Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260358
13.06.2022 година,
град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
единадесети май две хиляди деветнадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13303 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 109 ЗС
от С.М.С. срещу Д. и Л.Г..
Ищцата твърди, че е собственик на 100/1650 ид.ч. от ПИ с идентификатор ****. В имота от страна на ответниците били изградени две
незаконни сгради (извън заснетите в КК), а именно: жилищна сграда с площ от
162.30 кв.м. и стопанска сграда с площ от 42 кв.м. И за двете били съставени
актове за незаконно строителство. Твърди, че сградите и пречат да ползва земята
под тях, както и да реализира инвестиционни намерения. Счита, че дори самото
неправомерно извършване на строителството от ответниците представлява
достатъчно основание за постановяване на тяхното премахване. Иска се осъждането
на ответниците да премахнат сградите. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
претенциите. Ответниците твърдят, че за процесните сгради са издадени
удостоверения за търпимост и не подлежат на премахване. За изграждането им не е
било нужно знанието или съгласието на ищцата, защото към онзи момент тя не
притежавала права в имота. Съществуването им не пречело да упражнява правата
си, защото като собственик и на ид.ч. от други сгради в имота, ползването
следвало да се съсредоточи в западната му част. Счита, че самото изграждане на
сградите, дори да е неправомерно, не представлява достатъчно основание за
тяхното премахване. Иска се отхвърлянето на претенциите. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или
създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото
на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика според
нейното предназначение. Съгласно Решение №
60098 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 812/2021 г., II г. о., ГК, когато с предявен негаторен иск се
претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и изобщо
всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно
прикрепено към земята или постройката, уважаването на иска чрез постановяване
да се премахне съответното приращение неизбежно засяга правната сфера на всички
лица, притежаващи право на собственост върху съответния имот. С оглед
естеството на правоотношението, решението на
съда следва да бъде еднакво по отношение на тях, което ги определя като
необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Поставя се въпросът какъв
е вида на другарството в случая - задължително или факултативно. Тъй като със
задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, то е уредено
като изключение и се прилага само в изрично предвидените от закона случаи. По
отношение на иска по чл. 109 ЗС липсва процесуалноправна норма, която да
изисква задължителното участие на всички съсобственици (както на страната на
ищеца, така и на страната на ответника) в производството по тези претенции. По
тази причина следва да се приеме, че другарството
в случая е факултативно. Искът по
чл. 109 ЗС може да бъде предявен
не срещу всички, а само срещу част от
съсобствениците, поддържащи нарушението.
От представените по делото доказателства се
установява, че страните са съсобственици
в ПИ с идентификатор ***, като ищцата притежава 100/1650 ид.ч.,
ответниците заедно притежават 1294/1650 ид.ч. и само ответникът Д.Г. притежава
250/1650 ид.ч. Останалите 6/1650 ид.ч. се притежават от трети лица, като
прехвърлянето на правата е станало през 2019 г., след изграждането на сградите
предмет на спора. Тези права са установени между страните в приключилото
производство за съдебна делба, като към кая на съдебното дирене реална подялба
на имота все още не е извършена.
При така установената фактическа
обстановка, с категоричност се установява, че всички страни по делото са
собственици на идеални части от дворното място и като такива имат право да
ползват същото съобразно правата си.
По реда на чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. С такава възможност разполага и
съсобственик, ако спрямо него се предприемат неоснователни действия от страна
на другите съсобственици. Тези действия следва да са извършени без правно
основание и реално да възпрепятстват
предявилото иска лице да упражнява
правата си върху съсобствения имот в съответствие
с притежавания от него обем на правото на собственост.
Построяването на законна или незаконна
сграда или пристройка в съсобствен
имот само по себе си не представлява
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС,
тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху едно дворно
място разполага с правомощието и да го застроява. Още повече, че по правилото
на чл. 92 от
ЗС построеното, принадлежи на всички лица, които да притежавали право на собственост
върху мястото. Неоснователното действие не
зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не,
когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени
действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота,
собственост на ищеца по иска по чл. 109
ЗС- Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о.,
ГК. Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват
правата си в съсобствеността, последните могат да искат премахване на
постройката. В този смисъл е и практиката на ВКС, например: Решение № 58
от 31.05.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2661/2020 г., II
г. о., ГК; Решение № 125 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 939/2012 г., I г.
о., ГК; Решение № 299
от 15.06.2010 г. по гр. д. № 500 от 2009 г. на ВКС, второ г. о.; Решение № 324 от 21.06.2010 г.
по гр. д. № 1320 от 2009 г. на ВКС, второ г. о.; Решение № 411/02.03.1999 г. на
V ГО на ВКС по гр. д. № 2190/1998 г.; Решение №
316/18.02.2005 г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 2746/2003 г.
и Решение № 2240/13.01.2003 г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 2810/2001 г. В същия смисъл е и т. 3 на ТР № 4/2015
от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС.
Преценката дали застрояването или
пристрояването пречи на друг съсобственик на мястото да упражняват правото си
на собственост е индивидуална с оглед на събраните по конкретното дело
доказателства за характера и площта на строителството и за установения преди
това строителство начин на ползване на съсобствения имот.
Възраженията, че сградите са в режим на
"търпимост" е без значение за правото да се иска тяхното премахване, в случаите, когато същите ограничават
или смущават пълноценното ползване от останалите съсобственици, т.е. пречат
съсобственикът да упражнява правата си в пълен обем. Търпимост по § 16 от ПЗР
на ЗУТ установява само благоустройствената допустимост на строежа в
съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга
правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда
на чл. 109
ЗС. В този смисъл Решение № 74 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6580/2013
г., II г. о., ГК. Поради това и преценката за основателност или неоснователност
на иска не е свързана с това дали сградите подлежат или неподлежат на
премахване по административен ред. Дори същите да представляват търпими строежи
биха подлежали на премахване по реда на чл. 109 ЗС ако създават пречки и обратното, дори да са незаконни строежи не
подлежат на премахване, ако не пречат
за упражняване на правото на собственост.
В настоящия случай имотът е с площ от 1677
кв.м., като жилищната сграда е с площ от 162.3 кв.м., а стопанската сграда с
площ от 42 кв.м. Разположени са в дъното на поземления имот- западната и
югозападната част и не са заснети в кадастралната карта. В поземления имот
съществуват още 3 сгради (сграда с идентификатор .4 е премахната), разположени
в източната и югоизточната част от имота с обща площ от 390 к.м. Ищцата е
собственик на 100/1650 ид.ч. от имота, което в реална площ представляват 101.63
кв.м.
Наред с тези данни по делото е приета е
СТЕ, което изследва отрежданията за УПИ и са разпитани свидетели за момента на
изграждането на процесните сгради.
При тези данни няма основание ответниците да
бъдат осъждани да премахнат сградите разположени западната и югозападната част
на поземления имот. Тези постройки с нищо не пречат на ищцата да упражнява правото
си на собственост, което се разпростира върху притежаваните от нея 100/1650
ид.ч. от земята. Сградите са разположени в самия карай на имота, непосредствено
до и на регулационните линии и заемат площ от общо 202.3 кв.м. или 12.6% от
същия. Ответниците като собственик на 1544/1650 ид.ч. от имота, разполагат със
същото право да ползват и застрояват земята, с каквото разполага и ищцата за
нейните 100/1650 ид.ч. Площта на сградите не превишава притежаваните от
ответниците права, те не попадат в
непосредствена близост до останалите сгради, съсобственост между страните и
фактически не затрудняват ползването на имота съобразно нейните права за 101.63 кв.м. реална площ. В
действителност, правото на собственост в идеални части се разпростира върху
целия имот, но това не означава, че всеки от съсобствениците следва и има право
да ползва цялото дворно място, тъй като е фактически невъзможно. Точно
обратното, заради наличието на съсобственост и конкуриращи се права, всеки съсобственик
следва да се съобразява с права на останалите и да не пречи и те да ползват
имота. От събраните по делото доказателства обаче не се установява именно заета
от сградите площ да пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост,
което се простира върху 100/1650 ид. ч. от дворно място. Липсват твърдения и
доказателства именно тези площи от дворното място, върху които са изградени сградите, преди застрояването трайно да са
се ползвали от ищцата за други цели. Дори при евентуално разпределение на
ползването на дворното място, площта в западната и югозападната му част би
следвало да се ползва не от ищцата, а от ответниците, тъй като те притежават
най-голям обем от правото на собственост- 1544/1650 ид.ч. и съобразно тази
квота имат право на площ от имота. В действителност, сградите правят невъзможно
ползването на част от земята, разположена под тях и в непосредствена близост
(до 3 метра от външните стени), но доколкото съсобствениците не са направили
официално разпределение на ползването и предвид разположението им (в дъното на
имота) не може да се приеме единствено поради тяхното съществуване, че те по някакъв
начин засяга правата на ищцата. Освен това в останалата част от имота (на изток
и на запад от останалите сгради и в северозападната час) остава достатъчно
свободна площ, която би могла да покрие принадлежащото на ищцата право на реално
ползване върху 101.63 кв.м.
Не на последно място, изграждането на тези
пристройки не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху
притежаваните от нея 100/1650 ид. ч. от дворното място и защото площта им е много
по-малка от 1544/1650 от общата площ на съсобственото дворно място. В този
смисъл е и посочената по-горе практика на ВКС.
Изложените в исковата молба съображения за
наличието на инвестиционни намерения за застрояване, представляват бъдещо
несигурно събитие и не мога да обосноват пречки за правото на ползване. Освен
това те не се установяват предвид доказателствата за неприключилото
производството по съдебна делба на земята, в което поземленият имот е изнесен
на публична продан.
Ето защо предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно
разноските:
С оглед изгода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците
следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 2175.60 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.М.С., ЕГН ********** срещу Д.С.Г.,
ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********,
искове по чл. 109 ЗС за ОСЪЖДАНЕТО на Д.С.Г. и Л.С.Г., да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на С.М.С.
да упражнява правото си на
собственост върху 100/1650 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****,
с площ от 1677 кв.м., при граници имоти с идентификатори ****, като премахнат жилищна сграда с площ от 162.30 кв.м., едноетажна,
разположена в западната част на поземлен имот с идентификатор ***** и стопанска
сграда с площ от около 42 кв.м., разположена в
югозападната част на поземлен имот с идентификатор ****
между границите с поземлени имоти с идентификатори ****.
OСЪЖДА С. М.
С., ЕГН **********, да заплати на Д.С.Г.,
ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********, сумата
от 2175.60 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.