Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260042
гр. Пловдив, 17.11.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и шест октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№410 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на П. на РБ против решение № 710 от 11.07.2020г. по гр.д.№
1922/2019г.,22-ри гр.с. на Пловдивския окръжен съд в частта с която е осъдена
да заплати на И.Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000
лв. и 312 лв. разноски.Иска се отмяна на решението в обжалваната част.Твърди че
не е осъществен фактическия състав на чл. 2 ал.1 т.1 ЗОДОВ,че не е проведено
пълно и главно доказване от ищеца на понесените неимуществени вреди. Твърди
още,че не е налице несвоевременно изправяне пред съд за вземане на мярка за
неотклонение,тъй като се налагало извършване на процесуално следствени действия
в срока на 72 часовото задържане.Не следвало органите на прокуратурата да се
съобразяват със срока на полицейското задържане от 24 часа. Показанията на
свидетелите са заинтересовани и неправилно са взети предвид. При условие на
евентуалност се иска намаляване на присъденото обезщетение.
С постъпилия отговор
от ищеца се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Налице е
хипотезата на чл. 2 ал.1 т.1 ЗОДОВ и доказването в случая е по-лесно,тъй като е
налице съдебен акт прогласяващ незаконосъобразността на задържането.Практиката
е наложила разбирането,че когато едно действие,обстановка или ситуация по
естеството си са увреждащи,не е необходимо да се установява със свидетели,колко
дълбоко е страдал ищецът.Доказват се само вредите извън общоприетите за
конкретния случай обстоятелства. Показанията на свидетелите следва да се ценят
защото само най близките могат да установят емоционалните преживявания.
Постъпила е и
въззивна жалба от ищецът И.Х.Г. против решението в отхвърлителата му част за
присъждане на неимуществени вреди от незаконно задържане над сумата от
5 000 лв. до претендираната от 30 000 лв. Твърди се нарушение на
принципите на чл. 52 ЗЗД. Съдът не е отчел факта,че е задържано лице,което още
не е обвиняемо и че медийната разгласа е в резултат на информация от
прокуратурата и е резултат от нейната дейност и че е нарушен ритъма на работа
на фирмата на ищеца,което пряко се е отразило на авторитета на управителя. Иска
се уважаване на иска в пълния му предявен размер.Претендират се разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск по чл.
2 ал.1 т.1 ЗОДОВ.
И.Х.Г. *** на 07.02.18г. във връзка с подаден
сигнал за инцидент в кв.И.и в 17.30 часа е бил задържан за 24 часа от
полицейските органи по образувано ДП № 100/07.02.18г. по подозрение за
извършено престъпление по чл. 347 ал.1 НК.
В 16.45ч. на
08.02.18г.е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 347
ал.1 НК и чл. 325 ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „задържане до 72
часа“,като му е предявено постановлението на разследващия полицай. Същото е
докладвано по реда на чл. 219 ал.1 НПК на прокурор. С постановление от
08.02.18г.зам.районен прокурор при Районна прокуратура гр. Асеновград по ДП №
100/18г.постановява задържане на Г. за срок от 72 часа,считано от датата и часа
на които е привлечен като обвиняем.
С постановление от
11.02.18г.,предявено в 10.30ч. Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпления
по чл. 347 ал.1 НК,чл. 325 ал.1 НК и за престъпление по чл.323 ал.1 НК. В 11.42
в Районен съд Асеновград е входирано искане на районната прокуратура за вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража“. В районния съд е образувано
н.ч.д.№ 89/18г. и е насрочено за 16 часа. С определение № 41/11.02.18г. по нчд№
89/18г. Районен съд Асеновград е оставил искането за вземане на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ без уважение и е определил по лека
такава.Приел е ,че е налице обосновано предположение да е извършил престъпления
по чл.347 ал.1 НК и по чл. 325 ал.1 НК.Приел е че не е налице обосновано
предположение да е извършил престъпление по чл. 323 ал.1 НК.Според съда нямало
опасност обвиняемият да се укрие,тъй като има постоянен адрес на който
пребивава и на който може да бъде открит . Преценил,че има опасност да извърши
друго престъпление,но тази опасност не е с такъв интензитет,че да налага
вземането на най-тежката мярка,както и че личността му не е с висока степен на
обществена опасност,след обстоен анализ на релевантните факти.Определението е
било обявено в 20.35 часа. Разпореждането на съда за освобождаване е било
изпълнено същия ден.
Не е спорно
обстоятелството,че на 08,09 и10.02.18г. в районен съд Асеновград имало дежурен
съдия,който разглежда исканията за вземане на мерки за неотклонение „Задържане
под стража“ Дежурен съдия е имало и в неделя-11.02.18г.
На 08.02.18г. на
сайта на .. е имало публикация със заглавие“24-часова мярка за задържане получи
И.Г.“В нея се упоменава,че авторите на публикацията са получили информация,че
срещу Г. има заведено ДП и се очаква прокуратурата да се произнесе по въпроса.
За установяване вида
и интензитета на понесените неимуществени вреди са разпитани свидетелката адв.Л.
А.-М.,без родство и съпругата В. Н. Г..
Свидетелката М. установява,че
съпругата на Г. я уведомила за задържането му на 07.02.18г. и я помолила да
осъществи защитата му. На 08.09.18г. посетила РУ на МВР и разбрала,че е
задържан за 72 часа и е преместен в ареста в П..Посетила ареста и се срещнала с
Г.. Той и се сторил неорентиран,притеснен и не знаел какво се случва. След това
се видяла с него в съда на 11.02.18г. когато се гледала мярката му за
неотклонение.Той се чувствал объркан, искал да разбере за какво е
задържан.Когато му обяснила за какви престъпления е обвинен я попитал защо го
обвиняват за това.Той бил убеден,че по силата на влезли в сила съдебни решения
е признат за собственик на тази мрежа в А..Свидетелката установява още,че
задържането му станало обществено достояние. В сайта на конкурентното дружество
прочела,че прокуратурата ще иска постоянна мярка за задържане,но тя не била
уведомена за това,въпреки че му била защитник.А.е малък град и информацията
веднага се разпространила. Неговите служители идвали да я питат какво ще стане
с фирмата,защото поради неизвестността не отишли на работа. В деня на ареста
техниците,които работели на терен били предупредени от полицаите да не
изпълняват поставените им задачи,защото ще бъдат задържани по същия начин. В
града се понесла мълва,че по думите на полицията и прокуратурата неговата мрежа
е нелегална, а той самият е нелегален доставчик на интернет и телевизия.
Когато били в
районния съд за гледане на мярката за неотклонение на съпругата му и прилошало.
Г. видял това и се притеснил за здравето и.
Свидетелката Г.
съпруга на ищеца установява,че от служител на фирмата,обадил и се по телефона
разбрала за задържането на съпруга си.За 20-30 минути целият град вече знаел за
ареста.Конкурентната фирма“..“,която има местна телевизия веднага отразила
новината в жълтите хроники и целият град
бил информиран,че Г. извършва незаконни дейности и е задържан от
прокуратурата. Късно вечерта на 07.02.18г. видяла съпруга си за няколко
минути,като му занесла храна и дрехи.Той бил шокиран,блед и изключително
притеснен.По късно споделил,че причината била незнанието какво се
случва.Причината поради която е задържан/рязането на кабели/ той разбрал едва
когато се гледало делото за вземане на мярка за неотклонение.Фирмата им работела
денонощно,включително и в събота и неделя. При задържането на съпруга и
работниците преустановили работа и около 60 човека от персонала стояли пред
полицията.От тях разбрала,че полицаите им казвали да стоят настрана,защото
прокурора казал,че ако се намесят и те ще отидат на топло при Г..Те изпитвали
страх всеки момент да не ги арестуват заради рутинната дейност,която всеки ден
извършват. Всичко това според свидетелката довело до голям отлив на
клиенти,които месеци наред не се възползвали от предлаганите от фирмата
услуги.Силни притеснения изпитали родителите на Г. и самата тя.Не ги споделяла
със съпруга си за да не влошава душевното му състояние.Той не разбрал за
прилошаването и в съда. След освобождаването от ареста Г. не бил емоционално
стабилен.Притеснявал се не от това какво предстои, а за реномето на фирмата си
и професионалния си авторитет ,който дълго градил и на който много държал.Нито
той нито членовете на семейството му изпитват доверие към прокуратурата,която
без разследване и доказателства може да задържи всеки.
С оглед на така
приетата за установена фактическа обстановка,съдът направи следните изводи:
Осъществен е състава
на чл. 2 ал.1 т.1 ЗОДОВ.Държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда,при задържане под стража,когато е
било отменено.Задържането до 24 часа в районното управление на МВР по чл. 72
ал.1 т.1 ЗМВР и задържането до 72 часа с постановление на прокурор по чл. 64
ал.2 НПК безспорно представляват лишаване от свобода на индивида по отношение
на който са взети. Задържането за 24 часа по ЗМВР е следвало да се съобрази от
прокурора при последващото постановено от него задържане,тъй като и двете са
взети по един и същи повод в едно и също производство.Такава е практиката и
указанията до прокурорите.Те не са спазени и е постановено задържане от 72
часа, а не до 72 часа и то от часа и датата на която е привлечен като обвиняем.Първоинстанционния
съд е изчислил срока на задържане от 17.30ч. на 07.02.18г. до постановеното незабавно
освобождаване на 11.02.18г. в 20.35часа от съда, на 99 часа и пет минути или 4
денонощия,3 часа и пет минути.По тези изчисления не се спори.
С определението си
районният съд,който е отказал да вземе по отношение на Г. мярка за неотклонение
„задържане под стража“ е приел,че не са налице предпоставките за това и е постановил
е незабавното му освобождаване.С това се приема,че не са били и налице
предпоставките за задържане по чл. 64 ал.2 от прокурор и то се явява
незаконосъобразно.Определението не е протестирано и е влязло в сила.
Вследствие
незаконосъобразното задържане ищецът е понесъл неимуществени вреди.Самият факт
на задържането по двете взети мерки вече нарушава емоционалната сфера на
човек.Напълно нормално е да се изпитват чувства на притеснение,страх,несигурност,разочарование,накърняване
на доброто име и др. ,които дори и не е
необходимо да се доказват,защото се презумират.Както отдавна практиката е
възприела доказват се само
неимуществените вреди,които не са обичайни и типични.
В случая ищецът е
понесъл обичайни вреди и това се установява от разпита на свидетелките.Показанията
им се възприемат от съда като последователни и непротиворечиви,като се отчита и
евентуалната им заинтересованост.
Безспорно е че има
причинно следствена връзка между незаконосъобразното вземане на двете мерки и
задържането и болките и страданията които е понесъл. За определяне размера на
дължимото в този случай обезщетение следва да бъдат взети предвид редица
фактори: обвиненията които са му предявени не са за тежки престъпления по
смисъла на НК,срока на задържане е 4 дни,личността на ищеца-известна на
неограничен кръг хора,поради характера на дейността която развива, безупречно
професионално име,което е разклатено и от тук отражението върху тази личност.Нарушен
е професионалния му авторитет.Засегнато е и личното му достойнство поради
медийното отразяване,тенденциозно и целенасочено очернящо.Безспорно се приема в
практиката,че за това отговорност носи прокуратурата,която с
незаконосъобразните си действия е довела до тези последици. Следва да бъде
отчетено обстоятелството,че задържанията са използвани за цели различни от
предвидените в закона-да се осигури явяването пред съд,което безспорно е довело
до разрушаване доверието в този орган.
Новите моменти
отчетени от въззивната инстанция няма да се отразят на размера на присъденото
обезщетение,тъй като без тяхното съобразяване то беше завишено с оглед
икономическите условия в страната и практиката на съда.След всичко отчетено
съдът намира,че справедливото обезщетение би било в размер на 5 000
лв.,ведно със законната лихва от 11.02.18г.-датата на която е преустановено
незаконното задържане.
Искът в останалата
част следва да се отхвърли.
Окръжният съд
достигнал до същите изводи е постановил правилно решение,което следва да се потвърди.
П. на РБ следва да
заплати направените от ищеца разноски за това производство по съразмерност в размер на 604.25 лв.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
710/11.07.2020г. постановено по гр.д.№ 1922/2019г. по описа на Пловдивския
окръжен съд,22-ри гр.състав с което на осн.чл. 2 ал.2 т.1 ЗОДОВ П. на Р. Б.,гр.С.,бул.“В.“
№ 2,Съдебна палата е осъдена да заплати на И.Х.Г. с ЕГН **********,***,Л. Ц.,ет.2,кантора
2-6Б,адв.Е.Н.,по клиентска сметка BG … .на адв.Е.Н. при У. Б.АД,сумата от
5 000/пет хиляди/ лева,като обезщетение за понесени неимуществени
вреди,които е понесъл вследствие на незаконосъобразното му лишаване от свобода/задържането
му по ДП № 100/18г. по описа на РУ-А.,пр.пр.№ 410/18г. по описа на районна
прокуратура Асеновград/,установено с определение № 41/11.02.18г. по чнд№ 89/18г.
по описа на Асеновградския районен съд, ведно със законната лихва,считано от
11.02.2018г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 312.20/триста и
дванадесет лева и двадесет ст./ и се ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
30 000/тридесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА П. на Р. Б.,гр.С.,бул.“В.“
№ 2,Съдебна палата да заплати на И.Х.Г. с ЕГН **********,***,Л. Ц.,ет.2,кантора
2-6Б,адв.Е.Н.,по клиентска сметка BG .. на адв.Е.Н. при У. Б. АД,сумата от 604.25/шестотин
и четири лева и двадесет и пет ст./
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.