Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30 от 14.02.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 306 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от К.Й.С.,
с ЕГН **********, чрез адвокат О.П., срещу Решение № 245/01.11.2022 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 281/2022 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 896/01.03.2022 г.,
издадено от кмета на община Кюстендил. С посоченото наказателно постановление
на К.С. на основание чл. 232, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)
е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева. В жалбата е
изложено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление, а евентуално – намаляване на размера на наложената
глоба.
С молба с вх. № 191/17.01.2023 г. по описа на
Административен
съд – Кюстендил адвокат П. поддържа жалбата.
Кметът на община Кюстендил представя отговор с вх.
№ 10720/01.12.2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с който оспорва
касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 12.05.2021 г. служители от отдел „Контрол по строителството” при Община Кюстендил извършили проверка на строеж – пристройка към жилищна сграда с идентификатор 41112.503.2317.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Кюстендил, в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 41112.503.2317 (УПИ ХVI-3548, кв. 326 по плана на гр. Кюстендил). Същите констатирали, че строежът е изграден на границата с ПИ 41112.503.2316 и ПИ 41112.503.2302, и е с Г-образна форма, с размери 3,10 м/6,60 м/5,45 м/3,75 м/2,45 м/3 м, с височина 2,40 м, оградните му стени са изпълнени от тухли четворки и бетонови блокчета, покривната конструкция е от дървени греди с OSB плоскости, покрити с керемиди. В ограждащите стени е монтирана дограма. Помещението е оформено върху постройка с идентификатор 41112.503.2317.4. До него се достига през стълбищната клетка на жилищната сграда, като на междинната площадка е избита врата. Проверяващите установили, че строежът е извършен от К.С. в периода от месец януари до месец май 2021 г., без необходимите строителни книжа и документи. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 3/12.05.2021 г. Със Заповед № РД-00-1180/17.09.2021 г., издадена от кмета на община Кюстендил, на К.С. е наредено в срок от три месеца от влизането ѝ в сила да премахне незаконен строеж: „Пристройка към жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХVІ-3548, кв. 326 по плана на гр.Кюстендил (ПИ с идентификатор 41112.503.2317 по КККР на гр. Кюстендил), с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „П.” № *С. е обжалвал заповедта и жалбата му е отхвърлена като неоснователна с Решение № 86/13.05.2022 г., постановено по адм. дело № 321/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, оставено в сила с Решение № 10903/29.11.2022 г., постановено по адм. дело № 6237/2022 г. по описа на Върховния административен съд). Срещу К.С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3/27.10.2021 г. за нарушения по чл. 31, ал. 1, т. 1, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ (съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване до страничната граница на урегулирания поземлен имот са най-малко 3 м; според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон; и съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон). Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо. Относно съответствието на оспореното решение с материалния
закон касационният състав намира следното:
Правилен
е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателното
постановление. Процесният АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия за това, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, актът и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити съответно по чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване и връчване на
акта, както и за връчване на наказателното постановление.
Обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Изводът на районния
съд, че К.С. е извършил незаконен строеж, е правилен и обоснован, и се споделя
от настоящия състав. Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗУТ се наказва с глоба от 1000
до 10 000 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице –
участник в строителството, което извършва, разпореди или допусне извършването
на незаконен строеж. Участници в процеса на строителството, съгласно чл. 160,
ал. 1 от ЗУТ, са възложителят, строителят, проектантът, консултантът,
физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна”,
техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично
оборудване. К.С., като съсобственик на ПИ с идентификатор 41112.503.2317, е участник
в строителството по смисъла на чл. 160, ал. 1, пр. 1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията
на действащия подробен устройствен план (т. 1) или
без одобрен инвестиционен проекти и/или разрешение за строеж (т. 2). Процесната
пристройка представлява строеж, пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в” от
ЗУТ. Същата е изградена след 2020 г. на границата с ПИ 41112.503.2316
и ПИ 41112.503.2302, при липса на строителни книжа и в противоречие с предвижданията
на действащия подробен устройствен план.
Доводите
на С., че наказателното постановление е преждевременно издадено, доколкото към
датата на издаването му Заповед № РД-00-1180/17.09.2021 г. на кмета на община
Кюстендил за премахване на процесния незаконен строеж не е влязла в сила, са
неоснователни. Заповед за премахване на строежа не може да завърши фактическия
състав на нарушението по чл. 232, ал. 2 от ЗУТ, доколкото то е формално и
законодателят не изисква да бъде наказвано лицето, спрямо което е наредено да
премахне незаконния строеж.
Процесното
нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Същото не представлява маловажен случай по
смисъла на §
1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН.
При
определяне размера на административното наказание обаче
административнонаказващият орган и районният съд не са съобразили критериите по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав намира, че налагането на глоба
над предвидения минимален размер от 1000 лева е прекомерно с оглед на целите по
чл. 12 от ЗАНН. Процесното наказателно постановление следва да бъде
изменено, като размерът на глобата бъде намален на 1000 лева.
На
Община Кюстендил не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с изменения размер на наложената глоба, доколкото кметът на община
Кюстендил не е защитаван в касационното производство от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 245/01.11.2022
г., постановено по АНД № 281/2022 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 896/01.03.2022
г., издадено от кмета на община Кюстендил, с което на К.Й.С., с ЕГН **********, на
основание чл. 232, ал. 2 от ЗУТ е наложена глоба
в размер на 3000 лева, като намалява
размера на глобата на 1000 (хиляда)
лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.