Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.01.2014г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд XІ-ти граждански състав
На 13 януари 2014 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
Л.Р.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№65 по описа на 2013 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба и доп. ИМ
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София против „ТОП ТРАНС”ЕООД гр.Ямбол и Г.Т.Д., с
която се претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено /съгласно доп.уточнение в с.з. на 27.11.2013г./, че ответниците му
дължат солидарно сумите, както следва:
52000 евро –главница; 5678,48 евро-договорна лихва за периода
21.05.2010г.-21.05.2012г.; 7222,49 евро- лихва върху просрочената главница за
периода 21.05.2010г.-21.05.2012г. и 5286,66 евро- наказателна лихва при
просрочие за периода 21.05.2010г.-21.05.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.05.2012г. до окончателното й изплащане и разноските
направени в заповедното производство.
Съгласно Определение
от 20.06.2013г. по т.д.№75/2013г. на ЯОС, към настоящото т.д. №65/2013г.
е присъединено за общо разглеждане т.д.№75/2013г. на ЯОС. Последното е
образувано също по искова молба на горепосочената банка с пр. осн. чл.422 ГПК,
с която се претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено /съгласно доп.уточнение в с.з. на 27.11.2013г./, че И.Д.Д. дължи
солидарно с горепосочените двама ответници сумите, както следва: 52000 евро –главница; 5678,48 евро-договорна
лихва за периода 21.05.2010г.-21.05.2012г.; 7222,49 евро- лихва върху
просрочената главница за периода 21.05.2010г.-21.05.2012г. и 5286,66 евро-
наказателна лихва при просрочие за периода 21.05.2010г.-21.05.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2012г. до окончателното й
изплащане и разноските направени в заповедното производство.
Твърди се, че в ЯРС е било образувано ч.гр.д.
№1400/2012г., по реда на чл. 417 от ГПК, по заявление на ищеца срещу
ответниците за изпълнение на парично задължение, по което е била издадена
Заповед №913/23.05.2012г. Твърди се, че тъй като ответниците са възразили срещу
издадената заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на исковете. Ищецът твърди, че между страните по делото е бил
сключен Договор за банков кредит №118/08.06.2007г., като са били подписани, към
същия между страните Анекс №1/14.05.2008г.; Анекс №2/11.05.2009г.; Анекс
№3/30.05.2009г.; Анекс №4/08.04.2010г. и Анекс №5/30.04.2010г., по силата на
които ищецът е предоставил на длъжниците „ТОП ТРАНС”ООД гр.Ямбол /понастоящем
преобразувано в „ТОП ТРАНС”ЕООД гр.Ямбол/, И.Д.Д. и К.Г. Д. /починал преди
подаването на заявлението в съда, по отношение на който Заповедта по чл.417 ГПК
е обезсилена от ЯРС/ кредит с максимален размер от 52000 евро. Твърди се, че по
силата на горецитираните Анекси с №№ от 2 до 5, като трето задължено лице към
банката е встъпила и ответницата Г.Д.. Твърди се, че в нарушение на договорните
си задължения, въпреки че крайният срок за погасяване на кредита е настъпил на
09.05.2011г., ответниците не са изпълнили поетите с договора и анексите
задължения за погасяването му, поради което е налице правен интерес от
предявяване на исковете. Претендират се и направените по делото разноски.
В писмен отговор и доп. отговор, ответницата Д.
възразява, че иска е неоснователен. Оспорва, че между нея и банката ищец е бил
сключен договор за кредит, както и че следва да отговаря за отпуснатия на
дружеството ответник кредит от 52000 евро. Твърди, че не е подписвала сочените
от ищеца Анекси с №№1,4, и 5, че те не са съгласувани с нея, и че тя не е
страна по тях. Сочи се, че подписът на Д. фигурира само е единствена в Анекси с
№№ 2 и 3. Счита, че с оглед липсата на неин подпис по Анекси с №№ 4 и 5 самият
кредитор не е изявил воля да запази правата си по отношение на нея като
солидарен длъжник. Твърди се, че след подписване на последните два анекса Д. е
загубила качеството си на солидарен длъжник и не следва да бъде ангажирана
отговорността й спрямо банката за процесните суми. Сочи също, че с решението на
ОС на ответното дружество за освобождаването й като съдружник, тя е била
освободена и от отговорност. Претендира отхвърляне на исковата претенция по
отношение на нея и присъждане на разноски по делото.
В писмен отговор, ответникът Д. възразява, че иска е
неоснователен.Твърди, че договора и анексите, посочени от ищеца не са
представени с ИМ и че не може да установи дали е подписвал същите, като
солидарен длъжник. Твърди, че по делото не са представени доказателства и
относно това, каква част от договорения кредит е бил усвоен реално и каква част
от него е била погасена.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът „ТОП
ТРАНС”ЕООД гр.Ямбол, не е депозирал писмен отговор на ИМ.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Ответниците чрез своите пълномощници, оспорват
исковата претенция и претендират отхвърлянето й, както и присъждане на
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от ч.гр.д. №1400/12г. на ЯРС, същото
е образувано по заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК против „ТОП ТРАНС”ООД гр.Ямбол, Г.Т.Д. ***, И.Д. *** и К. Г. Д. ***.
Към заявлението са били представени извлечение от счетоводните книги на
банката, както и Договор за кредит №118/08.06.2007г., и последвалите анекси по
него: Анекс №1/14.05.2008г.; Анекс №2/11.05.2009г.; Анекс №3/30.05.2009г.;
Анекс №4/08.04.2010г. и Анекс №5/30.04.2010г. Заявлението е било уважено от
съда, като с разпореждане от 23.05.2012 г. е била издадена Заповед за
изпълнение №913/23.05.2012 г., с която съдът е разпоредил длъжниците да
заплатят солидарно на кредитора сумата от 52 000 евро – главница,
5 678.48 евро- договорна лихва за периода 21.05.2010 г. – 21.05.2012 г.,
7 222.49 евро – лихва върху просрочена главница за периода 21.05.2010 г. –
21.05.2012 г., 5 286.66 евро – наказателна лихва за периода 21.05.2010 г.
– 21.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
22.05.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2 745.50
лв. – разноски в заповедното производство. Допуснато е незабавното изпълнение на Заповедта и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист. Срещу
заповедта ответниците „ТОП ТРАНС”ООД гр.Ямбол
и Г.Т.Д. са подали възражения по чл.414 ГПК на 25.02.2013г., че не
дължат присъдените суми, а ответникът И.Д.Д. е подал възражението си по чл.414 ГПК на 26.02.2013г.
След справка в
ТР-р на АВ, се установява, че след депозиране на възражението по чл.414 ГПК от „ТОП ТРАНС”ООД гр.Ямбол, чрез управителя
му Г.Т.Д., последната е прехвърлила дружествените си дялове на ответника И.Д.Д.,
като дружеството от ООД е преобразувано в ЕООД с управител И.Д., като
вписването в ТР-р е извършено на 18.03.2013г., а основанието за вписване е
възникнало на 11.03.2013г.
Поради факта, че
длъжникът К. Г. Д. е починал преди подаване на заявлението в съда, т.е. е била
налице липса на надлежна страна-длъжник, ЯРС с Определение от 27.02.2013г. е
обезсилил заповедта си, само в частта касаеща
този длъжник и е прекратил производството по делото по отношение на
същия.
Видно от представения по делото писмен Договор
за револвиращ банков кредит №118/08.06.2007г., същият е бил сключен между банката-
ищец от една страна, като кредитор и от друга: „ТОП ТРАНС”ООД гр.Ямбол –
кредитополучател, И.Д.Д.- солидарен длъжник и К. Г. Д. –солидарен длъжник, като
размера на договорения кредит е бил 52000 евро, а крайният срок за погасяване на главницата е бил
определен, както следва: на 08.04.2008г.-13500 евро, на 08.05.2008г.-4000 евро
и на 08.06.2008г.-34500 евро. Този срок е бил удължаван с последващите договора
Анекс №1/14.05.2008г.; Анекс №2/11.05.2009г.; Анекс №3/30.05.2009г.; Анекс
№4/08.04.2010г. и Анекс №5/30.04.2010г., като съгласно последния, главницата е
следвало да бъде погасена, както следва: на 09.04.2011г.-15000 евро и на
09.05.2011г.-37000 евро. В чл.4.1 от Договора е определена договорната лихва за
ползването на главницата, а съответно в т.4.2 надбавката върху редовния дълг
при просрочие на лихва по т.11.2.2 или на главница по т.11.2.1.1 от ОУ, а в
т.4.3 надбавките върху просрочена по т.11.2.1.2, при просрочие на главница по
т.11.2.1 и/или лихва и главница по т.11.2.3. от ОУ. В Анекс №1/14.05.2008г.,
подписан между същите страни, освен
продължаване на срока на договора е била договорена промяна и в т.4.3. С
подписването на Анекс №2/11.05.2009г. и Анекс №3/30.05.2009г., ответницата Г.Т.Д. е встъпила, като трето задължено лице за
задълженията на „ТОП ТРАНС”ООД гр.Ямбол по
Договор за револвиращ банков кредит №118/08.06.2007г. и Анекс №1 към същия. В Анекс №3 е била
договорена промяна и в цената на кредита- §4 и срока на договора-§1, както и че
в сила ще бъдат ОУ в сила от 08.12.2008г. Върху този анекс Д. се е подписала,
освен като съдружник в „ТОП ТРАНС”ООД гр.Ямбол, но и в качеството си на трето
задължено лице. Върху Анекс №4/08.04.2010г. и Анекс №5/30.04.2010г., с които
отново е продължен срока на договора, макар и да фигурира името на ответницата Д.-
липсва подпис на последната. Видно от Анексите, в тях изрично е записано, че
всички останали условия на Договор за револвиращ банков кредит
№118/08.06.2007г. и всички анекси към него остават без промяна.
Като доказателство по делото ищецът е
представил Справка за задълженията по Договор за кредит от към 15.04.2013г.
По искане на ответника по делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на ВЛ е посочено, че на
05.06.2008г. са били усвоени 13500 евро по договора, с което /съгласно
посоченото в табл.1 към заключението/ е бил достигнат максималния допустим
размер за ползване на суми по договора -52000 евро., а след тази дата няма
постъпления, които да са отчетени като погасяване на главницата. Предвид това
ВЛ посочва, че дължимия размер на главницата по договора е 52000 евро. ВЛ е
посочило, че първата не погасена вноска представляваща договорна лихва върху
главницата е с вальор 21.05.2010г., като начислените и неизплатени редовни
лихви по чл.4.1 от Договора са в размер на 5678,48 евро. Видно от заключението
размерът на наказателната лихва по чл.4.2 от Договора е 5286,67 евро, а
размерът на лихвата по чл.4.3 от договора е 7222,49
евро, от които: 2190,38 евро- наказателна лихва върху главницата 15000 евро, за
периода 09.04.2011г.-22.05.2012г. и 5032,11 евро-
наказателна лихва върху главницата 37000 евро, за периода 09.054.2011г.-
22.05.2012г. Заключението не се оспори от страните по
делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, същият
е предявен с оглед установяване на твърдяно вземане на ищеца към ответниците за
суми по сключен между тях Договор за банков кредит №118/08.06.2007г., и Анекс №1/14.05.2008г.;
Анекс №2/11.05.2009г.; Анекс №3/30.05.2009г.; Анекс №4/08.04.2010г. и Анекс
№5/30.04.2010г. към същия. За сумата е подадено заявление по ч.гр.д.1400/2012
на ЯРС и е издадена заповед по чл.417 ГПК срещу ответниците. Последните са
възразили срещу заповедта по см. на чл.414 ГПК, което обуславя правния интерес
от предявяване на иска.
По безспорен начин се установи, че по
силата на Договор за банков кредит №118/08.06.2007г. и Анекс №1/14.05.2008г.; Анекс
№2/11.05.2009г.; Анекс №3/30.05.2009г.; Анекс №4/08.04.2010г. и Анекс
№5/30.04.2010г. към същия ищецът е предоставил на ответното дружество, в
качеството му на кредитополучател сума в размер на 52000 евро. Видно от
заключението на ССЕ на 05.06.2008г. са били усвоени последните 13500 евро по
договора, с което /съгласно посоченото в табл.1 към заключението/ е бил
достигнат максималния допустим размер за ползване на суми по договора -52000
евро, като след тази дата няма постъпления, които да са отчетени като
погасяване на главницата. Въпреки дадената от съда възможност,
кредитополучателят и солидарно отговорните трети задължени лица: И.Д.Д.-
подписал договора и анексите към същия и Г.Т.Д.- задължила се към ищеца с
подписването на Анекс №2/11.05.2009г.
и Анекс №3/30.05.2009г., не представиха
доказателства да са изправна страна по договора, респ. да са изпълнил точно
задълженията си по същия и да не дължат на ищеца сочените в исковата молба
суми, предмет и на Заповед №913/23.05.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№1400/2012г. по описа на ЯРС. От заключението на ССЕ се
установява, че дължимите по договора суми, съвпадат напълно с ищцовата
претенция.
Неоснователно е оспорването на ответницата
Д., че не дължи сумите, тъй като не е сключвала процесния договор, а с
неполагане на подпис върху Анекс №4/08.04.2010г. и Анекс №5/30.04.2010г., е
отпаднала солидарната й отговорност за задължението на дружеството ответник. С
подписването на Анекс №2/11.05.2009г. и
Анекс №3/30.05.2009г., Д. изрично се е съгласила като трето задължено
лице да отговаря солидарно за задължението на „ТОП ТРАНС”ЕООД гр.Ямбол към банката ищец, при условията на Договор за револвиращ банков кредит №118/08.06.2007г. и
подписаните към него анекси. Неподписването на следващите два анекса с №№4 и 5
не освобождава тази ответница от задължението й към банката. В същите изрично е
отбелязано, че всички останали условия
на Договор за револвиращ банков кредит №118/08.06.2007г. /т.е. тези
които не са техен предмет/ и всички анекси към него, остават без промяна. Т.е.
налага се извода, че макар и Д. да не е подписала тези два анекса, кредиторът е
запазил своите права срещу нея и не е налице, твърдяното от ответницата прекратяване
на стария дълг и заместването му с нов, за който тя не носи солидарна
отговорност.
Ето защо, съдът счита, че предявеният по
делото иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, включително за присъдените разноски в заповедното
производство, като се приеме
за установено по отношение на ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца,
както следва: 52000 евро –главница;
5678,48 евро-договорна лихва за периода 21.05.2010г.-21.05.2012г.; 7222,49
евро- лихва върху просрочената главница за периода 21.05.2010г.-21.05.2012г. и
5286,66 евро- наказателна лихва при просрочие за периода
21.05.2010г.-21.05.2012г., произтичащи от
Договор за банков кредит №118/08.06.2007г., Анекс №1/14.05.2008г.; Анекс
№2/11.05.2009г.; Анекс №3/30.05.2009г.; Анекс №4/08.04.2010г. и Анекс №5/30.04.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2745,50лв.-
разноски, за които суми е
издадена Заповед №913/23.05.2012г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. №1400/2012г. по описа на ЯРС.
Ищецът е
направил искане за заплащане на разноски, което съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК
е основателно и следва ответниците да му заплатят съдебно-деловодни разноски за тази
инстанция в размер на 3060,50 лв., в т.ч. платена ДТ при
образуване на делото в размер на 2745,50лв. /останалите 2% от ДТ са присъдени
на ищеца в заповедното производство/, 310лв.-възнаграждение за ВЛ и 5лв.- ДТ за
съд. удостоверение.
Водим
от изложеното, Я О С
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че съществува
вземането на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с ЕИК-********* срещу ответниците
„ТОП ТРАНС”ЕООД гр.Ямбол с ЕИК-*********, Г.Т.Д., ЕГН-********** *** и И.Д.Д. ***,
к-с ”Д.....” бл.... вх....ет... ап....., и ответниците дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София с
ЕИК-********* сумите, както следва:
52000 евро –главница; 5678,48 евро-договорна лихва за периода
21.05.2010г.-21.05.2012г.; 7222,49 евро- лихва върху просрочената главница за
периода 21.05.2010г.-21.05.2012г. и 5286,66 евро- наказателна лихва при
просрочие за периода 21.05.2010г.-21.05.2012г., произтичащи
от Договор за банков кредит №118/08.06.2007г., Анекс №1/14.05.2008г.; Анекс
№2/11.05.2009г.; Анекс №3/30.05.2009г.; Анекс №4/08.04.2010г. и Анекс
№5/30.04.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 2745,50лв.- разноски, за които суми е издадена Заповед №913/23.05.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. №1400/2012г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „ТОП ТРАНС”ЕООД гр.Ямбол, Г.Т.Д. и И.Д.Д. да
ЗАПЛАТЯТ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София направените по делото разноски в
размер на 3060,50лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: