Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд
в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: 1.Снежина Чолакова
2.Бистра Бойн
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор О.Куздов
от Окръжна прокуратура град Шумен
като разгледа докладваното от
съдия Б.Бойн КАНД № 245 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано
въз основа на касационна жалба от Б.Д.И. с ЕГН: ********** срещу Решение № 363/14.09.2020г.,
постановено по АНД №1466/2020г. по описа на Районен съд град Шумен.
В касационната жалбата се сочи, че решението е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на процесуалния
и материалния закон. Доводите на касатора се свеждат до твърдението, че е
налице колизия между Закон за ограничаване носенето на облекло прикриващо или
скриващо лицето и заповедта на министъра по Закон за здравето/ЗЗ/. Твърди се
още, че в заповедта липсват конкретни критерии каква следва да бъде носената
защитна маска и самият ЗЗ в чл.63 ал.4 създавал задължение на държавата и
общинските органи да осигурят безплатно спазването на мярката и тя в случая не
действала пряко върху гражданите. Касаторът моли настоящата касационна
инстанция да отмени атакуваното Решение на РС и да отмени потвърденото с него
НП на Директор на ОД на МВР- Шумен. В открито съдебно заседание не се явява.
Процесуалният му представител депозира писмени бележки, в които поддържа
жалбата и я допълва с аргументи, че Заповедта на министъра относно носенето на
защитни маски не представлявала общ административен акт, а нормативен такъв и е
следвало да бъде обнародвана в държавен вестник, за да породи правно действие,
което не е било направено.
Ответната страна ОД на МВР- Шумен, редовно
призована, не изпраща представител и не представя становище по касационната
жалба.
Представителят на Шуменската окръжна
прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за
неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на решението на въззивния
съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на
касационната съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна, а решението на РС е правилно и
законосъобразно. Съображенията за това са следните:
С Решение № 363/14.09.2020г.,
постановено по АНД №1466/2020г. по описа на Районен съд град Шумен, съдът потвърдил
НП № 1729-0043/30.07.2020г. на Директора на ОД на МВР, с което на касатора е
наложена глоба в размер на 300 лв., на осн. чл.36 ал.2, във връзка с чл.53 ал.1
от ЗАНН и чл.209а ал.4 от ЗЗ, за административно нарушение по чл.209а ал.1, вр.
чл.63 ал.1 от ЗЗ, във връзка с т.9 част 1, от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г.
на Министър на здравеопазването, изменена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г.
Административно-наказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 17.04.2020г. около 14, 45
часа в гр. Шумен, се намирал на открито обществено място– на кръстовището на
ул. „Алеко Константинов“ и ул. „Цар Иван Александър“ в гр.Шумен, без поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо носа и устата, с което е нарушил /не е изпълнил/ противоепидемична
мярка, въведена на територията на Република България за времето от 12.04.2020
г. до 26.04.2020 г., с т.9 част I от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., двете
издадени на основание чл.63 ал.1 от ЗЗ. На
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
43, серия АА, бланков № 650177 от 17.04.2020 г., в като нарушена е посочена разпоредбата
на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл.61 ал.1 от ЗЗ. Актът бил подписан от
нарушителя без възражения. На нарушителя бил съставен Протокол за
предупреждение, с който бил предупреден на основание чл.65 ал.1 и ал.2 от ЗМВР
да не нарушава противоепидемиологичните мерки, въведени със заповедите. В срока
по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, на 17.04.2020г., касаторът депозирал писмени
възражения, в които посочил, че е бил без предпазна маска, понеже имал хроничен
бронхит и му било трудно да диша през нея в движение, като полицаите го били
спрели на 25м. от дома му.
След съставяне на акта, преписката
по административно-наказателното производство била изпратена на основание чл.33
ал.2 от ЗАНН на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление
по чл.355 ал.2 от НК, във вр. чл.355 ал.1 от НК. С Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 08.05.2020г. по преписка вх. No 1779/2020
г. по описа на ШРП било отказано образуването на наказателно производство за
престъпление от общ характер, като преписката била върната на ОД на МВР– Шумен
с оглед преценка относно реализиране на административно-наказателната
отговорност на лицето. Въз основа на съставения АУАН и приобщените
доказателства, Директора на ОД на МВР – гр. Шумен издал оспореното НП № 1729– 0043 от 30.07.2020г., с което на нарушителя
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300/триста/ лева на
основание чл.209а ал. от ЗЗ за нарушение
по чл.209а ал.1, във вр. чл.63 ал.1 от ЗЗ.
Решаващият съд, с оглед наведените пред
него доводи с въззивната жалба и събраните доказателства и доказателствени
средства- разпит на служители на ОД на МВР, е приел, че не са допуснати
съществени нарушения на процедурните правила, изложил е подробни мотиви по
съществото на спора, както и мотиви, че не са налице основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН, поради което потвърдил наказателното постановление. Приел е за
безспорно установено, че е налице осъществено от обективна и субективна страна
административно нарушение по чл.209а ал.1, във вр. чл.63 ал.1 от ЗЗ за което
правилно е наложена глоба в размер на минималната, както и че липсват
доказателства, че лицето към момента на проверката е страдало от здравословен проблем- хроничен
бронхит, който да го е възпрепятствал от носене на защитна маска.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е
направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата
обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни
правни изводи в постановеното от него решение по отношение както за
съставомерност на деянието, така и за липса на допуснати съществени нарушения
при издаване на НП. Настоящият касационен състав намира, че правните изводи на
РС град Шумен са съобразени с процесуалния и материалния закон, поради което не
следва и да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Касационният
съд споделя и мотивите на въззивната инстанция за неприложимост на института на
„маловажния случай” на административно нарушение касателно конкретната
деятелност. Административен съд Шумен, в множество свои решения, последователно
счита, че преценката за наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от
наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението и дееца. В случая не се установяват обстоятелства,
определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с
другите подобни простъпки, като в случая въведените противоепидемиологични
мерки във връзка с пандемия от Ковид-19 са охранявали обществени отношения от
първостепенна важност, а именно здравето и живота на гражданите. При това
положение, съдът приема, че санкционираното нарушение не попада
в категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във връзка с чл.93 т.9 от НК.
По отношение на възраженията, изложени
в писмена защита по касационното дело във връзка с правния характер на
заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на осн. чл.63 ал.1 от ЗЗ,
съдът намира, че същите са неправилни и в противоречие с дефиницията по чл.75
ал.1 от АПК за нормативен административен акт, както и с установената съдебна
практика на ВАС- Определение №8868 от 06.07.2002г. по адм.д.№3626/2002г. и др.
Безспорно е, че заповедите са общи административни актове и за тях липсва
изискване за обнародване като предпоставка за влизането им в сила, а са
приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК. Освен това, със законодателна
промяна на закона с ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г, изрично е
прието, че заповедите на министъра на здравеопазването са общи административни
актове- чл.63 ал.11 от ЗЗ. Не е спорно по делото, че процесните заповеди са
обявени на интернет страницата на МЗ по реда на чл.73, вр. с чл.66 ал.1 от АПК,
поради което съдът намира, че относимата за казуса заповед е породила правно
действие и съответно въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за
адресатите ѝ, които са всички граждани, когато се намират в закрити или
на открити обществени места.
По отношение на твърдяното противоречие
между нормите на ЗЗ и Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или
скриващо лицето, който в чл. 2 ал.1 гласи, че на публични места на територията
на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично
или скриващо напълно лицето, съдът намира, че колизия между нормите не
съществува. Текстът на чл.3 т. 3 от ЗОНОПСЛ изрично повелява, че разпоредбата
на чл.2 ал. 1 не се прилага, когато със закон е установено друго, както е
случай на пандемия като настоящия. Освен това, видно от мотивите на
законопроекта, внесени на 20.04.2016г. в НС и публикувани на сайта му, законът
защитава коренно различни обществени отношения от охраняваните от Закона за
здравето. Целите на ЗОНОПСЛ са създаване на гаранции и опазване на
достойнството на гражданите от женски пол на територията на Република България
и охрана на националния суверенитет от радикален ислям. Поради което законът е
напълно неприложим в настоящия казус.
Недоказани са твърденията за задължение
на държавната и общинската администрация за осигуряване безплатно на защитни
маски и липсата на конкретика на понятието „защитната маска“. В т.9 от
Заповедта, е посочено, че "Всички лица, когато се намират в закрити или на
открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т. ч. кърпа, шал и др.). Съдът намира така направеното изброяване за
изчерпателно. Предвид ниската стойност на маските, липсата на твърдения за
финансови проблеми на нарушителя и възможността мярката да бъде изпълнена чрез
други налични предпазни средства при липса на маски в търговската мрежа, съдът
намира аргумента за неоснователен.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, и следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
Оставя
в сила Решение № 363/14.09.2020г., постановено по АНД №1466/2020г. по описа
на Районен съд град Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1.
.............................
2. ............................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 04.12.2020г.