Определение по дело №367/2009 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 863
Дата: 29 април 2009 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20093101000367
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 8 април 2009 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 номер …………..…/……04. 2009г, Година 2009, град  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                        ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на       29 Април                                                    Година 2009

в закрито   заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

ЧЛЕНОВЕ: Д.М.

                 Д.Т.

 

като разгледа докладваното от съдията Д.М. *** на ТЪРГОВСКО отделение номер 367 по описа за 2009 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 396 от  ГПК.

Постъпила е частна жалба от М.И.К. *** срещу определение № 2707/23.02.2009г по ч.гр.д.1845/09г по описа на ХVІ състав при ВРС, с което  е отхвърлена молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, като е оставено без уважение искането за налагане на възбрана върху недвижими имоти. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценил като неоснователен бъдещия иск в целия му размер и липсата на интерес от  обезпечение.  Моли  определението да бъде отменено като неправилно, а исканото обезпечение съответно допуснато.

Доколкото до произнасяне на определение за допускане на обезпечение производството е едностранно, липсва насрещна страна по смисъла на чл. 396 ал.2 ГПК на която да се дължи връчване(арг. в тази насока в определение №30 от 28.01.2009г. по ч.гр.д. №11/2009г. на ВКС, ІІІ г.о) .

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С молба за обезпечение е сезиран родово и местно компетентен съд. Молбата е допустима и надлежно предявена.   

Обезпечителната си нужда молителят обосновава с твърдения за евентуално бъдещо разпореждане от страна на длъжника му  с правата му върху притежавани активи или обременяването им с тежести. По претенция за парично вземане нуждата се предполага, а поисканата мярка възбрана е адекватна подготовка на изпълнителен способ от бъдещото принудително изпълнение.  

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение, като е приел, че според приложените от молителя доказателства, съдържащи изявления на насрещна страна бъдещиата претенция би била неоснователна. Подобна преценка е необоснована в едностранното към този момент производство. Съдът сезиран с молба за обезпечение следва да прецени само степента на вероятност на претенцията по твърденията на ищеца, подкрепени с доказателствата, а не въз основа на евентуалното оспорване или възражания на бъдещия ответник. Дори да се прецени, че доказателствата не са достатъчно убедителни, сезираният съд следва да презумира обезпечителната нужда и да допусне обезпечението, като съответно събере гаранция за вредите, които би понесъл ответника поради оказало се в последствие неоснователно обезпечеване на вероятнон неоснователния иск. Само в случаите когато размера на тази гаранция( очакваните вреди) е несъразмерно по-голям от самия обезпечаем интерес би се стигнало до отказ за допускане на обезпечението тъй като в този случай би била опровергана презумпцията за интереса на молителя. 

Като прецени изложените в молбата за допускане на обезпечение твърдения и претенцията за връщане на сума по развален поради неизпълнение договор, въззивният съд преценява, че бъдещият иск е достатъчно конкретизиран за да се квалифицира по чл. 55 ЗЗД като претенция на купувач- възложитител за връщане на авансово платена цена на подлежащи на изграждане недвижими имоти по проектирана покупко- продажба по предварителен договор за прехвърляне на собственост на имоти в строеж, съчетан с изработка.

Към молбата е представен подписан от ответника писмен договор за възлагане на изработката с уговорени отделни етапи на изпълнение и съответни части от авансово възнаграждение, дължими при приемането на предходен етап, съдържащ и изрични уговорки за прехвърляне на право на строеж за определени обекти, а в последствие и съответно право на собственост върху терена като принадлежност към обектите от ново строящата се сграда. В договора е формулирана съществена уговорка за срок за снабдяване на изпълнителя-продавач със строителни книжа и започване на строителството, който е изтекъл. Представена е размемена кореспонденция по повод предприето разваляне на комплексния договор. Съдът намира, че тези доказателства са достатъчно убедителни за да формират извод за наличието на облигациона връзка по проектирано придобиване на собственост, съчетано с изработка и отпадането й при упражнено едностранно право на молителя да се освободи от задълженията по проектираната продажба и забавеното изпълнение на строителството.

Изправността на ответника като изпълнител- продавач  и законосъобразно упражненото право за разваляне на договора би могла да бъде обоснована в бъдещия исков процес. Дали действително е налице вземането или не ще бъде изследвано и окончателно установено едва в обезпеченото бъдещо производство. Подобна неустановеност обаче не изключват интереса на молителя – бъдещ ищец да получи обезпечение. Допълнително с частната жалба са представени подкрепящи доказателства за опровергаване на евентуални възражения на насрещната страна за обективни причини за забавата, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо допълнително да събира и гаранция като съответна защита на бъдещия ответник срещу неоснователно допуснато обезпечение.

За кредитора с твърдяно неудовлетворено парично вземане за връщане на дадена на неосъществено основание сума ( като авансова вноска от цена по проектираната продажба на имот в строеж) винаги се презумира обезпечителна нужда, доколкото при едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се предполага че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако длъжника предприеме действия по намаляване на имуществото си, чрез разпореждане с наличните си вещи. В случая такава опасност се установява в значителна степен, тъй като ответникът по жалбата не поддържа търговски офис на регистрирания си адрес, с което осуетява контакта с търговските си партньори.

Като предмет на поисканата обезпечителна мярка молителят е посочил недвижими имоти, собственост на ответника, придобити от него чрез покупка на идеална част от терен, последвана от учредяване на право на строеж между съсобствениците за отделни обекти от подлежаща на изграждане в същия терен пететажна жилищна сграда. За легитимацията на ответника са представени нотариални актове, в които са описани като приложения инвестиционни проекти без посочване на одобрението им. Видно обаче от представеното пред настоящата инстанция писмо този проект не е съгласуван и е бил преценен като не достатъчно комплектуван. Според съдържанието на нотариалния акт помещенията в таванския етаж са посочени като самостоятелни обекти – складове. Съобразно изискванията за проектиране обаче, въведени в  чл. 38 от ЗУТ, обекти с нежилищно предназначение могат да се изграждат  в жилищна сграда само в подземния, в полуподземния и в първия етаж. Складовите помещения не са ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност, каквито единствено нежилищни помещения са допустими за строеж в надземните етажи. Съответното детайлизиране на тези ограничения при проектиране на жилищна сграда, наложени от необходимостта да се осигури именно спокойното ползване като жилища на обектите в нея , в чл. 98 ал.2 и чл. 102 ал.3 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, допускат в подпокривните пространства да се изграждат като самостоятелни обекти само ателиета. За да бъде годен обект на право на строеж за изграждане на обособен обект, което при реализация на строежа да се трансформира в собственост на обект от етажна собственост, помещението следва да отговаря на изискванията на закона за проектиране на самостоятелен обект от съответен вид сграда. В случая е проектирана жилищна сграда, поради което следва да се приеме, че при проектирането таванските помещения „самостоятелни складове”  са отнесени като принадлежности на жилищните обекти „апартаменти” от останалите етажи на тази жилищна сграда, според изискванията на чл. 103 от Наредба 7.  Ето защо съдът счита че проектираните складове на тавански етаж не могат да служат като самостоятелен обект на собственост върху който да се насочи изпълнение, респективно и да се наложи обезпечение. Останалите обекти представляват самостоятелни жилища и са годен предмет на обезпечение. Стойността на правото на строеж на обекти от бъдеща сграда е значително по- малка от цената на довършено строителство, поради което правата върху четири апартамента съдът преценява като адекватен на обезпечителния интерес по стойност предмет. От друга страна обаче, с оглед липсата на данни за действителното одобрение на инвестиционния проект прави съмнителна  законосъобразността на учредяването на вещните права за отделните проектирани  обекти. Доколкото обаче възникването им вече е удостоверено по нотариален ред, съдът приема, че следва да допусне възбраната върху тях, но за да бъдат правата на молителя удовлетворени в най-пълна степен, възбраната им следва да се съпътства и с възбрана върху правата върху терена( така обезпечението ще бъде налице и ако се окаже че правата на строеж не са възникнали в указаните обеми поради незаконосъобразно проектиране).

С оглед на изложеното, съдът приема, че молбата за допускане на обезпечението в пълния размер на бъдещата претенция следва да бъде уважена за жилищните имоти. За складовото помещение молбата следва да се отхвърли.

Съобразно изложените мотиви, следва да уважи в съответната част и жалбата, поради което, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ определение № 2707/23.02.2009г по ч.гр.д.1845/09г по описа на ХVІсъстав при ВРС, с което  е отхвърлена молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            ДОПУСКА обезпечение на бъдещия иск на   М.И.К., ЕГН ********** *** срещу „СТОЙКОВ СТРОЙ" ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Л. Каравелов" № 6, ет. 3, ап. 8, представлявано от Управител - СВЕТОМИР ДИМИТРОВ СТОЙКОВ, ЕГН ********** за заплащане на сумата 10 000 евро, претендирана като подлежаща на връщане дадена на неосъществено основание по едностранно развален предварителен договор от 30.04.2008г за продажба на недвижими имоти в строителство, съпътстван с изработка на сграда, като авансова вноска от цената на подлежащите на изграждане обекти по проектираната продажба, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, притежавани от ответника по нотариални актове, вписани в СВ на АВ- Варна с вх. Рег. № 19473 от 09.07.2007г, акт № 1, т. LХІ, дело14855/2007г и  с вх. Рег. № 37656 от 07.12.2007г, акт № 36, т. СХІХ, дело 29384/2007г , както следва:

право на собственост върху 38,70 /тридесет осем цяло и седемдесет стотни/ кв.м. ид. части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 700 /седемстотин/ кв.м. по документ за собственост, а по скица цифров модел 774 /седемстотин седемдесет и четири/ кв.м., находящо се в гр. Варна, община Варна, област Варна, съставляващо поземлен имот № 737 /седемстотин тридесет и седем /, в кв. 38 /тридесет и осем/ по плана на селищно образувание „Сотира", при граници по скица на цялото място: път, ПИ № 738, ПИ № 743, ПИ № 744, ПИ № 736 и ПИ № 745

и учреденото ПРАВО НА СТРОЕЖ за следните обекти от 5 /пет / етажна жилищна сграда, която предстои да бъде изградена в УПИ VI - 737, в кв. 38, по плана на гр. Варна, цялото с площ от 774 кв.м., при граници УПИ VII- 743; УПИ VIII- 744; УПИ XVII- 736. УПИ XVII- 735. УПИXVI- озеленяване; УПИ XI- 745: УПИ V- 738. а именно:

1.      АПАРТАМЕНТ № 1 / едно/ на първи етаж със застроена площ от 39,40 /тридесет и девет цяло и четиридесет стотни/ кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня -тоалет и тераса при граници: стълбище, апартамент № 2, вътрешен двор и коридор, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 със застроена площ от 3,70 /три цяло и седемдесет стотни/ кв.м. при граници: избен коридор, вътрешен двор и изба № 2, заедно с 2,5093 % /две цяло и пет хиляди и деветдесет и три десетохилядни процента/ ид.части от общите части на сградата, ведно с басейн на покрива на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

2.      АПАРТАМЕНТ № 2 / две/ на първи етаж със застроена площ от 33,90 /тридесет и три цяло и деветдесет стотни/ кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня -тоалет при граници: апартамент № 1, вътрешен двор, апартамент № 3 и коридор, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 със застроена площ от 3,40 /три цяло и четиридесет стотни/ кв.м. при граници: избен коридор, изба № 1, вътрешен двор и изба № 3, заедно с 2,1725 % /две цяло и хиляда седемстотин двадесет и пет десетохилядни процента/ ид.части от общите части на сградата, ведно с басейн на покрива на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

3.      АПАРТАМЕНТ № 12 /дванадесет/ на втори етаж със застроена площ от 43,90 /четиридесет и три цяло и деветдесет стотни/ кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня - тоалет и тераса при граници: апартамент № 11, вътрешен двор, апартамент № 13 и коридор, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12 /дванадесет/ със застроена площ от 3,40 /три цяло и четиридесет стотни/ кв.м. при граници: избен коридор, изба № 11 и вътрешен двор, заедно с 3,0112% /три цяло и сто и дванадесет десетохилядни процента/ ид.части от общите части на сградата, ведно с басейн на покрива на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

4.      АПАРТАМЕНТ № 13 /тринадесет/ на втори етаж със застроена площ от 126,30 /сто двадесет и шест цяло и тридесет стотни/ кв.м., състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, кабинет, баня - тоалет, килер и три тераси при граници: апартамент № 12, вътрешен двор, стълбище и коридор, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 13 / тринадесет/ със застроена площ от 3,40 /три цяло и четиридесет стотни/ кв.м. при граници: изба № 14, избен коридор, вътрешен двор, заедно с 8,4818% /осем цяло и четири хиляди осемстотин и осемнадесет десетохилядни процента/ ид.части от общите части на сградата, ведно с басейн на покрива на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

            ДА СЕ ИЗДАДЕ  на молителя обезпечителна заповед за така допуснатото обезпечение.

Определя едномесечен срок от съобщаване на определението на молителя за предявяване на обезпечената претенция. Указва на молителя, че при непредставяне на доказателства пред първоинстанционния съд за завеждане на иска в срока, обезпечението ще бъде отменено по реда на чл. 390 ГПК. 

           

            ОТХВЪРЛЯ молбата за допускане на обезпечение на същия иск в частта й с която е поискано  налагане на възбрана върху ТАВАНСКИ СКЛАД № 6 /шест/ на четвърти - тавански етаж от същата сграда. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва касационна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280 ал.1 ГПК в едноседмичен срок за молителя от връчване на определението, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщението за наложената мярка от съдията по вписванията.

            ПРЕПИС от определението за де връчи на молителя  с образец № 9.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: