Р Е
Ш Е Н
И Е
№260125/29.11.2022г.
28.11.2022г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд,
гражданско отделение
в открито
съдебно заседание на 17.11.2022 година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар Ц.Г.
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдия Тагарева
Гр.д. №597 по описа за 2020г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото гр.д.№597/2020г. по описа на ЯОС е образувано по исковата молба на М.С.Т. ***, с която против ЗАД"***"АД гр.София е предявен иск по чл.432 КЗ - за заплащане на ищцата на сумата 200 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й В.Х.И., която смърт е причинена при ПТП от застрахован при ответника по застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил.
Гр.д.№598/2020г. по описа на ЯОС е образувано по исковата молба на Х.В.Х., който лично и като баща и законен представител на малолетните деца Н.Х.В., В.Х.В. и П.Х.В.,***, е предявил против ЗАД "*** "АД гр.София четири субективно съединени иска по чл.432 КЗ - за заплащане на ищеца Х.Х. на сумата 200 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му В.Х.И., а на тримата малолетни ищци Н.В., В.В. и П.В. - за заплащане на сумата от по 26 000лв. - частични искове от общата сума 120 000лв. - обезщетения от смъртта на дядо им В.Х.И., която смърт е причинена при същото ПТП.
С Определение от 27.11.2020г. на основание чл.213 ГПК ЯОС е съединил производствата по двете дела и същите продължават под номера на настоящото дело, което е по-рано образуваното дело. Или предмет на делото са предявените от М.С.Т. *** и от Х.В.Х. - лично и като баща и законен представител на малолетните деца Н.Х.В., В.Х.В. и П.Х.В.,***, против ЗАД "*** "АД гр.София пет субективно съединени иска по чл.432 КЗ - за заплащане на ищците на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на В.Х.И., син на ищцата М.Т., баща на ищеца Хр.Х. и дядо на малолетните ищци Н.В., В.В. и П.В. - в размер на сумата 200 000лв. за ищцата М.Т.; в размер на сумата 200 000лв. за ищеца Х.Х. и в размер на по 26 000лв. за тримата малолетни ищци Н.В., В.В. и П.В. - частични искове от общата сума 120 000лв.
Ищците
твърдят, че смъртта на В.Х.И. е
причинена при ПТП от 27.01.2019г., настъпило в резултат на противоправното и
виновно поведение на водача на л.а. марка „Пежо", модел „Ранч" с
рег.№ *****
АМ - П.А.Я., който виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, като
при движение по път III-7007 на км 3500 в посока от с.Зимница към гр.С. е
ударил управляваното от пострадалия ППС с животинска тяга - каруца, вследствие
на което са били нанесени телесни
увреждания на пострадалия В.И., а на 02.02.2019г. е настъпила и смъртта му. Именно в резултат на настъпилото
ПТП и в непосредствена
причинна връзка с него, на В.Х.И.
били причинени несъвместими с живота увреждания, довели до настъпването на
неговата смърт.
Сочи се, че майката на починалия В.И.,
ищцата М.Т., е преживяла изключително
тежко загуба му. Касаело се за смъртта на син, която е била внезапна и
неочаквана, правеща я още по-болезнена. Твърди се, че връзката между майка и
син е била изключителна, В. обичал, уважавал и се грижел за майка си, а в знак
на обич и признателност кръстил собствената си дъщеря на нея. След смъртта на
сина си ищцата се затворила в себе си, не искала да се вижда с никого и не
излизала навън; започнала да има проблеми със съня, изпаднала в пълна
емоционална и психическа нестабилност, довели до промяна в цялостното й
поведение - станала нервна, раздразнителна, лесно ранима и чувствителна,
изпаднала в шок, който прераснал в тежка депресия, остра стресова реакция и
душевно разстройство.
Внезапната смърт на В. била шок и за
останалите му близки, другите ищци по делото - за първородния му син, ищецът Х.Х.,
който и до днес не можел да приеме загубата на баща и силно страдал. Същият
през целия си живот, макар и към момента възрастен мъж, бил свикнал да разчита
на материалната и най-вече на моралната подкрепа на баща си, бил отгледан и възпитан от баща си с
много обич и старание, баща му дал неговия старт в живота и не спирал да го
подкрепя във всяко едно негово начинание. Преди смъртта на В. семейството било
сплотено, всички се събирали заедно - в празници и в болка, а след смъртта на опората
на семейството, ищецът Х.Х. трябвало да поеме сам на плещите си отговорностите
на баща си и грижата за майка си. В следствие на настъпилата смърт на В.,
ищецът Х. развил остра стресова реакция и душевно разстройство.
Твърди се, че починалият В. бил любимият дядо на своите внучета, някак естествено още по-силно той обичал и се грижел за всяко едно от внучетата си. Внуците му В., Н. и П. били възпитани в любов и топлина в отношението си към дядо В.. Децата били силно привързани към него, а той за тях бил пример и пътеводна светлина. Малкият В., кръстен на дядо си, имал особена връзка с починалия, бил отгледан от него. Заедно с по-малкия си брат Н. децата често оставали при дядо си и с годините отношенията им станали близки и топли. Не по-малко силна била връзката и на невръстния П. с дядо му. Детето, макар и едва тригодишно към дата на смъртта на дядо си, имало спомен за него, обичал го и общувал пълноценно с дядо си. В случая се касаело до смъртта на дядо, при изключително тясна поддържана емоционална връзка между внуците и починалия, при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, при което загубата на В. била внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане смъртта на близък след негово продължително боледуване. Внезапната смърт на В. причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и щели да продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима.
Ищците твърдят, че виновният водач, който е причинил ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на В.И., е имал сключена застраховка „ГО" в „ЗАД ***" АД - полица № BG/03/118000910407, валидна от 24.03.2018г. до 23.03.2019г., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените от ПТП-то имуществени и неимуществени вреди. Ищците предявили пред застрахователя-ответник извънсъдебно претенциите си за заплащане на обезщетения, представили констативен протокол за ПТП, удостоверение за родствени връзки, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за номера на банковите сметки на ищците и пълномощно за процесуално представителство, но ответникът ги информирал, че няма основание да изплати обезщетения. Поради това за ищците се породил правния интерес по исков път да бъдат обезщетени с исковите суми, ведно със законната лихва върху обезщетенията - от 05.10.2019г. за ищцата М.Т. и от 10.10.2019г. за останалите ищци.
С отговора на исковата
молба и подадено по електронен път становище от 28.07.2022г., ответникът е
признал наличието на застрахователно правоотношение по застраховката
"Гражданска отговорност" на процесния автомобил "Пежо",
модел "Ранч" с рег. № **** АМ към датата на ПТП; признал е, че ищците
са уведомили застрахователя, предявявайки претенциите си, които не са
приключили с изплащане на обезщетения; признал е настъпилото ПТП и влязлата в
сила присъда на наказателния съд, с която е признат за виновен водачът на лекия
автомобил за извършеното от него престъпление. Ответникът е оспорил по
основание исковете, предявени от внуците на починалия - ищците Н.Х.В., В.Х.В. и П.Х.В., с
възражението, че между тези ищци и пострадалия не е имало възникнала
изключителна и трайна емоционална връзка и те не са търпели и не търпят
значителни морални болки и страдания от неговата смърт; Исковете, предявени от
другите ищци ответникът е оспорил по размер с основното възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Твърдението на
застрахователя е, че пострадалият е допринесъл с поведението си за вредоносния
резултат по следния начин: с отнемането на предимство; неспазването на
забранителен знак за движение на ППС с животинска тяга; управлението на ППС,
което не отговаря на изискванията на чл.71 ал.1 от ЗДВП; забрана за движение по
конкретния пътен участък на ППС с животинска тяга и в разрез с наредбите и
заповедите на общинските власти; че пострадалият не е спрял и изчакал преминаването
на движещото се МПС, въпреки възможността да го възприеме; че е управлявал ППС
под въздействието на сериозно количество алкохол - 1.99 промила, което е
поставило В.Х. в невъзможност да оцени правилно пътната обстановка и се явява
нарушение на разпоредбите на ЗДВП; с нарушение от него на разпоредбата на чл.
106, ал.1 и 2 от ЗДВП; че не е спазил хоризонталната и вертикална маркировка,
навлязъл е в насрещно движение, не е спрял своевременно или не се е отклонил в
пътния банкет, с което свое поведение е станал причина за настъпването на ПТП.
Исковете са оспорени по размер и с възражението, че не отговарят на
претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния син и баща, и
не кореспондират на обичайната съдебна практика. В случай на уважаване
претенциите на ищците Н.Х.В., В.Х.В. и П.Х.В., възражението е, че следва да
бъдат ограничени до сума от 5000 лева, която сума се явява адекватен измерител
за обезщетение с
оглед размера на принос на вредоносния резултат. Претенциите за лихва за забава
са оспорени, поради неоснователността на обуславящите я главници, както и
поради непредставяне от ищците на допълнително поисканите от тях доказателства.
В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощника на ищците - адв.Г., която пледира за уважаване на претенциите и за присъждане в полза на адвоката на адв.възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
Процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на ищцовите претенции изцяло, с присъждане на разноските по приложен списък на разноските.
В дадения им срок страните по спора представят подробни писмени защити.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадалия лица от 06.02.2019г. на РУ на МВР-С., че на 27.01.2019г., около 22:25 часа, е настъпило ПТП на път III-7007 в участъка с.Зимница-гр.С. между ППС с животинска тяга рег.№0108, собствено и управлявано от водача В.Х.И. и ППС "Пежо", модел "Ранч" с рег.№*** АМ, управлявано от водача П.А.Я., като при ПТП е пострадал В.Х.И., който е починал на 02.02.2019г.
За обстоятелствата и причините за ПТП от 27.01.2019г. е било образувано ДП №13/2019г. по описа на РУ на МВР-С. (ДП №41/2020г. по описа на ОСлО при ЯОП). По делото са представени материали от досъдебното производство, които съдът не обсъжда, тъй като от приложеното НОХД №392/2020г. по описа на ЯОС е установено, че същото е приключило с влязлата в сила на 23.05.2022г. Присъда №260007/02.04.2021г. на ЯОС, с която подсъдимият по делото П.А.Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б ."в", вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 27.01.2019г., около 22.30ч., на път III-7007, между гр.С. и с.Зимница, общ.Тунджа, обл.Ямбол, при управление на МПС - товарен автомобил, марка и модел „Пежо Ранч“, с ДК№ *** АМ, с посока на движение от гр.С. към с.***, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Baсил Х. ***, починал на 02.02.2019г., като на подсъдимия е наложено наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
От представените по делото удостоверения за родствени връзки е установено, че ищцата М.С.Т. е майка на починалия В.Х.И., ищецът Х.В.Х. е негов син, а ищците В.Х.В., Н.Х.В. и П.Х.В. са синове на ищеца Х.В.Х. и внуци на починалия В.Х.И..
От
заключението на вещото лице-инж.Д.Б., извършило назначената по делото съдебно-техническа
експертиза въз основа на данните по приложеното ДП 13/2019г. на РУ на МВР-С.,
по делото е установен механизма на ПТП, при което е настъпила смъртта на В.И.. Изяснено
е, че ПТП е настъпило на 27.01.2019г., около 22:30 часа, по път III-7007, като от гр.С. в посока към с.Зимница, обл.Ямбол, се е движил лекия
автомобил "Пежо Ранч" с peг. № **** АМ. Движението на
автомобила е било в тъмната част от денонощието, на осветеността на фаровете,
по суха, запазена асфалтова настилка и със скорост от около 87 км/ч. При същите
атмосферни и пътни условия, насрещно на автомобила, в посока от с.Зимница към
гр.С. се е движила конската каруца с впрегнат кон, със скорост около 6 км/ч.,
като движението на каруцата се е извършвало в насрещната за нея лента, т.е в
лентата на автомобила. В определен момент от движението им конят, заедно с
каруцата, са се насочили косо надясно спрямо посоката си на движение. На около
32,15 метра преди мерната линия, след осветяването на коня с фаровете на
автомобила, водачът на автомобила е реагирал за аварийно спиране, с
едновременно отклоняване на автомобила косо наляво. Към този момент дистанцията
между двете превозни средства е била около 59,9 метра. При това направление на
двете превозни средства, траекториите им на движение са се пресекли, в резултат
на което се е получил удар между тях. За автомобила ударът е бил челен - кос,
съсредоточен в челните му десни състави, а за коня - отпред, отляво, в областта
на гърдите. В следствие на удара главата на коня е разрушила предното
ветроупорно стъкло на автомобила и е навлязла в предната част на купето на
автомобила. Към момента на удара, конят се е разпрегнал от каруцата и
последната е била отхвърлена напред и надясно спрямо посоката на движение на
автомобила, с едновременна ротация по посока на часовниковата стрелка, като
основата й окончателно се е установила в покой и по начин, по който масовият й
център е отстоял на около 39,0 метра след мерната линия. След удара
автомобилът, заедно със заклинения в предното му стъкло кон, е продължил
движението си напред по дъгообразна траектория и окончателно е преустановил
движението си върху пътното платно, като масовият му център е на около 2,3 метра вляво от
десния край на платното за движение. Вещото лице е установило, че преди удара
водачът на лекия автомобил "Пежо" е реагирал за аварийно спиране,
вследствие на което върху асфалтовата настилка са били оставени спирачни следи.
В тази връзка експертът е определил и скоростта на автомобила преди и към
момента на ПТП - преди ПТП от около 87км/ч
и към момента на ПТП - 66 км/ч, а скоростта на движение на конската каруца преди и към момента
на удара е била една и съща - 6 км/ч. Според вещото лице, ако преди удара
автомобилът се е движел на дълги светлини, водачът му е имал техническата
възможност своевременно, от около 150 метра, да възприеме намиращия се в
лентата му за движение кон с каруца и да предприеме действия за намаляване на
скоростта и/или за спиране, при опасна
зона за спиране от около 82,0 метра, в който случай произшествието е било
предотвратимо. Ако преди удара автомобилът се е движел на къси светлини, то
водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е
управлявал автомобила при конкретните условия със скорост не по висока от 71
км/ч. Заключението на вещото лице е, че от техническа гледна точка причините за
настъпилото произшествие е поведението на водача на каруцата, който е
управлявал каруцата не в попътната си
лента, а в насрещната за нея лента за движение, осъществявал е движение на
ППС-то с животинска тяга през тъмната част от денонощието без поставени отпред
на превозното средство светлоотразителни елементи в бял или жълт цвят и макар и
предприел движение насрещно на автомобилите в лентата им на движение, водачът
на каруцата е имал техническа възможност да използва попътния си ляв банкет,
който според протокола за оглед е бил проходим, с широчина от около 1,8 метра.
При изслушването му по реда на чл.200 ГПК вещото лице е посочило, че в пътния
участък е действал и пътен знак, забраняващ движението на ППС с животинска
тяга.
Със заключението
на вещото лице д-р Ч., извършило назначената съдебно-медицинска експертиза също
по данните от приложеното ДП 13/2019г. на РУ-на МВР - С. - медицинската документация, външния оглед и аутопсията на трупа на
пострадалия, е установено, че пострадалият при процесното ПТП В.И. е получил автомобилна травма, вследствие блъскане от движещ се лек
автомобил на каруцата, теглена от един кон, която е била управлявана от пострадалия,
при което пострадалият е изпаднал от каруцата, ударил се е на повърхността на
терена на местопроизшествието и е получил тежка
несъвместима с живота
черепномозъчна травма и гръдна травма, бързо изпадайки в състояние на дълбока
мозъчна кома. Вещото лице е изяснило, че пострадалият е бил приет в ОАИЛ на
МБАЛ "Св.Пантелеймон" АД- гр.Ямбол, където е било установено, че се
касае за тежка черепномозъчна травма с дифузна травма на мозъка,
субарахноидален кръвоизлив, оток на мозъка и дълбоко коматозно състояние. Била
е установена и тежката гръдна травма с двустранни счупвания на ребрата,
контузионни увреждания на белите дробове и данни за дихателна недостатъчност,
състоянието на пострадалия е било тежко, критично и въпреки проведените
терапевтични и възстановителни процедури е починал на 02.02.2019г., в 11.40ч.
При външния оглед и аутопсията на трупа на пострадалия са били установени
множество охлузвания и контузии рани в областта на главата и лицето, счупване
на носните кости с контузна рана в областта на основата на носа, наранявания в
областта на десните половини на устните, наличие на множество повърхностни
травми в областта на горните и долните крайници, които по своята давност добре
отговарят да са били получени по време на възникналото пътно-транспортно
произшествие. Също при аутопсията са установени черепномозъчната травма със
субарахноидални кръвоизливи в челните и теменните области на двете големи
мозъчни хемисфери и контузионни огнища на тези места на мозъчните хемисфери,
тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия отвор и вторични кръвоизливи в областта на мозъчния ствол и
по срезните повърхности на двете мозъчни хемисфери. Установен е бил и масивен
двустранен периорбитален хематом с оток на тъканите, по-изразен в областта на
дясната очница, тежката гръдна травма със счупвания на десните ребра и първите
две ребра в ляво, със значителни контузионни увреждания на белите дробове,
предимно на левия бял дроб, както и тежка хипостаза с двустранна хипостатична
пневмония и оток на белите дробове.
Според даденото от вещото лице - съдебен лекар заключение,
причината за настъпването на смъртта на пострадалия е тежката несъвместима с
живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците
и изпадането на В.И. след ПТП в състояние на остро шоково състояние вследствие множествените
травми и масивните кръвоизливи в посочените области на тялото. Травматичните
увреждания отговарят според експерта да са били получени вследствие блъскане на
каруцата, на която се е возел пострадалият и я управлявал, изпадане от нея и
удряне на главата и гръдния кош по повърхността на терена на
местопроизшествието със значителна сила, като пострадалият не е получил травматичните увреждания
вследствие директен удар от лекия автомобил, който е блъснал каруцата.
По поставената му допълнителна задача вещото лице д-р Ч. е дало
заключение, от което е установено, че от взетата приживе
- на 28.01.2019г., в 00.05ч., кръвна проба от пострадалия В.И., е била установена
концентрацията на етилов алкохол в кръвта му от 1,99 промили, като изследването
е било извършено по газхроматографски метод. Според вещото лице, във фазата на
елиминация на алкохола концентрацията му в кръвта спада с около 0, 15 промили
на час (фактор бета), при което следва да се приеме, че концентрацията на
алкохола в кръвта на пострадалия около времето на катастрофата е била по-висока
от установената с около 0,15 промили, или е била около 2,14 промили. Тази
концентрация на етиловия алкохол в кръвта според експерта е значителна и във
всички случаи по време на катастрофата водачът на каруцата е бил повлиян от
консумирания от него етилов алкохол в значителна степен. Той, съгласно
заключението се е намирал в състояние на средна степен на остро алкохолно
отравяне, което е оказало влияние върху поведението на пострадалия. Вещото лице
сочи, че лицата с такава концентрация на етилов алкохол в кръвта са със
значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координацията на движенията, те са със силно
забавени реакции, понякога изпадат в афекти, а понякога са сънливи, имат
сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително подтискане на ЦНС, с
понижение на чувствителността за болка. Даденото заключение е, че консумираният
от пострадалия В.И. алкохол е повлиял значително върху възможностите му да
върви пеш по пътя в една линия, както и върху възможностите му да управлява
каруцата в неговата лента за движение с определена скорост, възможностите му да
управлява каруцата правилно са били силно намалени, като може да се допусне и
възможността пострадалият да е бил заспал.
Разпитан в качеството на
свидетел, причинилият процесното ПТП
П.Я. е поддържал показания, според
които преди настъпване на ПТП той е управлявал автомобила на къси светлини, а каруцата
се е движила насрещно, но в неговата пътна лента. Свидетелят не видял, че има
каруца в платното му, каруцата била без светлоотразители, при което при самия
сблъсък главата на коня счупила предното стъкло на управлявания от свидетеля
автомобил и половината от тялото на коня влязла в купето на автомобила.
От показанията на разпитаните по делото двама свидетели - М.И. и П.И. по делото е установено, че след като разбрала за смъртта на сина си В.И., ищцата М.Т. - неговата майка, изпаднала в шок, плачела непрекъснато, по-късно се разболяла и все още не можела да преодолее загубата на сина си. Според свидетелите майката и сина В.И. живеели в различни жилища и домакинства, но се виждали непрекъснато, майката ходела в дома на сина си и му помагала. Ищецът Х.Х. и неговите деца - останалите ищци, според поддържаните от свидетелите показания, живеели заедно с починалия В.И., в едно жилище, били в много добри отношения, постоянно си помагали. Синът Х.Х. не можел да преживее загубата на баща си и споделял, че му е много трудно без него. Починалият В.И. обичал много внуците си, непрекъснато им купувал подаръци, внуците също обичали много дядо си и когато научили за смъртта му страдали много.
Не се спори по делото, че между ответното дружество ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Гпуп" АД и собственика на лекия автомобил „Пежо" модел „Ранч" с peг. № **** АМ, чийто водач е причинил смъртта на В.И., е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица, която е имала действие към датата застрахователното събитие - ПТП от 27.01.2019г. Този факт е установен и от представената справка от Гаранционен фонд.
Не е спорно и е установено, че на 04.07.2019г. ищцата М.Т. и малолетния ищец Н.В., на 25.06.2019г. ищецът Х.Х., а на 10.07.2019г. и малолетните ищци В.В. и П.В., са заявили пред ответника претенциите си за заплащане на застрахователни обезщетения за смъртта на В.И.. Застрахователят е изискал от ищците представяне на допълнителни писмени доказателства, но признава че по образуваните пред него преписки не е изплатил застрахователни обезщетения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове се квалифицират по чл.432, ал.1 КЗ - искове на
увредените лица срещу застрахователя на причинителя на вредата, за обезщетяване
на причинени от него на трети лица неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по реда на чл.432,ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договора за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени настъпилото ПТП и
неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач; претърпените
неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по
чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
В случая ищците са предявили извънсъдебно претенциите си към
застрахователя - ответника, като застрахователят в срока по чл. 496, ал.1 КЗ не
заплатил обезщетения. При тези установени факти, предявените искове са допустими
и следва да се разгледат по същество.
Съдът намира, че по
отношение на ищците М.Т. и Х.Х. са осъществени законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника - застраховател. По делото е установен деликт
по смисъла на чл.45 ЗЗД. С влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД
№392/2020г. по описа на ЯОС е се установено противоправното деяние на водача П.Я.,
причинил ПТП и смъртта на В.И. - син на ищцата М.Т. и баща на ищеца Х.Х. На
основание чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, поради което за осъществяването на деянието - ПТП от 27.01.2019г., авторството
и виновното поведение на водача П.Я., както и настъпилата в пряка
причинно-следствена връзка с това поведение смърт на В.И., настоящият
състав е обвързан от присъдата.
Безспорен по делото факт е, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - ПТП от 27.01.2019г., между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил „Пежо" модел „Ранч" с peг. № **** АМ, е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност". Безспорно от смъртта на починалия при ПТП В.И. са причинени неимуществени вреди, като по силата на застрахователния договор застрахователят има задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Безспорно ищцата М.Т. и ищецът Х.Х. са материално легитимирани да получат обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на син, респ.баща, тъй като са в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС - ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г.
Определяйки по реда на чл.52 ЗЗД размера на дължимото на ищцата М.Т. и на ищеца Х.Х. обезщетение ЯОС съобрази, че с ППВС № 4/1968г. Върховният съд е дал задължителни за съдилищата указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т.II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Съобразно посочените критерии ЯОС счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищците М.Т. и Х.Х. неимуществени вреди от смъртта на В.И. е сумата от по 140 000лв. за всеки от двамата ищци. За да определи този размер, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на син, респ.баща, с който посочените двама ищци са били емоционално свързани, че между двамата ищци и починалия е имало изградени отношения на обич, привързаност и взаимопомощ. Внезапната смърт на В.И. е поставила ищците в състояние на шок, лишила ги е от обич, морална и материална подкрепа и им е причинила болки и страдания. Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието починалият В.И. е бил в активна възраст, на 47 години, че и двамата ищци са разчитали на неговата помощ и подкрепа в семейството, което е било много сплотено. Майката на пострадалия - ищцата М.Т. тежко е преживяла смъртта на сина си, той е бил нейна морална опора и радост в живота. За сина Х.Х. загубата на баща го е лишила от помощ, любов и материална подкрепа. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюнктура в страната, както и лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Съдът намира този размер от по 140 0000лв. за всеки от двамата ищци за адекватен и обоснован с оглед претърпените от ищците болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта.
Относно възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:
Съгласно сочената разпоредба на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. От значение за съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т.е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Или съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. В трайната практика на ВКС е прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице, от значение е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. Съдът трябва да отчита поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, установени с относимите правни норми. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта.
В случая наведеното от ответника възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД е установено от събраните по делото доказателства - заключенията на двете съдебни експертизи на вещите лица инж.Б. и д-р Ч., които съдът кредитира изцяло с доверие, и от показанията на св.П.Я.. От същите е установено, че поведението на пострадалия В.И. като водач на ППС с животинска тяга е в нарушение на редица правила - на чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП, чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.71, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.15 ППЗДвП, чл.106, ал.2 ЗДвП, чл.143 и чл.144 ППЗДвП и чл.47 ППЗдвП. Пострадалиият е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, която забранява на водачите да управляват пътни превозни средства под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда, като В.И. е управлявал пътно превозно средство - каруца с концентрация на етилов алкохол 1,99 на хиляда, при което съдържание на алкохол в кръвта са били повлияни значително възможностите му да управлява каруцата правилно и в неговата лента за движение. Нарушил е и разпоредбите на чл.71, ал.1 от ЗДП и чл.15 ППЗДП, вменяващи задължението всяко пътно превозно средство с животинска тяга да е оборудвано с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Нарушил е и разпоредбата на чл.106, ал.2 ЗДвП, установяваща задължението през тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга да носят светлоотразителни жилетки. Пострадалият е нарушил посочените разпоредби, тъй като се е движел през нощта при липса на светлоотразители отпред и светещо излъчващо тяло с бяла или жълта светлина отзад, без светлоотразителна жилетка, което нарушение има значителен дял за настъпилото ПТП. Същият е нарушил и разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗДП, която задължава водачите на ППС да се движат по възможност най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да използват най-дясната свободна лента. В.И. е нарушил тази разпоредба, тъй като е управлявал каруцата не в попътната й лента на движение, а в насрещната лента за движение, при двупосочен път с очертани две ленти за движение, което нарушение има най-голям дял в настъпилото ПТП. Същият е нарушил и забраната на знак В10 "забранено влизането на пътни превозни средства, теглени от животни". Или изводът е, че пострадалият В.И. обективно и в значително по-голяма степен е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е нарушил редица законови разпоредби. Или при съпоставяне на поведението и действията на водача на лекия автомобил и на пострадалия, при отчитане броя и тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на процесното ПТП на всеки един от посочените участници е съответно 80% за пострадалия и 20% за водача на лекия автомобил. При тези установени по делото факти са налице предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на определените обезщетения, като при съпричиняването от 80 % от страна на пострадалия, обезщетенията за неимуществени вреди, дължими на ищците М.Т. и Хр.Х. следва да бъдат редуцирани до размера на 28 000лв. за всеки от посочените ищци.
