Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по предявен от " Л. - 3",О. - гр.Г. О. против Б. С. С. частичен иск за заплащане на сумата 80 000 лева, в това число по РКО от 28.09.2007 г. частично 8 000 лева; по РКО от 30.11.2007 г. – частично 2 000 лева; по РКО от 29.12.2007 г. – частично 8 000 лева; по РКО от 30.04.2008 г. – частично 8 000 лева; по РКО от 30.05.2008 г. – частично 8 000 лева.; по разходни касови ордери, съответно от 31.07., 30.08., 29.09. и 31.12.2008 г., и 30.01.2009 г., по всеки един от тях - частично 8 000 лева и по РКО от 30.02.2009 г. – частично сумата от 6 000 лева. В исковата си молба " Л. - 3",О. твърди , че за периода 29.06.2007 г. - 01.03.2009 г. е предоставило на Б. С. С. многократно безлихвени парични заеми в общ размер 319761,94 лева от касата на дружеството, като за получените суми са съставени подробно описаните в исковата молба РКО съответно от 29.06.2007 година за 48358,22 лева; от 31.08.2007 година за 9604,69 лева; от 28.09.2007 година за 34833,29 лева; от 31.11.2007 година за 4330,40 лева; от 29.12.2007 година за 16873,09 лева; от 30.04.2008 година за 12000 лева, от 30.05.2008 година за 32089,26 лева; от 31.07.2008 година за 21326,50 лева; от 30.08.2008 година за 10747,46 лева; от 29.09.2008 година за 17062,95 лева; от 31.12.2008 година за 76959,38 лева; от 30.01.2009г. за 24393,97 лева и от 30.02.2009 година за 11182,73 лева. От предадената му в заем от дружеството сума за периода 01.02.2007 година - 01.10.2008 година Б. С. му е върнал само 69 422,78 лева , като и към датата на подаване на исковата молба по делото същият е задължен към него със сумата 250339,16 лева, част от която е исковата му претенция. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения от него частичен иск, заедно със законната лихва и направените от него по делото разноски. Ответникът Б. С. С. оспорва по основание и размер предявения против него от "Л. - 3",О. - гр. Г. О. иск. Не спори, че е получил сумите по представените от ищцовото дружество РКО, но посочва, , че в същите е записано, че са издадени " срещу заем" ,който той е дал на дружеството. Твърди, че тези необезпечени заеми са отразени в Годишните финансови отчети на дружеството за 2007 и 2008 година, които са приети от Общото събрание на неговите съдружници и са обявени в Търговския регистър. Посочва, че от твърденията на ищеца в исковата му молба се налага житейски нелогичният извод, че е започнал да връща заема преди неговото получаване на 29.06.2007 година. В съдебно заседание по делото на 26.10.2010 година уточнява, че на основание сключен между тях на 1.12.2006 година договор е предоставил на " Л. - 3",О. заем в посочените в договора размери и при договорените условия, който му е връщан по представените от дружеството РКО. Моли предявеният против него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: "Л. - 3",О. - гр.Г. О. основава исковата си претенция по делото на чл.79,ал.1, във връзка с чл.240,ал.1 ЗЗД, като претендира Б. С. С. да бъде осъден да му заплати сумата 80000 лева, която е част от невърнатата част в размер на 250339,16 лева от предоставения на последния от дружеството за периода от 26.07.2007 година до 01.03.2009 година с подробно описаните и представени по делото РКО паричен заем в общ размер 319761 ,94 лева. По делото е установено и не се спори, че през процесния период от време страните са имали парични взаимоотношения. Не се спори, че Б. С. е получил от дружеството сумите по процесните РКО. Липсват надлежни доказателства обаче, че тези взаимоотношения са във връзка и сумите са предадени от дружеството в собственост на ответника срещу поето от него задължение да ги върне. Нещо повече: Видно от РКО, основанието за предаване на сумите по тях е "връщане на заем", което навежда на извода , че не дружеството , а Б. С. му е дал парична сума в заем. Съдът не приема заключението на съдебно - счетоводна експертиза в частта му, с която , след като не е намерило достатъчно документална обоснованост, че дружеството е ползвало заемни средства и след като салдото по партидата на ответника е за непогасени суми в размер на 250339,16 лева, вещото лице предполага извода, че Б. С. е ползвал заемните средства от дружеството и не ги е върнал. В тази връзка следва да се има предвид, че не може да се презумира, че предаването на суми или вещи от едно лице на друго става на основание договор за заем между тях. Необходимо е този, който твърди, че предаването е извършено въз основа на договор за заем, да установи това с допустими от закона доказателствени средства. В този смисъл е и решение № 37 от 25.06.1969г. по гр.д. № 32/69 ОСГК. Макар договорът за заем да е неформален, реален договор, в конкретния случай е необходима писмена форма на този договор, съответно - други писмени доказателства за наличието на такъв с оглед на неговото установяване предвид разпоредбата на чл.164,ал.1 ,т.3 ГПК. Писмен договор, респективно - писмени доказателства в тази насока " Л. - 3 ",О. не е представило. В случая е неприложима и разпоредбата на чл.182 ГПК. Това е така не само защото същите се преценяват с оглед на другите обстоятелства по делото. Този състав не споделя извода на вещото лице, че счетоводството на " Л. - 3",О. е редовно водено.Този негов извод и твърдение се опровергават от направените от вещото лице констатации досежно пропуските и грешките при водене на счетоводството на дружеството , респективно - липсва аналитично водене на с/ка 159 "Други заеми и дългове";не са оформяни винаги необходимите касови ордери при всяко теглене и внасяне на парични средства в касата от съдружниците или от ответника; налице са пропуски при осчетоводяването - в м.12.2008 г. има 2 счетоводни операции в хронологичния регистър по Прихода на с/ка 501 "Каса", а ПКО е един , поради което може да се направи предположение, че не е спазена хронологията на счетоводното осчетоводяване или ПКО е създаден след приключване на осчетоводяването на въпросния отчетен период;основанията на ПКО на името на Б. С. С. са две: "срещу заем" и " проверка на евро банкноти", при което такава дейност дружеството не е осъществявало;през 2007 и 2008 г. има взети счетоводни операции, за които експертизата счита, че не е налице основание. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза и от дадените от вещото лице в съдебно заседание на 26.10.2010 година пояснения се налага изводът , че при воденето на счетоводството на " Л. - 3", О. е нарушен основния принцип за това съгласно чл.4,ал.2, във връзка с чл.7 ЗСч, респективно - счетоводството да се осъществява на основата на документалната обоснованост на стопанските операции, при спазване изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. В конкретния случай липсват първични счетоводни документи , респективно - документална обоснованост както за осчетоводения даден от дружеството на ответника заем, връщането на който " Л. - 3",О. претендира по делото, така и за внесени от съдружниците допълнителни парични вноски / даден от съдружниците на дружеството заем/, каквито вещото лице дава заключение , че са направени въз основа на тяхното осчетоводяване по сметка 159, подсметка "1590 - заеми от съдружници и други"/ таблица 5 към заключението/. Видно от заключението, при дружеството партидно водене на сметка 159 "Други заеми и дългове" няма, а самото вещо лице е направило аналитично разделяне на партидите на заемните средства от касата и банката по счетоводните документи от 2002 до 2009 година, С оглед на констатираните пропуски и нарушения, посочени по-горе , които по същество изключват твърдението на вещото лице, че счетоводството на „Л. -3 ",О. е редовно водено, съдът приема, че същото е нередовно водено. Във връзка с изложеното до тук следва да се има предвид разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, съгласно която "Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения." Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че в тежест на " Л. -3",О. е да установи твърдението си, че е предало в заем на Б. С. претендираната от дружеството по делото сума. Това то не е направило, поради което следва да се приеме, че такава сума в заем то на последния не е предало. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният по делото от " Л. - 3",О. - гр.Г. О. против Б. С. С. частичен иск за заплащане на сумата 80000 лева е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.. Ответникът не прави искане да му бъдат присъдени направените от него по делото разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по делото от " Л. - 3",О. , със седалище и адрес на управление гр.Г. О., ул."И. М." ..., против Б. С. С., с ЕГН *, с постоянен адрес гр. Г. О., бул."М." № ..., частичен иск за заплащане на сумата 80000 лева, представляваща част от дължимата от Б. С. С. на дружеството сума в размер на 250339,16 лева, представляваща получен, но невъзстановен паричен заем през периода 29.06.2007 година - 01.03.2009 година по РКО съответно от 29.06.2007година за 48358,22 лева; от 31.08.2007 година за 9604,69 лева; от 28.09.2007 година за 34833,29 лева. от 31.11.2007 година за 4330,40 лева; от 29.12.2007 година за 16873,09 лева; от 30.04.2008 година за 12000 лева, от 30.05.2008 година за 32089,26 лева; от 31.07.2008 година за 21326,50 лева; от 30.08.2008 година за 10747,46 лева; от 29.09.2008 година за 17062,95 лева; от 31.12.2008 година за 76959,38 лева; от 30.01.2009г. за 24393,97 лева и от 30.02.2009 година за 11182,73 лева, заедно със законната лихва върху претендираната сума и направените от дружеството по делото разноски.. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |