Р Е Ш Е Н И Е
№ 2079
гр. Пловдив,
22.11.2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с
участието на прокурора Димитър Молев като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 2052 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК,
във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от директора на НТУ към АПИ против решение № 1131 от 23.06.2023 г. на
ПРС, постановено по АНД №7252/22 г.
Твърди се незаконосъобразност на
обжалваното решение поради противоречие със закона – касационно основание по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Според касатора, ПРС неправилно е
приел, че е налице недоказаност на авторството на деянието.
Иска се отмяна на решението и
потвърждаване изцяло на отмененото с него НП.
Претендира се присъждане на разноски
за две инстанции.
В съдебно заседание касаторът не се
явява и не се представлява.
За ответника по касационната жалба, се
представя подробно писмено становище. Същият се представлява пред касационната
инстанция от адв.С., който заема становище за неоснователност на жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационната проверка е решение № 1131 от 23.06.2023 г. по
АНД № 7252 по описа на ПРС за 2022 г., с което е отменено НП № BG27042022/4000/Р8-474/18.10.2022 г., издадено от
Директор на НТУ при АПИ, с което на Й.Р.И., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 800 лева за нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
За да достигне до този краен
резултат, ПРС е приел, че е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – в НП
липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а
именно съставомерните във връзка с последното факти – от изложеното в НП изобщо
не става ясно защо е ангажирана отговорността на жалбоподателя И. за
установеното като извършено на 15.04.2022 г. В НП не съществува твърдение, че
на 15.04.2022 г. И. е управлявал процесното МПС, нито същият да е бил водач на
това МПС на 15.04.2022 г. Така описаното нарушение на нормата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН е прието за СПН от ПРС, водещо до незаконосъобразност на НП.
Касационната инстанция изцяло
споделя тези мотиви на ПРС които сами по себе си са достатъчни да бъде отменено
НП.
Нито в АУАН, нито в НП е посочено,
че И. е бил водач на МПС към момента на извършване на нарушението на 15.04.2022
г. Установяването, че МПС, управлявано
от И. на 27.04.2022 г., на 15.04.2022 г. е било същото МПС, за което е
установено, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, не означава, че на 15.04.2022 г.
отново И. е бил водач на това ППС, за да бъде ангажирана именно неговата
административнонаказателна отговорност. Последното е следвало да бъде
установено по категоричен начин от АНО. Никъде в АУАН и в НП не се сочи и не се
установява той да е бил водач на процесното ППС към 15.04.2022 г.
Установяването на нарушителя по безспорен начин е задължение на АНО.
Неустановяването на нарушителя по несъмнен начин, нещо повече дори
непосочването му, влече след себе си незаконосъобразност на НП.
Последното не може да бъде санирано
с установяване едва пред съдебната инстанция, че именно И. е управлявал МПС-то при установяване на
процесното нарушение на 15.04.2022 г.
По тези съображения касационната
жалба е неоснователна.
Обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
правния спор в полза на процесуалния представител на ответника по касационната
жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, които се
констатираха в размер на 1100 лева съгласно списък с разноски на л.18, доказани
с фактура и разписка.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
1131 от 23.06.2023 г. по АНД № 7252 по описа на ПРС за 2022 г.
ОСЪЖДА АПИ да
заплати на Й.Р.И.,
ЕГН **********, сумата от 1100 лева разноски
по делото за тази инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: