РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Разлог, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Административно
наказателно дело № 20211240200300 по описа за 2021 година, като
Производството по делото е по реда на чл.59 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена
от А.О.В., ЕГН*, от г.Б., ж.„З.“№4, е.6, а.18, против НП №244а-294/23.03.2021 г. на
Директора на ОДМВР-Б. , с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „глоба" от
300.00 лева за нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗД.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, породена от
допуснатите нарушения на процесуалните и материалноправни норми. Твърди се, че не е
извършил визираното в акта и НП, адм. нарушение. Иска се съдът да постанови решение, с
което да бъде отменено НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган - редовно призован не се явява, не изпраща и
представител. Не изразява становище по жалбата.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа
страна следното:
На 20.02.2021 г. около 23,40 ч. била извършена проверка от полицейски служители на
обществено място в г.Б., на у.„Д.Г." в парк „А.". По време на проверката било установено,
че Д.Д.Г., роден на 30.09.2005 г., с адрес - Б., ж.„3."№4, е.6, а.18, е без придружил на
обществено място след 22.00 часа, тъй като детето е навършило 14-годишна възраст, а не е
навършило 18 - годишна възраст, с което е нарушил разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗД, като
нарушение е за първи път.
На 23.02.2021 г. като доказателство за резултатите от проверката бил съставен АУАН
№244а-294/26.02.2021 г. Същият бил връчен на 23.02.2021 г. на А.О.В. в качеството си на
родител, полагащ грижите за непълнолетното си дете Д.Д.Г., без възражение.
Въз основа на АУАН-244а-294/26.02.2021 г. е издадено и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя е наложено адм. наказание: адм. наказание: „глоба" от 300.00 лева за
нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗД.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите Л.Л.П., Б.С.Х. и
1
В.В.П., както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът намира, че
показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им
впечатления.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата срещу НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да
обжалва НП.
В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените
законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност
по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата
на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП
също са спазени. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен на последния
срещу подпис, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок така, че жалбоподателя да
има възможност да направи възражения по акта. Съдът, не установи процесуални пропуски
в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН,
съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и
процедурите по ЗАНН.
Съобразно чл.8, ал.3 от ЗЗД, която АНО приел за нарушена от жалбоподателя В.,
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са
длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-
годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-
годишна възраст. Т. е., принципното задължение за родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, въведено с тези правна норма, е да ги
придружават на обществени места след 20.00ч. (за децата под 14 г. възраст) или след 22.00 ч.
(за деца от 14 до 18-годишна възраст). В същото време, с ал.4 е дадена възможност на
посочената по-горе категория лица, при невъзможност от придружаване, да осигурят трето,
пълнолетно и дееспособно лице за придружител на детето си. Следователно, при
ангажиране отговорността на определено лице за първото или за второто нарушение, следва
да бъде описано и мотивирано, дали това лице е следвало да придружи лично детето си, тъй
като е могло да стори това или не е разполагало с такава възможност, при което е трябвало
да му осигури пълнолетно и дееспособно лице за придружител. В настоящия случай от
разпита на свидетеля П., се установява, че „за въпросното излизане майка му знаеше, че ние
сме заедно“, т.е. г-жа В. в качеството си на родител, полагащ грижите за непълнолетното си
дете – Д.Д.Г. е знаела, че детето й излиза с пълнолетния В.П.. Това от своя страна обособява
липсата на осъществен състав на нарушение от обективна и субективна страна от А.В..
Съставът на чл.8, ал.3 от ЗЗД предвижда, че е извършено адм. нарушение от родителя,
когато не придружава детето си на обществени места след 22:00 часа, при навършени от него
14 години. В чл. 8, ал.4 ЗЗД е предоставено право и същевременно е вменено задължение на
родителя, да осигури пълнолетно лице за придружител на детето си след 22:00 часа, когато
самият той не може да го придружи. В настоящия случай е осъществена хипотезата на чл.8,
ал.4 ЗЗД, тъй като видно от събраните по делото гласни доказателства непълнолетният Д.Г.
е бил придружен на общественото място от пълнолетно лице по молба на майката, които
действия представляват „осигуряване на пълнолетен придружител".
При тези факти, налагането на наказание по чл.45, ал.3 за нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗД
излиза извън целта на Закона, тъй като неговия смисъл е непълнолетните лица навършили
14 години, с оглед осигуряване грижа и защита, да бъдат придружавани на обществени
места след 22:00 часа от родителите си, или от осигурени от тях пълнолетни лица.
На следващо място съдът намира, че настоящият случай несъмнено съставлява
"маловажен случай" на адм. нарушение, за което е следвало да бъде приложен чл.28, б."а" от
ЗАНН. В конкретния случай съдът приема, че извършеното от жалбоподателя нарушение
2
освен всичко друго е и явно незначително и при констатирането му административно-
наказващият орган е следвало да съобрази това. От извършеното нарушение не са
установени реално причинени вреди или негативни последици на непълнолетния.
Извършено е формално нарушение, което е с ниска степен на обществена опасност. По
изложените съображения за съда процесното нарушение покрива всички критерии на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са
налице основанията на чл.28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като по посочените горе критерии отграничи "маловажните" случаи на адм.
нарушение от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. В случаите когато деянието
представлява маловажен случай на адм. нарушение, наказващият орган следва да приложи
чл. 28 ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно ТР №1
от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. №1/2005 г., НК. Според цитираната съдебна практика когато
деянието представлява маловажен случай на адм. нарушение, административно-
наказващият орган следва да приложи чл.28 ЗАНН, като преценката за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на
законосъобразността на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП, поради издаването му в противоречие с материалния закон.
Предвид горните доводи извършеното от жалбоподателя деяние не осъществява състав на
адм. нарушение и НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. От представения
договор за правна помощ и съдействие се установява, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е 400.00 лв. Следователно уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е над законовия минимум, като съдът намира възражението за
прекомерност за основателно, поради което размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуциран до минималния размер от 300.00 лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №244а-294/23.03.2021 г. на Директора на ОДМВР-Б. , с което А.О.В.,
ЕГН*, от г.Б., ж.„З.“№4, е.6, а.18, е наложено адм. наказание: „глоба" от 300.00 лева за
нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. ДА ЗАПЛАТИ на А.О.В., ЕГН*, от г.Б., ж.„З.“№4, е.6, а.18,
сумата от 300,00 лева, представляващи сторени по делото разноски за процесуално
представителство.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3