Определение по дело №7427/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 9015
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Радостина Петкова Петкова
Дело: 20192120107427
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                     

Номер                                                        30.10.2019г.                                         гр. Бургас

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI -ти   граждански състав

На  тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

 

като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова

гражданско дело №  7427 по описа за 2019 г., 

за да се произнесе взе предвид следното :

 

           

Производството е образувано по исковата молба на ищеца М.Р.Р., с която е предявил срещу ответника ГД „Гранична полиция“ към МВР- гр. София обективно съединени искове за осъждането му да заплати на ищеца посочените в исковата молба суми за положен извънреден труд, за непредоставени ободрителни напитки, както за мораторна и законна лихва.

 Ищецът твърди, че от  2002г. е назначен на длъжност младши инспектор/старши полицай в ГПУ – гр. Малко Търново, което е на структурно подчинение към РД „Гранична полиция“ – гр. Елхово при ГД „Гранична полиция“ към МВР и полага труд на 12-часови смени. Твърди също така, че през процесния период от 01.09.2016 г. – 01.09.2019 г. е положил извънреден нощен труд, който не му е заплатен, както и не са му били предоставени ободряващи напитки от органа по назначаването съгласно чл. 181, ал. 3 от ЗМВР.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът ГД „Гранична полиция“ към МВР- гр. София е депозирал отговор, в който е направил възражение за местна неподсъдност на делото по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ГПК, по съображения, че искът е местно подсъден на РС – Малко Търново, в чийто съдебен район поделението, в което е местоработата на ищеца в ГПУ – Малко Търново.

  Съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Съгласно ал. 2 на чл. 108 от ГПК искове срещу Държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 от ГПК.

            В случая, тъй като предявените от ищеца искове касаят спор по служебно правотношение, за което субсидиарно се прилага за неуредените случаи нормите на КТ, следва, че за процесния спор съгласно на чл. 357 от КТ подсъдността на делото се определя по избор на ищеца от специалното правило, установено в чл. 114 от ГПК.

Съгласно чл. 114 от ГПК работникът има право да избере местна подсъдност на делото и да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Посочената законова разпоредба представлява специално правило, което дерогира общата подсъдност, в случаите, които касаят искове по трудови спорове, и приравнените към тях служебни правоотношения и дава привилегия на ищеца по трудови дела да избере подсъдността при предявяване на иск.

В  настоящата хипотеза обаче, видно от данните по делото ищецът работи в ГПУ-Малко Търново, което е подразделение на ответната Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище в гр. София. С оглед горното съдът намира, че тъй като работното място, на което ищецът е полагал труда си е в гр. Малко Търново, а същото не попада в съдебния район на настоящия Районен съд-  Бургас,  възражението на ответника по чл. 119, ал. 3 вр. с чл. 108, ал. 2 от ГПК за неподсъдност на делото в настоящия съд с оглед обстоятелството, че поделението, в което ищецът работи е намира в гр. Малко Търново, се явява основателно.

Предвид това с оглед възражението на ответника по чл. 119, ал. 3 с чл. 108, ал. 2 от ГПК настоящият съд не е местно компетентен да разглежда делото, поради което производството по него следва да бъде прекратено. Делото следва да се изпрати за разглеждане на Районен съд- Малко Търново, който е местно компетентния съд съгласно правилата за общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 от ГПК.    

Водим от горното и на основание чл. 119, ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският районен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7427/ 2019г. по описа на БРС.

            ИЗПРАЩА делото по местна подсъдност на Районен съд-  Малко Търново.

            Определението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на определението на страните.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: