Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 475
град Плевен, 25.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на
прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д.
№ 539/2023г. по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 39/19.05.2023г., постановено по а.н.д. № 49/2023г.,
Районен съд Кнежа, трети наказателен състав е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 23-0285-000020/02.02.2023г. на Началник група в ОДМВР
Плевен, РУ Кнежа, с което на И.О.Е. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание
чл.183, ал.2, т.3, предл.1, чл.175, ал.1, т.3 и чл.174, ал.3, предл.1 от Закон
за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени три административни наказания –
глоба в общ размер на 2 070 лв., лишаване от право да управлява МПС за 25
месеца и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 20
точки, за извършени нарушения по чл.6, т.1, чл.175, ал.1, т.3 и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – И.О.Е., чрез пълномощник, страна по а.н.д.
№ 49/2023г. по описа на Районен съд Кнежа.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
оспорения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че по
делото е представено и приобщено веществено доказателство – видеозапис свален
от камерата на патрулния автомобил, което доказателство не е събрано по реда и
със средствата на НПК. В този случай съдът е следвало да назначи
видеотехническа експертиза, която е трябвало да изследва автентичността на
видеозаписа, от какво техническо средство е снет записа, с какъв способ е
заснет, записът оригинален ли е и дали е манипулиран. На следващо място се
излага, че неправилно районният съд е кредитирал показанията на
актосъставителя, тъй като той не е бил очевидец на извършеното нарушение. Не са
обсъдени показанията на лицето, което живее с касатора във фактическо
съпружеско съжителство и няма мотиви защо тези показания не са кредитирани.
Излага се, че решението е немотивирано, тъй като не е описано и обсъдено
становището на жалбоподателя, както и че съдът е анализирал събраните по делото
доказателства единствено в полза на наказващия орган. Твърди се, че съдът е
допуснал нарушение на чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК, като не е взел мерки за
разкриване на обективната истина и изграждане на вътрешното си убеждение въз
основа на обективно и пълно изследване на всички доказателства. На последно място
е посочено решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело № С-97/21, обосноваващо на
самостоятелно основание отмяна решението на районния съд, предвид
обстоятелството, че на касатора са издадени две ЗППАМ за същото нарушение,
които са влезли в сила. Предвид на това в случая се налагат две санкции в две
отделни производства за едно деяние, което обстоятелство е в противоречие с
решението на СЕС. Иска се отмяна на решението на Районен съд Кнежа и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от адв. С.Н., който поддържа касационната жалба на заявените в нея
основания и излага подробни съображения по същество за неправилност на съдебния
акт. Представя писмени бележки.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният
съд приел за установено, че на 07.01.2023г. вечерта полицейски служители при РУ
Кнежа, изпълнявали служебните си задължения по утвърден GPS-график на
територията на гр. Кнежа. Малко след 23:00 часа на същата дата се движили със
служебен автомобил Шкода Рапид с рег.№ ****** по ул. „Георги Михайлов“ в посока
ул. „Райко Даскалов“. Пред тях от странична улица вдясно по посока на
движението им (ул. „Алеко Константинов“) излязъл лек автомобил, бял на цвят, без
да спре на поставения на същата улица пътен знак „Стоп“ и продължил движението
си по ул. „Георги Михайлов“. С патрулния автомобил полицейските служители
последвали превозното средство, като подали на водача светлинен сигнал за
спиране. Водачът на автомобила не се подчинил и продължил движението си, докато
паркирал пред гараж към дом № 42 на същата улица. Полицейските служители спрели
на пътното платно непосредствено до автомобила. От същия излязъл
жалбоподателят, на който полицейските служители се представили и му поискали
документите за проверка. Жалбоподателят заявил, че няма документи, били в дома
му и че не той, а жена му е управлявала автомобила. Същият бил във видимо
нетрезво състояние. Полицейските служители установили, че в автомобила – Шкода „Октавия“
с рег.№ ******, бял на цвят, няма други лица и поканили жалбоподателя до
служебния автомобил, за да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, но той отказал, като продължил да твърди, че не е управлявал МПС.
Въпреки разпореждането на полицейските служители да остане на място и да
представи документите си, жалбоподателят не се подчинил и се прибрал в дома си.
Малко след това от там излязла жена, която се представила за съпруга на
жалбоподателя и заявила, че автомобилът е собственост на жалбоподателя и че тя
го е управлявала последно. По случая била изготвена докладна записка до
Началника на РУ Кнежа от полицейските служители.
На 10.01.2023г. жалбоподателят бил поканен в РУ Кнежа
за изясняване на случая. В хода на проверката му били снети писмени сведения, в
които същият отразил, че на процесната дата жена му е шофирала автомобила.
Снети били сведения и от жената, с която жалбоподателя бил във фактическо
съпружеско съжителство, в които същата записала, че на 07.01.2023г. вечерта
заедно с приятеля й са отишли да закарат чичо му до вкъщи, тъй като празнували
и тя била единственият човек, който не е пил алкохол, като при паркиране на
автомобила пред адреса на който живеят, влязла вътре през гаража и след около
десетина минути разбрала, че има патрулка отпред.
В сградата на районното управление на жалбоподателя бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 381454
от 10.01.2023г. за това, че на 07.01.2023г. около 23:15 ч. в гр. Кнежа
управлява собствения си лек автомобил Шкода Октавия (бял) с рег.№ ****** по ул.
„Алеко Константинов“ в посока ул. „Георги Михайлов“, като не спазва
предписанията на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, поставен на ул. „Алеко Константинов“, след което продължава
движението си по ул. „Георги Михайлов“ и спира пред дом №42. Служителите Д.
Димитров и А. Георгиев излизат от служебния автомобил Шкода Рапид с рег.№ ******,
за да извършат проверка на водача, който отказва да даде документите си, като
същия е бил във видимо нетрезво състояние. Служителите извикват лицето до
патрулния автомобил, за да му извършат проверка за алкохол с техническо
средство, като водача отказва пробата, след което се прибира в дома си.
Нарушенията били квалифицирани по чл.6, т.1, чл.175, ал.1, т.3 и чл.174, ал.3
от ЗДвП. Като доказателства с акта били иззети СУМПС и контролен талон на
водача, СРМПС част ІІ № ********* и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. Актът
бил предявен на жалбоподателя и същият го подписал със следното писмено
възражение: „Не съм съгласен с акта защото не съм карал аз а жена ми Кристина
Петрова и след като поискаха документи извиках водача да ги представи“, като получил
препис от същия. Срещу акта не били подадени писмени възражения. Въз основа на цитирания
АУАН било издадено обжалваното НП.
При така установените факти
въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по
ЗАНН. При обстоен анализ на фактическата обстановка и приложимите правни норми
съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, нарушенията и техния автор са
безспорно доказани от обективна и субективна страна от събраните доказателства,
и АНО законосъобразно е приложил съответстващите на нарушенията санкционни
норми. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, като се е мотивирал защо
приема същите за неоснователни и недоказани, включително обсъждайки и
позовавайки се на свидетелските показания на очевидците на нарушенията. Изложил
е и мотиви защо не кредитира показанията на свидетелката, живееща на съпружески
начала с оспорващия. На база на своите изводи съдът е потвърдил обжалваното
пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи за неоснователни, а решението – предмет на проверка в
настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон.
При постановяване на
съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. В решението противно на изложеното в касационната жалба са
обсъдени всички събрани доказателства, подробно е анализирана фактическата
обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи по
отношение на фактите и на правото. Съдът е изложил в решението си мотиви защо
кредитира показанията на актосъставителя и двамата свидетели на извършване на
нарушенията и защо не кредитира тези на приятелката на жалбоподателя, съответно
това възражение на касатора е неоснователно. Поради изложеното не се
установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Решението е постановено и при
правилно прилагане на материалния закон.
Разпоредбата на чл.6, т.1
от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Неспазването на това задължение (в случая неспиране на
пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“) се санкционира
по чл.183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП с глоба от 20 лв.
Водач, който извърши
нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, съдържащ едновременно правило за
поведение (откаже да предаде документите си на органите за контрол или по
какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол) и
санкция за неговото нарушаване, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
За нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, също съдържащ правило за поведение (в случая отказ на водача да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта) и санкция за неспазването на това правило, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години
и глоба 2000 лв.
Правилно и мотивирано решаващият
състав е приел, че и трите нарушения са безспорно доказани от обективна и
субективна страна, техен автор е настоящият касатор и АНО правилно е издирил и
приложил санкционните норми.
По същество касаторът не
отрича извършването на нарушенията, а единствено оспорва тяхното авторство с
доводи, че МПС е било управлявано от жената, с която живее на съпружески
начала, и това не е било отчетено от първата инстанция. Настоящият състав
намира това възражение за недоказано и противоречащо на събраните доказателства
във въззивното производство.
Авторството на нарушенията районният
съд е приел за безспорно доказано основно от показанията на двамата полицейски
служители, които са били и очевидци на самите нарушения. От показанията им
действително непротиворечиво се установява, че от момента на подаване на
светлинен сигнал на автомобила те са имали непрекъснат визуален контрол над
него, а при спиране на лекия автомобил пред дома му от него е излязло единствено
лице от мъжки пол (И.О.Е., на когото в последствие е бил съставен и процесния
АУАН), никой друг не е излизал от автомобила и в него е нямало други лица към
момента на спирането и проверката. Горните обстоятелства са отразени и в
съставената докладна записка рег.№ УРИ 285р-187/09.01.2023г. Дори да бъде
игнориран видеозаписът от патрулния автомобил, показанията на двамата очевидци
на нарушенията са достатъчно ясни, категорични и непротиворечиви, и правилно са
били кредитирани от районния съд. Основателно съдът не е кредитирал показанията
на св. Кристина Петрова предвид обстоятелството, че същата е във фактическо
съпружеско съжителство с жалбоподателя и е пряко заинтересована от изхода на
делото, като нейните показания не се подкрепят от нито едно останало
доказателство.
Във връзка с горното следва
да се отбележи, че жалбоподателят е присъствал лично в о.с.з. когато са приети
доказателствата, не е възразил по приемането на видеозаписа, нито е оспорил
автентичността му с искане за експертиза. Нещо повече в о.с.з. жалбоподателят е
представляван и от адвокат, който е ангажирал становище за приемане на
вещественото доказателство, не го е оспорил с искане за експертиза и е
ангажирал становище за преглед на видеозаписа в проведеното открито съдебно
заседание.
Противно на възраженията в
касационната жалба, съдът е посочил и обсъдил становището на жалбоподателя,
като мотивирано го е приел за неоснователно и недоказано.
Неоснователно е и
позоваването на решението на СЕС по дело №С-97/21. Последното има за предмет
съвсем различна материя, която е регулирана с европейски правни норми (Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху
добавената стойност) и при постановяването му е извършена преценка съответстват
ли тези норми на приложимото вътрешно законодателство. Решенията на СЕС по
преюдициални запитвания касаят тълкуването и валидността на разпоредба или
принцип от правото на ЕС, който е от значение за решаване на конкретното дело,
и съответствието с тях на относимите национални норми, регулиращи същата
материя. За разлика от горното, настоящата материя (правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, правата и задълженията на
участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на закона) не е императивно
регулирана от европейското законодателство, за да е налице несъответствие на
същото с норми на ЗДвП, съответно и решението на СЕС е неприложимо към
настоящия казус.
Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и
сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което настоящата
инстанция не дължи произнасяне по това основание, посочено в касационната
жалба.
С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Кнежа за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.
с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/19.05.2023г., постановено
по а.н.д. № 49/2023г. по описа на Районен съд Кнежа.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/