РЕШЕНИЕ
Номер 4478 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 20.12
Година 2018
В публично заседание на 30.11.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 6192 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „А1
България“ ЕАД (с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД) – гр. София моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че той му дължи сумата 298, 46 лева - главница, дължима поради неизпълнение на
задълженията по издадени фактури за периода 24.01.2015 г. – 25.08.2015 г. по
Договори за далекосъобщителна услуга от 21.02.2014 г. и от 13.08.2014 г. и сумата
437, 92 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата и
неустойката от 09.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, които
суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 520/11.01.2018 г., издадена
по ч. гр. дело № 446/2018 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав, по изложените в
исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези за
заповедното производство.
Ответникът Л.Н.Л. ***
признава иска, но моли съдът да го отхвърли поради заплащане на задълженията му
към ищеца след издаването на Заповедта и подаването на исковата молба.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 520/11.01.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 446/2018 г. по описа на ПРС – ІV
гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 298, 46
лева - главница, дължима поради неизпълнение на задълженията по издадени
фактури за периода 24.01.2015 г. – 25.08.2015 г. по Договори за
далекосъобщителна услуга от 21.02.2014 г. и от 13.08.2014 г.; сумата 69, 02
лева – мораторна лихва за периода 30.09.2015 г. – 18.12.2017 г.; сумата 437, 92
лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката от
09.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото в размер на 25 лева – държавна такса и 180 лева - адвокатско
възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на
чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
във връзка с това ищецът, в срока по чл.415 от ГПК, е предявил иска, въз основа
на който е било образувано настоящето дело.
Не се спори между
страните, а и от представените с исковата молба, молбата-уточнение на исковата
молба от 18.05.2018 г. и становището на ищеца от 13.09.2018 г. се установява,
че действително между страните са били сключени Договори за далекосъобщителна
услуга от 21.02.2014 г. и от 13.08.2014 г., по които неплатените задължения на
ответника за периода 24.01.2015 г. – 25.08.2015 г. по издадените въз основа на
Договорите фактури са в размер общо на 298, 46 лева, а неустойката за
предсрочното прекратяване на Договорите – в размер на 437, 92 лева.
Както се
установява от представените от ответника в хода на производството по делото
фискални бонове, след издаването на Заповедта и образуването на настоящето дело
– през периода 14.09 – 02.11.2018 г., той е изплатил на ищцовото дружество
изцяло дължимите главница, неустойка и законна лихва.
Поради това,
доколкото ответникът е изплатил на ищеца сумите по Заповедта (с изключение на
направените разноски) до приключване на устните състезания по делото, съдът
намира, че искът (съобразно претендираните размери с молбата-уточнение от
18.05.2018 г.) се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
Същевременно,
предвид обстоятелството, че ответникът е изплатил задълженията си към ищеца
след издаването на Заповедта за изпълнение и след подаване на исковата молба,
въз основа на която е било образувано настоящето дело, независимо от
отхвърлянето на иска, Л.Л. следва да заплати на
ищеца направените разноски за
производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер общо на 460
лева – платени ДТ и адвокатско възнаграждение по двете дела.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование “Мобилтел” ЕАД)
– гр. София, ЕИК *********, представлявано от Главния изпълнителен директор А.
В. Д.и Изпълнителния директор М.М., със съдебен адрес:***, адв.
В. Г., против Л.Н.Л., ЕГН
**********,***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и
чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника,
че той дължи на ищеца сумата 298, 46 лева - главница, дължима поради
неизпълнение на задълженията по издадени фактури за периода 24.01.2015 г. –
25.08.2015 г. по Договори за далекосъобщителна услуга от 21.02.2014 г. и от
13.08.2014 г. и сумата 437, 92 лева – неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата и неустойката от 09.01.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 520/11.01.2018
г., издадена по ч. гр. дело № 446/2018 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.Н.Л., с
посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование
“Мобилтел” ЕАД), с посочените седалище, ЕИК, Законни представители
и съдебен адрес, направените разноски за прозводството по настоящето дело И ПО
ч. гр. дело № 446/2018 г. по описа на ПРС – ІV гр. състав, В РАЗМЕР НА 460
лева.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС
– ІV гр. състав ч. гр. дело № 446/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от
настоящето съдебно решение СЛЕД ВЛИЗАНЕТО МУ В СИЛА.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П / ПАВЕЛ ПАВЛОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.