Решение по дело №580/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 497/17.12.2019г.,гр.Пазарджик

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

                   Председател:Албена Палова      

                                                членове:Мариана Димитрова

Ели Каменова

при участието на секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №580 по описа на Съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Обжалва се Решение № 214 постановено на 26.06.2019г. по гр.дело №1554 по описа на В.ския районен съд за 2018г., с което са отхвърлени предявените от А.М.К., ЕГН ********** и  Д. А. К., ЕГН **********, и двамата от гр. В., ул. „К.“, №22 против П.С.Ш., ЕГН **********,***, Н.С.П., ЕГН **********,*** и В.С.П., ЕГН **********,***,искове с правно основание чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответниците –вески един от тях да им заплатят сумата от по 1350,48 лева, представляваща лихва по кредит от 06.10.2004 г. и съответно от 27.10.2004 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2010 г., с която сума ответниците  се се обогатили без основание за сметка на ищците, а те са обеднели,като неоснователни.

В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК ищците в първоинстанционното производство А.К. и Д.К.,чрез пълномощника си-адв.Д.К. твърдят,че така постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.Излагат съображения. Формулират искане обжалваното решение да бъде отменено, а исковите претенции –уважени.

В срока по чл.263,ал.І от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателите  доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

В насрещната искова молба- предмет на разглеждане в настоящото производство, се твърди, че през 2004г. А.К. е предприел действия по закупуване на втори жилищен етаж от сграда, тъй като считал, че като дългогодишен наемател има предимство. От Община В. му било отговорено отрицателно и разяснено, че единствения възможен вариант бил собствениците на първия жилищен етаж да бъдат купувачи на втория етаж. Затова А.К. и Д.К. провели разговор с В.П., а по-късно и със сестрите му П. и Н.. Тримата през лятото на 2004г. дали безрезервното си съгласие, А.К. да предприеме действия от тяхно име, но за негова сметка по закупуване на етажа. Уговорката им била К. да платят всичко и след като общината го продаде на ответниците по насрещния иск, те да им го прехвърлят. К. предприели действия, като представили на Общината всички необходими документи. От последната назначили оценител, който определил пазарната стойност на етажа. С оглед на това, че К. не разполагали със средства за закупуване на етажа двамата съпрузи сключили Договор за текущо потребление на 06.10.2004г. с „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който получили потребителски заем в размер на 5000лв., при уговорена лихва в размер на 14% и със срок за издължаване 60 месеца. След като излязла оценката и установили, че тези средства няма да им стигнат, помолили брата и снахата на К.- М. и Р. К. да сключат Договор за потребителски кредит с „Банка ДСК“ ЕАД за още 5000лв., което последните направили на 27.12.2004г. при същите условия- заем в размер на 5000лв., при уговорена лихва в размер на 14% и със срок за издължаване 60 месеца. Сумата била предоставена на А.К. за закупуване на етажа с уговорката той да погасява кредита. След като вече разполагали с парите изчакали да се оформят документите от Община В.. Твърди се, че на 20.04.2005г. сумата от 8725лв., представляваща стойността на втория жилищен етаж била приведена от ищците по сметка на Община В., а на 26.04.2005г. се съставил и договора за покупко-продажба на етажа. След плащането на цената на етажа и сключването на договора с Общината ,К. започнали да настояват пред ответниците за определяне дата за прехвърляне на етажа пред нотариус, но уговорките винаги пропадали. Твърдят се, че за връщане на всеки от кредитите ищците заплатили лихви в размер на по 2025,72лв. или за двата кредита от общо 10000лв. заплатили лихви в общо на размер 4051,44лв. Считат,с оглед обстоятелството, че кредитите били теглени именно за заплащане цената втория етаж, то и ответниците по насрещния иск били длъжни да възстановят на ищците и платените от тях лихви при връщането на кредитите, тъй като освен със сумата за заплащане на етажа са обеднели и със сумата за заплащане на лихви по кредитите.

В отговора на насрещната молба, ответниците твърдят, че не са давали обещание за прехвърляне на имота, а сумата за покупко- продажбата е била изпратена и върната с пощенски запис, като ищците са отказали да я получат. Оспорват да е налице връзка между изтеглените кредити и заплащането на цената за покупката на имота. Твърдят, че не съществувала уговорка, К. да закупят имота, а единствено да им дадат в заем сумата необходима за заплащане стойността на етажа.

В мотивите на обжалваното в настоящото производство първоинстанционно решение,съдът е приел,че  от събраните гласни и писмени доказателства и заключението на съдебно- счетоводната експертиза не се установило, че ищците със сумата от общо 10000 лв. са платили цената срещу която ответниците са придобили процесния имот. Първоинстанционният съд обсъждайки показанията на св. И.А. съобразно които ищците са изтеглили кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2004г., а от тези на В.К., че са поискали от родителите му- Р. и М. К. да изтеглят кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 27.12.2004г., и двата с цел да закупят процесния имот, е приел,че от тези показания не се установява по несъмнен начин,че именно с тези средства е платена цената за закупуването на имота от ответниците.Не се установило,че сумите, получени въз основа на договорите за кредит от „Банка ДСК“ ЕАД са били преведени по сметка на Община В. по договора за покупко- продажба, въз основа на който ответниците са придобили имота. Отделно от изложеното, първоинстанционният съд е приел,че по делото не се доказало, ответниците да са се обогатили с процесните суми. Дори и да би било установено-пълно и главно, че сумата платена от тях за закупуване на процесния имот е именно тази, която ищците са получили по договорите за кредит, както и че последните са погасявани със собствени средства на ищците, то не е налице нито обогатяване, нито пряка причинно- следствена връзка между обедняването на едните и обогатяването на другите. Ищците са погасявали задължения по договор за кредит от 06.10.2004г., по който именно те са били страна, в качеството им на кредитополучатели, следователно не са платили суми по чужд дълг, а по техен собствен, ерго няма как ответниците да са се обогатили с тези суми. По Договора за кредит за текущо потребление от 27.12.2004г. претенцията на ищците би била основателна, но не срещу настоящите ответница, а срещу лицата Р. и М. К., доколкото се установява, че те са били страна по договора- кредитополучатели и следователно именно те биха могли да се обогатят за сметка на ищците, но такъв иск по делото не бил предявен.

Решението е правилно

Съгласно установената с Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр.дело №1/1979г. на Пленума на ВС практика, фактическият състав на чл.59 от ЗЗДвключва като елемент наличието на увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице без правно основание  /валидно правоотношение / за това. Т.е по категоричен начин в производството следва да се установи неоснователното разместване на блага. Следва да бъде установено и обстоятелството, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт /или обща група факти/.

Правото на иск по чл.59,ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго и се прилага при липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

По делото по никакъв начин се доказва неоснователното разместване на блага и получаването им от ответниците –блага на стойност договорена лихва по договор за кредит, сключен между ищците и банка ДСК ЕАД, а така също и едни трети за процеса лица с банка ДСК ЕАД.Настоящият съдебен състав приема,че не са налице елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, поради което следва да се приеме, че ответниците не дължат връщане на претендираните суми.

При проверка на обжалваното решение за валидност и допустимост по реда на чл.269 ГПК Окръжният съд не установи наличие на цитираните пороци.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, и като правилно и законосъобразно на основание чл.271,ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

Разноски не се присъждат,тъй като такива не са претендирани.

Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е      Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 214 постановено на 26.06.2019г. по гр.дело №1554 по описа на В.ския районен съд за 2018г.

Решението не подлежи на касационното обжалване.

 

 

 

          Председател:                                                                членове: 1.

 

       2.