Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2018
Град Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти юни Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА
БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 2606
по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и
е образувано по жалба на „ЕС ВИ ДЖЕЙ“ против НП № 03-009510 от 07.03.18г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на
чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД -07-2 от 16.12.2009г., на осн.
чл. 415в ал.1 от КТ на „ЕС ВИ ДЖЕЙ“ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 200 лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и
от надлежна страна. С жабата се иска отмяна на НП. Работодателят нямал
задължение за документиране на инструктажа. Това било направено от съответното
длъжностно лице и Ст.И.бил допуснат до
работа едва след това. Не било ясно кой е подписал АУАН като свидетел, не било
направено разследване на спорните обстоятелства.
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната
страна се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и по съществото на
делото пледира за отмяна на НП. Изложените съображения са аналогични на тези в
жалбата. Хр.С.нямал качеството на работодател, независимо, че АНО обявил
съществуването на трудово правоотношение, който акт би обжалван и не бил влязъл
в сила. Недокументирането на инструктажа не се санкционирало по чл. 6 от ЗАНН и
неставало ясно коя санкционна норма е приложена.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к.О.,
която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Работодателят не бил определил длъжностно лице , което да документира
инструктажа и видно от приложените служебни бележки управителят на дружеството
го бил извършил, поради което правилно била ангажирана отговорността му като
работодател. Лицето било на работа към момента на проверката и в сключения
същия ден трудов договор била написана следваща дата на започване на работа с
цел да се избегне наказателната отговорност.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 21.02.2018 г. в гр.Варна била
извършена проверка на строителен обект „ Делта Планет МОЛ“, където се
установило лицето Станислав Янков И.. За него нямало документиран начален
инструктаж и тъй като АНО приел, че то извършва трудови функции, бил съставен
АУАН, а в последствие – издадено НО за нарушение на чл-11 ал.5 вр.чл.ц12. ал.1
и ал.2 от Наредба № РД -07-2 / 09 г. Тъй като на същата дата със Ст.И.бил
сключен трудов договор, било подадено уведомление до НАП и на следващия ден бил
документиран инструктажа, АНО приел, че нарушението е отстранено веднага след
установяването му и наложил наказанието на основание чл. 415в ал.1 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства
и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Н., които са
конкретни, добросъвестни, логични и непротиворечиви, както и от писмените доказателства, които са събрани по
реда на НПК – материалите по АНП: АУАН,
заповед за компетентност, протокол за проверка, констативен протокол и от
приобщените в съдебно заседание трудов договор, справка - уведомление , служебна бележка.
Съдът, както с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в
предвидените от закона срокове.
В
АУАН и НП, обаче, нарушението не е описано пълно и точно нито от фактическа,
нито от правна страна. Не са посочени обстоятелствата при които е извършено
нарушението, нито съставомерните му признаци. Освен това, то е описано
противоречиво, като обстоятелствената му част противоречи на диспозитивната и
не става ясно за какво точно е наказано дружеството.
Според
чл. 3 от Наредбата, ”Работодателят не допуска до работа работник и служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.“
Според чл. 12 ал. 1 и
2 :” (1) Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа,
както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 …
, (2) Инструктажът по ал.1 се провежда в деня на постъпване на работа” , а
според чл. 11: ”(1)
Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при
работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на
работното време, вкл. и на: 1. работещите, предоставени им от предприятие,
което осигурява временна заетост; 2.командировани работници и служители;
3.работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието;
4.лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията; 5. лица, с
които се провежда производствена практика;
Такива
нарушения категорично не са описани в наказателното постановление нито от
фактическа, нито от правна страна и не става ясно в какво се изразява
изпълнителното деяние – в допускане до работа без проведен инструктаж; в
допускане до работа с проведен, но недокументиран инструктаж; или се изразява в
непровеждане, или в недокументиране на инструктажа.
В НП не се сочи, че е допуснато лице, което не
е инструктирано, а лице, за което работодателят не е бил „документирал
провеждане на начален инструктаж”. Недокументирането на инструктажа е нарушение на чл.11 ал.5 от Наредбата и за
неизпълнението му следва да носи отговорност лицето, на което е възложен
инструктажа, а не работодателят. Работодателят следва да носи отговорност само
в случаите когато не е осигурил условия за провеждане на инструктажа - чл.11
ал.1 от Наредбата, или когато е допуснал до работа лице, на което не е проведен
инструктаж – чл. 3 от Наредбата. Съдът не споделя становището на въззиваемата
страна, че правилно е ангажирана отговорността на работодателят, тъй като
самият управител извършил в последствие и документирал инструктажа. Физическото
лице управител не може и не следва да се приравнява на юридическото лице
–работодател, поради което и няма как работодателят, който е юридическо лице, да отговаря по чл.11 ал.5 от Нредбата за
задължения, вменени на физическо лице, дори и когато това физическо лице е самият
управител.
За да е налице нарушение по чл.3 от Наредбата, на първо
място трябва да са били налице предпоставките за провеждане на начален инструктаж. Такива факти не се сочат,
като не е ясно нито от НП, нито от АНП кога И.е постъпил на работа и дали
изобщо е постъпил на работа. За да се носи отговорност по чл.3 от Наредбата,
следва начален инструктаж изобщо да не е бил проведен, а не само да не е бил
документиран, като недокументирането е друго нарушение, посочено по-горе, за
което работодателят не е отговорен. В случая, обаче, в АУАН и в НП не е описано
нито от фактическа, нито от правна страна, че начален инструктаж изобщо не е
бил проведен. Така не става ясно въз
основа на какви факти, АНО е направил извод за извършено нарушение. Не става
ясно срещу какви факти се защитава нарушителят и в какви рамки следва да
организира защитата си.
В
НП нарушението е описано във връзка с чл.12. Според ал.2, началният инструктаж
се провежда в деня на постъпване на работа. Също в НП е описана дата на
нарушението 21.02.18г. От фактите в него
обаче, не става ясно защо АНО е избрал тази дата. Ако нарушението се изразява в
недокументиране на инструктаж, както АНО е квалифицирал деянието по чл.11 ал.5
от Наредбата, то ще е извършено на датата на провеждане на инструктажа, на
която е следвало да бъде документиран. Ако нарушението се изразява в
непровеждане на инструктажа, то ще е извършено в деня на постъпване на работа на
лицето, но никъде в АУАН и НП не е описано кога то е постъпило на работа.
Лицето е установено в обекта на 21.02.2018 г.
и ако нарушението се изразява в допускане до работа без инструктаж,
действително това е датата на извършването му, но АНО не е посочил, че наказва
дружеството за нарушение на чл.3 от Наредба
№РД-07-02/16.12.2009г. Действително, неконкретизирането на
квалификацията цифром само по себе си не е съществено процесуално нарушение,
тъй като защитата се гради срещу фактите, не срещу квалификацията. В случая,
обаче, не нарушението не става ясно нито от фактическото описание, нито от
словесното правно описание, нито от цифровата квалификация, нито от трите взети
заедно. За да е извършено нарушение по чл. 3 от Наредбата, следва инструктаж да
не е провеждан изобщо, а не само да не е документиран, както е описано в НП.
На
следващо място, не става ясно от фактите, описани в АУАН и НП, дали „Е.В.Д.“ЕООД
е работодател, т.е. дали са налице признаците на прикрито трудово
правоотношение със Ст.И.. Не се сочи наличие на работно време и почивки, на работно място, на трудово възнаграждение и не става ясно
дали И.е в трудово правоотношение и с кого. Не са описани фактите, от които е
направен извод, че дружеството е работодател. Не
става ясно и какво е правил пострадалия на обекта и дали е бил в кръга от лица,
на които се дължи начален инструктаж.
Нарушението
не е описано не само фактически, но и правно, като не са описани и
съставомерните признаци на нарушението. В АУАН и НП като не е описан нито един от съставите на
възможните нарушения по чл. 3, чл. 11 ал.1, чл.11 ал.5, или чл. 12, ал. 1 от
Наредбата и съдът не може да прецени каква е била волята на АНО.
Предметът
на доказване в хода на въззивното производство се определя от обстоятелствената
част на АУАН и НП и не става ясно и в какви рамки следва да бъде проведено
съдебното следствие. Правото на защита е ограничено, нарушението е съществено и
налага отмяна на НП. Предвид презумпцията за невиновност, изцяло в тежест на
АНО е да докаже че именно „Е.В.Д.“ЕООД е бил работодателят, че се е дължал начален инструктаж на Ст.И., че начален
инструктаж не е бил провеждан, както и че деянието е извършено виновно. В АУАН
и НП се дължи описването на фактите, от които да се направят тези изводи. Съдът
е длъжен да събере служебно доказателства, но само за онези факти, които са в
предмета на доказване, очертан от
обстоятелствената част на НП. Такива
факти не са описани нито в АУАН, нито в НП. А защитата на въззивника се
осъществява срещу фактите и е недопустимо те да се установяват едва в съдебно
заседание.
Предвид горното, не става ясно за какво
точно е наказано лицето и съдът е лишен от възможност да прецени кой материален
закон е приложил АНО и дали го е приложил правилно. Описано е, че „Е.В.Д.“ЕООД
е допуснало лицето до работа без да е документиран инструктаж. Недокументирането
на инструктаж е самостоятелно нарушение, което се счита извършено на датата на
провеждане на инструктажа и за което е отговорен този, който е трябвало да го
документира. Поради това, ако АНО е наказал въззивника за това нарушение, то материалният
закон е приложен неправилно, тъй като няма доказателства, че то е извършено на
21.02.2018 г. и тъй като дружеството е наказано в качеството на работодател, а
работодателят не е субект на задължението за документиране, съответно – не е
субект на това нарушение. Неговото задължение е да организира провеждането на
инструктажа. Допускането до работа на
лице без инструктаж е нарушение, извършено на датата на допускане до работа и
отговорен за това е работодателя. В АУАН и НП, обаче не е описано, че на И.не е
провеждан инструктаж и този факт не е нито изследван, нито е доказан от АНО. Не
са описани и фактите, от които е направен извод, че „Е.В.Д.“ЕООД е работодател,
поради което се налага извода, че ако е наказан за допускане до работа, то той
е наказан за нарушение, което не е доказано да е извършено и отново
материалният закон е приложен не правилно. Съдът няма задължение да събира
доказателства относно факти, които не са описани в обстоятелствената част на
наказателното постановление, тъй като то очертава пределите на въззивната
проверка.
Въпреки
това, се налага извод за неправилно приложение на закона, предвид правната
квалификация по чл.11 и 12 от Наредбата, която не съответства на описаното
изпълнителното деяние – допускане до работа.
Освен
това АНО не ангажира доказателства, че лицето е било допуснато до работа на
21.02.2018г. Предвид презумпцията за невиновност, налагането на наказание, за
нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено е неправилно приложение
на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Допуснатите
съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон
обуславят отмяна на наказателното постановление, поради което, съдът намира, че
не следва да се произнася по справедливостта на наказанието.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-009510 от 07.03.18г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.11 ал.5
вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД -07-2 от 16.12.2009г., на осн. чл. 415в
ал.1 от КТ на „ЕС ВИ ДЖЕЙ“ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 200 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: