Местни данъци и такси“, както и пред всички др. държавни,
общински органи, учреждения, институции и др., като подписва, подава и получава всички
необходими документи и т.н., вкл. да декларира факти и обстоятелства от значение за
5
изпълнение на поръчката, да прави справки и във връзка с това да я подписва навсякъде,
където е необходимо, като пълномощното не е ограничено със срок.
За недоказани са приети твърденията на ищците, че действителните уговорки между
страните по делото не са били за покупко-продажба на имотите, а са били за предоставяне на
18.09.2013г., непосредствено преди нотариалната сделка, от ответното дружество на ищеца
Л.М. в заем на сума в размер на 60 000лв., при условие, че ищците прехвърлят на ответното
дружество собствеността върху процесните имоти, като при невръщане на заемната сума в
уговорения срок ответното дружество ще се разпореди с продаваемите имоти както намери
за добре за погасяване на отпуснатия заем. Прието е, че за установяването на тези твърдения
са недопустими свидетелски показания, тъй като ответното дружество изрично се е
противопоставило на допускането им, а ищците не са представили нито обратно писмо, нито
писмени доказателства, изходящи от насрещната страна, правещи вероятно твърдението им
за привидност на изразеното от тях съгласие в договора за покупко-продажба и прикриващо
твърдените от тях отношения, нито са представили писмени доказателства за реално
получаване от ответното дружество на сумата 60 000лв. Не е начало на писмено
доказателства запазеното право на ползване от ищеца Л.М. в нотариалния акт, тъй като не
съставлява изявление по чл.165, ал.2 ГПК. Не се откриват елементи на начало на писмено
доказателство и в предоставеното малко след сключване на договора за покупко-продажба
от управителя на ответното дружество пълномощно в полза на ищеца Л.М..Допуснати са
свидетели и на двете страни за установяване, респ. за опровергаване на твърдението на
ищците, че след сключване на договора за покупко-продажба, при проведен разговор с негов
представител, ответното дружество е проявило склонност да прехвърли обратно имотите на
ищците, но при заплащане на сумата от 120 000лв., за което е поддържано да е индиция за
твърдените действителни отношения между страните по делото, различни от изповядания от
нотариуса договор за покупко-продажба.Прието е, че тези твърдения не са установени от
показанията на свидетеля на ищците В. М., тъй като в основната си част същите не са преки,
а съставляват преразказ на казаното му от ищеца Л.М., а по отношение на единствения
случай, за който свидетелят е очевидец, показанията му са инциденти и лишени от
конкретност и пълнота.Крайните изводи са за недоказаност на твърдяната от ищците
нищожност на договора за покупко-продажба с ответното дружество, респективно е прието,
че договорът е валиден и е породил прехвърлителен ефект и с него ищците са загубили
правото си на собственост върху прехвърляемите имоти, а правото на собственост върху тях
е придобито от ответното дружество, поради което исковете за признаване на правото на
собственост на ищците са отхвърлени.
Прието е за безспорно и за установено, че за периода 2014-2018г. ответното дружество е
получило субсидии в общ размер 30 593.30лв. Недоказани са твърденията на ищеца Л.М., че
фактически е обработвал процесните ниви за периода 2014-2018г., а от показанията на св.Г.
Х. е прието за установено, че ищецът Л.М. е създал малинов масив в някои от процесните
ниви, както и, че той е правил периодично ремонт на създадената от него поливна система.
Ищецът е нямал право да получи субсидиите, които са изплатени на ответното дружество за
6
исковия период, като за това не е достатъчно фактическото обработване на процесните
ниви, тъй като нито се твърди, нито се установява за периода 2014-2018г. ищецът да е бил
регистриран като земеделски производител за процесните имоти, да е кандидатствал за
подпомагане по съответните схеми и мерки за този период и да е отговарял на условията да
получи субсидии. Респективно, независимо, че това пряко не е доказано, за ответното
дружество е било налице правно основание за получаване на субсидиите, тъй като, щом е
получило плащанията, за него са били спазени редът и сроковете за получаването им, като е
без значение, че извършването на селскостопанска дейност не е включена в предмета му на
дейност. Ето защо, е отхвърлен предявеният евентуален осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД.
При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се
констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост на изцяло обжалваното
решение.
При правилно определяне на предмета на делото, изведен от въведените твърдения и
заявения петитум, са разгледани точно предявените искове, липсва нарушение на
диспозитивното начало и са налице всички положителни, респективно липсват отрицателни
процесуални предпоставки.
Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва на изцяло
обжалваното решение само на поддържаните във въззивната жалба оплаквания за
неправилност, а именно следните:При постановяване на обжалваното решение били
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, грубо накърняващи
правото на защита на ищците, изразяващи се в оставяне без уважение на исканията им за
допускане на свидетели за установяване на твърдяната нищожност на договора за покупко-
продажба, „като прикриващ договор за заем, сключен в отклонение на изискванията на
чл.152 ЗЗД и предварително уговарящ обезпечение за връщане на заема, забранено от
закона“.В тази връзка е поддържано в актуалната практика на ВКС да е трайно прието, че
доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на
съглашението да се обезпечи връщането на получен заем, за да се заобиколи забраната на
чл.152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл.26, ал.1
ЗЗД, са допустими всички доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания, като са
посочени Решение № 148/22.10.2020г. по гр.д.№ 489/2020г., 4.г.о. и цитираните в него
Решение № 206/17.07.2012г. по гр.д.№ 824/2011г., 4.г.о. и Решение № 461/16.01.2012г. по
гр.д.№ 1206/2010г., 4.г.о.; Решение № 211/07.11.2017г. по гр.д.№ 4793/2011г., 4.г.о.,
Решение № 311/27.01.2020г. по гр.д.№ 3463/2018г., 4.г.о., Решение № 331/12.01.2016г. по
гр.д.№ 18**8/2015г., 3.г.о. и др.Оспорени са изводите, че от показанията на св.В. М. не се
установява във водените от ищците с представител на ответното дружество последното да е
проявило склонност за обратно прехвърляне на имотите, като извършени, без същите да
бъдат обсъдени в пълнота и взаимовръзка с останалия доказателствен материал.В
нарушение на съдопроизводствените правила не били обсъдени и дадените от св.Г.Х.
показания на свидетеля да е било известно, че ищецът Л.М. е „дал масива си“ като
7
обезпечение по паричен заем, както и, че не получава субсидии за тях „по същата причина,
тъй като новият собственик е трябвало да ги получава“.Противно на приетото в решението,
изплатените на ответното дружество субсидии са били дължими на ищеца, тъй като той е
имал запазено право на ползване върху продадените ниви и тъй като, както е установено от
показанията на св.Г.Х., той фактически ги е обработвал, като единствената причина ищецът
да се съгласи субсидиите да се получават от ответното дружество е с тях да се погасява
получения заем, а след като е прието за недоказано да е имало сключен валиден договор за
заем, получаването на тези суми от ответното дружество е било без годно правно основание.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен
спор се приема следното:
По отношение на главните положителни установителни искове за собственост, с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК:
От фактическа страна по делото не е било спорно, прието е и не се оспорва, поради което
следва да се възприемат следните фактически констатации: В периода 2003г.-2008г. с
договори за покупко-продажба, сключени по време на брака с ищцата Ст.М., ищецът Л.М. е
купил процесните осем недвижими имота, ниви, с индивидуализация по плана за
земеразделяне на с.П., Община С., П. област, с които ищците Л.М. и Ст.М. са се
разпоредили на 18.09.2013г. с договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален
акт за покупко-продажба № **, т. *, рег. № ****, н.д. № ***/****г. по описа на Нотариус С.
Н., рег. № *** на НК на РБ, с район на действие РС - Пловдив, вх.рег.№ *****/18.09.2013г.,
акт № ***, т.**, д. № *****/****г. на СВ - П., сключени с ответното дружество,
представлявано от М. М. А., като пълномощник на неговия управител и представляващ Б.
М. И., за посочената в нотариалния акт цена в размер на сумата 9560лв., която сума при
подписване на нотариалния акт ищците са заявили, че са получили изцяло и в брой от
купувача, като ищецът Л.М. си е запазил правото на ползване върху продаваемите имоти за
срок от 6 години, считано от датата на подписване на нотариалния акт, без задължение да ги
застрахова за срока на ползването, а ответното дружество е декларирало, че е запознато за
сключените договори за аренда за посочени в нотариалния акт три ниви.На 01.10.2013г.
управителят на ответното дружество Б. М. И. е упълномощила ищеца Л.М. да представлява
дружеството пред органите на управлението на Областна дирекция „З.“, Отдел „Местни
данъци и такси“, както и пред всички др. държавни, общински органи, учреждения,
институции и др., като подписва, да подава и да получава всички необходими документи и
т.н., вкл. да декларира факти и обстоятелства от значение за изпълнение на поръчката, да
прави справки и във връзка с това да я подписва навсякъде, където е необходимо, като
пълномощното не е ограничено със срок.
Спорът се концентрира върху изрично оспорените в жалбата мотиви за неоснователност на
въведения от ищците довод за нищожност на договорите за покупко-продажба за
процесните ниви, сключени на 18.09.2013г.с ответното дружество, като извършени при
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
недопускане на свидетели на ищците за установяване на твърденията за предварително
8
съглашение между страните по делото, които покриват хипотезата на чл.152 ЗЗД, в
необсъждане на доказателствения материал в неговата пълнота и взаимовръзка, както и като
необосновани.
В случая, въведените от ищците фактически твърдения за сключване на договора за
покупко-продажба от 18.09.2013г. за обезпечаване на друго съществуващо заемно,
правоотношение за сумата 60 000лв. между ответното дружество, като заемател, и ищеца
Л.М., като заемополучател, са за нищожност, поради заобикаляне на закона (а не поради
противоречие със закона).С оглед на тези твърдения доводът за нищожност на договора за
покупко-продажба е с правна квалификация чл.152, вр. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД (в какъвто см. е
даденото тълкуване в Решение № 135/12.12.2018г. по гр.д.№ 4288/2017г., 3.г.о. и цитираното
в него Решение № 226/08.12.02016г. по гр.д.№ 1349/2016г., 3.г.о.).
Основателни са оплакванията в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на свидетели на ищците за
установяване на въведените от тях фактически твърдения. Тъй като не се иска установяване
на съдържанието на твърдения договор за заем между ищеца Л.М. и ответното дружество и
не се претендират последиците от него, за установяване на сключването на договора за
покупко-продажба при твърдяното заобикаляне на закона няма ограничение на
доказателствените средства, респективно, за установяването му е неприложима забраната за
допускане на свидетелски показания в чл.164, ал.1, т.3 ГПК, а именно - за установяване на
договори на стойност над 5000лв., при изричното противопоставяне от ответното
дружество.
Следователно, като не е допуснал свидетели на ищците за установяване на фактическите
твърдения за сключване на договора за покупко-продажба при заобикаляне на закона,
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.Ето защо, са
допуснати, в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, и са разпитани пред въззивния съд по двама
свидетели на страните за установяване, респективно за опровергаване на тези твърдения.
По общото правило за разпределяне на доказателствената тежест, разпоредбата на чл.154
ГПК, съгласно която всяка от страните следва да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения, ищците носят доказателствена тежест за въведените от тях
конкретни фактически твърдения, на които основават довода си за нищожност на договора,
а именно за уговорки между тях и ответното дружество, които да покриват хипотезата на
чл.152 ЗЗД.Тъй като носят доказателствената тежест за тези факти, доказването на тези
твърдения от ищците е главно, поради което същото е необходимо да е пълно.За пълното
доказване съдебната практика на ВКС (Решение по гр.д.№ 4578/2015г., 4.г.о. и цитираните в
него Решение по гр.д.№ 921/2010г., 4.г.о. и Решение по гр.д.№ 502/2011г., 4.г.о. приема, че е
такова доказване, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден
релевантен за спора факт или обстоятелство; пълното доказване може да бъде осъществено
както чрез преки, така и чрез косвени доказателства; преките доказателства пряко,
непосредствено установяват обстоятелства, отнасящи се към основния факт; косвените
доказателства дават указание за основния факт само косвено, те установяват странични
9
обстоятелства, но, преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния
факт, като във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които
косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния
факт; всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено,
било на пряко доказателство; гражданският процес не въздига определени видове
доказателствени средства като по-значими или по-категорични в сравнение с другите; пълно
доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига да са несъмнено
установени, достоверни и да са в такава връзка с др. обстоятелства, че да се установява без
съмнение главният факт.
Преди всичко следва да се съобрази, че в договора за покупко-продажба от 18.09.2013г.
ищецът Л.М. си е запазил правото на ползване върху продаваемите ниви за срок от 6 години,
а няколко дни след сключването му управителят на ответното дружество го е упълномощила
безсрочно и с широка представителна власт да представлява дружеството.
За установяване, респективно за опровергаване на въведените от ищците фактически
твърдения са допуснати и разпитани свидетели и на двете страни.Така, в производството
пред първоинстанционния съд, гр.д.№ 2966/2019г. по описа на ПОС, с протоколно
определение в с.з. на 17.11.2020г. на ищците е допуснат един свидетел при режим на
довеждане за установяване на твърденията за фактическо обработване от ищеца Л.М. на
процесните ниви в периода 2014г.-2018г., както и им е допуснат и още един свидетел за
установяване на твърденията за проведените разговори от ищеца с представител на
ответното дружество за обратното им изкупуване при заплащане на сумата 120 000лв., като
за опровергаване на тези твърдения е допуснат един свидетел и на ответното дружество, а в
с.з. на 26.01.2021г. са разпитани доведените от страните общо трима свидетели : свидетелят
на ответното дружество – св.М.К., както и доведените двама свидетели от ищците- св. В. М.
и Г. Х., като св. Г.Х. е разпитан както за твърденията на ищците за фактическото
обработване на нивите от ищеца Л.М., така и за твърденията за разговорите за обратно
прехвърляне на нивите.В производството пред въззивния съд, възз.гр.д.№ 381/2021г. по
описа на ПАС, с протоколно определение в с.з. на 04.10.2021г. на всяка от страните са
допуснати по двама свидетели за установяване, респективно за опровергаване на въведените
от ищците фактически твърдения за сключване на договора за покупко-продажба при
заобикаляне на закона и в с.з. на 15.11.2021г. са разпитани доведените от страните общо
трима свидетели: свидетелят на ответното дружество – св.М. М. А., който не е бил
разпитван пред първоинстанционния съд, и двамата доведени от ищците свидетели, които са
същите лица, които вече са били разпитани пред първоинстанционния съд – св.Г.Х. и В. М..
От показанията на св.В. М. и Г.Х. пред въззивния съд се установява, че през 2013г. ищците
изпитвали финансови затруднения, търсели източници на финансиране и намерили такъв в
лицето на представлявано от стар познат на ищеца дружество „И. Е.“.От показанията на
св.В. М. пред първоинстанционния съд, който е с непосредствени възприятия за тези факти,
се установява, че един ден през 2019г., в кантората на адв.Ив.Д., ищецът Л.М. провел
телефонен разговор с лице на име М., което настоявало ищецът да му върне сумата
10
120 000лв., а пред въззивния съд свидетелят В. М. си спомня и подробно описва друг
случай, когато един ден през 2013г., ищецът получил една сума пари, за която ищецът казал
на свидетеля, че е 60 000лв., от едно лице, малко по-ниско от ищеца и с малко по-дълга коса,
за което ищецът казал на свидетеля, че се казва М..Свидетелят В. М. не можа да уточни пред
въззивния съд нито денят и часът, нито дори сезонът през 2013г., когато е станало
предаването на парите, не помни какви са били банкнотите, както и не разпозна св.М. М. А.
при допуснатата от въззивния съд между двамата свидетели очна ставка. От ответното
дружество е проведено следното насрещно доказване:Св.М.К., представител на управителя
на ответното дружество Б.И., заявява пред първоинстанционния съд, че не знае да са водени
с ищеца разговори за изкупуване или откупуване на земя в С., както и не знае управителят
на ответното дружество да е натоварило г-н А. да води разговори с ищеца, че ще му върне
земята, ако му плати парите с лихвите, нито знае да е водена електронна кореспонденция
между ищеца и г-н А..Св.М. А., баща на управителя на ответното дружество, пълномощник
на ответното дружество при сключване на процесните договори за покупко-продажба,
заявява пред въззивния съд, че не е предоставял пари на ищеца и съпругата му, че никога,
по никакъв повод, с тях не са били водени преговори за предоставяне на заем, а
отношенията между страните по делото били по повод договорите за покупко-продажба,
като имало идея за съвместен проект за орехова градина, който не се осъществил. Нито един
от двамата свидетели на ищците, Г.Х. и В. М., не е с преки и непосредствени възприятия за
твърдените от ищците предварителни уговорки между страните по делото за сключване на
договора за покупко-продажба при заобикаляне на закона, а именно за сключването му за
обезпечаване изпълнението на задължението на ищеца Л.М. по договор за заем с ответното
дружество, като за тях показанията на тези свидетели се основават на разказаното им от
ищците.Ето защо, за тези обстоятелства, като неубедителни и неподкрепени от другите
данни по делото, показанията им не се кредитират.
При съвкупна преценка на посочените доказателствени средства се приема да не може да се
направи категоричен извод, че са се осъществили твърдените от ищците предварителни
уговорки между страните, покриващи хипотеза на чл.152 ЗЗД.Не е проведено пълно главно
доказване, че преди сключване на договора за покупко-продажба между ищеца Л.М. и
ответното дружество е бил сключен договор за заем и не е доказано постигането на
предварителна уговорка между страните, че при връщане на заетата сума, продадените
имоти ще бъдат върнати на ищците.От доказателствената съвкупност по делото не може да
изключи действителните правоотношения между страните да са били именно тези, които са
оформените в нотариалния акт за покупко-продажба, като не може да се изключи
възможността страните по делото да са желаели прехвърляне на собствеността върху
процесните имоти, както е напълно възможно, наред с продажбеното, страните да са имали
и други правоотношения, напр. по договор за съвместна дейност, в какъвто смисъл са
въведените възражения в отговора на ИМ и дадените показания на св.М.А..
Налага се извод, че допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения не се
отразяват на правилността на оспорените изводи за неоснователност на довода за
11
нищожност.Следователно, сключената между страните разпоредителна сделка е валидна,
поради което е породила вещно - правен ефект и е прехвърлила правото на собственост на
ищците върху ответното дружество.
При съвпадане с крайните изводи за неоснователност на предявените главни положителни
установителни искове за собственост и за отхвърлянето им, решението в тази обжалвана
част се потвърждава.
По отношение на предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1
ЗЗД:
Във фактическия състав на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, какъвто е случаят, са следните кумулативни
предпоставки: предаване на нещо от ищеца, получаването му от ответника и начална липса
на основание за предаването и получаването.
В случая не са налице предпоставките на фактическия състав на претендираното от ищеца
материално право, тъй като не са въведени фактически твърдения за предаване на сумата от
ищците и приемането й от ответното дружество, поради което е безпредметно обсъждането
дали е налице правно основание за това имуществено разместване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за процесното парично вземане са
въведени от ищците твърдения и по делото е установено, че същото представлява получени
от ответното дружество субсидии по линия на държавното подпомагане от ДФ „З. за
периода 2014-2018г., а ищците не са въвели твърдения и не се установява да са подавали
заявления и да са отговаряли на всички условия за получаване на субсидии от ДФ“З.“ за
този период, следователно за тях не е имало правно основание за получаването им.
Ето защо, предявеният кондикционен иск с правно основание чл.55,ал.1, т.1 ЗЗД с предмет
получените от ответното дружество субсидии от ДФ „З.“ за периода 2014-2018г. е
неоснователен и правилно е отхвърлен.
По тези съображения, при съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, като
законосъобразно, обжалваното решение се потвърждава.
Отговорност за разноски:С оглед този инстанционен резултат, въззивниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответното дружество направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд в размер на 6000лв., доказани с фактура и платежно
нареждане на л.32 и 33.
Мотивиран от това, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260495/06.04.2021г., постановено по гр.д.№ 2966/2019г. по
описа на ОС - Пловдив, с което се отхвърлят предявените от ЛЮБ. П. М., ЕГН **********,
и СТ. Н. М., ЕГН **********, против „И. Е.“ ЕООД, ЕИК *********, главни положителни
установителни искове за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на „И. Е.“ ЕООД, че ЛЮБ. П. М., ЕГН **********, и СТ. Н. М.,
12
ЕГН **********, са собственици, при равни дялове, на ниви, съставляващи имоти №№
*****, ******, ******, ******, ******, ******, ****** и ******, всички находящи се в
землището на с.П., Община С., област П., поради нищожност на осн.чл.152, вр. чл.26, ал.1,
пр.2 ЗЗД, като сключени при заобикаляне на закона, разпоредбата на чл.152 ЗЗД, на
договорите за покупко-продажба от 18.09.2013г., обективирани в нотариален акт № **, т. *,
рег. № ****, н.д. № ***/****г. по описа на Нотариус С. Н., отхвърля се предявеният от
ЛЮБ. П. М., ЕГН **********, евентуално съединен, осъдителен иск, с правно основание
чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, против „И. Е.“ ЕООД, ЕИК *********, за парично вземане в размер на
30 593.30лв., получени от „И. Е.“ ЕООД субсидии от ДФ „З.“ за периода 2014г.-2018г.,
индивидуализирани в молба, вх.№ 5391/14.02.2020г., осъжда се ЛЮБ. П. М. да заплати на
„И. Е.“ ЕООД разноски по делото в общ размер 2264.91лв., в т.ч. адвокатско
възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1/2004г. - 2254.91лв., поради
основателност на възражението му за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 5000лв., и се осъжда СТ. Н. М. да заплати на „И. Е.“ ЕООД
разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1/2004г. -
807.11лв., поради основателност на възражението й за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв.
ОСЪЖДА ЛЮБ. П. М., ЕГН **********, и СТ. Н. М., ЕГН **********, да заплатят на „И.
Е.“ ЕООД, ЕИК *********, направените разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд в размер на 6000лв.(шест хиляди лева).
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13