Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.11.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 11426 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от В.Г.И. *** осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 300 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.08.2015г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 11.08.2015г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, при което А.П.М., като водач на л.а.Фолксваген Поло с ДК № ******, изгубила контрол върху управлявания автомобил и ударила намиращата се на тротоара ищца. Като последица получила травматични увреждания-счупване на гръбначния стълб в поясната област-закрито; счупване на гръбначен прешлен-закрито; повърхностна травма на окосмената част на главата. Непосредствено след произшествието била настанена в болнично заведение с проведено консервативно лечение, извършено закрито наместване на фрактурата без фиксация и инжекции или инфузия на тромболитично вещество и поставена на постелен режим. След изписването продължила лечението и възстановяването в домашни условия, но поради задълбочаване на болките в кръста и изтръпване на долните крайници се наложило да потърси отново лекарска помощ, при която било установена намалена костна плътност, запазена лордоза, телата Тх12 и Л1 компресионни деформирани за сметка на горните ламели, като промените са по-изразени при Тх12; съхранени дистални пространства. Твърди към момента здравословното й състояние да не е възстановено напълно и продължава да търпи болки и страдания от получените травматични увреждания. Твърди също, че периодът на възстановяване е бил продължителен, както и изживяла стрес, поради което за претърпените неимуществени вреди претендира от ответника заплащането на обезщетение, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер с възражения за липса на осъществен от водача на автомобила деликт по чл.45 ЗЗД. Поддържа, че не по своя вина бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на произшествието при липса на виновно нарушаване правилата за движение, поради което се касае за случайно събитие. Счита претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно спрямо действително претърпените такива. Твърди последващите усложнения да се дължат на предходни заболявания на ищцата и/или проявата на дегенеративни процеси и в този смисъл болките и страданията от тях не се намират в причинна връзка с ПТП. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не предмет на спор ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Фолксваген Поло с ДК № ******, с който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Договорът е сключен, както и събитието настъпило през 2015г. при действието на Кодекса за застраховането /отм./, поради което приложими към спорното материално правоотношение са разпоредбите на този кодекс, а искът намира своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

По делото не се спори относно факта на настъпване на ПТП на 11.08.2015г. в гр.София на бул.Симеоновско шосе в района на кръстовището с ул.Куила, при което застрахованата при ответника А.М., като водач на л.а.Фолксваген Поло блъснала ищцата, намираща се в този момент на тротоар.

По случая е било образувано досъдебно производство № ЗМ11351/2015г. по описа на СДВР, прекратено с Постановление от 14.12.2015г. на прокурор при СРП по причина заявено от пострадалата желание за това по чл.343, ал.2 НК. Възприетата от прокурора фактическа обстановка не обвързва настоящия съд със задължителна сила, поради което следва да се извърши преценка относно осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието се установяват от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещо лице по САТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. Видно от същите на посочената дата л.а.Фолкваген Поло се движил по бул.Симеоновско шосе в посока от ул.50-та към ул.Околовръстен път в дясната пътна лента със скорост около 50 км./ч. В същото време на тротоара вляво преди кръстовището с ул.Куила се намирала пешеходката В.И.. По неясни причини водачката на автомобила загубила контрол, при което автомобилът се отклонил наляво с преминаване през лявата пътна лента, навлязъл към тротоара отляво спрямо посоката на движение и ударил намиращата се на него ищца с предна дясна част, а след това се ударил в матален кол на пътен знак. От удара тялото на ищцата било отхвърлено напред и при падането на земята се установила по гръб пред спрелия автомобил. Според заключението на вещото лице причина за произшествието са субективните действия на водача на автомобила, изразяващи се в рязко навиване на волана наляво. Било е предотвратимо при аварийно спиране още преди отклонението.

При тези данни съдът намира застрахованата при ответника да е осъществила състава на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. С действията си е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДв.П задължаваща водачите да контролират непрекъснато управляваните от тях превозни средства.

На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което в тежест на ответника при условията на главно и пълно доказване е да обори законовата презумпция. Тя е изключена, когато деянието е последица от случайно събитие, а то представлява настъпило непредвидимо по своя характер обстоятелство, което без и независимо от човешката воля причинява вреди. То трябва да е настъпило преди увреждането и да е налице причинна връзка между него и вредите, като събитието и причинната връзка с деянието трябва да са непредвидими и непредотвратими. По делото не са събрани доказателства изясняващи причините за загуба на контрол върху управлявания автомобил при установеното, че по време на движение водачката се отклонила от своята пътна лента поради рязкото навиване на волана. В тази посока, освен общото твърдение да е била поставена в невъзможност да избегне удара, ответникът не е навел конкретни фактически обстоятелства, чиято преценка би имала значение за подобен извод. Поради това и при липса на други оборващи презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД обстоятелства съдът приема деянието да е осъществено виновно. 

На основание чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

Във връзка с претърпените вреди по делото са събрани писмени доказателства, показанията на св.Н.И., заключенията на изслушани по делото основна и допълнителна  СМЕ. От същите се установява, че като последица от произшествието ищцата получила закрито компресивно счупване телата на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлени; контузия и подкожен хематом на дясната теменно-тилна част на главата. По своя медико-биологичен характер счупванията на гръдния и поясен прешлени са довели до трайно затруднение движенията на снагата за период по-дълъг от 30 дни , а уврежданията по главата съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Непосредствено след произшествието ищцата постъпила в болнично заведение, където поставена на строг постелен режим, прием на медикаменти и впоследствие поставен торако-лумбален корсет. Изписана е на 14.08.2015г. с продължаване лечението амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, прием на лекарства и провеждането на рехабилитация. Вещото лице по СМЕ сочи, че в случая не се касае за зарастване на счупените прешлени, тъй като те не възстановяват първоначалната си форма. Фрактурите на ищцата са били „амиелични“, т.е. без неврологични и сетивни смущения, поради което не е била необходима операция, но лечението предпоставя постелен режим, носенето на специален корсет и последваща рехабилитация. Поради това лечението и възстановяването са били продължителни и приключили за период около 7-8 месеца, който обаче е обичаен за този вид увреди. Дава заключение да е претърпяла болки и страдания предимно от гръбначната травма за срок около една година с най-голяма интензивност през първите 2 месеца от инцидента и в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди е търпяла периодични болки при преумора на гръбначния стълб и при рязка промяна във времето-студено и влажно, отшумяващи след прием на обезболяващи средства. Сочи, че пълно възстановяване е невъзможно, защото фрактурите на прешлените не се възстановяват, но е налице подобрение функцията на паравертебалната мускулатура. При ищцата е нарушена подвижността и силата на движенията на гръбначния стълб, особено на дейности свързани с повдигане на тежести. Флексионните движения са в намален обем, пречещи на възможността да се навежда за двигане на предмети от земята, което маже да прави само с клякане. Може да се придвижва самостоятелно без помощни средства, но има необходимост от такива при по-продължително движение или прав стоеж на тялото поради бърза умора.

Установено е по делото, че отпреди ищцата имала заболявания на опорно-двигателния апарат-облитериращ тромбангит; хронична артериална недостатъчност на крайниците, довела до накуцване на 110м.; шийна и лумбална спиндилоза; двустранна гонартроза, поради които, заедно с увредите от ПТП е била освидетелствана с решение на ТЕЛК № 2213/124 от 03.07.2017г. с 72% трайно намалена работоспособност за период от три години. Вещото лице по СМЕ дава заключение, че тези придружаващи заболявания не се намират в причинна връзка, както с получаване травмата в областта на гръбначния стълб при ПТП, така и при възстановяването от нея. Единственото им негативно влияние е било, че през провежданата рехабилитация по повод уврежданията от произшествието е имала известни затруднения при придвижването и пълноценното й извършване.

            От показанията на разпитания св.Н.И. се установява, че при постъпването си в болницата ищцата била в шок, неадекватна, изпитвала болки. При лечението и възстановяването в къщи била на строг постелен режим, поради естеството на увредите предимно по лице и необходимост няколко месеца да носи корсет. Този период бил съпроводен от болки и страдания. Била напълно обездвижена и това налагало да бъде обслужвана изцяло от близките си. Понастоящем не била напълно възстановена, тъй като все още имала периодични болки в областта на кръста, изпитвала затруднения при придвижването, лесно се изморява, поради което се движи предимно на къси разстояния, трудно се качва в кола. Преди катастрофата работила по обслужването на къща, но след това не се върнала на работа. Сочи, че изпитвала неудобство от необходимостта да бъде обгрижвана и от невъзможността да се грижи за домакинството; чувствала се в тежест на близките си.

            Тези доказателства по безспорен начин установяват претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания, намиращи се в причинна връзка с произшествието. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта й /към деня на ПТП на 58г./, вида и тежестта на телесните увреждания-счупване на гръбначни прешлени и наранявания по главата, първото от които причинило трайно затруднение движенията на снагата; лечебния и възстановителен период, който е бил продължителен общо около година, в който е била в невъзможност да се обслужва и това наложило ползването на помощта на близки. В този период е търпяла първоначално интензивни болки и страдания, с времето затихващи, но спорадично проявяващи се в увредената област понастоящем  и за в бъдеще при натоварване при движение и студено и влажно време; изпитвала затруднения не само при придвижването, но и при изпълнение на определени дейности свързани с различни движения в областта на кръста, които са налични, макар и с известно подобрение, и към настоящия момент и това следва да се отчете като остатъчна негативна последица. Съдът отчита и негативното отражение на ПТП върху психиката й не само поради изживяния стрес от самото произшествие, но и последвалата емоционална нестабилност в периода на лечение и възстановяване. С оглед тези обстоятелства приема справедлив размер на обезщетението от 50 000лв., който е съответен на конкретно установените обстоятелства и съпоставим със социално-икономическите условия в страна към момента на произшествието-2015г., както и със съдебната практика като ориентир по сходни случаи.

            За разликата до пълния предявен размер от 300 000лв. искът следва да се отхвърли, тъй като по делото не се установиха обстоятелства, които да обосноват извод за претърпени неимуществени вреди съизмерими с тази сума. Ищцата има предходни заболявания на опорно-двигателния апарат, които несъмнено влияят на физическата й пълноценност, а оттук и на качеството й на живот, поради което също са източник на болки и страдания, но те не се намират в причинна връзка с произшествието и не следва да бъдат съобразявани.

            На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е увредена от ПТП на 11.08.2015г. и съобразно горното ответникът, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи от тази дата законната лихва до окончателното изплащане.

            С определение на съда ищцата е освободена частично от заплащането на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК за сумата над 200лв. до общо дължимия размер от 12 000лв.

            Направила е разноски от 350лв. за депозити за вещи лица и 200лв.-платената част от държавната такса или общо 550лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да й заплати 91.67лв. разноски, съобразно уважената част от иска.

            Представлявана е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв. С.Н. адвокатско възнаграждение от 1255лв. според уважената част, определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Ответникът е направил разноски от 460лв. за депозити за вещи лица и издаване на съдебни удостоверения, както и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 200лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 660лв. С оглед отхвърлената част на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищцата следва да заплати на ответника 550лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 1800лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.Света троица бл.383, вх.Б, ап.56,  и съдебен адрес ***, сумата от 50 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 11.08.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Фолксваген Поло с ДК № ******, ведно със законната лихва от 11.08.2015г. до изплащането,като

            ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 300 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, гр.София, да заплати на В.Г.И., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 91.67лв.

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, гр.София, да заплати на адв.С.Н.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1255лв.

ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК ******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 550лв.

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК ******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1800лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: