№ 1571
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100511492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20121531 от 21.05.2021 г., постановено по гр.д. № 31603/2016
г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, са уважени предявените от А.. Д. АТ. и Л.. Р.
СТ. срещу Д. С. Д. и С. П. Д. искове с правно основание чл. 108 ЗС, като е
признато за установено по отношение на Д. С. Д. и С. П. Д., че А.. Д. АТ. и Л.. Р.
СТ. са собственици на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.
„****, идентификатор 68134.1602.6134.2.62 /в сграда № 2 в поземлен имот с
идентификатор 68134.1602.6134.2/, с площ от 47,52 кв.м., ведно с припадащите се
площи и права, както и прилежащото към него мазе № 65 с площ от 2,48 кв.м., и
Д. С. Д. и С. П. Д. са осъдени да предадат на А.. Д. АТ. и Л.. Р. СТ. владението
върху описания по-горе недвижим имот. С решението си СРС е разпределил
отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода от спора.
Недоволни от постановеното решение останали ответниците в
първоинстанционното производство Д. С. Д. и С. П. Д., предвид което депозирали
въззивна жалба срещу съдебния акт, в която са изложени оплаквания за неговата
неправилност и необоснованост. Поддържа се, че ищците не са установили в
производството да са собственици на процесния недвижим имот, доколкото се
твърди, че праводателят им не е бил такъв. В тази връзка релевират доводи за
недействителност на договора за продажба на държавен имот по реда на НДИ
(отм.) от 30.06.1992 г. поради допуснати съществени нарушения на чл. 120 и 121
НДИ (отм.), а евентуално поради липса на съгласие, изразено от купувача.
Оспорва се и правилността на изводите на СРС относно наличието на хипотеза на
1
мнимо представителство по смисъла на чл. 42 ЗЗД при сключване на договора за
продажба по реда на НДИ (отм.). Накрая, жалбоподателите намират, че от
събраните по делото гласни доказателства безспорно се установявало, че
ответницата Д. С. Д. е упражнявала фактическата власт върху спорния имот,
считано от 1998 г. до настоящия момент, и че го е своила, необезпокоявана от
никого, както и че същата не дължи манифестиране на намерението си за своене
пред ищците. По тези съображения до въззивния съд е отправено искане да
отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли предявения иск. Претендира и
присъждането на сторените и за две съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите (ищци) А.. Д. АТ. и Л.. Р. СТ., с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, с оглед което молят за неговото потвърждаване от въззивния съд
и за присъждане на сторените в производството разноски.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
При служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Досежно неговата
правилност настоящият въззивен състав намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран със обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Основателността на предявените по делото ревандикационни искове се
обуславя от кумулативната наличност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) ищците да са собственици на спорния имот; 2) имотът да
се владее или държи от ответниците, т.е. да се намира във фактическата им власт;
и 3) ответниците да владеят или държат имота без правно основание.
В случая, съобразно въведените с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК правила,
ищците носят доказтелствената тежест, т.е. процесуалното задължение да
установят при условията на пълно и главно доказване материалноправната си
легитимация, а именно, че са собственици на процесния недвижим имот на
твърдяното от тях придобивно основание, както и правата на своя праводател,
доколкото последните са оспорени изрично от ответниците.
Своето вещно право ищците извеждат при фактически твърдения, че са
придобили процесния имот въз основа на сключен на 22.10.1992 г., през
времетраенето на брака помежду им, договор за покупко-продажба на недвижим
2
имот, обективиран в Нотариален акт № 163, том LXXVII, дело № 16672/1992 г. на
нотариус И.Н., I-ви нотариус при Софийска нотариална служба към II-ри
Софийски районен съд. Последният е приет като писмено доказателство по
делото.
За установяване правото на собственост на праводателя на ищците – П.Х.Д.,
като писмени доказателства по делото са приети Заповед № 22 от 01.07.1992 г.,
издадена от П. П., зам.кметски наместник на Общински народен съвет, община
„Студентска“, по силата на която на основание чл. 13 от Закона за собствеността и
чл. 120 от Наредба за държавните имоти (отм.) е заповядано държавен недвижим
имот, представляващ апартамент № 62, находящ се в гр. София, комплекс ****,
със застроена площ от 47,52 кв. м, състоящ се от стая, бокс и сервизни
поменщения, ведно с принадлежащото към него избено помещение № 65 с площ
от 2,48 кв.м. и 0,565 % идеални части от общите части на сградата, да бъде
продаден на П.Х.Д., както и договор за продажба на държавен недвижим имот,
сключен на 30.06.1992 г. по реда на Наредба за държавните имоти (отм.) между П.
П., зам.кметски наместник на Общински народен съвет, община „Студентска“, от
една страна, в качеството му на продавач, и П.Х.Д., от друга страна, в качеството
му на купувач.
Правоотношенията между страните по договорите за покупко-продажба на
държавни жилища възникват от сложен фактически състав, регламентиран с
разпоредбите на чл. 120 и чл. 121, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти (НДИ)
(обн., ДВ, бр. 79/14.10.1975 г., отм., ДВ, бр. 82/27.09.1996 г., в сила към датата на
сключване на договора), и включващ административен елемент – акт на държавен
орган (заповед на председателя на изпълнителния комитет (ИК) на общинския
народен съвет (ОбщНС) и гражданскоправен елемент – договор, подписан от
председателя на ИК на ОбщНС или от определен от него член на изпълнителния
комитет и от купувача. Опорочаването на който и да е от двата елемента на този
фактически състав води до опорочаване на извършената продажба на държавното
жилище.
В разглеждания случай продажбата на процесното жилище е извършена в
нарушение и на двете нормативни изисквания, а именно:
По делото е безспорно установено, че заповедта за продажба на процесното
жилище № 22 от 01.07.1992 г. не е издадена от председателя на ИК на ОбщНС, а
от зам.кметския наместник на Общински народен съвет, община „Студентска“.
Доколкото постановяването на заповедта за продажба е предоставено в
изключителна компетентност на председателя на ИК на ОбщНС по силата на
закона – чл. 120 НДИ (отм.), това правомощие не може да бъде делегирано
никому, като аргумент за това е разпоредбата на чл. 121 НДИ (отм.), която
предвижда такава възможност при сключване на договора за продажба.
Следователно и разпореждането, извършено от друго длъжностно лице, каквато е
и настоящата хипотеза, е недействително. (В този смисъл Решение № 416 от
21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5320/2008 г., III г. о., ГК; Решение № 732 от
29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 132/2009 г., II г. о., ГК).
Същевременно, договора за продажба на спорния недвижим имот, сключен
по реда на чл. 121, ал. 1 НДИ (отм.), безспорно е подписан не от председателя на
3
ИК на ОбщНС, а отново от зам.кметския наместник на Общински народен съвет,
община „Студентска“. Въпреки нормативно установената съгласно чл. 121, ал. 1
НДИ (отм.) възможност за делегиране на правомощието за сключване на
разпоредителната сделка на друго длъжностно лице, в разглеждания случай по
делото не са ангажирани, респективно събрани доказателства, установяващи дори
индиция за подобно надлежно оправомощаване. Напротив, от приетото по делото
удостоверение, издадено на 18.02.2019 г. от Столична община, район Студентски,
се установява, че за периода от 30.06.1992 г. до 01.07.1992 г. заемащият
длъжността „кметски наместник“ – С..С., не е ползвал отпуск, съответно
опровергана е дори възможната хипотеза на упражняване на чужда
компетентност.
Така установените по безспорен начин обстоятелства обосновават извода за
сключена нищожна правна сделка поради противоречие на закона по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм), съответно същата не е произвела
целеното от страните транслативно действие, а именно правото на собственост
върху процесния недвижим имот не е излязло от патримониума на праводателя по
нищожната сделка.
За пълнота следва да се изясни, че в процесния случай е неприложима
установената от върховната изнстанция практика (Решение № 140 от 23.11.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 2725/2015 г., II г. о., ГК, и Решение № 419 от 19.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 389/2009 г., I г. о., ГК), на която се е позовал и
първоинстанционния съд, според която при добросъвестност на купувачите,
придобили държавното жилище без да се възползват от положението, което са
заемали в обществото, както и когато няма съществено нарушение на
материалноправни разпоредби, а само дребни административни пропуски, за
които вина носи администрацията, а не приобретателите, те не могат да бъдат
лишавани от своята собственост. Това е така, тъй като в случая е налице
съществено нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 120 НДИ (отм.),
доколкото по делото се установи, че заповедта е подписана от лице, различно от
нормативно определеното, а не просто административен пропуск.
Изложеното обосновава извод, че към монета на сключване на договора за
покупко-продажба от 22.10.1992 г., обективиран в Нотариален акт № 163, том
LXXVII, дело № 16672/1992 г. на нотариус И.Н., I-ви нотариус при Софийска
нотариална служба към II-ри Софийски районен съд, праводателят на ищците
П.Х.Д. не е бил носител на правото на собственост върху спорния недвижим имот.
Макар и продажбата на чужда вещ да е действителна, то същата не поражда
вещно транслативно действие, поради което и не съставлява придобивно
основание, годно да обуслови съвместната материалноправна легитимация на
ищците по предявените искове за собственост. Ето защо и при неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, настоящият въззивен състав намира, че
следва да приеме недоказаното обстоятелство за неосъществило се в обективната
действителност – аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Липсата на една от материалните
предпоставки за възникване на спорното право прави исковата претенция за
неговото установяване неоснователна, поради което не следва да се подлагат на
обсъждане останалите доводи, с които въззивният съд е сезиран (при условията на
евентуалност) относно нищожността на договора за продажба на държавен имот
4
по реда на НДИ (отм.) поради липса на съгласие на праводателя на ищците, както
и относно придобиването на процесния имот от ответницата Д. С. Д. по давност.
С оглед на изложеното, въззивната жалба следва да бъде уважена –
решението на първоинстанционния съд подлежи на отмяна, а уважените със
същото искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна – за
неоснователност на предявените искове, първоинстанционното решение следва да
се ревизира и в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест
на ищците следва да бъдат поставени сторените от ответниците разноски в общ
размер на 1135 лв.
Разноски за въззивното производство се следват само на въззиваемите, в
полза на който на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди
сумата от 215,75 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в цялост Решение № 20121531 от 21.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 31603/2016 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.. Д. АТ., ЕГН **********, и Л.. Р. СТ., ЕГН
**********, срещу Д. С. Д., ЕГН **********, и С. П. Д., ЕГН **********, искове
с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Д. С.
Д. и С. П. Д., че А.. Д. АТ. и Л.. Р. СТ. са собственици на недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „****, идентификатор
68134.1602.6134.2.62 /в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор
68134.1602.6134.2/, с площ от 47,52 кв.м., ведно с припадащите се площи и права,
както и прилежащото към него мазе № 65 с площ от 2,48 кв.м., и за осъждане на
Д. С. Д. и С. П. Д. да предадат на А.. Д. АТ. и Л.. Р. СТ. владението върху
описания по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.. Д. АТ., ЕГН **********, и Л..
Р. СТ., ЕГН **********, да заплатят на Д. С. Д., ЕГН **********, и С. П. Д., ЕГН
**********, сумата от 1135 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК А.. Д. АТ., ЕГН
**********, и Л.. Р. СТ., ЕГН **********, да заплатят на Д. С. Д., ЕГН
**********, и С. П. Д., ЕГН **********, сумата от 215,75 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6