№ 5561
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110206473 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба, депозирана от И. Р. Х. срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-028752 от 13.01.2023 г., издадено от началник
група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания:
1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
103 от ЗДвП;
2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
3. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
4. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В законоустановения срок санкционираното лице е депозирало жалба, с
която отправя искане за отмяна на издаденото наказателно постановление с
твърдения за издаването му при допуснати съществени нарушения на
1
процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията за минимално необходимо
съдържание (реквизити) по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН поради непълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като били налице
и противоречия между фактическото описание на нарушението по чл. 103 от
ЗДвП в АУАН и НП. Според жалбоподателя в случая контролните органи не са
подали сигнал за спиране за проверка съгласно нормата на чл. 207 от ППЗДвП
– чрез поС.но светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!", а подаването
на светлинен и звуков сигнал не може да бъде приравнено на сигнал за
спиране по смисъла на чл. 103 от ЗДвП, поради което вмененото на
жалбоподателя нарушение на тази разпоредба е недоказано. На следващо
място се твърди, че към момента на проверката жалбоподателят не е имал
качеството на водач на МПС, нито е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. По
отношение на нарушението по т. 3 от НП се сочи, че нито в АУАН, нито в НП
било посочено с какво техническо средство жалбоподателят е бил поканен да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози. С тези
съображения се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Г., с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения
същата поддържа изложените в жалбата доводи и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 27.12.2022 г. около 04:08 часа в с. Казичене, по ул. „Никола Петков“
жалбоподателят И. Р. Х. с ЕГН **********, притежател на СУМПС №
******** за категория B, управлявал собствения си лек автомобил „********“
с рег. № ********, с посока на движение от ул. Пейо Яворов към ул. Хан
Аспарух. В близост до офис на куриерска фирма „Еконт Експрес“
управляваният от Х. автомобил се разминал с насрещно движещия се
полицейски патрулен автомобил „*******“ с рег. № *******, управляван от
свидетеля А. С., заедно със свид. Р. Б., който бил на дясната предна седалка, и
двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР.
Полицейските служители забелязали, че жалбоподателят се движил с висока
скорост, поради което подали светлинен и звуков сигнал за спиране за
проверка, като посочили с ръка мястото, където да спре. Жалбоподателят
2
обаче не спрял, а вместо това ускорил скоростта си на движение, при което
свидетелите С. и Б. направили обратен завой и тръгнали след него със
служебния полицейски автомобил, с включени светлинен и звуков сигнал.
Жалбоподателят продължил движението си по ул. „Хан Аспарух“, като спрял
на ул. „Оковръстна“, слязъл от шофьорското място и започнал да бяга в посока
ул. „Аличо“. Свидетелят С. спрял полицейския автомобил, слязъл от него и се
затичал след жалбоподателя Х.. Последният прескочил оградата и влязъл в
двора на къща, обитавана от свидетеля С. К., където бил последван от свид.
С., който успял да го настигне и да го задържи, като го повалил на земята и му
поставил помощни средства – белезници. Свидетелят С. възприел силна
миризма на алкохол от жалбоподателя Х., поради което последният бил
поканен от контролните органи да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Дрегер 7510“ с номер ARPM - 0396 за установяване употребата на
алкохол в кръвта, но жалбоподателят отказал категорично. Освен това на
жалбоподателят било предложено да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARJF - 0040 за
установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, на което
отново отказал. Наред с това жалбоподателят Х. не представил пред
контролните органи свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал.
Във връзка с отказите да бъде тестван с техническо средство на
жалбоподателя бил издаден от Р. Б. талон за медицинско изследване № 113515
с отбелязване, че следва да се яви във ВМА за химико-токсикологичното
лабораторно изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта,
както и за употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Жалбоподателят отказал да подпише издадения му талон за изследване.
За констатациите от извършената проверка свидетелят Р. Б. на длъжност
„младши автоконтрольор“ при О „ПП“ към СДВР съставил против
жалбоподателя АУАН Серия GA № 794962 от 27.12.2022 г. Актът бил съставен
в присъствието на двама свидетели, както и на нарушителя, като бил предявен
на последния, който отказал да го подпише. На база на съставения АУАН било
издадено обжалваното наказателно постановление № 22-4332-028752 от
13.01.2023 г. от началник група към отдел О „ПП“ при СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП;
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя,
който в законоустановения срок депозирал жалба срещу последното,
инициирала настоящото производство.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Р. Б.,
А. С., С. К. и Р. В. и M. K. и Р. Х.. Съдът извърши внимателна преценка на
гласните доказателствени средства, като намери, че същите са обективни,
логични, последователни и взаимодопълващи се. От показанията на свидетеля
С. се установяват обстоятелствата около подадения от него сигнал за спиране
на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, това, че последният не е
спрял а е продължил движението си, както и че впоследствие жалбоподателят
е слязъл от автомобила и се е опитал да избяга, прескачайки оградата на
обитаваната от свидетеля К. къща, където е бил настигнат и задържан от свид.
С., в каквато насока са и показанията на свидетелите К. и Костадинов,
последният от които е разпознал, че именно жалбоподателят И. Х. е бягал от
полицейски служител. От показанията на свидетелите С. и Р. В., се
установяват с категоричност и извършените от жалбоподателя откази да му
бъде извършена проверка с техническо средство както за установяване
употребата на алкохол в кръвта, така и за установяване употребата на
наркотични вещества и техните аналози.
Показанията на свидетеля Р. Х. съдът прецени като взе предвид, че той е
брат на жалбоподателя, поради което се явява заинтересован от изхода на
настоящото производство. Независимо от това съдът намери за достоверни
показанията на свид. Х., който макар да не е бил свидетел на случилото се,
споделя за разказаното му от жалбоподателя, включително, че е управлявал
процесния автомобил, че е прескочил ограда, бягайки от полицейски
служител, както и че е отказал да му бъде извършена проверка. Посочените
сведения представляват производни доказателствени средства, които служат
за проверка на останалите гласни доказателства, в които намират опора.
Съдът не се довери на показанията на свидетеля Е.С., тъй като намери,
че същите не намират опора в останалите доказателствени източници по
делото и единствено обслужват защитната теза на жалбоподателя. Никой от
останалите свидетели, включително А. С., който даде пред съда подробни
показания за случая и който не е изпускал от поглед управлявания от
жалбоподателя автомобил, не съобщава да е забелязал в автомобила да е
имало и друго лице, нито пък превозното средство да е спирало, за слизане на
пътници, както твърди свид. С.. Поради това съдът изключи от
доказателствената съвкупност показанията на този свидетел и не ги ползва
при формирането на своите фактически изводи.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които също
допринасят за изясняване на обективната истина относно значимите по случая
факти и обстоятелства, включително приобщените по делото пътни листове за
лек автомобил „********“ с рег. № ******* и Ежедневна форма на отчет,
които кореспондират с приобщените по делото гласни доказателствени
средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
4
до следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление по форма и
съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на
констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването
му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, като възраженията
на жалбоподателя в обратна насока, както и за наличието на противоречия
между АУАН и НП не се споделят от настоящия съдебен състав. И в двата
документа са посочени и нарушените законови разпоредби, които от своя
страна съответстват на словесното описание на нарушението. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи при спазване на установения за това ред и в
сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени
нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното
наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна.
По отношението на нарушението по т. 1 от НП:
Настоящият съдебен състав счита, че действията на жалбоподателя са
били правилно квалифицирани като такива, нарушаващи императивното
правило на чл. 103 от ЗДвП, което вменява на всички водачи на пътни
превозни средства, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да
преустановят движението си като спрат плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнят изричните указания на последния. Дадената правна
квалификация съответства както на фактическото описание на деянието, така
и на всички други обстоятелства, установени от служителите на МВР и
обективирани в АУАН. Безспорно установено е, че на посочените в АУАН и
НП време и място на жалбоподателя е бил подаден светлинен и звуков сигнал
за спиране за проверка, като му било посочено с ръка и мястото, където да
спре, като не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че
спирането му за проверка не е било извършено съобразно нормативните
изисквания. Жалбоподателят ясно е възприел подадения му сигнал, но
умишлено не се е съобразил с него, за което свидетелстват както ускоряването
на движението му, така и направеният от него опит да избяга, с цел
осуетяване на проверка от страна на контролните органи на ОПП-СДВР.
Неизпълнението на даденото указание индикира от една страна за обективната
съставомерност на вмененото на нарушителя административно нарушение, а
5
от друга страна - за умишлената форма на вина, с която деецът е подходил към
ситуацията, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на действията
си, свързани с неизпълнение на нареждане на длъжностно лице от службите за
контрол, и пряко е целял настъпването на последствията от това.
Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият
орган е извършил правилна преценка за приложението на съответната
санкционна норма, а именно - тази по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
предвиждаща за неизпълнение на нареждане на органите за контрол, каквото е
и изрично разписаното в чл. 103 от ЗДвП задължение, да се налага наказание
„глоба“ в размер от 50 до 200 лева и лишаване от правото за управление на
моторно превозно средство за срок от един до шест месеца.
Индивидуализацията на наказанието е осъществено в съответствие с тежестта
на нарушението, обществената опасност на деянието и дееца, както и при
преценка за превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността
обстоятелства, в т.ч. ускоряването на скоростта на движение и последвалия
опит да избяга от полицейските служители, включително чрез неправомерно
навлизане в чужд недвижим имот, както и че в случая са налице и други
нарушения от страна на жалбоподателя.
По отношението на нарушението по т. 2 и т. 3 от НП :
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа два самостоятелни и
алтернативни състава на административно нарушение, единият от които е
отказът за тестване с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта, а другият - отказът за тестване с техническо средство и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,
като в случая жалбоподателят е санкциониран за всяко от посочените
нарушения. Описаното както в АУАН, така и в НП поведение на Х., безспорно
установено от приобщените по делото доказателства, а именно - отказ да бъде
тестван с техническо средство както за установяване употребата на алкохол в
кръвта, така и за употреба на наркотични вещества или техните аналози,
осъществява фактическите състави на административни нарушения по чл. 174,
ал. 3, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП, като за възникване на отговорността по
посочената разпоредба не е необходимо да е реализиран кумулативно и
съставът по предл. 3 - водачът да не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, съответно по предл. 4 - водачът да не
изпълни предписанието за химико- токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Наказанията са наложени за реализиран административно наказателен състав
както по предл. 1, така и по предл. 2 на посочения член, като фактическите
обстоятелства във връзка с този състав са точно и безпротиворечиво описани в
АУАН и НП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че И. Х. е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на нарушенията по чл. 174, ал. 3, пр.
1 и пр. 2 от ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено при форма на
6
вината пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и
пряко е целял настъпването им.
За двете нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя правилно са наложени отделни наказания лишаване от право
да управлява МПС и глоби в конкретно предвидения в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
размер, поради което не е налице възможност за намаляване на наложените
административни наказания за тези нарушения на ЗДвП.
По отношението на нарушението по т. 4 от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.
В случая от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Х. е
осъществил състава и на това административно нарушение, тъй като не е
представил на контролните органи свидетелство за регистрация на
управлявания от него лек автомобил „********“ с рег. № ********.
За това нарушение санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на 10
лв., в какъвто именно размер е наложеното на жалбоподателя
административно наказание. Доколкото санкцията е в абсолютно определен
размер, то съдът не разполага с правомощия за намаляване на така
наложеното наказание.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./ за нарушения по
ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на настоящото производство жалбоподателят няма право
на разноски, а доколкото въззиваемата страна не е направила такова искане,
нито е била представлявана от процесуален представител, то съдът не следва
да присъжда разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-028752 от
13.01.2023 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на И. Р. Х. са наложени следните административни наказания:
1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
7
103 от ЗДвП;
2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
3. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП;
4. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8