№ 140
гр. Габрово, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500179 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ ГМБХ, чрез адвокат М.М.,
като неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, на събраните в хода на
делото доказателства, погрешен анализ и неправилно разпределение на доказателствената тежест.
Неправилно е прието, че не е налице неоснователно обогатяване от страна на Н. И., тъй като
трудовият му договор не бил прекратен.По делото било установено, че след завръщането си в
България на 14.12.2018г. ответникът не е пътувал в Германия и не е полагал труд по трудовият
договор. Начислените възнаграждения по трудовият договор, за целия период на неговото
действие, били изплатени на Н. И. и доказателствата в тази насока не били оспорени по делото.
Съдът приел, че не е налице валидно прекратяване на трудовият договор, тъй като същото
следвало да се извърши в писмена форма, но съществуването на едно трудово правоотношение не
било единственият факт, определящ задължението на работодателя да заплаща възнаграждение-
такова се дължало само при положен труд. След прибирането си в България през м. декември
2018г., Н.И. повече не е престарал труд към ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ ГмбХ, поради което сумата
от 848,82 евро му е преведена без основание. Иска се да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен, заедно с
разноските по делото.
В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се излагат аргументи
относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното от фактическа и правна страна:
1
Пред първоинстанционният съд са предявени искове от ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ ГмбХ
против Н. Т. ИВ. с искане ответникът да възстанови по сметка на ищеца сумата 848.82 евро или
1660.16 лв., погрешно извършен банков превод за заплата, мораторна лихва и разноски за
преводи,легализация, апостил и др. по повод искане да доброволно възстановяване на сумата.
Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е регистрирано по законодателството на
ФРГермания, а ответникът е с постоянно местопребиваване в РБългария. Образуваното през съда
производство е гражданско с международен елемент между страни, членки на ЕС, поради което
компетентен да разгледа иска е българският съд.
Установено е по делото, а това не е било спорно между страните, че между ищеца и ответника на
08.10.2018 г. е сключен трудов договор с определеното възнаграждение за работника от 12 евро
на час. На 05.04.2019 г. ищцовото дружество извършило превод на сумата 848,82 евро по
банковата сметка на ответника, за доказване на което е представено и неоспорено от ответника
банково извлечение. Посоченото в извлечението основание за извършения превод е "заплата за м.
март". От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Д.К.В. и В.П. И.а
се установява, че ответникът се завърнал в РБългария на 14.12.2018 г., след която дата не е пътувал
в Германия и не е полагал труд по сключения трудов договор с ищеца.
Според разпоредбата на nap. 11 от трудовия договор, трудовото правоотношение се
сключва за неопределен срок, като първите 2 месеца се смятат за изпитателен срок, по време на
който трудовото правоотношение може да бъде прекратено от двете страни със срок от две
седмици, съгласно чл. 622 ал. 2 от Граждански кодекс на ФРГ. След изтичане на изпитателния
срок важат законовите срокове за предизвестие, като правото за прекратяване без такъв срок
остава незасегнато. Всяко прекратяване трябва да бъде изготвено в писмена форма. По делото не
са представени доказателства за прекратяване на трудовия договор между страните, по
предвидения в него ред- в писмена форма.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
За РБългария и ФРГермания, като държави членки на ЕС, към настоящият момент е в
сила Регламент/ЕО/ № 864/2007 г. на ЕП и Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право
към извъндоговорни отношение. Съгласно чл.10 пар.1 от Регламента, в случай че извъндоговорно
задължение, произтичащо от неоснователно обогатяване, включително плащане на недължими
суми, е свързано със съществуващо отношение между страните, породено от договор, което е в
тясна връзка с неоснователното обогатяване, се прилага правото, което урежда това друго
отношение. Както по-горе се посочи, трудовият договор между страните не е прекратен по
предвидения в него начин – чрез писмени волеизявления. Предвид препратките в
договора/пар.11/, страните са се споразумяли приложимото право да е това на ФРГ. Немското
материално право е приложимо и директно на основание цитирания Регламент.
В изпълнение на задължението си и на основание чл.43 от КМЧП, първоинстанционният
съд е установил съдържанието на приложимото чуждо материално право относно релевантното
обстоятелство по спора - дали е налице неоснователно обогатяване – чл.812 ал.1 хипотеза1 от
Германския граждански кодекс. Съгласно изисканото тълкуване/л.41/, касае се за иск за
възстановяване на средства от неоснователно обогатяване, което е уредено в чл.812 ал.1 хипотеза 1
от Германския граждански кодекс, според който, всеки който получи нещо без правно основание
чрез изпълнение от другиго или по друг начин за сметка на другиго, е длъжен да му го върне. Тази
разпоредба е приложима и в трудовото право.
Между страните е налице трудово правоотношение, за което няма данни да е прекратено
по предвидения в договора и закона ред. Безспорно е установено от показанията на свидетелите,
2
разпитани по искане на ответника, че за периода след 14.12.2018 г. той не е пребивавал в Германия
и не е работил за ищцовото дружество в изпълнение на трудовия му договор. Не е спорно също, че
на 05.04.2019 г. ищцовото дружество извършило превод на сумата 848,82 евро по банковата сметка
на ответника с основание за извършения превод е "заплата за м. март". Ответникът не е оспорил
твърдението в исковата молба, че тази сума не е била предназначена за него, а за друг работник
със сходни имена, поради което е допусната грешка при извършване на превода.
С оглед изложеното съдът приема, че прекратяването на трудовия договор между
страните, в конкретният случай, не обуславя наличието или не на неоснователно обогатяване от
страна на ответника. Сумата от 848.82 евро е преведена на ответника, но не на основание
сключения между страните трудов договор, а поради грешка в името на адресата и от там в номера
на банковата сметка. Безспорно е между страните, че през месец март 2018 г. ответникът не е
полагал труд за ищцовото дружество на основание сключения трудов договор. Поради това, той е
получил претендиранта сума без да има основание за това и дължи връщането й на основание
чл.812 ал.1 пр.1 от Германския граждански кодекс.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 848,82 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска, следва да бъде уважен, като основателен и доказан, както и акцесорния иск за мораторна
лихва в размер на 32,74 лева за периода от 23.08.2019 г. до 01.11.2019 г. .Искът за заплащане на
сумата 317,49 лева, представляваща направени разходи за извършване на заверки, легализация,
поставяне на апостил и преводачески услуги, е основателен до размер на сумата от 169.43 лв.,
равностойност на 80.63 лв., съгласно фактура за разходи/л.25/, приложена по делото. Представени
са и фактура № 76/20.08.2019 г. за разход преводи 76.69 евро, фактура № 840/9.09.2019 г. за 74.40
лв. и фактура №837/30.07.2019 г. за 85.40 лв. – за преводи. В тях не е посочено за които точно
преводи е направен разхода и относим ли е този документ към предмета на спора.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски, съобразно уважената част на исковете в размер на 884 лв., а на ответника се дължат,
съобразно отхвърлената част -80 лв. разноски.
Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до други правни изводи, решението следва
да бъде отменено, поради което съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260006/21.02.2022 г., постановено по гр.д. № 2038/2020 г. по описа на
Районен съд Габрово, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ
ГмбХ", търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството на Федерална република
Германия, с рег. № НКВ 765592, със седалище и адрес на управление Германия, гр. Блаубойрен,
ул. "Марктщрасе" № 18, против Н. Т. ИВ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „****" №1,
искове за заплащане на сумата 848,82 евро с левова равностойност по курс на БНБ 1 660,15 лева,
представляваща извършен банков превод на заплата към ответника, ведно със законната лихва от
1.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 32,74 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 23.08.2019 г. до 01.11.2019 г., както и сумата над 148 лв., представляващи
направени от ищеца разноски за извършване на заверки, легализация, поставяне на апостил и
3
преводачески услуги, вместо, което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Н. Т. ИВ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „****" №1, да заплати на
„ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ ГмбХ", търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството
на Федерална република Германия, с рег. № НКВ 765592, със седалище и адрес на управление
Германия, гр. Блаубойрен, ул. "Марктщрасе" № 18, сумата 848,82 евро с левова равностойност по
курс на БНБ 1 660,15 лева, извършен банков превод на заплата към ответника, ведно със законната
лихва от 1.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.812 ал.1 т.1 хип.1 от
Германския граждански кодекс, сумата 32,74 лева, лихва за забава за периода от 23.08.2019 г. до
01.11.2019 г., както и сумата от 169.49 лв., направени от ищеца разноски за извършване на заверки,
легализация, поставяне на апостил и преводачески услуги.
В останалата част потвърждава решението.
ОСЪЖДА Н. Т. ИВ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „****" №1, да заплати на
„ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ ГмбХ", търговско дружество, регистрирано съгласно законодателството
на Федерална република Германия, с рег. № НКВ 765592, със седалище и адрес на управление
Германия, гр. Блаубойрен, ул. "Марктщрасе" № 18 сумата 884 лв., направени разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЗЕНИОРЕН ПАРАДИЙЗ ГБМХ", търговско дружество, регистрирано
съгласно законодателството на Федерална република Германия, с рег. № НКВ 765592, със
седалище и адрес на управление Германия, гр. Блаубойрен, ул. "Марктщрасе" № 18 да заплати на
Н. Т. ИВ., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „****" №1 сумата 80 лв., направени разноски
по делото, съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4