Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове:
1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Галина Г.а
Прокурор: Владислав
Томов
като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КАНД №299
по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на С.М.З. от гр. Варна против Решение
№260575/18.12.2020г. по НАХД №2000/2020г. на РС-Варна, с което НП №20-0819-000979/25.03.2020г. на Началник група в
сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна е изменено като:
1/в
частта, с която за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП на С.М.З. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20лева е
постановено, че административното наказание се налага на основание чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1
от ЗДвП;
2/в
частта, с която за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП на С.М.З. е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец
и административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. е намален размера на глобата
на 50лв.
С Решение
№260575/18.12.2020г. РС-Варна осъдил С.М.З. да заплати на ОД на МВР – Варна сумата
от 25,45лв. за юрисконсултско възнаграждение, а ОД на МВР – Варна осъдил да
заплати на С.М.З. сумата от 204,55лв. за адвокатско възнаграждение.
В
жалбата се твърди, че Решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. При
постановяването му били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Въззивният съд постановил акта си при неизяснена фактическа
обстановка. Потвърденото наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец било явно несправедливо и несъответстващо на целта на закона. Изтъкват
като основателни и доказани оплакванията за неясно описание в АУАН и в НП на
обвинението за нарушението, квалифицирано по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Неправилно
и незаконосъобразно ВРС счел, че може да преодолее това противоречиво и неясно
обвинение като преквалифицира деянието, позовавайки се на чл.337, ал.1, т.3 от НПК. След като и съдебният състав установил, че е извършено административно
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, за
което наказание се налага на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, следвало да
отчете, че в обстоятелствената част на НП такова нарушение не е описано и да
отмени НП, а не да го изменя.
Оспорват
се и изводите на ВРС за съставомерността на нарушението на чл.123 ал.1 т.3 б.В
от ЗДвП с доводи за липса на доказателства за разногласие между участниците в
настъпилото ПТП. Поради поправката в датата на съставяне на АУАН той не бил
редовно съставен и не се ползвал с обвързваща доказателствена сила. Поради това
административно-наказващият орган следвало да ангажира доказателства за
наличието на разногласие между участниците в настъпилото ПТП. След като такива
не били събрани, ВРС неправилно преценил, че З. е извършил нарушение на чл.123
ал.1 т.3 б.В от ЗДвП, както и че НП е издадено в производство проведено
съобразно процедурните правила. Претендира се отмяна на Решението на ВРС и вместо
него да бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено изцяло. В писмено
становище процесуалният представител на касатора моли жалбата да бъде уважена и
отменено Решението на ВРС и отменено НП. Претендира присъждане на направените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответната
страна ОД на МВР-Варна в депозирано от упълномощеният юрисконсулт становище оспорва
изцяло касационната жалба. Счита я за неоснователна, а Решението на ВРС – за
правилно и законосъобразно. Правилно и детайлно били обсъдени доказателствата и
въз основа на тях била установена фактическата обстановка. Въззивният съд
установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и с реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тях били
посочени датата и мястото на нарушенията, обстоятелствата при които са
извършени и всички съставомерни признаци. Налице било пълно съответствие между
правното и фактическото им описание. Правилно ВРС преценил, че с оглед
обществената опасност на извършеното спрямо други такива нарушения чл.28, б.а
от ЗАНН е неприложим. По тези съображения се претендира отхвърляне на касационната
жалба, потвърждаване на Решението на ВРС и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на уважаване на
жалбата и претенция за адвокатско възнаграждение, молят за присъждането му в
минималния размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура– Варна намира касационната жалба за допустима. Счита
Решението на ВРС за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена пред компетентния
съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният
акт страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично
основателна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС
подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди наличие
на всички основания за отмяна по чл.348 ал.1 от НПК.
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
Въз основа на събраните гласни и приетите писмени
доказателства, както и на двата снимкови файла и два видеофайла, възпроизведени
чрез излъчването им в съдебно заседание, в Решение №260575/18.12.2020г. постановено
по НАХД №2000/2020г. по описа на РС-Варна е установено следното за случилото се
и за производството по издаване на НП №20-0819-000979/25.03.2020г.:
На 19.02.2020г. в град Варна, в СО „Акчелар“ 522-2,
№101 до вх.А на улица без име Ж.К.Г.паркирал л.а. *** * с ** №***** до дома си.
Около 12,30часа на същото място С.М.З. предприел управление на л.а. *** ГЛС ***с
**№**** собственост на „Алианц лизинг България“АД и при извършване на движение
на заден ход ударил със задната част на автомобила предната лява броня на паркирания
л.а. *** * с ** №*****. След удара З. спрял л.а. ***, излязъл от него, огледал л.а.
