Р Е Ш Е Н И Е
№636
гр. Перник, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 07219 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу В.Б.Д., с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните вземания: сумата в размер на 1373,31 лева - главница по договор за паричен заем № **** от 15.05.2017 г.; 135,15 лева - договорна възнаградителна лихва; 368,96 лева – неустойка; 75 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лева – такса разходи за дейност на служител; 438,96 лева – такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит и 73,95 лева – лихва за забава за периода от 13.06.2017 г. до 02.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между В.Б.Д. (заемател) и „Вива кредит“ ООД (заемодател) е сключен договор за паричен заем № **** от 15.05.2017 г., по силата на който ответницата получила сума в размер на 1 500 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорна лихва в размер на 180,14 лева. Главницата и лихвата следвало да се погаси на 14 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 120,01 лева всяка, като падежът на първата вноска е 29.05.2017 г., а падежът на последната е 27.11.2017 г. На оснoвание клауза от договора за кредит били начислени такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175 лева и такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лева, тъй като ответницата не изпълнила задължението по своевременно плащане месечните вноски. Била начислена неустойка в размер на 512,12 лева за неизпълнение на задължението на ответника по предоставяне на обезпечение по договора за кредит. Пояснява се за наличието на клауза заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, която е в размер на 512,12 лева. Пояснява се за извършени частични плащания от ответницата. Твърди, че на 03.01.2018 г. е подписано приложение № 1 към договор за цесия между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на „Вива кредит“ ООД към ответницата, произтичащи от договора за паричен заем. Излага твърдения, че ответницата е надлежно уведомена за извършената цесия.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с която изразява несъгласие с твърденията в исковата молба. Счита, че не е давала съгласие за заплащане на допълнителни услуги.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В.Б.Д., касаещо вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 05419 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на В.Б.Д., която е подала в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на искове за установяване на процесните вземания.
По делото е представен договор за заем № **** от 15.05.2017 г., сключен между В.Б.Д. и „Вива кредит“ ООД. По силата на този договор „Вива кредит“ ООД се задължило да предостави на ответницата сумата в размер на 1500 лева, а ответницата за срок от 28 седмици се задължила да я върне заедно с договорна лихва и такса експресно разглеждане. Главницата и лихвата следвало да се погаси на 14 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 156,59 лева всяка, като падежът на първата вноска е 29.05.2017 г., а падежът на последната е 27.11.2017 г. В чл. 2 от договора е уговорено, че с част от паричните средства по кредита ще се погаси изцяло задълженията по договор № 5353208 от 27.04.2017 г., което е в размер на 584,67 лева. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в размер на 40,29 %, а годишнен процент на разходите – 49,32 %. В чл. 1, ал. 3 от договора се съдържа клауза за заплащане на такса от 512,12 лева за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита. В чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора е посочено, че общия размер на всички плащания с включена такса експресно разглеждане на кредита възлиза на 2192,26 лева.
В чл. 5 от договора се съдържа клауза за заплащане на
неустойка в размер на 512,12 лева при неизпълнение на за задължение за
предоставяне на едно от следните обезпечение: поръчител или банкова гаранция.
По делото е приложен
подписан от страните разходен касов ордер, от който се установява, че ответницата
е получила парични средства 915,33 лева по договор № **** от 15.05.2017 г.
(разликата между предоставения креди от 1 500 лева и сумата от 584,67 лева за
погасяване на задължения по друг кредит). Представени са и два броя приходни
касови ордери, от които се установява, че ответницата е извършила плащане в
размер на 488 лева по кредита.
По делото са прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Експертът пояснява, че ответницата е заплатила общо 488 лева, с което се погасяват частично задължения за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, без да се вземат предвид останалите задължения по договора. При този вариант, според вещото неплатените размери на вземанията са както следва: 1103,85 лева – главница; 93,02 лева – възнаградителна лихва и 83,73 лева – лихва за забава.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е обосновано и намиращо подкрепа в писмените доказателства по делото.
По делото е представен рамков договор за цесия от 22.01.2013 г. и приложение № 1 към него, от които е видно, че „Вива кредит“ ООД е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към В.Б.Д., произтичащи от обсъждания договор за заем.
Приложено е пълномощно, от което се установява, че „Вива кредит“ ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на „Вива кредит“ ООД. Уведомлението е изпратено по пощата, като от разписката се установява, че ответницата го е получила.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на
договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане
и наличието на валидна клауза за заплащане на неустойка, таски при неизпълнение
и такса за експресно разглеждане на документи.
От
предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията по него,
съдът достига до извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е
сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на
неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл.
11 ЗПК.
В договора се съдържа информация
за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (28
седмици), падежите на всяка вноска, общитя
размер на кредита (1500 лева), фиксиран годишен лихвен процент (40,29 %), ГПР (49,32
%) и общата сума дължима от потребителя (2192, 26 лева – сбор от главница,
възнаградителна лихва и такса за експресно разглежане на документи), поради
което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като всяка вноска е в един и същи размер
от 156,59 лева, а техният брой и падеж е посочен в чл. 3, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
договора, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
Единствено за допълнение следва да се отбележи, че не е необходимо в
погасителния план да се посочват последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, доклкото това изискване се отняся
при различни лихвени проценти, а в
настоящия случай се касае за фиксирана лихва.
В договора се съдържа разяснение за правото на
потребителя да получи информация за обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
Горното налага извод, че не са
налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
По делото се установи усвояване
на паричните средства по договора, като 915,33
лева са получени в брой от ответницата, а с останалата част от 584,67
лева са погсени изцяло задълженията по друг договор за заем № 5353208 от 27.04.2017 г.
Съдът
намира за неравноправна и нищожна клаузата, с която в чл. 4, ал. 2 от договора
е уговорена неустойка в размер на 512,12 лева (неизпълнение на договорно
задължение - непредставяне на обезпечение: банкова гаранция респ. двама
поръчители). С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK
е дадено задължително тълкуване, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора
не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави.
Неустойката
представлява повече от една трета от предоставените парични средства. Наред с
това неустойката е в размер на почти пет пъти пъти стойността на
възнаградителната лихва по договора. Предвид изложеното тази неустойка се явява
несъответна на очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и противоречи на обезщетителната й
функция. Тази неустойка по своя характер е единствено
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни
задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Тази клауза задължава потребителя при
неизпълнението на договора да заплати необосновано висока
неустойка.
В
допълнение следва да се посочи, че неустойката се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по
същество е добавка към възнаградителната лихва на
търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би
се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя. Следва
да се отбележи, че изискването за
обезпечение (поръчители, отговраящи на многобройни изисквания – доход над 1000 лева,
безсрочен договор, не обезпечава други договори, липса на неплатени осигуровки,
липса на задължения към банкови или финансови институции и т. н.) или банкова
гаранция (ноторно известно е, че предоставянето на банкова
гаранция е свързано с такси и трудно би се предоставила за три дни) на потребителски кредит, противоречи
на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойка, която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход
на икономически по - силната
страна.
Неустойката
противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
и 2 ЗПК.
Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на чл.
33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът
намира, че клаузата за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение
се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Това налага да се отхвърли
претенцията за неустойка в размер на 368,96 лева.
По
делото не се установи наличието на клаузи в договора за заплащане на такса разходи за събиране на просрочени вземания и такса
разходи за дейност на служител. Дори такива да са уговорени, то същите биха
били в противоречие на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на
такси за неизпълнение. Това налага да се отхвърли претенцията за сумата от 75
лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания и сумата от 70 лева –
такса разходи за дейност на служител
Съдът
нямаира за нищжна клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, според която
ответницата следва да заплати такса от 512,12 лева за експресно разглеждане на
документите за отпускане на кредита. Клаузата за противоречи на императивната
разпоредба на чл. 10а
от ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се отбележи,
че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на
кредит. Разглеждането на документи за кредитоспособността на потребителя по
необходимост е свързана с усвояването на дълга. С оглед гореизложеното и тази
договорна клауза за заплащането на сумата за експресно разглеждане на
документите за отпускане на кредита се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК.
Горното налга извод, че
извършените плащания от ответника следва да се отнесат за погасяване на
главница и възнаградителна лихва, без да се взема предвид начислените вземнаия
за неустойка, такса за събиране на просрочени вземания, такса за разходи за
дейност на служител и такса за експресно
разглеждане на документите
От заключението на експерта се
установява, че с извършените плащания са останали дължими следните вземания: 1103,85
лева – главница и 93,02 лева – възнаградителна лихва.
Съгласноч
чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото е
изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която се
установява, че мораторната лихва върху главницата за периода от 13.06.2017 г. до 02.08.2018 г. е в размер на 83,73 лева, но ищцовата страна
претендира сума в по – малък размер: 73,95 лева.
По делото се установи, че между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с
който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът
(ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента.
Съгалсно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното
вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на
цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният
цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което се
установява от уведомителното писмо, получено от ответницата по пощата. В
този смисъл с получаването
на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
Предвид изложеното ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1103,85 лева – главница, 93,02 лева – възнаградителна лихва като исковете за разликата от тези суми до предявените размери са неоснователни. Основателна е исковата претенция за заплащане на 73,95 лева – лихва за забава за периода от 13.06.2017 г. до 02.08.2018 г. Неоснователни са претенции за заплащане на 368,96 лева – неустойка; 75 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70 лева – такса разходи за дейност на служител; 438,96 лева – такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и
заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 50,71 лева – държавна такса; 150 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), а в заповедното производство разноските са следните: 50,71 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 150,73 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 50,48 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Б.Д., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4 сума в размер на 1 103,85 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № **** от 15.05.2017 г., сключен между
цедента „Вива кредит“
ООД и В.Б.Д., сумата от 93,02 лева – възнаградителна лихва по посочения
договор за кредит и сумата в размер на 73,95 лева – лихва за забава за
периода от 13.06.2017 г. до 02.08.2018 г. , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
от цедента Вива кредит“ ООД и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 05419 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите
претенции, както следва: за разликата от 1103,85 лева до предявения размер от
1373,31 лева – главница по цитирания
договор за кредит; за разликата от 93,02 лева до предявения размер от 135,15
лева - възнаградителна лихва по договора за кредит, както и ОТХВЪРЛЯ
изцяло исковите претенции за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните вземания: 368,96 лева – начислена неустойка по
договора за кредит 75 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания;
70 лева – такса разходи за дейност на служител и 438,96 лева – такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
ОСЪЖДА В.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4 сумата в размер на 150,73 лева - направени разноски в исковото
производство и сумата от 50,48 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 05419 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.