Р Е Ш
Е Н И Е
№ 143
Гр. Перник, 30.09.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНО
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 166 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания / ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ ****“ АД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. **** ****, представлявано
от изпълнителния директор инж. Ч.К.С., против Решение № 324 от 28.04.2022
година, постановено по АНД № 1216 по описа за 2021 година на Районен съд
Перник, с което е изменено Наказателно постановление № ПК-8-ДНСК-40/01.07.2021
година, издадено от началник на ДНСК София, с което на „ ****“ АД е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на основание чл. 237, ал. 1, т.
1 от ЗУТ за вменено нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3, предл. второ
от ЗУТ, като имуществената санкция е намалена в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева.
Касаторът излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди, че административнонаказателното
производство е опорочено още при образуването му със съставяне на АУАН, тъй
като са нарушени разпоредите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Счита, че
неправилно е било прието, че наказателното постановление отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Навежда аргументи за нарушение на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени изцяло
наказателното постановление, алтернативно иска изменение на наложената санкция,
в размер до законоустановения минимум.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година,
касаторът редовно призован се представлява от юрисконсулт С.С., който поддържа
касационната жалба. Моли съда да Моли съда да отмени обжалваното решение и да
отмени изцяло наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година
ответникът по касационната жалба, редовно призован се представлява от главен
юрисконсулт К.И., която оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила
решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, представителя
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основани и доводи на страните, прилагайки нормата
на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК от лице, по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.
2 от АПК настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съображенията за
това са следните:
На 05.05.2021 година при извършена проверка на място от
експерти към дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК е съставен АУАН от главния
инспектор, в който е отразена следната фактическа обстановка, а именно, че в
качеството си на възложител „****“ АД е изградила строеж „Тампониране,
техническа рекултивация на сгуроотвал ****III етап А и Б от кота 784,40 до 785,60, находящ се в ПИ №
000001, местност **** по плана на гр. Перник, местност **** по плана на кв. ****,
върху короната на югозападната част на дигата на сгуроотвал ****без да има
издадено разрешение за строеж. Актосъставителят е приел, че с това действие е
била нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал. 3
от ЗУТ.
Въз основа на така описаната и прието в АУАН фактическа
обстановка, началникът на Дирекция „Национален строителен контрол“ е издал
процесното наказателно постановление, като възползвайки се от възможността на
чл. 52, ал. 2 от ЗАНН е квалифицирал точно извършеното административно
нарушение, доколкото по безспорен начин е било установено извършеното
нарушение, извършителят и неговата вина, като е дал следната квалификация, а
именно: чл. 237, ал. 1, т., от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222,
ал. 1, т. 15 от ЗУТ.
С Решение № 324 от 28.04.2022 година, постановено по АНД № 1216 по описа за 2021
година на Районен съд Перник наказателното постановление е било изменено, като
е намалена наложената имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по
налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и
събиране на посочените от страните доказателства, съдът е приел бланкетно, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Приел е също, че касационният жалбоподател
е извършил деянието, съдържащо всички признаци на състава на вмененото му
нарушение по чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3, предл. второ от ЗУТ, поради което
е приел, че правилно и законосъобразно срещу него е било образувано
административнонаказателното производство, а в последствие е била ангажирана и
административнонаказателната му отговорност и му е било наложено предвиденото в
закона административно наказание, което обаче е счел, че следва да бъде
намалено по размер.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е
валидно и допустимо, но е неправилно.
Макар, че изрично районният съд не прави извод, че
административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите
го процесуални правила, то следва въз основа на крайният резултат да се приеме,
че виждането на първоинстанционния съд в тази посока има положителна оценка,
поради което касационният състав също приема, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при протичане на административнонаказателното
производство. В тази връзка настоящият съдебен състав трябва да посочи, че не
се солидизира с доводите на жалбоподателя във връзка с това, че актът за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е постановено
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразен, тъй като противоречи
на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Посочените от касатора
разпоредби регламентират условията за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и неговото задължително съдържание. Вярно е, че в
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е използвано множествено число по
отношение на субекта „свидетел“, но използваната от законодателя множествена
форма на съществителното не може да обоснове извод за нередовност на
съставянето на АУАН, поради подписването му от един свидетел в процесната
хипотеза. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН сочи, че АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. Това означава, че свидетелите могат да бъдат
както такива на осъществяването на самото административно нарушение, т.е.
очевидци така и такива, които са
свидетели на неговото установяване, т.е. които не са очевидци на неговото
извършване, а на неговото разкриване като нямат непосредствени лични
впечатления от извършването му. Поради това, че съществуват различни по вид
административни нарушения, а от друга страна и че самият начин на тяхното
извършване може да бъде различен, то по тази причина е невъзможно всякога да се
иска от страна на законодателя нарушенията да бъдат извършени в присъствието на
не по – малко от двама свидетели. Употребеното в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
множествено число на думата „свидетели“ е относимото към установените в
разпоредбата две категории свидетели, а именно свидетелите очевидци на
нарушението и очевидците на неговото установяване. Тогава, когато има очевидци
на нарушението именно те се вписва като свидетели в акта. Колко на брой са тези
очевидци е въпрос на конкретика и зависи от времето, мястото и начина на
извършване на нарушението. Тогава, когато няма очевидци на нарушението, за
свидетели се вписват лицата, които са присъствали при неговото установяване. И
тук важи същото, колко ще бъде броя на тези свидетели зависи от самите
особености на административното нарушение,
в този случай е възможно да бъде и само един свидетел и нямаме
предвидено задължение да бъдат два или повече. Само когато нямаме нито една от
тези две категории свидетели, то само тогава законът изисква АУАН да бъде
съставен в присъствието на двамата други свидетели, като в този случай това ще
бъдат свидетели само и единствено на съставянето на АУАН. В настоящият случай
не се изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели,
доколкото видно от представените по делото писмени доказателства се установява,
че едно от лицата, посочено като свидетел в АУАН е присъствало при установяване
на административното нарушение. По тази причина, доводите изложени в
касационната жалба, че АУАН е издаден при нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН са несъстоятелни.
Неоснователно също така се поддържа, че при съставяне на
АУАН е допуснато и нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като не е
посочен единният граждански номер на свидетеля, подписал АУАН. Посочването на
данни за свидетелите има за цел при необходимост свидетелите да бъдат
установени и да дадат показания за възприетите от тях факти. Видно от АУАН е,
че в него са посочени трите имена, длъжността и адреса, на който свидетелите
могат да бъдат установени. Действително в акта не е посочено ЕГН на
свидетелите, но съдът счита, че отразените данни са достатъчни същите да бъдат
индивидуализирани. Предвид изложеното, съдът намира, че след като са посочени
други данни, от които свидетелите да бъдат установено, то непосочването на ЕГН
не е съществено процесуално нарушение, което да опорочи акта.
Настоящият касационен състав обаче не споделя изводите на
Районен съд Перник, че правилно дружеството е санкционирано по чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ по
следните съображения: според разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ,
началникът на Дирекция „Национален и строителен контрол“ или упълномощено от
него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или
едноличен търговец, по т. 1 на извършител, възложител или строител на строеж от
първа до трета категория включително, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, в размер на 5 000 до 50 000 лева. В конкретния случай
административнонаказващия орган е приел в наказателното постановление, че
нарушението е извършено от ответната страна в качеството на възложител. А
според чл. 161, ал. 1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на
което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да
строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него
лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството.
Съдът счита, че административнонаказващия орган не е
посочил, защо е приел, че ответникът е извършил нарушението в качеството на
възложител. В АУАН и НП липсват мотиви в тази насока. Разпоредбата на чл. 237, ал.
1, т. 1 от ЗУТ въвежда административнонаказателна отговорност за извършител,
възложител или строител на строеж от първа до трета категория включително,
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. По никакъв начин от събраните по
делото доказателства – писмени и гласни не става ясно защо на ответната страна
е наложена имуществена санкция в качеството на възложител, а не например на
извършител или строител на строежа. Съдът намира, че НП е издадено в нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но несъответстващо на
материалния закон. Налице са релевантни в касационната жалба касационни
основания за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва
да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение
искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221,ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд- Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно
решение № 324 от 28.04.2022 година, постановено по АНД № 1216 по описа за 2021
година на Районен съд Перник И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ПК-8-ДНСК-40/01.07.2021 година, издадено от началник на ДНСК София,
с което на „****“ АД, гр. Перник, кв. ****с ЕИК: **** е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, на основание чл. 237, ал. 1,
т. 1 от ЗУТ за вменено административно нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 2,
предл. второ от ЗУТ, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/