РЕШЕНИЕ
№ 1048
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110126098 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск от Фирма - гр. С. против СТ. АС. М. с ЕГН
********** за сумата от 1 623.56 лв., представляваща главница за предоставени ВиК услуги
по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни
води, по фактури за периода 26.07.2019г.-27.11.2020г., в имот в гр. С., ж.к. Д. 1, бл. **,
вх.**, ет.**, ап.**, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
10.03.2021г. до плащането и сумата от 239.09 лв. – мораторна лихва за периода 26.082019г.-
27.11.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.03.2021г. по
ч.гр.д. № 14153/2021г. на СРС, 77 състав.
Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
Ищецът твърди, че между Фирма и ответника са налице трайно установени фактически
отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. Ищецът сочи, че по силата на чл.8 от
Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба №4), получаването
на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. С оглед на това, правоотношенията между страните били
регламентирани от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
ВиК оператор Фирма Ищецът твърди, че по силата на Общите условия ответникът има
качеството на потребител на ВиК услуги за посочения в заповедта за изпълнение имот в гр.
С., ж.к. Д. 1, бл. **, вх.**, ет.**, ап.**, като наемател на общински имот, собственост на
Столична община и е длъжен да заплаща потребените ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране. Твърди се, че за този имот е окрита съдебна сметка № **********
към клиентския номер, като за периода 26.07.2019г.-27.11.2020г. на база отчетените
показания и в изпълнение разпоредбите на Общите условия ищецът е издавал ежемесечни
фактури за потребените и начислени ВиК услуги за имота.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
1
Приети са заключения на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
Приложено е ч.гр.д № 14153/2021г. на СРС.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен такъв. Преди
откритото съдебно заседание е постъпило становище от ответника, с което се оспорват
основанието и размера на иска. Възразява се, че между страните липсва облигационно
правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги. Оспорват се количествата и
стойността на доставените такива. Направено е и възражение за погасяване вземанията по
давност.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1/ по иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на питейна вода, обема на реално доставената на ответника такава за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и спиране или
прекъсване на давността и 2/ по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва
– че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както
и че размера на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума. В тежест на
ищеца е да докаже и спиране или прекъсване на давността.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1,вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със
сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение
по чл. 414 ГПК от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете са неоснователни.
Ответникът е обосновал възражението си по чл. 414 ГПК, като е оспорил вземанията
по основание и размер и е релевирал възражение за давност. Освен това, със становище
преди първото по делото открито съдебно заседание е изразил отново оспорване на
предявените искове. Предвид на това, с окончателния доклад по делото съдът е приел, че
дори и при липсата на подаден в срок отговор по чл. 131 ГПК, всички правопораждащи
елементи на вземането следва да бъдат доказани от ищеца в условията на пълно и главно
доказване.
Ответникът оспорва да е в договорни отношения с ищеца по договор за доставка на
ВиК услуги.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги. Съгласно чл.193 от
Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и
канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според § 1,
ал.1, т.2, б. „а“ и б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. ДВ. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и
канализационните (ВиК) услуги по чл.1, ал.1 от Закона са юридически или физически лица -
2
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги
или на имоти в етажната собственост. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), предвиждаща, че потребители
на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти,
от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /в този смисъл е и чл.2,
ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и
ал.3 от Наредбата.
Видно от представените по делото Заповед от 03.04.1989г., Договор за отдаване под
наем на държавен недвижим имот от 03.04.1989г., Акт № 1846 за частна общинска
собственост, Заповед на Кмета на район Искър за изземване на имота, молби от ответницата
от 30.03.2021г. и 21.04.2021г., в периода от датата на настаняване 03.04.1989г. поне до
датата на последната й молба за отмяна разпореждането за изземване на имота - 21.04.2021г.
ответницата СТ. АС. М. е ползвала процесния имот – частна общинска собственост по
силата на настанителна заповед и договор за наем на общински имот. Установява се, че със
Заповед № 808/19.07.2012г. на Кмета на Район Искър наемното правоотношение със СТ. АС.
М. е прекратено. Видно от цитираните Заповед за изземване на имота и молби от
ответницата, тя е продължила да ползва имота и в периода след издаване заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение и да заплаща, макар и със забава наемно
възнаграждение за ползването на имота.
С оглед на това се налага извод, че като ползвател на имота, ответницата има
качеството потребител на ВиК услуги и като такъв е обвързан от облигационни отношения с
ищеца по доставка на ВиК услуги в този имот и дължи заплащането на стойността им в
сроковете, определени в Общите условия. Законът не поставя изискване за сключване на
индивидуален писмен договор с потребителите, поради което липсата на такъв не се
отразява на извода за наличието на облигационни отношения между страните.
По делото не са доказани, обаче, количествата потребени в имота ВиК услуги за
процесния период. По силата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, в кръга на водоснабдителните и канализационни услуги се
включват и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи. Извършваната от
ответното дружество услуга водоснабдяване включва последователно извършващи се
дейности, завършващи с доставяне на вода в имотите на потребителя чрез водопроводни
отклонения, съгласно чл.5 от посочената по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004г. На основание
чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, от откриване на партидата и през
целия процесен период доставените ВиК услуги са начислявани служебно – на база 3-ма
обитатели, съгласно чл. 39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. и в течение на времето
базата е увеличавана на основание 39, ал.6 от Наредбата. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че такова начисляване е допустимо по изключение, когато потребителят е без
водомер.
3
Така установеното дава основание на съда да приеме, че исковете са неоснователни.
Безспорно е по делото и се установява от заключението на СТЕ, че процесния имот е
водоснабден. В чл. 39 от приложимата в отношенията между страните Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи са регламентирани начините за определяне
на изразходваните количества вода. Принципът е, че изразходваните количества вода се
определят въз основа отчетените количества вода, преминали през общия водомер
/водомерът на водопроводното отклонение/ и въз основа показанията на индивидуалните
водомери. Според една от хипотезите - по чл. 39, ал.3 от Наредбата, по изключение в
случаите, когато сградната водопроводна инсталация е проектирана така, че индивидуални
водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното
количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно
броя на обитателите на жилищата. За техническата невъзможност за монтиране на
индивидуални водомери и броя на обитателите на всеки обект се съставя протокол,
подписан от оператора и от упълномощения представител на етажната собственост. Според
друга хипотеза – тази на чл. 39, ал.4 в обекти с повече от един потребител, в които
индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода
след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределя, както следва: 1. отчитат
се преминалите количества вода през общия водомер; 2. отчитат се преминалите количества
вода през индивидуалните водомери; отчитането по т. 1 и 2 се извършва съгласно ал. 2, т. 1;
3. за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на
чл. 39, ал. 5 и 6; 4. разликата между данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3
количества вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества, определени в
т. 2 и 3; 5. определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се
начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5.
Съгласно чл. 39, ал.5 от Наредбата, по изключение се допуска за потребители, които
нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както
следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател.
Т.е. видно е от цитираните разпоредби, че за липсата на индивидуален водомер, когато
това се дължи на техническа невъзможност, следва да се състави съответният протокол,
какъвто по делото липсва. Освен това, от буквалното съдържание на разпоредбата на чл. 39,
ал.5 се налага извод, че за да са налице предпоставките за такова служебно начисляване на
количества вода е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – липса на
монтиран водомер на водопроводното отклонение /общ водомер по см. на чл. 11, ал.2, изр 2
от Наредбата/ и липса на индивидуален водомер. В случая не се твърди и не се установява
липса на общ водомер на сградата етажна собственост.
Ищецът не е основал исковете си на твърдения за осъществяване на някой от
горепосочените юридически състави –т.е. за начисляване на дължимите суми служебно – на
база осъществяване на предпоставките на някой от предвидените юридически състави за
това, поради което и те са останали извън предмета на делото и респективно – извън
предмета на доказване. Видно е, че за някои от тези състави задължения съществуват и за
ищцовото дружество и неизпълнението на тези задължения ще води до извод за
неосъществен такъв състав и респ. – за извод за неправилно начисляване на дължимите
суми. Исковете са основани единствено на твърдения за реално отчитане на потребени
количества вода, като не са въведени твърдения за начисляване на количества ползвани ВиК
услуги при наличието на фактически състави, съставляващи изключения от общия случай -
изразходваните количества вода и респ. – стойността им да се определят въз основа
отчетените от водомерите количества. Ищецът не е твърдял и по делото не са представени
доказателства кое от изключенията е налице – дали се касае за техническа невъзможност за
поставяне на индивидуален водомер, което следва да е удостоверено с нарочно съставен
протокол между оператора и представител на етажната собственост, какъвто по делото
4
липсва, дали се касае до липса както на общ водомер, така и на индивидуални, или до
бездействие на потребителя да постави индивидуален водомер, като последната хипотеза е
най-малко възможна с оглед обстоятелството, че по делото няма спор и се установява от
вещото лице, че сградата е присъединена към водоснабдителната мрежа на „Софийска вода“
АД. Последното е така, защото съгласно разпоредбите на Наредбата – чл. 14 и сл. при
присъединяване на сградата към водоснабдителната система на оператора се подписва
предварителен договор, в който се посочват и броя и местоположението на индивидуалните
водомери. Т.е. обективно невъзможно е в процесния имот да не е имало никога
индивидуален водомер. Съгласно чл. 11, ал.4 от Наредбата, при сгради - етажна собственост,
и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя
индивидуални водомери. Според ал.5 доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Съгласно чл. 34а,
ал.4 операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите,
която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по
ал. 2, монтаж и пломбиране. Видно е, че поставянето на ондивидуален водомер е както
задължение на потребителя и е за негова сметка, така е задължение и на оператора. По
делото не се установи каква е причината за начисляване за апартамента на ответницата
количества вода по реда на чл. 39, ал.5 от Наредбата, поради което за съда е невъзможно да
прецени кой фактически състав подлежи на проверка, респ. – да направи обоснован извод, че
изразходваните от ответницата количества вода са начислени съобразно действащите
нормативни изисквания.
При така изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават
предявените искове – издаване на фактури за стойността на потребените и начислени
количества ВиК услуги на база отчетени показания - и с оглед на това – при така очертания
предмет на доказване по делото, от събраните доказателства не могат да се направят изводи
за законосъобразно служебно начисляване на ползвани количества ВиК услуги в процесния
период, т.е. ищецът не е доказал пълно и главно обстоятелствата, включени в основанието
на предявения иск за главница, поради което той подлежи на отхвърляне.
Като обусловен от него, на отхвърляне подлежи и предявения иск за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника се дължат
направените разноски. Той е бил представляван безплатно от адвокат, поради което ищецът
следва да бъде осъден на основание чл. 38, ал.2 ЗА да заплати на адв. Николай Илчев Илчев
с ЕГН **********, САК, сумата от 360.39 лв. за исковото производство и 300 лв. за
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от Фирма - гр. С. против СТ.
АС. М. с ЕГН ********** за установяване вземания на ищеца за сумата от 1 623.56 лв.,
представляваща главница за предоставени ВиК услуги по доставяне на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, по фактури за периода
26.07.2019г.-27.11.2020г., в имот в гр. С., ж.к. Д. 1, бл. **, вх.**, ет.**, ап.**, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 10.03.2021г. до плащането и сумата
от 239.09 лв. – мораторна лихва за периода 26.082019г.-27.11.2020г., за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.03.2021г. по ч.гр.д. № 14153/2021г. на СРС, 77
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗА Фирма - гр. С. да заплати на адв. Н. Илчев И. с
ЕГН **********, САК адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360.39 лв. за
исковото производство и 300 лв. за заповедното производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
14153/2021г. на СРС, 77 състав.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6