*** * с ** №***** в областта на удара, след което се качил в л.а. *** и напуснал
местопроизшествието. Когато след около 15 минути свид. Г. отишъл до паркираното от него МПС видял деформираната
предна лява броня и тъй като мястото попадало в обхвата на видеокамерите на
жилищната кооперация, ги прегледал и установил какво се случило, номера на МПС,
с което са причинени деформациите и поведението на водачът му. Той записал видеозаписа
на флашпамет, която предоставил на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна
ведно с жалбата, която подал за случилото се. Л.а. *** * с ** №***** бил
огледан от мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна в двора на
сградата на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, който констатирал щетата по
предната лява броня. След като призовал С.М.З. с л.а. *** ГЛС ***с **№**** и
огледал и този автомобил, въз основа на попълнената от жалбоподателя декларация
на основание чл.188 от ЗДвП и материалите в преписката, вкл. записа на флашпаметта,
мл. автоконтрольора изготвил протокол за ПТП № 1736307/27.02.2020г. Мл.
автоконтрольора от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна съставил срещу С. М. З. АУАН
за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП, който
бил връчен на З., който го подписал без възражения. Такива не били депозирани в
3-дневния срок и на 25.03.2020г. въз осноова на акта Началникът на група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна издал НП №20-0819-000979/25.03.2020г. С НП за
нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП на З. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20лева основание чл.183 ал.2 т.11
от ЗДвП, а за нарушението на чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП на З. е наложено административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец и административно наказание „глоба“ в
размер на 200лв. На 15.05.2020г. на З. е връчен екземпляр от НП, срещу което на
22.05.2020г. е депозирана жалбата, по която в РС е образувано НАХД №2000/2020г.
ВРС намерил жалбата за допустима, а по същество -
за частично основателна и постановил Решение №260575/18.12.2020г. с което изменил
НП, като за нарушението по т.1 - променил правната квалификация и правното
основание, на което е наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв., а в
частта за нарушението по т.2 – намалил от 200лв. на 50лв. размера на наложеното
адм. наказание „глоба“ на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
Касационният състав споделя изводите в Решението,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с изискуемото съдържание и
сроковете в чл.34 от ЗАНН. Неоснователно е оплакването на З. по повод корекцията
в АУАН и посочената в него с химикал дата 27.02.2020г. като дата на съставяне
на АУАН, дата на предявяването му на З. за запознаване и дата на която му е
връчен екземпляр от него. Видно от АУАН, с тази корекция и отразяване на
27.02.2020г. за дата на съставянето му той е подписан от актосъставителя, от свидетеля
при съставянето му и от нарушителя З.. Нито в акта, нито в последващ документ З.
или др. лице сочи АУАН да е съставен на друга датата, различна от 27.02.2020г.,
нито друга да е била датата, на която да е връчен на нарушителя за запознаване
и да е предоставен екземпляра от него. АУАН е съставен за нарушения извършени
на 19.02.2020г., а НП за тях е издадено на 25.03.2020г., поради което правилно
и законосъобразно ВРС преценил, че АУАН и НП са постановени в сроковете предвидени
в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
В несъответствие с изложеното в АУАН и в НП за нарушението,
за което на З. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. е
извода на ВРС, че то е индивидуализирано по начин, който му позволил да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. И в АУАН и в НП за нарушението
по т.1 е описано, че : „…З. с поведението си създал опасност и пречки за
движението и причинява имуществени вреди при маневра движение назад блъска
паркирания зад него л.а. ….с което виновно е нарушил: ..като участник в
движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за
живота и здравето на хората.“. Така описаното в АУАН и в НП общо формулирано
обвинение не покрива състава на едно, а на две различни деяния:
-на нарушение на общото изискване възведено в чл.5,
ал.1 от ЗДвП към всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не
създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и
здравето на хората и да не причинява имуществени вреди;
- на нарушение на задълженията в чл.40, ал.1 и ал.2
от ЗДвП - преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението и по време на движението назад непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.
При съпоставка на текста в АУАН и в НП и чл.40,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП е видно, че в АУАН и в НП липсва пълно описание на
конкретни факти и обстоятелства от конкретния случай, които да покриват състава
на нарушение на чл.40 ал.1 или на чл.40 ал.2 от ЗДвП и вменените от закона
задължения на водача преди и по време на изпълнение с МПС на маневрата движение
назад.
Нито в АУАН, нито в НП е посочено да е установено от
фактическа страна, че водача З. е започнал движение назад, без преди това да се
е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението; че по време на
движението назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство; че
не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, тъй като е било
невъзможно той да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство. Въззивният
съд с решението си е попълнил съдържанието на АУАН и НП, като постановил, че:
„…В конкретния случай, жалбоподателят не се е уверил, че пътят зад
управляваното от него превозно средство е свободен, който пропуск е довел и до
настъпването на ПТП с материални щети по л.а. …“. Съобразно така допълненото
обвинение в АУАН и в НП, ВРС променил правната квалификация на нарушението, за
което в т.1 от НП се налага глобата от 20лв. на привлеченото към отговорност
лице, като променил и административно-наказателната разпоредба, на основание на
която то се налага от чл.185 от ЗДвП на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП. Поради неяснотата
и непълнотата на описанието на нарушението по т.1 досежно неизпълненото задължение
по чл.40, ал.1 или ал.2 от ЗДвП в АУАН и НП, ВРС следвало да постанови отмяна
на НП в тази част като неправилно и незаконосъобразно. Неправилно, незаконосъобразно
и в нарушение на процесуалните правила при липса на пълно, ясно и еднозначно
формулирано от фактическа страна обвинение в АУАН и в НП за осъществено от З. изпълнително
деяние покриващо състава на нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, с решението на
въззивната съдебна инстанция на основание чл. 337 ал.1 т.2 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН е изменена правната квалификация и правното основание посочени в
т.1 на НП, въз основа на които на З. се налага административно наказание
„глоба“ в размер на 20лв.
С оглед изложеното основателно с касационната жалба
се иска отмяна на Решение №260575/18.12.2020г. по НАХД №2000/2020г. на РС-Варна
в частта, с която НП №20-0819-000979/25.03.2020г. на Началник група в сектор
„ПП“ към ОД на МВР-Варна е изменено в частта, с която за нарушение на чл.5 ал.1
т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП на С.М.З. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20лева, като е постановено, че административното
наказание се налага на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП за нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДвП. Вместо него на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да
бъде постановено ново решение, с което НП №20-0819-000979/25.03.2020г. в
частта, с която за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП на С.М.З. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20лева да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Неоснователни с касационната жалба са доводите с
които се претендира отмяна на Решението на ВРС в частта, с която НП в частта по
т.2 свързано с нарушението на чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП, за което на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на З. е наложено административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и административно
наказание „глоба“ в размер на 200лв. е изменено и глобата е определена на 50лв.
Правилно ВРС отчел, че от доказателствата по безсъмнен начин по делото е установено,
че именно З. е управлявал
л.а. *** с ДК№****, при движение на който назад е ударен паркирания л.а.*** с **
№*****; че З. е възприел така настъпилото ПТП; че е спрял автомобила, слязъл от
него, отишъл и огледал ударения автомобил, след което се качил обратно в ***а и
напуснал местопроизшествието. Как е станало пътнотраспортното произшествие, при
което са настъпили материалните щети по автомобилите, както и че той е
управлявал л.а. *** с **№**** при удара на задната му лява част в предната лява
част на паркирания л.а. *** е установено от заснетото на видеокамерата на
жилищната сграда, от съставения след огледа на МПС протокол за ПТП и др.
доказателства. Правилно ВРС преценил НП в частта по т.2 като издадено при
правилно приложение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП за описаното в него
нарушение. Съгласно тази разпоредба при произшествие, при което са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те не следва да го напускат, а да уведомят
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания. В конкретният случай няма
спор и от доказателствата се установява поведението на водача З., който след
като е причинил ПТП с материални щети и огледал паркирания автомобил в местото
на удара, напуснал мястото все едно нищо не се е случило и по паркирания
автомобил няма щети. Това той изрично заявява и в жалбата си до ВРС, че счел,
че по паркирания автомобил не е имало вреди от удара и за това след като го
огледал напуснал паркинга. Другият водач на паркирания автомобил установил
такива вреди по л.а. *** и именно с оглед на тях е разбрал за случилото се ПТП
и предприел проверка на заснетото на камерите, за да установи кой е ударил
автомобила му и как е станало
произшествието. Поради това правилно и законосъобразно е намерено от
наказващият орган, а и от ВРС, че в случая не е налице съгласие между
участниците в ПТП-то относно обстоятелствата, свързани с него, поради което З.
не е следвало да напуска местопроизшествието, а да уведоми съответната служба
за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълни
дадените му указания. Правилно
напускането на пътнотранспортно произшествие от З., който е участника в него е
квалифицирано като нарушение на задължението по чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната
му отговорност, като му са наложени кумулативно предвидените в чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административни наказания „лишаване
от право да управлява МПС“ и „глоба“.
Законосъобразно
и правилно ВРС потвърдил като справедливо наложеното с НП за нарушението по т.2
административно наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец, което е минималното предвидено в чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Правилно и
съобразно данните в доказателствата, че З. няма регистрирани нарушения и
налагани наказания като водач в последните 8 години, е преценено, че той е с
ниска степен на обществена опасност и за конкретното нарушение налагането на
адм. наказание „глоба“ в максималният размер от 200лв. с НП е несправедлива.
Правилно ВРС преценил, че при предвидения в чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП диапазон от
50лв. до 200лв., административното наказание „глоба“ в минимума от 50лв. е
съответно на обществената опасност на деянието и дееца и справедливо, поради
което изменил НП в този смисъл. Касационният състав счита този извод за
правилен и законосъобразен, тъй като наложени кумулативно на З. административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и административно
наказание „глоба“ в размер на 50лв. за неизпълнението на задължението по чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП са съответни на обществената опасност на нарушението и
извършителя му и достатъчни за постигане на целите на индивидуалната и
генерална превенция, за които се налагат. Поради това Решението на ВРС, с която
е НП в частта по т.2 е потвърдено и е изменен само размера на адм. наказания глоба
на минимума от 50лв. е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила. Правилно е преценено, че случая не се отличава като такъв с явна
незначителност на обществената му опасност спрямо другите такива нарушения и за
него чл.28 от ЗАНН е неприложим. Поради това оплакванията за явна
несправедливост на наложените наказания в касационната жалба са неоснователни.
Предвид
този изход на спора във връзка с направените искания за разноски от страните за
двете инстанции, настоящият състав взе предвид следното: В производството пред
ВРС от представителя на З. по своевременно направеното искане за присъждане на
разноски е представено доказателство за
заплатени в брой 300лв. за адвокатско възнаграждение. В производството пред
настоящият състав, във връзка със своевременно направеното от представителя на З.
искане в молбата от 05.04.2021г. за присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски не са ангажирани доказателства за заплатени такива. Предвид частичната
отмяна на Решението на ВРС и отмяната на НП в частта по т.1 на наложената
20лв., както и частичното оставяне в сила на Решението на ВРС с което е
изменено НП в частта по т.2 с изменение от 200лв. на 50лв. на наложената глоба,
ответната страна – ОД на МВР-Варна следва да се осъди да заплати на С.М.З. сумата от 231,82лв. от заплатеното от него
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
В
производството пред ВРС и в производството пред настоящият състав ответната
страна ОД на МВР-Варна своевременно е поискала присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
диапазона от 80 до 120лв. е размера на възнаграждението при защита в
производства по ЗАНН. При съобразяване, че участието на юрисконсулта по делата
е с писмени становища и молби без явяване в съдебно заседание, както и липсата на фактическа и права
сложност на спора, съответно се явява юрисконсултско възнаграждение в размера на
80лв. за всяка инстанция. Предвид изхода на спора с частична отмяна на НП в
частта по т.1 и оставянето в сила на Решението на ВРС, с което НП в частта по
т.2 е изменено с определяне на глобата в размер на 50лв. и потвърждаване на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец,
жалбоподателя С.М.З. следва да се осъди
да заплати на ОД
на МВР-Варна сумата
от 36,36лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Тъй
като двете страни си дължат разноски, по компенсация ОД на МВР-Варна следва да
се осъди да заплати на С.М.З. сумата от 195,46лв.
за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Водим
от това и на основание чл.227 ал.1 във вр. чл.221 ал.1 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №260575/18.12.2020г. по НАХД №2000/2020г. на РС-Варна в частта, с която
е изменено НП №20-0819-000979/25.03.2020г. на Началник
група в сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна в частта, с която за нарушение на чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП на С.М.З. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20лева, като е постановено,
че административното наказание се налага на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП
за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
НП №20-0819-000979/25.03.2020г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Варна в частта, с която за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание
чл.185 от ЗДвП на С.М.З. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 20лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260575/18.12.2020г. постановено по НАХД №2000/2020г. на Районен съд–Варна, в частта, с която е изменено
НП №20-0819-000979/25.03.2020г. на Началник група сектор „ПП“ към ОД-МВР Варна
в частта с която на С.М.З. от гр.Варна за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и административно
наказание „глоба“ от 200лв. е намалена на 50лв.
ОТМЕНЯ
Решение №260575/18.12.2020г. РС-Варна в частта, с която С.М.З. e осъден
да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 25,45лв. за юрисконсултско
възнаграждение, а ОД на МВР – Варна осъдена да заплати на С.М.З. сумата от 204,55лв.
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на С.М.З.
с ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 195,46лв. /сто деветдесет и пет лева и
46 стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете
инстанции по компенсация.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.