Ищците М.Т. и Х.Х. имат право и на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди. Настоящият съд възприема практиката на ВКС (Решение №128/ 04.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о., ТК), според която в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. В настоящия случай датата на предявяване на претенцията от ищцата М.Т. пред застрахователя е 04.07.2019г., а от ищеца Хр.Х. - от 25.06.2019г., като законната лихва върху обезщетението за ищцата Т. следва да се присъди от 50.10.2019г., а върху обезщетението за ищеца Х. от 10.10.2019г., съобразно исканията на ищците, което е в съответствие с диспозитивното начало в процеса.
Предявените от
малолетните ищци Н.В., В.В. и П.В. искове съдът намира за неоснователни и
недоказани, поради което следва да отхвърли същите. . За уважаване на тези
ищцови претенции приложение намира разрешението,
дадено от ОСНГТК на ВКС с ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. С посоченото тълкувателно решение са изяснени критериите за
определяне на лицата, които са активно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила
Постановление №2/1984г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до
лицата, изброени в Постановление № 4/1961г. и Постановление №5/1969г. на
Пленума на ВС. Според т.1 от решението, "материално легитимирани" да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановления
№4/61 г. и №5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди
(наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри;
В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците,
братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост;
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за
получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек - баба/дядо,
внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките
на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет
и продължителност морални болки и страдания.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, отличаваща
се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и
внуци, и братя/сестри, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд и интензитетът
и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на
близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт
на баба/дядо и внук, на брат/сестра.
Имайки предвид така
приетото с ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г. и при анализ на събраните
доказателства, съдът приема, че ищците са предприели доказване за установяване
на заявените от тях в исковата молба твърдения, но същите не сочат особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка и на морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Установено е посредством
гласните доказателства - показанията на двамата разпитани свидетели, че
малолетните ищци, децата на ищеца Хр.Х., и дядо им, са живеели в едно
домакинство, че дядото и внуците са се обичали взаимно, че дядото се е грижел
за своите внуци, купувал им е често подаръци, че ищецът В.В. е бил кръстен на
дядо си и двамата са спяли заедно. Научавайки за смъртта на дядото В., внуците
- ищците тежко са приели загубата му и понастоящем продължават да тъгуват, когато
споменават дядо си. Анализирайки тези установени от гласните доказателства
факти, съдът намира, че не се установява връзката между малолетните ищци и
техния дядо да е различаваща се и извън обичайната и традиционна за българското
семейство връзка на обич и взаимна привързаност между дядо и внуци. Наред с това, не е установена и
втората задължителна предпоставка – страданията на малолетните ищци да са значително по-големи от тези, които би изпитал всеки
човек за обичан от него близък родственик. Свидетелските показания по никакъв начин
не установяват такъв интензитет и продължителност на моралните болки и
страдания, изпитвани от ищците, децата, не се установи да е настъпила някаква промяна в поведението или
психиката на децата, а и предвид ниската им възраст към датата на смъртта на
дядото, под съмнение се поставят и спомените на децата за дядото. Т.е.
недоказано е по делото, че е била налице много по-силна, извън обичайната
трайна, емоционална връзка на ищците с починалото лице - техен дядо, чиято
загуба да е била понесена много тежко от тях, засягайки сериозно душевният им
мир, причинявайки им болки и мъка, които надминават обичайното страдание,
свързано със смъртта на близък човек.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащане на ДТ и разноски по производството, не
са направили разноски и такива не им се присъждат. Процесуалният представител
на ищците адв.Г. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за един
адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като е предоставила безплатна
правна помощ на всеки от ищците като материално затруднено лице (чл.38, ал.1, т.2
ЗА), за което е постигнато съгласие в сключените между ищците и адв.Г. договори
за правна защита и съдействие от 21.09.2022г. С оглед частичното уважаване само
на предявените от ищците М.Т. и Х.Х. искове, адвокат Г. има право на
възнаграждение само за тези от ищцовите претенции. Определено с оглед цената на
всяка претенция по реда на чл.7, ал.2, т.5, вр. с чл.2, ал.6 от Наредба
№1/2004г. на ВАдвС (5 530лв.) и уважения й размер (28 000лв), размерът на
възнаграждението, което съдът следва да присъди на адвоката възлиза на 774,20лв.
за всеки от двата уважени иска, или общо 1548,40лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на сумата 357,55лв.,
които разноски съдът изчислява с оглед общата сума от 405лв. на направените от
ответника разноски по делото по представения списък по чл.80 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на исковете в
размер на 2240лв., както и 1121,60лв. - разноски за вещи лица по съдебните експертизи.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД"***"АД
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул."Позитано"№5,
ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я., да
заплати на М.С.Т. ***, ЕГН **********, със съдебен адресат Адвокатско
дружество "Ч., П. и И."***, представлявано от адв.С.Ч., на основание
чл.432, ал.1 КЗ сумата 28 000лв. (двадесет
и осем хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на
ищцата В.Х.И., починал на 02.02.2019г. при ПТП, причинено виновно от водача на
застраховано при ЗАД"***"АД МПС Пежо",
модел "Ранч", с ДК№ У 8272 АМ по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 05.10.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за
неимуществени вреди за разликата над сумата 28 000лв., до предявения размер от 200
000лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД"***"АД
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул."Позитано"№5,
ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я., да
заплати на Х.В. ***, ЕГН **********, със съдебен адресат Адвокатско
дружество "Ч., П. и И."***, представлявано от адв.С.Ч., на основание
чл.432, ал.1 КЗ сумата 28 000лв. (двадесет
и осем хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата
на ищеца В.Х.И., починал на 02.02.2019г. при ПТП, причинено виновно от водача
на застраховано при ЗАД"***"АД МПС "Пежо",
модел "Ранч", с ДК№ ***** АМ по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 10.10.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за
неимуществени вреди за разликата над сумата 28 000лв., до предявения размер от
200 000лв. ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Н.Х.В., с ЕГН **********, В.Х.В., с ЕГН ********** и П.Х.В., с ЕГН **********, тримата малолетни, действащи чрез техния баща и законен представител Х.В. ***, ЕГН **********, със съдебен адресат Адвокатско дружество "Ч., П. и И."***, представлявано от адв.С.Ч., против ЗАД"***"АД със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул."Позитано"№5, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я., искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки от малолетните ищци сумата от по 26000лв. - частични искове от общата сума 120 000лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо В.Х.И., починал на 02.02.2019г. при ПТП, причинено виновно от водача на застраховано при ЗАД"***"АД МПС "Пежо", модел "Ранч", с ДК№ ***** АМ по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата от 10.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД"***"АД със седалище и адрес на управление гр.София,
район Триадица, ул."Позитано"№5, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я.,
да заплати на адвокат К.С.Г. от САК с адрес ***, ЕГН **********, на основание
чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение
в размер на общо 1 548,40лв.
ОСЪЖДА М.С.Т. ***, Х.В.
***, Н.Х.В., с ЕГН **********, В.Х.В., с ЕГН ********** и П.Х.В.,
с ЕГН **********, последните трима
малолетни, действащи чрез техния баща и законен представител Х.В. ***, всички с посочени по-горе данни, да заплатят на ЗАД"***"АД със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, ул."Позитано"№5,
ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я., на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 357,55лв.
ОСЪЖДА ЗАД"***"АД със седалище и адрес на управление гр.София,
район Триадица, ул."Позитано"№5, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Я.,
да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната
власт, ДТ в размер на 2 240лв. и 1 121,60лв. - разноски за вещи лица по съдебните експертизи, както и 5лв. - ДТ за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: