Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2084
гр.
Пловдив, 14.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ САКУТОВА
при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3582/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба, подадена от А.Б.К. *** против Наказателно постановление №
19-1030-003859 от 03.05.2019 г. на
Началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП. С жалбата се оспорва установената в АУАН и
в НП фактическа обстановка, излагат се оплаквания за допуснати процесуални
нарушения при издаване на наказателното постановление, претендира се за
приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 08.04.2019 г. около 17:20ч. в гр.Пловдив, на
ул. „Цоко Каблешков“ №10 било установено, че жалбоподателят,
като водач на л.а. Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ
с рег.№ **, държава България, при движение на заден ход, не се е убедил,
че пътят зад него е свободен и е допуснал ПТП с паркирания зад него л.а.
Мерцедес C 320 ЦДИ **, като по този начин допуснал ПТП с материални щети.
Във връзка с установеното бил съставен АУАН бл.№
138800 от 08.04.2019 г., предявен на нарушителя, връчен му лично и подписан от същия
с възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано и
писмено възражение срещу съставения АУАН, в което нарушителят изложил подробни
съображения против незаконосъобразността на съставения АУАН.
Като се запознал с депозираното възражение, както
и със събраните в хода на образуваното административнонаказателно
производство доказателства, административнонаказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните в хода на проведеното съдебно следствие устни
и писмени доказателства – показания на св. В.П.С., съставил АУАН, както и на
св. А.Е.Г., присъствал при съставяне на АУАН, копие на протокол за ПТП №
1722669 от 08.04.2019 г. , копие на Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г.,
частично и от показанията на св. К.А.Б.
и Н.А.Б., както и на св.М..
Пред съда съставителят на АУАН, св. В.П.С. ,
заяви, че на мястото на ПТП пристигнал заедно с колегата му А.Е.Г., по повод
подаден сигнал за настъпило ПТП. На място свидетелят
установил управляваното от жалбоподателя МПС,
а именно : л.а. Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ
с рег.№ ** , също и л.а. Мерцедес C 320 ЦДИ **. Според свидетеля ПТП било настъпило при
движение на заден ход от страна на водача на МПС л.а. Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ с рег.№ **, при което движение водачът ударил
паркирания зад него автомобил, а именно : л.а. Мерцедес C 320 ЦДИ **. Отново според същия свидетел, доколкото
нито жалбоподателят, нито водачът на паркиралия зад автомобила водач искали да попълнят протокол, бил съставен
протокол за ПТП от служителите на КАТ.
В съответствие с показанията на св. С. са и тези,
дадени от св. А.Г.. Свидетелят допълва, че при идването на служителите на
„Пътна полиция –КАТ“ увредената кола не
била преместена след ПТП, а бил
преместен само автомобилът на жалбоподателя. Същият свидетел посочва, че
сблъсъкът на двата автомобила настъпил вследствие на движение назад на
управлявания от жалбоподателя автомобил. Според свидетеля за да предотврати ПТП
жалбоподателят при невъзможност да прецени разстоянието между двата автомобила
е следвало да си осигури човек да види какво е разстоянието и тогава да
предприема такава маневра.
Както св. С.,
така и св. Г. заявяват, че следи от увреждания по автомобила на пострадалия
имало и същите били малки драскотини.
В съответствие с показанията на св. С. и Г. е и
съставеният протокол за ПТП № 1722669 от 08.04.2019 г., в който били посочени участниците в ПТП, а също и механизма на осъществяването му
посредством изготвената схема.
Пред съда бяха допуснати до разпит в качеството на
свидетели К.А.Б. и Н.А.Б.. Двамата свидетели потвърждават направените в
АУАН и НП констатации. В показанията си
св. Б. посочва, че на мястото, когато настъпило ПТП, не присъствал, но присъствала
св. Н. Б., която му разказала случилото се.
Пред съда св. Н.Б. посочва, че видяла сблъсъка
между двете коли – тази на жалбоподателя
и на паркирания зад него л.а. Мерцедес C 320 ЦДИ **. Според св. Б. жалбоподателят бил паркирал
пред намиращ се на улицата гараж по начин, пречещ на собственика на гаража да
ползва същия. Според св. Б. жалбоподателят ударил паркирания зад него автомобил веднъж, а после
и втори път. Свидетелката му дала знак да спре , но жалбоподателят не спрял.
Според св. Б. имало и други хора на улицата, които видели случилото се. Тогава
бил подаден сигнал и на мястото на ПТП дошли представители на „Пътна полиция-КАТ“.
Пред съда беше разпитан в качеството на свидетел и
В.С.М.. Същият заяви, че автомобилът на жалбоподателя бил спрял на посоченото
място, а зад него впоследствие бил
паркиран този на пострадалото лице - л.а. Мерцедес C
320 ЦДИ **. Според свидетеля автомобилът
на жалбоподателя не бил паркиран по начин,
пречещ на ползвателя на гаража да излезе или да влезе в гаража.
Съдът дава вяра на показанията на св. Г. и С., като намира същите за последователни, логични,
вътрешнонепротиворечиви и взаимнодопълващи
се. Същите са в съответствие с приложения и приет по реда на чл.283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН протокол за ПТП, а също и приетите по делото като писмени
доказателства материали от застрахователната преписка. Последните представляват
по естеството си частни свидетелстващи документи, ползват се с формална доказателствена сила и са доказателство за обективираните в тях данни , т.е. че след ПТП е била
образувана преписка във връзка с претендирани от
собственика на увреденото от ПТП щети.
Показанията на св. Н. Б. и Кр.
Б. съдът кредитира в частта им относно механизма на извършеното от страна на
жалбоподателя деяние, както и относно състоянието на двете МПС-та преди и след инцидента. Св. Б. е била пряк
очевидец на случилото се, когато
жалбоподателят се опитвал да излезе с колата си и е настъпил сблъсъкът между
неговата кола и тази, която е била отзад. Показанията на св. Б. допринасят за
изясняване на това, че зад автомобила на жалбоподателя бил паркирал св. Б., а тези
на св. Б. и затова, че пред автомобила на жалбоподателя е имало и друг
автомобил, също паркиран. В съответствие с показанията на св. Б. за това, че
пред автомобила на жалбоподателя е имало и друг, също паркиран, са тези, дадени
от св. М., според който жалбоподателят бил спрял на процесната
дата и място, като пред него, автомобила на жалбоподателя, имало друг
автомобил, спрял преди това. От показанията на тримата свидетели , които съдът
намира в коментираните част за обективни и взаимнодопълващи
се установява, че пред автомобила на
жалбоподателя е имало друг автомобил, втори е паркирал автомобила си жалбоподателят, а след него и
зад автомобила на жалбоподателя е бил
този, паркиран от св. Б..
Показанията на св. Б. и Б. в частта им, че св. Б.
не е имал възможност да спре другаде или на по-далечно разстояние от този на
жалбоподателя съдът не кредитира. Не се споделят съображенията на св. Б., че
след като гаражът бил ползван от семейството на Б., то следва само и единствено
той да паркира пред гаража, не може да се възприеме също за основателно, че за Б.
е нямало друго място да спре по-далече от автомобила на жалбоподателя, тъй като
автомобилът, който бил паркирал Б. зад
този на жалбоподателя предвид техническите му характеристики бил голям и препятствал свободното
придвижване. Техническите характеристики
на л.а. Мерцедес C 320 ЦДИ ** са такива, че не могат да доведат до извод, че този автомобил заема
толкова по-голямо място от обичайното , т.е. място по-голямо от това, което заемат
и всички останали леки автомобили. Самият свидетел Б. заявява, че е имало свободно
място и по-далече, но не спрял, тъй като там бил асансьорът на кооперацията. В
показанията си св.М. заявява, че зад автомобила на жалбоподателя е имало достатъчно
свободно място, така че да не е необходимо следващата кола да паркира на близко
разстояние от тази на жалбоподателя.
Показанията на св. Б. и Б. относно начина,
механизма на извършване на деянието съдът кредитира, кредитира
и показанията на св. М., че колата зад тази на жалбоподателя била паркирана по
начин, пречещ на жалбоподателя да маневрира свободно. Показанията на св.Б., Б. и М. са в съответствие с тези на св. Г. и С. и са доказателство за това, че св. Г. и С. за
възприели описаната в АУАН фактическа обстановка обективно и след събиране на
достатъчно данни относно местоположението на всяко МПС.
Самият жалбоподател в депозираната жалба също не
оспорва, че е маневрирал на няколко пъти, но е излязъл по начин, по който не е
причинил съществени материални щети, че не е удрял по никакъв начин намиращото
се зад него МПС. Оплакванията на жалбоподателя в тази част съдът намира за неоснователни,
доколкото и двамата свидетели св. Г. и С. са категорични, че следи от сблъсък между
двата автомобила е имало и същите са били в задната част на намиращия се зад
автомобила на жалбоподателя л.а. Мерцедес C 320 ЦДИ **. Съдът намира за основателни оплакванията в
жалбата, че лекият автомобил, паркиран зад него е бил плътно позициониран и му
е пречел да извърши маневрата. Независимо от основателността на това оплакване
обаче, съдът намира, че това обстоятелство по никакъв начин не оневинява жалбоподателя,
същият е можел при съмнение за неправилно паркиране от страна на водача на
паркиралия зад него лек автомобил да сезира съответните органи, съответно да
намери човек, който да му оказва съдействие при движението на заден ход, което
същият не е сторил, като е преценил, че
може безаварийно да излезе.
От обективна страна въззивникът е управлявал моторно
превозно средство. По безспорен и категоричен начин се доказа,
че въззивникът е допуснал
ПТП, като при движение на заден
ход е блъснал паркирания зад него автомобил. Горното съдът извежда от
свидетелските показания, както и от приложените
и приети по делото писмени документи. За съда е ясно, че в настоящия
казус е невъзможно да се съберат
други доказателства, опорвергаващи
направените констатации.
Извършеното деяние жалбоподателят е
извършил умишлено – същият е съзнавал обществената опасност на едно такова
деяние , предвиждал е какви общественоопасни
последици биха настъпили от него и е допускал тяхното настъпване.
Правилно според съда е приложена
нарушената правна норма на чл.40, ал.1 от ЗДвП
и съответната на нарушението санкционна норма на чл.183, ал.2, т.11,
предвиждаща административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
При проверка относно процесуалните изисквания за
съставяне на АУАН и НП съдът не констатира допуснати процесуални нарушения.
АУАН и НП са съставени в предписаната от закона форма, от компетентни лица,
като доказателство за това е приложената към административнонаказателната
преписка Заповед. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. нарушението
е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се
състои то и да организира адекватно защитата си.
Не се споделят оплакванията, изложени в жалбата за
приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение
не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Извършеното нарушение разкрива признаците на типична обществена опасност за
нарушения от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има законосъобразно поведение и да спазва разпоредбите,
предвидени в ЗДвП. По отношение на възражението за съпричиняване
същото е неприложимо в административнонаказателния процес, а в гражданския процес.
Поведението на другия участник в ПТП следва да бъде отчетено при определяне на
наказанието, но в случая за констатираното нарушение е предвидено наказание във
фиксиран размер, поради което и няма как поведението на другия участник да
рефлектира върху наложеното на жалбоподателя наказание.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1030-003859 от 03.05.2019 г. на
Началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Б.К.
***, ЕГН ********** за нарушение на
чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от
Закона за движение по пътищата.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК
и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия
:....................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.