Р E Ш Е Н И Е
№ 383
гр.Плевен, 30.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 272 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 96 от
15.03.2021 г., постановено по анд № 20214430200259/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 21-0257-000008 от 20.01.2021 г. на началника на Районно
управление Долни Дъбник към ОД на МВР – Плевен, с което на С.Г. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, за това, че на 05.01.2021 г. в
00,08 часа в гр.Долни Дъбник на ул. „Стоян Заимов“ на кръстовището с ул.
„Генерал Ганецки“ управлява лек автомобил БМВ 320Д с рег.№ ***, като отказва да
му бъде извършена проверка (тест за установяване употребата) с техническо
средство за наличието на наркотични вещества и/или техните аналози и е заявил, че няма да дава кръвна проба за
химико токсично лабораторно изследване.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от С.Г.Г., чрез адвокат П.В. ***, който
счита същото за незаконосъобразно. Твърди, че правото на защита на
жалбоподателя е било нарушено, т.к. съдът необосновано е отказал да допусне
делото да бъде попълнено с необходими за разкриване на обективната истина и
относими към предмета на доказване писмени доказателства, а именно преписката
по повод задържането за срок от 24 часа по ЗМВР на жалбоподателя, а е приобщил
по делото носени от актосъставителя протоколи за медицинско изследване,
придружени с холограмни стикери – доказателства, които е следвало да бъдат
приложени към административно наказателната преписка и да бъдат представени от
АНО, а не да се носят и представят от свидетел по делото. Твърди също, че в решението на съда липсва отговор на изложените
от него доводи, касаещи твърдения за допуснати в хода на административно
наказателното производство съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а са изложени доводи, които не
касаят предмета на доказване по настоящото дело. Сочи, че видно от изложението
на стр.5 и 6 от решението, съдът е приел, че както в съставения АУАН, така и в
издаденото НП е било посочено само отказ на Г. да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества, както и че нито в
АУАН, нито в НП е посочено неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване. Цитира част от решението на първоинстанционния съд, в което е посочено
като жалбоподател лице с фамилия, различна от фамилията на настоящия
жалбоподател. Сочи, че от приложените по делото писмени доказателства –
протокол за извършена проверка за употребата на наркотични вещества, е
отразено, че е бил направен тест с техническо средство, но съобразно
Методическите указания на Главния секретар на МВР по отношение на реда за
извършване на проверки по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП, когато
лицето откаже да бъде тествано с техническо средство такъв протокол не се
съставя, а отказът се отразява в АУАН, а когато е извършен тест с техническо
средство, в съответната графа се отразява извършването на този тест посредством
отразяването със знак „х“, както е направил актосъставителя. Посочва също, че
въпреки отрицателния резултат, актосъставителят издава талон за химико-токсикологично
изследване, както и че е съставил АУАН в присъствието на двамата свидетели
преди да е отведен Г. ***, за да му бъде взета проба за такова медицинско
изследване, т.е. съставен е бил АУАН за нарушение, което още не е било
извършено, нито е било установено. Счита за нормална човешка реакция от страна
на жалбоподателя отказа да даде кръв за изследване, след като вече му е бил
съставен АУАН с вписани в него неверни констатации. Твърди, че тези доводи не
са обсъдени от въззивния съд, поради което моли решението да бъде отменено, а
делото върнато за ново разглеждане от друг състав за попълване на същото с
относимите и поискани доказателства. Алтернативно моли да бъде отменено
решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът Областна дирекция на
МВР – Плевен не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че с наказателно постановление №№ 21-0257-000008 от
20.01.2021 г. Началникът на РУ Долни Дъбник към ОДМВР - Плевен е наложил на
основание чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП на С.Г.Г. административни наказания глоба в размер на
2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. НП било издадено
въз основа на Aкт
серия GA №357502 от 05.01.2021г. за
установяване на административно нарушение затова, че на 05.01.2021 г. в 00:08
часа в гр. Долни Дъбник на ул. „Стоян Заимов“, на кръстовището с ул. „Генерал
Ганецки“ жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с
регистрационен номер ***, като водачът е отказал да му бъде извършена проверка
(тест за установяване употребата) с техническо средство Drager DrugCheck 3000 STK 6 REF 8327961, ARNK 0961 c дата на валидност до 2022-03 за
наличието на наркотични вещества и/или техните аналози. Издаден бил талон за
медицинско изследване номер 0036072 и осем броя холограмни стикери А012704 и
талон Приложение 17, към чл.91, ал.4 номер 0003790. Водачът е заявил, че през
деня е пушил марихуана и по принцип използва упойващи вещества от около 15
години. Заявил е, че няма да дава кръвна проба за химико токсично лабораторно
изследване.
Горните обстоятелства съдът
установил от показанията на разпитания актосъставител Б.И.И. и свидетелите И.Н.Н.
и Ц.В.М., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие
с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите Н.
М. установил, че на 05.01.2021 г. в 00:08 часа в гр. Долни Дъбник на ул. „Стоян
Заимов“, на кръстовището с ул. „Генерал Ганецки“ жалбоподателят Г. е управлявал
лек автомобил „БМВ 320 Д“ с регистрационен номер ***. И двамата свидетели Н. и М.
са категорични, че лично и непосредствено са възприели действията на
жалбоподателя Г. по управлението на лекия автомобил. Според показанията на
свидетелите Н. и М. те спрели за проверка управлявания от жалбоподателя Г. лек
автомобил, тъй като извършвали специализирана полицейска операция във връзка с
държането и превозването на наркотични вещества в автомобила. От показанията на
свидетелите Н. и М. установил, че при извършеното претърсване в автомобила били
открити наркотични вещества. Според свидетелите Н. и М. жалбоподателят Г. е
говорил леко забавено, като в хода на проведената беседа споделил, че същият
ден бил пушил марихуана. От показанията на свидетелите Н. и М. съдът установил,
че същите уведомили жалбоподателя Г., че ще му бъде извършена проба с
техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. Според
свидетелите Н. и М. същите извикали актосъставителя И., който бил инспектор в „Пътен
контрол“ и който в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението
да извърши проверка с технически средства за употреба на алкохол и наркотични
вещества от водача Г.. Според показанията на актосъставителя И. и свидетелите Н.
и М. на жалбоподателя Г. била извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, като резултатът бил отрицателен. От показанията на
актосъставителя И. и свидетелите Н. и М. съдът установил още, че жалбоподателят
Г. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества
или техните аналози с техническо средство Drager DrugCheck 3000 STK 6 REF 8327961, ARNK 0961 c дата на валидност до 2022-03. И
актосъставителят И., и свидетелите Н. и М. били категорични, че Г. е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство. В тази насока от показанията на актосъставителя И. установил,
че Г. е заявил, че е по-добре да бъде две години без книжка, отколкото да даде
положителен резултат, тъй като бил съден за такова престъпление. Според
актосъставителя И. същият съставил протокол за извършена проверка за употреба
на наркотични или упойващи вещества рег.№257р-106 от 5.01.2021 г. Според
актосъставителя И. и свидетелите Н. и М. на жалбоподателя бил издаден талон за
медицинско изследване с номер №0036072/5.01.2021г. и осем броя холограмни стикери А012704 и
талон Приложение 17, към чл.91, ал.4 номер 0003790. От показанията на
актосъставителя И. и свидетелите Н. и М. съдът установил, че Г. е заявил, че
няма да дава кръвна проба за химико токсично лабораторно изследване, като на
5.01.2021г. в 1,35лчаса в СПО-ЦСМП на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ пред дежурния
медицински екип, в т.ч. д-р А.Т., водачът отказал да даде кръв и урина за
изследване. От показанията на актосъставителя И. и свидетелите Н. и М. съдът
установил, че на Г. бил съставен акт за установяване на административното нарушение
след отказа на последния да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества. Според актосъставителя И. в съставения акт било вписано и
изявлението на водача, че няма да даде кръвна проба за химико токсично
лабораторно изследване. Съдът кредитирал напълно показанията на актосъставителя
И. и свидетелите Н. и М., като ги приел за конкретни, ясни и последователни,
изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от
тях управление на автомобила от Г. и отказът му да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотици, като изложил доводи, че няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността
на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят Г. в
нарушение, което не е извършил. Освен това жалбоподателят Г. нито в АУАН, нито
по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН не е направил възражение, че не е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Съдът се
позовал и на разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а в конкретния случай според съда Г. не е доказал, че не е отказал да му бъде
извършена проба за употреба на наркотични вещества.
При така приетото за установено
от фактическа страна въззивният съд направил извод, че законосъобразно и
обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си Г. е
извършил нарушение по чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му
е наложил административни наказания на основание чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП. Съдът
изложил съображения, че разпоредбата на чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП очертава два състава на административни
нарушения в условията на алтернативност - 1. отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол или други упойващи
вещества и 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. В
обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят Г. е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества, но не е посочено неизпълнението на предписанието за медицинско
изследване. Съдът приел за безспорно доказано от приобщените доказателства, че Г.
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества и е отказал да му бъде извършено медицинско изследване.
Направил извод, че с действията си Г. е осъществил и двата състава на
административни нарушения по чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП. Но в АУАН и в
обжалваното наказателно постановление е посочен само първият състав на
извършеното от жалбоподателя Г. административно нарушение, а именно - отказ да
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол или други упойващи вещества. Съдът приел, че обстоятелството, че в АУАН
и в НП е вписан само единият състав на административното нарушение, не може да
се приеме като нарушение на процесуалните правила, още по-малко като такова,
нарушаващо правото на защита на наказаното лице. Право на
административнонаказващия орган е да посочи единият или и двата осъществени
състава на едно и също административно нарушение. Законосъобразно и обосновано според
въззивния съд административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя Д. на
основание чл.174 ал.З пр.2 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на
2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца.
Съдът не констатирал в хода на проведеното административнонаказателно
производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното наказателно постановление,
които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице . Приел
за безспорно, че към момента на деянието - 5.01.2021г., е действала Наредба №
1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на МПС. От актосъставителя И. е бил
издаден Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества рег.№257р-106 от 5.01.2021г., който като форма и съдържание
отговаря на установените в Приложение №
2 към чл. 5. ал. 2 от Наредба № 1/ 19.07.2017 на M3, МВР и МП за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л. 7 от делото/. Съгласно
посочения протокол, са констатирани съмнителни физически признаци и е посочено
техническото средство, с което е следвало да се извърши проверката за употреба
на наркотични или упойващи вещества, като протоколът е подписан от
жалбоподателя Г.. От актосъставителя И. е бил издаден и талон за изследване
№0036072/5.01.2021г., който по форма и съдържание отговаря на установените в
Приложение №1 към чл.З ал.2 от Приложение № 2 към чл.5. ал. 2 от Наредба № 1/
19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози/л. 5 от делото/. На дата
5.01.2021г. е бил издаден и протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество, с реквизити и форма отговарящи на
Приложение № 2 към чл. 10, ал. 2 от Наредба № 30/ 27.06.2001 г. на M3, МВР и МП
/л. 27 и 28 от делото/. Видно от съдържанието на този втори протокол,
освидетелстваното лице е признало употреба на наркотични вещества - марихуана,
като е посочило, че е употребило такива на 4.01.2021 г. в 14,30ч. Протоколът е
подписан от лекаря и от освидетелстваното лице, като върху него е отбелязано
изявлението, че последното отказва кръвна проба, което е подписано от
жалбоподателя. Поради изложеното съдът направил извод, че в конкретния случай
са спазени всички императивни разпоредби на Наредба № 1/ 19.07.2017 г. на M3,
МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
На горните изложени основания
съдът потвърдил оспореното НП.
Според касационната инстанция оспореното решение е
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства и не страда от
посочените в касационната жалба пороци.
Правилен е изводът на въззивния съд, че административнонаказателната отговорност на Г.
е била ангажирана единствено за отказа му да бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества, и не е посочено
неизпълнението на предписанието за медицинско изследване. Видно от съставения
АУАН на л.4 и от издаденото НП на л.3 от
въззивното дело, че в обстоятелствената част и на двата санкционни акта е
обективиран единствено отказът на водача да
бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества,
в случая с Дрегер Дръг чек с конкретно посочен номер . Вярно е, че в
обстоятелствената част и на акта, и на
НП е описано, че на водача е издаден талон за медицинско изследване и осем броя
холограмни стикери. Описано е и изрично направеното от водача изявление при проверката, че е употребил
марихуана и че по принцип използва упойващи вещества от около 15 години, както
и изявлението на водача, че няма даде кръвна проба за химико-токсикологично
изследване. Това записано изявление на водача обаче не се приравнява на описано
извършено от него такова деяние-отказ да даде кръвна проба. Че водачът не е дал
и кръвна проба, се установява безспорно от всички събрани по делото и писмени, и гласни
доказателства. Никъде обаче в АУАН, и в НП не е обективиран отказ за даване на
кръвна проба като осъществяващ състав на другата хипотеза на чл.174, ал.3 , предл. второ от ЗДвП. Вярно е,
че в НП след подробното описание на вмененото на Г. нарушение, по т.1 с главни
букви е описано-„отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотич.в-ва или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лаб.изследване за установяване употребата на
наркотич.в-ва или техни аналози“, но това съставлява възпроизвеждане на
посочената като нарушена разпоредба и е посочено след описание на вмененото
нарушение. Ясно се разграничават в НП подробното описание на нарушението-отказ
за даване на проба с техническо средство, където единствено като допълнително
обстоятелство е посочено заявеното от водача, че няма да даде и кръвна проба, а
не е обективиран отказ да даде кръвна проба, и възпроизвеждането на посочената като
нарушена норма. Затова правилни се явяват изводите на въззивния съд в тази
насока, че водачът е санкциониран единствено за отказ да бъде изпробван с
техническо средство.
Не съставлява съществено
нарушение и отменително основание обстоятелството, че на едно инцидентно място в
мотивите на постановения съдебен акт вместо вярното фамилно име на водача Г., е
посочено друго фамилно име „Д.“. Касае се за чисто техническа грешка, която не
се отразява на верността на изводите на съда, волята на последния е ясна, ясни,
конкретни е небудещи съмнение и
объркване са писмени съображения на съда,
обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните
изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение.
Въззивният съд не е допуснал и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като не е изискал преписката по задържането на
касатора. На първо място следва да се има предвид, че заповедта за задържане,
като административен акт, засягащ правата на задържаното лице, задължително
следва да се връчи на адресата си. Предвид което касаторът е могъл да представи
сам пред съда издадената заповед, вместо да изисква същата да бъде представена
от ответника. На второ и по-съществено място, дори и да не е разполагал с
екземпляр от заповедта, последната е неотносима за нарушението, за което е
привлечен касатора-отказ да бъде изпробван с техническо средство. Защото
пълномощникът на Г. , когато е направил искането си пред въззивния съд за
изискване на преписката по издаване на заповедта за задържане, е обяснил, че
целта на това искане е да докаже, че Г. е бил задържан, поради което не е бил
обективно в състояние да даде кръв. Както вече беше посочено, касаторът не е
бил привлечен за нарушение отказ да даде кръв за химико-токсикологично
изследване, поради което и представянето на такава заповед не би оборила
отразените в акта констатации. От друга страна твърдението на касатора, че
отразеното в т.12.2 от Протокол –приложение 17 към чл.91, ал.4, на л.7 от
делото означава, че водачът е дал проба с техническо средство, като в т.12.2 е
описан вида на техническото средство, се опровергава от категоричните,
непротиворечиви, последователни и
еднозначни показания на разпитаните по делото свидетели, които категорично са
заявили, че водачът многократно е бил поканен да даде проба за употреба на
наркотични вещества, но той е отказал.
Ето защо, като е достигнал до аналогични изводи,
въззивният съд е постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което
следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96
от 15.03.2021 г., постановено по нахд № 20214430200259/2021 г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.